№ 11
гр. Тетевен, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100197 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен иск от Н. Л.
В. от гр. ЛЛ. и К. Л. В., , от гЯ.., против:Л. И. В., с от Я. ,Д. В. Ц., от гЛ. и Т.
В. И., от Л.. В исковата молба се твърди ,че ищците са съсобственици на
поземлен имот в гр.Я , местност „Г.Г.“, съставляващ ПИ с идентификатор .......
по КК и КР, одобрени с влязла в сила заповед № РД-18-1612/17.09.2018 г. на
изп. директор на АГКК-София, с площ от 3333 кв.м., трайно предназначение
на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 5, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: ......... Имота е
възстановен с решение №81 от 28.07.1999г. и скица на ПК-Я по преписка вх.
№00427 от 29.10.1991 г. на името на наследодателя им Л. В. Л.. В имота
има построена: Сграда с идентификатор ........1, със застроена площ от 73
кв.м., брой етажи:1, предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна.
Ответниците са собственици на съседния ПИ с идентификатор ............ по
КК и КР, одобрени с влязла в сила заповед № РД-18-1612/ 17.09.2018 г. на изп.
директор на АГКК-София. С възражение вх.№139 от 14.02.2018г. до СГКК -
гр. Ловеч, ищецът Н. Л. В. е поискал нанасяне на съществуващата в имота им
жилищна сграда при одобряването на КККР на гр.Я, съгласно чл. 57, ал.1 от
Наредба РД-02-20-5/15.12.2016г., тъй като отстраняването на грешки в КК,
допуснати по вина на правоспособното лице, изработило картата, се извършва
безвъзмездно в срока за отстраняване на дефектите, определен съгласно
договора за изработване на КК и КР, като към датата на подаване на
възражението срокът не е бил изтекъл. Извършени са преки геодезически
измервания, като при нанасянето на съществуващата жилищна сграда, е
констатирана друга грешка в КК засягаща имотната граница между ПИ ....... и
ПИ ............. Видно от скица № 15-429504 от 19.05.2019г. на Началник на
1
СГКК- Ловеч, границата между двата имота минава през жилищната сграда на
ищците.
За отстраняване на грешката по отношение на границата на
съсобствения на ищците имот и ПИ с идентификатор ............ е изработен
Проект за изменение на КК на гр.Я на основание чл. 536, т.1 от ЗКИР и чл. 55,
т.4 от Наредба №РД-02-20-5 от 15 декември 2016г., като обхвата на проекта
засяга промяна на общата граница мужду двата имота и отразяване на
съществуващ път минаващ през ПИ............. В обяснителната записка към
проекта за изменение на КККР е посочено, че промяната на границата между
процесиите имоти е направена съобразно преки геодезически измервания на
съществуващата на място граница и отразяване на съществуващ земеделски
път. Съгласно изготвения проект е: 3599 кв.м., или в резултат на допуснатата
грешка в КК относно местоположението на имотната граница, част от 266 кв.
м. от съсобствения на ищците поземлен имот била нанесена погрешно в
границите на имота на ответниците.
Твърдят, че кадастралната граница не съвпада с реалната имотна такава,
материализирана на място от дълги години с бетонни колове и мрежеста
ограда. Тази ограда съществува повече от 50 години, поставена е много преди
1989г. и никога не е била променяна. Първоначално двата процесии имота
били един общ имот, който впоследствие бил разделен между техните
праводатели братята Л. В. Л. и И. В. Л. след смъртта на техния родител Вельо
Л. Няголов, починал на 17.06.1940г. След разделянето им била поставена
въпросната ограда между двете места по съгласие на собствениците, като по-
късно първия от ответниците Л. И. В. е укрепил оградата с бетони колове.В
имота си бащата на ищците Л. В. Л. е построил жилищна сграда още през
1938г година. От изграждането на оградата до изготвянето на проекта за
изменение на КККР не е имало спор, че имотната граница минава по
съществуващата на място ограда, поставена преди 1989г. През цялото това
време - повече от 50 години, ищците са владеели съсобственият им имот в
тези граници, като нито И. Л. приживе, нито неговите наследници -
ответниците, са имали претенции относно местоположението на границата и
площта на двата имота.Това положение останало непроменено и след
възстановяване на собствеността върху имотите по реда на ЗСПЗЗ, като
неправилно нанесената част в границите на имота на ответниците, поради
грешка в КВС, пренесена и в КК винаги е била владяна от ищците като част от
съсобствения им имот.Въпреки, че ответниците не оспорват реалната имотна
граница между имотите изработения проект за изменение не можел да влез в
сила, поради това, че след входирането му ответника Л. И. Л. не е съгласен с
исканата промяна. По тази причина между ищците и ответниците е възникнал
спор относно действителното положение на границата между двата процесии
имота.
Молят съдът да постановите решение, с което да се приемете за
установено по отношение на ответниците Л. И. В., Д. В. Ц. и Т. В. И., че
ищците Н. Л. В. и К. Л. В. са собственици на процесната реална част и че е
допусната грешка в кадастралната карта, като тази реална част от 266 кв. м.
погрешно е заснета като част от ПИ с идентификатор ............, която грешка да
2
бъде отстранена чрез нанасяне на границата между ПИ с идентификатор .......
и ПИ с идентификатор ............, съгласно изработения Проект за изменение на
КК на ПИ с идентификатори ....... и ............ по КК на гр.Я изработен от
правоспособно лице инж. Павел Рачев - проектант.
В законово установеният срок е постъпил отговор от ответника Л. И. В. ,
който счита ,че от исковата молба може да се направи извод, че е налице
правен интерес за ищците от предявения иск. Той бил подаден до надлежен
съд, според правилата за родова и местна подсъдност, така че счита иска за
допустим. Предявеният иск бил изцяло неоснователен , като заявява , че го
оспорва изцяло по следните съображения : В исковата молба се твърди, че при
създаване на кадастралната карта на гр. Я е допусната грешка, изразяваща се в
неправилно заснемане на имотната граница между два съседни имота. Твърди
се още, че на място има материализирана ограда от над 50 год. и реалното
разположение на която съответства на проекта за изменение на кадастралната
карта. Според него това не отговаря на действително установеното фактическо
положение.Действително двата съседни имота са образувани при разделяне на
един общ имот. Това се е случило след смъртта на общия наследодател. След
разделяне на имотите, те се владеели в досегашните си граници от двете
колена. На място съществува ограда, която обаче била разположена по
границата между ПИ ....... и ПИ ............, заснета в кадастралната карта. Счита
,че действителното положение при извършеното разделяне на общия имот,
сочел и факта, че двата имота са практически равни по площ. Единствената
допусната грешка е в частта, където е разположена къщата на ищците. Там
границата между имотите не минава през къщата, а е по външните линии на
застрояване. В този смисъл не оспорва иска по отношение на тази част.
Допусната е грешка при изготвяне на кадастралния план, като неправилно
част от ответника Л. В. .Съгласен е , че къщата е изцяло разположена в
собствения имот на наследниците на Л. В. Л.. Същевременно е допусната и
друга грешка - не е заснета съществуващата къща в ПИ ............. Тези къщи са
построени преди повече от 70 години и ако лицата, изготвили картата са
заснели имотите на място, нямаше да се допуснат такива грешки. Отделен
въпрос е, че имоти, в които има изградени жилищни сгради не са земеделски
земи по предназначение (ливада и нива).
Що се отнася до другите части, обаче, а именно създаване на поземлен
имот с проектен идентификатор ........ и ........, в тази си част иска е
неоснователен. Изготвения проект за изменение на кадастралната карта бил
напълно произволен. Той почивал на някакво виждане на изготвилия го
геодезист, по отношение на евентуално разположение на границите между
съседните имоти, но не почива нито на съществуващото фактическо
положение, нито е основано на правото на собственост на имотите.
Индиректно факта, че за двата новообразувани имота е посочен начин на
трайно ползване: Ливада, какъвто е и за имота на ответника , ясно сочи, че те
са част именно от този имот. За сравнение, съседния имот ....... е с начин на
трайно ползване: Нива. Т.е. ясно личи, че исканото изменение е произволно и
без основание. Границата между ПИ ....... и ПИ ............ била трайно
установена вече повече от 70 години. Двата имота се владеят от своите
3
собственици през това време явно и необезпокоявано и не е имало досега
опити да се промени установената граница. В този смисъл за него е неясно на
какво основание се претендира сега да се промени собствеността на част от
имота на доверителя ми, като от него се отделят двата проектни имота.
Вероятно на по-късен етап ще се правят опити за присъединяване на тези
имоти към съседния ПИ ........ Всичко това обаче няма как да стане по законов
път, предвид липсата на съгласие му да се разпореди с част от собствения си
имот. Позовава се на чл.79, ал.1 от Закона за собствеността, тъй като правото
на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години. Счита ,че след разделянето на двата имота цялата
площ на ПИ ............ се владее от него неколкократно по-дълго от
необходимото време, така че той е придобил собствеността на цялата площ от
имота на законово основание. Счита ,че предявения иск за неоснователен и
моли същия да бъде отхвърлен.
В хода на процеса ответника Л. И. В. е починал на дата 17.08.2024г., като
на негово място е конституиран неговия син И. Л. И. от гр. Я.
В съдебно заседание, ищците се представляват от адвокат С. Х. от ЛАК и
поддържа така предявеният иск, по изложени доводи и съображения-
подробно вписани в съдебният протокол. Намира предявения иск за
основателен и напълно доказан и моли съдът да го уважи изцяло. Претендира
разноски и представя е списък за тях по чл. 80 от ГПК.
Ответникът И. Л. И. се представлява от адв. Х. Я. от САК , ответниците Т.
И. и Д. Ц. редовно призовани не се явяват и не се представляват .
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с првно основание чл.54 ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124
ГПК , с който ищецът се легитимира като собственик към момента на
предявяване на иска и правото на собственост се установява към този момент
и само в изключителни случаи /например – при хипотезата на чл. 16 ал. 1 от
ЗУТ или при отчуждавания по реда на ЗДС или ЗОбС/, то ще се установява
към минал момент.В този смисъл е и р. 70/2016 по гр.д. 6305/15г.
ВКС/.Квалификацията е по чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, ако твърденията са свързани с
наличието на неточно отразяване на границите на правото на собственост в
КК. Тогава се изследва правото на собственост към момента на одобряването
й и към момента на предявяването на иска . Исковата претенция е предявена
по реда на чл.109 от ГПК .
От представеното удостоверение за наследници е видно ,че общия
наследодател Л. В. Л. е починал на 10.02.1976г и е оставил наследници
ищците К. Л. В. и Н. Л. В..
От представените удостоверения за наследници на общия наследодател
И. В. Л. е видно ,че същия е оставил за наследници И. Лазалов И. , Д. В. Ц. и Т.
В. И. .
От представеното по делото Решение №81/28.07.1999г. на ПК Я /л.13/
общия наследодател Л. В. Л. притежавал нива от 3,333 дка от пета категория в
м.“ ГГ“ имот №........ по картата на землището на Я , като по настоящем имота
4
е със идентификатор №....... по КККР на гр. Я и целият е с площ от 3333кв.м,
трайнопредназначение земеделска земя и трайно ползване нива, като в имота
попада жилищна сграда идентификатор №....... .1 с площ от 73 кв.м. на един
етаж .
От представеното по делото/л.18/ Решение №81/28.07.1999г на ПК Я
общия наследодател И. В. Л. притежавал нива от 3,332 дка в м. ГГ имот №....
по картата на землището на Я , като по настоящем имота е със идентификатор
№............ по КККР на гр. Я видно от проекта за измеенние на КККР и целият е
с площ от 3332кв.м, трайнопредназначение земеделска земя и трайно ползване
нива, като в имота попада жилищна сграда идентификатор №............ .1 с площ
от 48 кв.м. на два етажа видно от скицата проект /л.137/ .
Видно от писмо с изходяш №01-3180/06.12.2024г/л.220/ м. Г.Г. е била част
от с. Ш , като с указ №317 на Президиума на Народното събрание обнародван
в ДВ от 13.12.1955г, със Закона за изменение в състава на някои общини ,
околии и окръзи в страната съгласно който се закрива община Ш и с. Ш се
присъединява административно към община Я , считано от 01.01.1956г.Тоест
установява се ,че касае се за урбанизирана територия , а не за нива както е
отразено в КККР на община Я, но самото точно и правилно отразяване вида
на имота в КККР е предмет на административното право . По делото е
представено и удостоверение на проект за изменение на КККР №25-118104-
21.04.2022г. за ПИ с идентификатори № ....... и №..........., както и проект за
изменение на КККР за двата имота , като в този проект е записано ,че са
ливади , както по-горе е отбелязано , за имота на ищците и ответниците
безспорно се доказва ,че същия е урбанизиран , съобразно чл.3 от ЗПИНМ
отм.ДВ, бр. 29 от 10 април 1973 г.
От приетата по делото съдебно техническа експертиза е видно ,че проекта
за изменение на КККР на гр. Я относно промяната на границите между
имотите е бил направен съобразно преки геодезически измервания на
съществуване на граници и земен път . Налице е грешка относно
местоположението на имотната граница между имоти с идентификатори №
....... и №..........., като същата е отразена в скица проект към заключението
на вещото лице под №1 касаеща имот с идентификатор № №.......... , който е
част от ПИ №........... и от който се отнема 266 кв.м в .м. Г.Г. -урбаницирана
територия , като площта на имот с идентификатор № ....... след изменението
с 266 кв. м. се равнява на 3599 кв.м. съобразно скица проект №3
/31.07.2024г.Като в представените скици към експертизата и в разпита на
вещото лице е отразено ,че се касае за урбанизирана територия .
По делото е разпитан в последното съдебно заседание и свидетеля Л. В.М.
спроред показанията на ,който оградата опира в двата ъгъла на оградата на
къщатата и от 45 години е така и не е местена , и друга ограда там не е имало .
По делото от ответната страна е направено и възражение за изтекла
придобивна давност в полза на ответника Л. И. В. , съдът счита ,че така
направено възражение е неоснователно , действително свидетелят Михайлов
твърди ,че оградата не е местена 45 години , но безспорно по делото е
доказано ,че имота е урбанизирана територия ,а не е земеделски поради което
5
: Съобразно чл.40 от ЗПИНМ отм. Парцелите по дворищно-регулационния
план не могат да се разделят по съдебен ред или чрез доброволна делба на
части с размери по[1]малки от предвидените по действуващите разпоредби и
преди съответните дялове да бъдат обособени по законния ред в
самостоятелни парцели. Такива части не могат да бъдат предмет на
отчуждителни сделки, на завети и на придобивна давност. Такива части от
парцели могат да бъдат предмет на отчуждителни сделки или завети, ако се
включат в съседен парцел при спазване на действуващите разпоредби.
Видно от нормата на чл.59 от ЗТСУ обн. ДВ. бр.29 от 10 Април 1973г и
отм. ДВ, бр. 1 от 2 януари 2001 г., в сила от 31 март 2001 г.- Реално определени
части от поземлени имоти в границите на населените места могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако отговарят на
изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с
правилника за прилагане на закона. Правилото на ал. 1 не се прилага в
случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен
имот при условията на чл. 28, а оставащата част отговаря на изискванията за
минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен
имот.
Съгласно чл.19ал.1 т 4. от ЗУТ- При урегулиране на поземлени имоти за
ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват
следните размери в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен -
най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност, а при специфични теренни и
стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м лице и 300 кв.м
повърхност; т.5. в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен -
най-малко 12 м лице и 250 кв.м повърхност.
Предвид възражението за давност ответникът първо не доказа процесните
имоти в коя от двете разпоредби на чл.19 ал.1 т.4 или 5 ЗУТ попадат , както и
отговорят ли на изискванията на закона съобразно чл.19 ал.1 т.4,т.5 ЗУТ ,
респективно ал.3 на чл.19 , а именно определените в ал. 1 най-малки размери
на урегулираните имоти за ниско застрояване (лице и повърхност) могат да
бъдат намалявани най-много с една пета в зависимост от стопанските,
техническите или теренните условия или във връзка с положението на
заварените масивни сгради, когато това не влошава условията за
целесъобразно застрояване, въз основа на заключение на общинския
експертен съвет.
Също така съобразно чл.200 ЗУТ- Реално определени части от поземлени
имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се
придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени
изискванията за минималните размери по чл. 19.Правилото на ал. 1 не се
прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към
съседен имот при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на
изискванията на чл. 19 или се присъединява към съседен имот.
В този смисъл по сходен казус решение № 154/ 21.12.2020 г. по гр. д. №
4689 по описа за 2019 г. на първо г.о на ВКС , според което :„Хипотезите, в
които се прилагат чл.59 ЗТСУ /отм./, редакция ДВ, бр.34/2000 г., и чл.200, ал.1
6
и ал.2 ЗУТ, са изяснени в практиката на ВКС - решение № 102 от 30.05.2016 г.
по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, I-во г.о., решение № 105/12.11.2018 г. по гр. д.
№ 3109/2017 г. на ВКС, I-во г.о.; решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. №
3533/2016 г. на ВКС, II-ро г.о. Приема се, че при действието на ЗУТ реална
част от УПИ може да се придобие по давност само ако отговаря на
изискванията за минимални размери по чл.19 / чл.200, ал.1 ЗУТ/, както и в
случаите на чл.200, ал.2 ЗУТ. ПридобИ.е по давност при условията на чл.200,
ал.2 ЗУТ е възможно само ако се касае за хипотезата на одобрен подробен
устройствен план по чл.17, с който се урегулират неурегулирани дотогава
поземлени имоти. С регулацията по чл.17, ал.2, т.2 ЗУТ се извършва
упълномеряване на поземлени имоти, които не отговарят на изискванията на
чл.19, чрез придаване към тях на части от съседни имоти. В тези случаи
регулацията няма отчуждително действие /за разликата от
дворищнорегулационния план при ЗТСУ /отм./, тъй като е предвидено
доброволно уреждане на промяната в собствеността. Преди одобряването на
плана в общината следва да се представи предварителен договор за
прехвърляне на собствеността върху придаваемите части с изискване за
нотариална заверка на подписите като форма за действителност – чл.17, ал.3
ЗУТ. Само при наличие на такъв договор се одобрява планът по чл.17, ал.2, т.2
и т.3 ЗУТ. Едва след одобряването на плана се сключва окончателен договор за
прехвърляне на собствеността върху придаваемите части от съседния имот. В
случай, че не бъде сключен окончателен договор, чл.200, ал.2 ЗУТ предвижда
възможност за придобИ.е по давност на придадените с регулацията по чл.17,
ал.2, т.2 части от съседния имот. Макар чл.200, ал.2 ЗУТ да препраща изрично
само към чл.17 ЗУТ, следва да се приеме, че разпоредбата се отнася и за
хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУТ, при която границите на УПИ се променят с
план за регулация въз основа на съгласие на собствениците им, изразено със
заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с
нотариално заверени подписи. Хипотезата на чл.15, ал.3 ЗУТ е аналогична на
чл.17, ал.2, т.2 ЗУТ, но не е предвидена изрично в чл.200, ал.2 ЗУТ поради
това, че е нова, ДВ бр.65/2003 г., и не е съществувала към момента на
създаване на редакцията на чл.200, ал.2 ЗУТ. Поради сходството в двете
хипотези обаче следва да се приеме, че изключението в чл.200, ал.2 ЗУТ се
отнася както за плана по чл.17, ал.2, т.2, така и за плана по чл.15, ал.3 ЗУТ. И в
двата случая, ако не бъде сключен окончателен договор, но има
осъществявано владение в срок от 10 г. върху придадените с плана части от
съседния имот, те могат да бъдат придобити по давност на основание чл.200,
ал.2 ЗУТ.
От изложеното следва, че на давността по чл.200, ал.2 ЗУТ може да се позове
само собственикът на този имот, към който се придават части от съседен имот
при условията на чл.17, ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ. Само той е бил длъжен да
заплати придаваемите части въз основа на предварителния договор по чл.17,
ал.3 или чл.15, ал.3 ЗУТ и само той има правото да се позове на придобивната
давност по чл.200, ал.2 ЗУТ, в случай, че окончателен договор не е сключен,
но е владял 10 г. придаваемите части от съседния имот. По-специално – не
може да се позовава на чл.200, ал.2 ЗУТ собственик на УПИ, който е завладял
7
реална част от съседен УПИ и е осъществявал владение повече от 10 години.
Изискването на закона е да има придаваеми части при условията на чл.17,
ал.2, т.2 или чл.15, ал.3 ЗУТ към имота на лицето, което се позовава на
придобивната давност.“
В случая не е доказано по делото , че ответника владее тия 266 кв.м.
съобразно законовите изисквания за лице и площ на имота и предвид
законовите забрани на по- горе цитираните закони ответната страна не може
да придобие процесните 266 кв.м. по давност поради което възражението е
неоснователно .
От гореизложеното е видно, че предявеният от ищците иск с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК е основателен и
доказан и като такъв следва да бъде уважен , а скица 1 и 3 преподписана от
съда към експертизата следва да е неразделна част от решението .
По разноските : Предвид изхода на спора следва да бъдат осъдени
ответниците да заплатят на ищцовата направените разноски по делото ,а
именно :1000лв за адвокатско възнаграждение , 722лв за експертиза , сумата от
50лв за държавна такаса , или обща сума от 1722лв .
Водим от горното съдът ,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл.54 ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124 ГПК за
установено по отношение на И. Л. И. ЕГН********** , с постоянен адрес: Я. ,
Д. В. Ц., ЕГН**********, с постоянен адрес: гЛ. и Т. В. И., ЕГН**********,
че Н. Л. В., ЕГН....., и
К. Л. В., ЕГН**********, с постоянен адрес: гЯ.. са собственици на реална
част от 266 кв.м. от имот с идентификатор ............ поради допусната грешка в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Я , като тази реална част
от 266 кв. м. погрешно е заснета като част от ПИ с идентификатор .............
Скица проект към заключението на вещото лице , указваща грешка
относно местоположението на имотната граница между имотите под
№1/31.07.2024г/л.206, касаеща проектен имот с идентификатор №........ ,
който е част от ПИ №............ и от който се отнема 266 кв.м в .м. Г.Г. -
урбанизирана територия , като площта на имот с идентификатор №
....... след изменението с 266 кв м. се равнява на 3599 кв.м. съобразно скица
проект №3 /31.07.2024г/л.208/преподписани от съда и представени и
приети към заключение на вещото лице инж. Константин
Константинов от 31.07.2024г. е неразделна част от решението.
На основание чл.115 ал.2 от ЗС дава 6 месечен срок на Н. Л. В., ЕГН....., и
К. Л. В., ЕГН********** да отбележат влязлото в сила решение.
8
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК И. Л. И. ЕГН********** , с
постоянен адрес: Я. Д. В. Ц., ЕГН**********, с постоянен адрес: гЛ. и Т. В.
И., ЕГН********** ДА заплатят солидарно на Н. Л. В., ЕГН....., и К. Л. В.,
ЕГН********** сумата от 1722лева разноски по делото .
Решението подлежи на въззвивно обжалване пред Ловешкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на обявлението на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
9