Присъда по дело №39/2018 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда № 13 от 18.02.2019 г. на Районен съд – Хасково, постановена по н.о.х.д. № 39 по описа за 2018 година.

 

 

          Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Д.Т.Ц. *** обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК за това, че на 02.02.2016 г. в гр. Хасково, на ул. „Б.”, се заканил на Р.В.И. *** с убийство, като извадил пистолет и го насочил срещу него с думите: „Ей боклук мръсен, сега ще ти напълня главата с олово”, „Боклук, ако ти видя грозната физиономия още веднъж тук, ще ти напълня главата с олово”, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

Лицето, посочено в обвинителния акт като пострадало от описаното в него престъпление – Р.В.И., е конституирано, след отправено искане пред РС – Хасково, в качеството му на частен обвинител, а предявеният граждански иск срещу подсъдимия Д.Т.Ц. с правна квалификация по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за сумата в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, е приет за съвместно разглеждане от съда, съответно лицето, посочено като пострадало е конституирано в качеството на граждански ищец.

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението срещу подс. Д.Т.Ц. във вида, в който е предявено, и счита, че били събрани безспорни доказателства за виновността на подсъдимия, като при анализа на достоверността на доказателствените източници счита, че следвало да се даде вяра на показанията на свид. Р.И. и на приобщените писмени доказателства, а ангажираните от защитата гласни доказателства намира за хаотични, противоречиви и неотносими към предмета на доказване по делото. Представителят на държавното обвинение приема за осъществен от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК, като предлага съдът да признае подсъдимия за виновен, а при индивидуализацията на наказанието да се има предвид личната и генералната превенция на наказанието, като счита, че същото можело да бъде редуцирано и до пробационни мерки.

Частният обвинител и граждански ищец – Р.В.И., редовно призован, се явява лично в съдебното заседание, в което съдебното следствие е обявено за приключено. Чрез упълномощения по делото повереник – адв. Л.Г. *** заявява, че поддържа обвинението и предявения граждански иск. Пледира се от повереника, след анализ на осъществената фактическа обстановка и достоверността на доказателствените източници, че обвинението било доказано, а съдът следвало да наложи справедливо наказание, имайки предвид личността на подсъдимия, процесуалното поведение на същия и тежестта на извършеното престъпление. Не настоява за най-тежкото по вид наказание, а именно – „лишаване от свобода”, но същевременно не били налице и предпоставките на чл. 55, ал. 1 НК. Счита, че гражданският иск следвало да бъде уважен в пълния предявен размер.

Защитникът на подсъдимия Д.Т.Ц. – адв. М.Р. ***, пледира, че обвинението не било доказано по несъмнен начин. Акцентира върху експертното заключение на съдебно-психиатричната експертиза, според което подсъдимият страдал от биполярно разстройство и никой специалист не можел да направи категоричен извод за момента, в който заболяването се активирало, съответно съществувало съмнение относно способността на лицето да разбира свойството и значението на постъпките си и да контролира същите. Освен това, не била доказана употребата на оръжие в процесния случай. Защитата намира гласните доказателства, събрани чрез разпитите на подсъдимия, свид. М.И.М., свид. М. В. Н. и свид. К. И. К., за правдиви, като ги подлага на обстоен анализ от гледна точка тяхната взаимовръзка и обусловеност. По отношение показанията на свид. Р.В.И. счита, че същите не следвало да бъдат кредитирани, тъй като частният обвинител и граждански ищец бил материално заинтересован от изхода на делото. В заключение, моли съда да признае подсъдимия за невиновен по отношение на престъплението, за което е предаден на съд, и да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение, а предявеният граждански иск - отхвърлен изцяло.

Подсъдимият Д.Т.Ц. заявява, че разбира обвинението, но не се признава за виновен по него. В хода на съдебното следствие дава подробни обяснения за случая, а в своя защита се придържа към изложеното от неговия защитник, но наред с това навежда доводи за житейска абсурдност на твърдяната фактическа обстановка, като излага подробно и конкретно съображенията си в тази насока. В даденото му право на последна дума моли да бъде оправдан, като завява, че неговата съдба и съдбата на семейството му била в ръцете на съда.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Д.Т.Ц. е роден на *** ***, същият е българин, български гражданин, *** образование, ***, ***, живущ ***.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. № 136, издадена от Районен съд – Хасково на 15.02.2017 г., подсъдимият Д.Т.Ц. не е осъждан към датата на повдигнатото му обвинение. От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият има регистрирана една криминална проява, образувани 9 ЗМ за извършени кражби. Подсъдимият е разведен с три деца. Ползва се с добро име в квартала, в който живее. Няма данни да поддържа контакти и връзки с лица с криминални прояви.

Приобщен по делото, като писмено доказателство е Договор за покупко-продажба на газово оръжие /пистолет/, марка „GAP – Italy”, калибър 9 мм, сериен № *********, сключен на 27.01.2016 г., в който като купувач е посочен подсъдимият. Приложена е също служебна бележка от Служба „КОС” при РУ-Хасково в уверение на това, че на подсъдимия Д.Ц. е издадено удостоверение за уведомление за горепосочения газов пистолет.

В хода на съдебното следствие бе установено, че подсъдимият Д.Т.Ц. живеел на семейни начала със свидетеля М.И.М. в къща, намираща се в гр. Х., ******. През лятото на 2015 г. подс. Д.Ц. предоставил временно на лицето И.В., с когото се познавал бегло, ползването на самостоятелна пристройка, намираща се в двора на къщата на подсъдимия, срещу извършването на дребни ремонти по имота от страна на В.. Уговорката между двамата мъже била помещението да не се ползва от други хора и за други цели, за да не бъдела притеснявана излишно бременната тогава свид. М.М.. На 15.09.2015 г. вечерта, И.В. се обадил на подс. Ц. с молба да доведе в къщата своя позната – П.Г. /учителка в***/, с която да го запознае. Последният се съгласил. Вечерта изкарали заедно – разговаряли, разглеждали снимки, пили алкохол, като впоследствие Г. останала да пренощува при И.В. в пристройката към къщата на подсъдимия. На 16.09.2015 г. Г. се върнала и влизайки в двора на къщата, се запътила направо към помещението, ползвано от И.В.. Свид. М.М. отишла при тях, натъкнала се на размяна на интимности и с възмущение помолила В. и Г. да напуснат имота. Тогава И.В. събрал багажа си, но оставил част от вещите си там, с намерението да си ги вземе в някой от следващите дни. Минало обаче много време, многократни били опитите на подс. Д.Ц. да се свърже с неговия познат И.В., но вещите не били потърсени, поради което в даден по – късен момент, свид. М.М. ги изхвърлила.

След коледните и новогодишните празници свид. М.М. и подс. Д.Ц. решили да правят ремонт в къщата, във връзка с който се свързали със свид. К. К. и си уговорили среща за 02.02.2016 г. в гр. Димитровград за уточняване на детайлите по ремонтната дейност. Срещнали се на тази дата в заведение в гр. Димитровград. В това време П.Г. позвънила на подсъдимия, за да му съобщи, че се намира пред дома му и желае да получи багажа на И.В.. Било й обяснено от подс. Д.Ц., че заедно със свид. М.М. са извън къщата си и щяло да се наложи П.Г. да ги изчака да се приберат. От гр. Димитровград към гр. Хасково тръгнали свид. М.М. – водач на автомобила, подс. Д.Ц. – на дясната седалка до водача, и свид. К. – на задната седалка, с МПС на свид. М.М. – „*** Ровър” с рег. № ****. Щом наближили имота на подсъдимия, помолили майстора да слезе пред магазин, намиращ се на разстояние от около 20 м от къщата на ***. Свид. К. казал, че ще си купи кафе и цигари и ще ги изчака да си свършат работата. Оставили го и продължили с автомобила към къщата си. Там видели спрян автомобилът на П.Г. и паркирали непосредствено зад нея. Подс. Д.Ц. и свид. М.М. останали в колата си, а П.Г., виждайки ги, слязла от своя автомобил и се приближила към тях откъм шофьорското място. Двете жени започнали да разговарят през отворения прозорец на колата за вещите на И.В., който пък пристигнал с червен на цвят автомобил на мястото кратко след това. На улицата обаче имало още 2 лица, които подсъдимият не познавал. И.В. слязъл от колата си и се приближил до прозореца на подс. Д.Ц.. Станало ясно, че вещите били изхвърлени и се разразил скандал по този повод. Разправията бързо ескалирала и след размяна на взаимни нападки, свид. М.М. заявила, че ще потърси съдействие от полицията. В този момент П.Г., И.В. и едното от непознатите лица се разбягали в различни посоки. Свид. М.М., която управлявала автомобила, застигнала едно от тези лица, което се оказало частният обвинител и граждански ищец Р.И., който се намирал от дясната страна на автомобила, т.е. от страната на подс. Д.Ц.. Последният свалил прозореца и се развикал „Това ли е рекетьорът? Ще видите какво ще стане!”. След това бръкнал под якето си, извадил и насочил тъмен на цвят пистолет към свид. И., като едновременно с това крещял „Ей, боклук мръсен, сега ще ти напълня главата с олово!”. Свид. И. го попитал „Ти нормален ли си?” и тръгнал да върви надолу по улицата, обръщайки гръб на подсъдимия. Тогава обаче чул подс. Д.Ц. да казва на свид. М. „Карай върху него, мини през него, да го смачкаме!”. Отново настигнали свид. И. и подсъдимия му извикал, все още държейки пистолета, „Боклук, ако ти видя грозната физиономия още веднъж тук, ще ти напълня главата с олово!”, след което автомобилът се отдалечил.

След случката свид. Р.И. се срещнал с П.Г. и И.В. *** и същите решили да сигнализират компетентните органи.

Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справка за съдимост, от приетите като писмени доказателства документи – договор за покупко-продажба на оръжие и служебна бележка от Служба „КОС” при РУ - Хасково, от заключенията на вещите лица по назначените в досъдебна и съдебната фаза съдебно-психиатрични експертизи, които възприема като компетентно и безпристрастно изготвени, както и от ангажираните гласни доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели и очни ставки, както и дадените в хода на съдебното следствие обяснения от страна на подсъдимия.

На първо място, досежно събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, същите следва условно да се обособят в три групи. Източник на първата група са обясненията на подс. Д.Ц. и свид. М.М., която е във фактическо съпружеско съжителство с подсъдимия. Втората група гласни доказателства са установени чрез разпита на свид. И.И. – конституиран на досъдебната фаза като пострадал, а в съдебната, съответно като частен обвинител и граждански ищец. Логично и напълно обяснимо, изхождайки от обстоятелството, че в първата група влизат обяснения на страна в процеса и показания на лице, намиращо се в близки отношения с тази страна, а във втората група са показанията на лице, имащо освен процесуалното качество на свидетел, и на частен обвинител, и на граждански ищец, т.е. всяка от двете групи желаеща различен изход на делото, поради и което излага коренно противоположна фактическа обстановка, като първата група подкрепя защитната теза, а втората – обвинителната. Това налага съдът, в изпълнение на задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, да подложи всички гласни доказателства на внимателна аналитична оценка, което ще направи по-долу в изложението. Що се отнася до третата група, източник на които доказателства са показанията на обективните и незаинтересовани свидетели – А.Н., К. К. и М. Н., които не са нито в роднински, нито в приятелски отношения с някоя от страните, следва да се има предвид следното:

Първо, съдът приема като достоверни обясненията на подсъдимия в частта им относно факта на познанството му с лицата И.В. и П.Г., развитието на отношенията му с тях, както и събитията от деня на 02.02.2016 г. до разбягването на участниците в разразилия се скандал пред дома му на *** в град Х.. В тази си част обясненията са логични и последователни. Що се отнася обаче до твърдението на подс. Д.Ц., че никога не бил виждал свид. Р.И. и е изключено да е проявил вербална агресия спрямо него, както и да е вадил оръжие и въобще да разполага с такова, съдът намира, че обясненията му не съответстват с обективната действителност. В тази им част, те се опровергават от приобщения по делото договор за покупко-продажба на газов пистолет, който договор е с дата, предхождаща инкриминираната, и е сключен от подсъдимия в качеството му на купувач. Очевидно е, че в тази част подсъдимият желае да се защити срещу правнорелевантните факти. Тук е мястото да се отчете двойствената природа на обясненията на подсъдимия – като гласно доказателство, от една страна, но и като средство за ефикасно упражняване на правото на защита, от друга. В тази си част обясненията на подсъдимия не следва да бъдат кредитирани от съда, тъй като са изцяло израз на защитна позиция и са изолирани от останалия достоверен доказателствен материал, който ще бъде анализиран в следващата част на изложението и приет от съда като достоверен.

В първата си част обясненията на подсъдимия се подкрепят от показанията на свид. М.М., които също следва да бъдат кредитирани в тази им съответна част, но в хода на съдебното следствие съдът констатира противоречия досежно твърдениятана този свидетел, че не била срещала свид. Р.И. и не била тръгвала след някой от участниците в разправията. Противоречието е отстранено чрез процесуалния способ по чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК чрез прочитане на показанията, които същата е давала на досъдебното производство и приобщаването им по този ред в съдебна фаза. В тях свидетелят М.М. заявява, че на мястото на скандала са били тя, подсъдимият, П.Г., И.В. и още 2 лица от мъжки пол. След като последните четирима се разбягали, свид. М.М. „подкарала колата след него, за да го настигне”. Спряла автомобила до него и последвала нова словесна размяна. Показанията на свид. М.М. в тази им част кореспондират с показанията на свид. Р.И., свързани с присъствието му на 02.02.2016 г. на мястото на инкриминираното деяние. Поводът за присъствието на свид. Р.И. на това място обаче, ще бъде обследван подробно при анализа на втората група гласни доказателствени средства, с цел систематизация на изложението. Твърденията на свид. М.М., че мъжът й не притежавал и не бил вадил оръжие, както и отричането на отправени закани от страна на подсъдимия обаче, не могат да се тълкуват като позоваване на правото по чл. 121, ал. 1 НПК, тъй като то предвижда липса на задължение за даване на показания тогава, когато отговорите на поставените въпроси биха уличили в престъпление лицето, с което свидетелят се намира във фактическо съжителство, но не и навеждане на други, противоречиви твърдения.

Следващите гласни доказателства, които подлежат на анализ откъм достоверност, са тези, съдържащи се в показанията на свид. Р.И., конституиран в процесуалното качество на частен обвинител, граждански ищец, същевременно участник в процеса и като свидетел /участието като свидетел е задължително/. В частта относно осъщественото спрямо него деяние показанията му следва да бъдат кредитирани, тъй като са детайлни и логически последователни и най – вече вътрешно безпротиворечиви. Те в същинската им част относно праворелевантните факти се подкрепят от други доказателства - косвеното писмено доказателство за притежание на оръжие от подсъдимия, като не съществува пречка осъдителна присъда да бъде постановена въз основа на показанията на един единствен свидетел. Не винаги е възможно да има множество свидетели – очевидци на извършеното престъпление, нито пък множество косвени доказателства, които в своята съвкупност да водят до единствения извод за извършеното деяние и вината на извършителя, и да изключват всяка друга възможна версия. Това обаче не следва да разколебава съда при формирането на вътрешното му убеждение и преценката за достоверността на съдържащите се в показанията на единствения свидетел доказателства. Такъв е и процесният случай, като макар и поводът за присъствието му на мястото на събитията – хоби на свид. Р.И. за отглеждане на гълъби и посещение на негов познат да не е убедително аргументиран в твърденията му, то истинността на показанията му за инцидента в същинската им част са в достатъчна степен убедителни и най – вече достоверрността им е консолидирана чрез показанията на свидетел от първата група – М.М., приобщени по съответния ред, в които същата ясно заявява, че е имало контакт между подсъдимия Д.Ц. и нея, от една страна и свид. Р.И. – от друга, както и за възникнала размяна на реплики от друга, като за съдържанието на тези реплики и действията, които са ги съпровождали, изявленията на свид. М.М. намират житейско оправдание в заинтерисоваността й от изхода на делото, предвид отношенията й с подсъдимия – двамата са във фактическо съжителство и имат родено в резултат на това им съжителство дете.

В частта относно случайното присъствие на свид. Р.И. и случайната му среща с преследваната П.Г. показанията на свид. Р.И., както вече бе посочено, будят известно съмнение откъм житейска оправданост на поведението му. Не могат да бъдат проверени и установени чрез контролни доказателства, отразяващи достоверността на релевантни по делото факти и обстоятелства. Доказателствата, на базата на които се формира вътрешното убеждение на съда, освен че се проверяват по реда и правилата на НПК и се оценяват поотделно и в тяхната съвкупност, така също задължително оценката следва да намира опора във всички правила и закони на логика. В настоящия случай става въпрос за твърде много случайности, което обстоятелство препятства съда да формира еднозначни и категорични изводи относно поводът за присъствието на свид. Р.И. ***, в който се разиграват инкриминираните събития. Независимо от това обаче, тази пречка, както и данните за възможна заинтерисованост от изхода на делото, с оглед предявената претенция, основана на тези факти, за които дава показания, не водят сами по себе си до опровергаване на осъщественото спрямо свидетеля Р. И. деяние. Причината за пребиваването му на мястото на престъплението е ирелевантна за доказаността на обвинението, а в останалата си част показанията му са убедителни и безпротиворечиви, поради което съдът им дава вяра. В тази връзка, не без значение са и следва да бъдат обсъдени и направените съдебно-психиатрични експертизи. И двете са категорични, че подсъдимият Д.Ц. страда от психично заболяване, а именно – биполярно афективно разстройство, с давност от 1979 г. Заболяването било хронично и протичало фазово, като при обострянията било възможно наличие на депресивни, манийни или смесени епизоди, както и налудности и халюцинации. При остър маниен епизод преценката за реалност се нарушавала, липсвала критичност и било възможно покриване на критериите на правното понятие за невменяемост. Нямало обаче данни към момента на деянието заболяването да е било обострено. Крайният извод е, че подсъдимият е могъл да осъзнава свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Заключенията на вещите лица съдът са компетентно и безпристрастно изготвени, поради което ги възприема изцяло и освен за въпросите по същество, същите имат своето значение и за преценката на достоверността на гласните доказателствени източници и консолидиране на тезата за житейски допустимата проявява на поведение на подсъдимия, което съответства с обвинителната теза, обоснована с показанията на свид. Р.И..

Гласните доказателства, събрани чрез разпита на свид. А.Н., зам. директор в ***, касаещи деятелност, ирелевантна за предмета на доказване по настоящото дело, са неотносими. В показанията си свидетелката заявява, че към нея се обърнали за съдействие подс. Д.Ц. и свид. М.М. спрямо поведение на учителка в училището, а именно – П.Г., което няма пряко отношение към обвинението за закана с убийство и съответно е на пръв поглед изглежда безпредметно да бъде преценявана достоверността/недостоверността на тези доказателства, но същите все пак имат своето значение за изясняване на цялостната картина по случая в аспекта на създалите се отношения между отделните участници в инкриминираните и съответно предшестващите ги събития.

В така обособената трета група условно попадат показанията на свид. М. Н., представена като случаен минувач и К.К., с когото са водени разговори за предстоящи ремонтни дейности в къщата на подсъдимия – допуснати до разпит по искане на защитата. Опитът чрез тези свидетели да се подчертае разразилият се между свид. М.М. и подс. Д.Ц., от една страна, и П.Г. и И.В., от друга скандал, който се е превърнал в прелюдия към последващата противоправна деятелност, не би могъл да постигне целения резултат по няколко съображения. Двамата твърдят, че са се намирали на известно разстояние /което не могат да определят с конкретна мерна единица за дължина/ от разправията. Свид. К. К. твърди, че бил възприел четирима участници в скандала и част от разменените между тях реплики, сред които чул и нещо за полиция, което го мотивирало да се отдръпне на още по-голямо разстояние. Заявява и липса на спомени по отношение на част от фактите. Въпреки обстоятелството, че показанията му се подкрепят с други доказателства, а именно обясненията на подсъдимия и показанията на свид. М.М. в съответната част, следва да се има предвид, че свид. К. К. е времево и пространствено неориентиран, заявява, че не живее в гр. Хасково и не го познава, както и да се отчете, че показанията му също нямат пряко отношение към съставомерното деяние. Този свидетел не е пряк очевидец на последното, а е възприел пряко едва част от случилото се преди него на инкриминираната дата. Последното важи и за свид. М. Н.. Същата заявява, че минавала по ул. „***”, когато чула силни викове. Спряла на тротоара, зад джип, в който разпознала свид. М.М. /която познавала като съсед/. Възприела единствено присъствието на още една жена. Тази непозната за свидетелката жена се намирала извън автомобила, на улицата, от страната на свид. М.М.. Други лица не видяла. И тук следва да бъде отбелязано, че свид. М.Н. е възприела предшестващата инкриминираните събития ситуация, а освен това показанията й са житейски нелогични, имайки предвид, че от разположението й зад автомобила е било невъзможно зрително да възприеме единствено П.Г., не и И.В., който се е намирал от другата страна на автомобила и подс. Д.Ц., с когото комуникирал, което напрактика изключва присъствието й на мястото на разигралите се сцени през цялото време, както този свидетел твърди. Още повече, че въпреки предизвикания у нес интерес по чисто човешки подбуди и демонстрираната й загриженост като жена към състоянието на бременната М.М., след оттегляне на останалите лица от мястото на събитията, нелогично е свид. М. Н. да не се приближи и да се поинтересува от състоянието на свид. М.М., което в достатъчна степен дискредитира показанията й откъм достоверност, за да бъдат изцяло игнорирани от съда при обосноваване на фактическите изводи по делото.  

Именно поради гореизложената нелогична детайлност и липса на пълна яснота в спомените, както и неотносимостта на гласните доказателства в посочената трета група, съдът не ги кредитира при обосноваването на фактическите изводи и приема, че по различни съображения показанията на който и да е от свидетелите А.Н., К.К., М. Н. не може да опровергае твърденията на свид. Р.И. за осъщественото спрямо него деяние.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния, прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че подсъдимият Д.Т.Ц. *** е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна отговорност, поради следните доводи от правна страна:

За да бъде осъществен съставът на визираното престъпление, респ. за да бъде довършено изпълнителното деяние е необходимо и достатъчно да бъдат извършени от дееца такива действия, с които да обективира закана на другиго с извършване на престъпление и конкретно с убийство като квалифициращ признак и предопределящ реда, по който се преследва деянието, а именно като престъпление от общ характер. Освен това, необходимо е също заканата с убийство да е насочена или към самия адресат, или някой от неговите ближни, съобразно кръга от лица, визиран в чл. 93, т.10 НК.  На следващо място, достатъчно за съставомерност на деянието е заканата да е била годна да възбуди основателен страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено, а не непременно да е възбудила такъв страх. Защитата в хода на устните състезания насочва вниманието на съда, че в хипотеза, в която последният приеме деянието за доказано, да има предвид, че свид. Р.И. не бил изпитал страх, тъй като обърнал гръб на заплашващия го подсъдим и сам в показанията си пред съдия, дадени в хода на досъдебното производство, заявил, че не бил страхлив човек, поради и които обстоятелства липсвал съставомерният признак „би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му”. Тези съображения категорично не следва да бъдат споделени, субективните възприятия на адресата на заканата са ирелевантни. От значение е естеството на заканата, за да се прецени дали същата обективно би могла да възбуди основателен страх. При тази преценка се вземат предвид начинът на отправяне на заканата, обстановката, при която е отправена, психичното състояние на дееца. Не е необходимо обаче пострадалият от престъплението действително да се е уплашил за живота си. Наказателният закон изисква само възможност, видно от изричното словосъчетание, употребено в текста на чл. 144, ал. 1, а именно – „би могло”. В този смисъл е и ТР № 53/18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 г., ОСНК на ВС. Несъмнено вербалните закани с най-тежкото престъпление против личността – убийството, в съчетание с насочването на средство за причиняване на увреждания, несъвместими с живота – пистолет, е в най-висока степен вероятно да породи основателен страх.

При установената по делото фактическа обстановка, описана по-горе, не буди съмнение наличието на деяние. Безспорно установено от обективна страна е предприетото поведение с конкретни действия и изрази от страна на подсъдимия Д.Ц.. Освен това, фактът, че същият е накарал жена си /или не е противодействал на предприетото от нея поведение/ да последва с автомобила си непознатото тогава за него лице, сочи на преднамереност в последващите му действия, изразяващи се в изваждане на носено от него оръжие – пистолет, възприето недвусмислено като действие от страна на свид. Р.И., без значение дали е законно притежавано, или не, насочването му към свидетеля и отправянето на вербални закани, че ще му напълни главата с олово. Всичко това е достатъчно за обосноваване на несъмнен извод за наличие на ясна представа в съзнанието на свид. Р.И., че подсъдимият може да изпълни тази своя закана. Р.И. е възприел себе си като адресат на заканата, която по своята същност е не за друго, а именно за убийство, в какъвто смисъл дори буквалното възприемане на изразите на подсъдимия в аспекта на жестовете и действията на същия, не сочат на различен извод, а тъкмо напротив - изразен е и начинът, по който подсъдимият въздейства психически на пострадалия от гледна точка визирания механизъм на убийството, с което го заплашва – застрелване, ефектът от които вербални действия е засилван от насочване на средство, годно да предизвика такъв резултат, а именно огнестрелно оръжие – пистолет или оръжие имащо всички външни белези на огнестрелно оръжие. Поставяният основен въпрос годна ли е тази закана с убийство да предизвика страх у пострадалия, че престъплението, с което е заплашван, може да бъде наистина осъществено, с което да се даде и отговор доказано ли е наличието на следващата предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК бе до голяма даден по – горе.

В обобщение, отговорът на поставените въпроси относно характера на деянието и неговата съставомерност е положителен. За неговото достигане от решаващо значение са не просто съдържанието на изречените от подсъдимия думи по адрес на свид. Р.И., а фактът, че същият си е служил с пистолет, което по своя вид и своите характеристики следва да се приеме за годно средство за извършване на престъплението, с което е бил заплашен частният обвинител и граждански ищец. Насочването на оръжие е всъщност решаващо да се достигне до извода, че за свид. Р.И. е възникнало достатъчно основание да изпита страх от отправената по негов адрес закана с убийство от страна на подсъдимия, че престъплението ще бъде осъществено ако не в момента, то в следващ.

От анализа на доказателствените източници по делото се установиха всички обективни признаци от състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК. Не буди съмнение и въпросът за авторството на деянието. Установена по безспорен и категоричен начин е съпричастността именно на подсъдимия в извършване на престъплението, като неговите и тези на защитата му възражения по този въпрос са изцяло несъстоятелни, след като бяха опровергани по необходимия несъмнен начин.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването, че с действията си ще предизвика негативно психологическо въздействие у свид. Р.И. и страх от възможно осъществяване в действителност на заплахата с престъпление, дори подбудите на дееца да са били продиктувани от предизвикано от други лица негативно въздействие върху психиката му вследствие предходно – разразилия се скандал и е целял този резултат, поради което и субективната страна на престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 НК е доказана. Както бе посочено, подбудите са ирелевантни, след като не само не се доказа предшестващо противоправно деяние на пострадалия спрямо подсъдимия или други лица, които да обоснове житейски, деянието осъществено спрямо него, но и не са отправени твърдения в тази насока въобще, които да изключват от обективна страна противоправността на деянието, осъществено от подс. Д.Ц. или умисъла за извършването му.

При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия Д.Т.Ц. за престъплението по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от Наказателния кодекс, извършено спрямо Р.В.И., след като деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид степента на обществената му опасност и тази на дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто име, с което се ползва в квартала, липсата на данни за връзки с криминално проявени лица и макар да не се признава за виновен, той дава обяснения пред съда, като цялостното му процесуално поведение следва да бъде окачествено като положително, с изключение на отделни прояви на неспазване на реда на съдебното заседание, които не са с характер и от естество да променят горния извод. В никакъв случай не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите данни за личността на подсъдимия – същият страда от няколко заболявания, като трябва да се грижи и за жената, с която живее на семейни начала, както и малолетно дете. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице, поради което при преценката поотделно и в съвкупност на гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление, съдът намира, че в случая следва да се наложи по вид наказание „лишаване от свобода”. Очертаните факти, макар и да не могат да бъдат разгледани в аспекта на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, обосновават превес на първата група обстоятелства, поради което предвиденото в закона наказание “лишаване от свобода”  за подсъдимия Д.Т.Ц. следва да бъде определено при условията на чл. 54 от НК, доколкото няма специален минимум, за срок от 3 месеца при общия минимум, съобразявайки и опирайки се на продължителния срок на развитие на наказателното производство по случай, който не разкрива значителна фактическа и правна сложност. Изпълнението на същото съдът, на основание чл. 66, ал. 1 НК, прие да бъде отложено с изпитателен срок от три години, доколкото се установи едновременното наличие на предпоставките за това и липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наказанието. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели - да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, като едновременно с това му осигури и възможност да се грижи за своето здраве и да предостави на семейството си необходимото внимание, както и да повлияе предупредително върху останалите членове на обществото.

По отношение на предявения граждански иск:

Предявеният от Р.В.И. *** против подс. Д.Т.Ц. *** граждански иск, приет за съвместно разглеждане от съда в рамките на наказателното производство, за сумата в размер на 5 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, по която е квалифициран от съда. Същият, с оглед достигнатия извод за наличие на деяние, осъществено от подсъдимия виновно, съдът намира, че е доказан по основание. С оглед установените факти по делото и като взе предвид обстоятелството, че подсъдимият е признат за виновен в извършване на деянието по чл. 144, ал. 3, предл. 1, вр. ал. 1 от НК, за което е привлечен към наказателна отговорност, както и че са налице всички останали от елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД – деяние, противоправност, вреда, пряка причинна връзка между тях, доказана вина на подсъдимия, настоящият състав на съда намира, че следва да бъде дадена защита на увреденото лице – Р.И., респ. за да бъде ангажирана деликтната отговорност на причинителя, възникнала поради виновно неизпълнение на общото задължение да не се вреди другиму. В този смисъл предявеният от гражданския ищец против подсъдимия иск е установен по основание, както вече бе посочено. Същият по отношение на неимуществените вреди, съдът намира за доказан, въз основа на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, до размера на 700.00 лева. Преценката на съда, основана на обективната категория справедливост, обхваща обсъждане, първо, на вида на увреждането, причинено на пострадалото лице, а на следващо място е необходимо да се отчита и срока за възстановяване на пострадалия, както и възможните, но най – вече установени последици след това – за неговото психическо състояние. Такива доказателства за причинено психическо разстройство не са установени в хода на наказателното производство, поради което размерът на обезщетението бе определен въз основа единствено на настъпилите вредни последици, с неимуществен характер, явяващи се пряка и непосредствена последица от престъпното деяние, като не съществува пречка обезвреда за евентуално допълнително настъпили неимуществени вреди да бъде дирена пред гражданския съд в производство по реда на ГПК. При анализа на основателността и доказаността на гражданския иск, приет за съвместно разглеждане в наказателния процес, не без значение, за разлика от анализа на правната квалификация на деянието и на осъществения престъпен състав, е поведението и на пострадалия. В конкретната хипотеза обаче не е установено и дори не се сочи от другата страна, че с действията си, предшестващи или осъществени по време на инкриминирания инцидент, би могло да се приеме, че пострадалият е допринесъл по някакъв начин за осъществяване на съставомерния резултат. Последното съставлява аргумент да се възприеме от съда, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, което да намери своето отражение при преценка деликтната отговорност на подсъдимия в допълнително намаляване на обезщетението за причинени на пострадалия Р.И. неимуществени вреди. Изложеното мотивира и преценката за размера, в който гражданският иск да бъде уважен, а именно 700.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието – 02.02.2016 г. За разликата до пълния предявен размер от 5 000.00 лева, претенцията се явява недоказана и поради това бе отхвърлена в тази част, като тук вече своята роля изигра възприетото поведение на пострадалия спрямо отправената закана и макар противоправният й характер да не е изключен от гледна точка естеството й да възбуди основателен страх, то негативното психологическо въздействия спрямо пострадалия не е бил с такъв интензитет, че да предизвика неимуществени вреди в степен по  - голяма от приетата от съда при материалното им възмездяване.

Относно разноските:

С оглед обстоятелството, че подсъдимият Д.Ц. *** бе признат за виновен в извършване на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност,  в негова тежест, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да се възложат разноските по делото, като същият бе осъден да заплати на Р.В.И. сумата в размер на 1 000.00 лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на упълномощен по делото повереник. Освен това, подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – Хасково сумата в размер на 201.02 лв., представляваща разноски по делото за възнаграждение на вещо лице по назначена в хода на досъдебното производство съдебно – психиатрична експертиза, а по сметка на РС – Хасково - сумата от 164.22 лв., разноски по делото за възнаграждение на вещо лице по назначената в съдебна фаза съдебно – психиатрична експертиза, сумата в размер на 40.00 лв. – разноски за явяване и изслушване на вещите лица пред РС – Хасково и сумата общо в размер на 50.00 лв. – държавна такса съобразно уважения размер на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск, както и 5.00 лв. – ДТ за всеки случай на издаване на изпълнителен лист по делото за вземания за ДТ и разноски в полза на ОД на МВР – Хасково и по сметка на РС – Хасково.

          Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

 

                                                               

                                                                Председател: /п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!!!

Секретар:К.С.