РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. Пловдив, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Александрина Ст. Илиева
в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235300600049 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда от 26.09.2022г. по НОХД № 1217/2020г. РС – Пловдив,
23н.с., е признал подсъдимата Д. И. Д. за виновна в извършване на
престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 от
НК и я е осъдил на 1 година лишаване от свобода, което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от 3 години, като на основание чл.
37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил подс. Д. от право да упражнява професия или
дейност, свързани с предоставянето на медицински услуги и оказване на
медицинска помощ за срок от 2 години. ПРС е признал подс. Д. за невинна в
това по същото време и на същото място в качеството на ***** да е да е
причинила на В. Р. С. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
отслабване на слуха, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност /нарушавайки
подробно изброените правила на Закона за здравето/, поради което и на
основание чл.304 от НПК я е оправдал по така повдигнатото и обвинение в
този смисъл.
Съдът е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати на В. Р. С. чрез нейната
1
майка и законен представител Е. Д. С. сумата от 10000 лева като обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва
от датата на деянието до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
гражданския иск до пълния му предявен размер от 100000 лева като
недоказан.
ПРС е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати на В. Р. С. чрез нейната
майка и законен представител Е. Д. С. сумата от 1869,70 лева като
обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати по сметка на ПРС
сумата от 474,79 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения
размер на гражданските искове.
ПРС е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати по сметка на ОП – С.З.
сумата от 6323,91 лева за разноски в д. п., по сметка на ПРС сумата от 7530
лева разноски в първоинстанционното производство по делото и на ч. о. и г.
и. С. 1500 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Присъдата е обжалвана в осъдителната й част от подсъдимата Д. И. Д.
чрез защитника и – адв. С. С.. Твърди се, че присъдата е неправилна и
незаконосъобразна. Твърди се, че подсъдимата е невинна, а осъдителната
присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Иска се нейната отмяна и постановяването на нова
присъда, с която подс. Д. да бъде призната за невинна и оправдана по
повдигнатото и обвинение. Иска се и отхвърляне на гражданския иск в
уважената му част. Оспорват се и присъдените в тежест на подсъдимата
разноски. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на
ПРС за ново разглеждане от друг състав. В допълнение към въззивната жалба
подсъдимата заявява, че няма искане за събиране на доказателства.
Присъдата е обжалвана в оправдателната и част от частния обвинител и
граждански ищец В. Р. С., действаща чрез законния си представител Е. Д. С.
чрез повереника – адв. М. Х.. Твърди се, че присъдата е частично неправилна
и незаконосъобразна както в наказателната, така и в гражданската и част.
Твърди се, че наложеното допълнително наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК
е явно несправедливо и се иска неговото увеличаване от 2 години на 3 години.
Иска се осъждане на подсъдимата по първоначално повдигнатото и обвинение
за причиняване на средна телесна повреда на пострадалата по чл. 134, ал. 1, т.
2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 1, алт. 2 вр. ал. 1 от НК. Иска се изменение на
присъдата и в гражданско-осъдителната и част и уважаване на гражданския
иск до пълния предявен размер. Претендират се разноски. Постъпили са и
писмени възражения от повереника на частния обвинител срещу въззивната
жалба на подсъдимата Д., в които се застъпва становище за нейната
неоснователност. Твърди се, че присъдата на ПРС е правилна и
законосъобразна в осъдителната и част.
2
С жалбите не са направени искания за събиране на доказателства.
РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание, подсъдимата Д. Д. се явява и поддържа жалбата, а
защитниците и – адв. С. С. и адв. Е. Н. искат отмяна на присъдата и
постановяване на нова оправдателна такава. Същите излагат доводи за
недоказаност на обвинението, за немотивираност на присъдата, за
едностранчиво интерпретиране на събраните по делото доказателства, за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и за явна
несправедливост на наложеното наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбите
на подсъдимата и на пострадалата са неоснователни и следва да бъдат
оставени без уважение, а присъдата следва да бъде потвърдена като правилна
и законосъобразна.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимата Д. И. Д. е родена на ********, с ЕГН ********.
От раждането на В. Р. С. /********./ ***** на детето била подс. Д. И. Д..
От 23.01.2017г. детето имало хрема, без висока температура, с нарушен
сън поради секретите в носа.
На 24.01.2017г., след 16ч., свидетелката Е. Д. С. – майка на В. Р. С.,
завела дъщеря си на преглед в кабинета на Д., която прегледала гърлото на
детето, прослушала гърба и гърдите му със стетоскоп и заявила на майката, че
детето е здраво и може да посещава детска ясла. Изписала прием на капки
„*****“ 3 пъти дневно по една капка.
На 25.01.2017г., следобед, детето В. вдигнало висока температура в
яслата - 39.6 градуса, но след поставянето на свещичка ,,*******“ от
медицинската сестра, температурата била свалена. Когато се прибрала с
детето у дома си, свид. С. се опитала да се свърже по телефона с подсъдимата,
но тя не отговорила на обаждането. Бащата на детето – свидетелят Р.И.С.,
успял да се свърже с личния ** на детето с молба за домашна визита и Д.
посетила дома им същия ден вечерта. Прегледала гърлото, прослушала гърба
и гърдите на В. със стетоскоп и казала, че детето е здраво, но е възможно да
има вирусна инфекция, с която организмът щял да се пребори сам. Казала на
родителите да му дават „**“, през четири часа да редуват „***“ и „***“ за
сваляне на температурата и да правят мокри компреси с оцет. След заплащане
на таксата за домашно посещение в размер на 50лв. подсъдимата си тръгнала.
На 26.01.2017г. майката на детето не го завела на ясла и останала да се
грижи за него в дома си. В. имала секрети в носа и поддържала температура
3
около 38-39 градуса, кашляла. Вечерта около 18.00-19.00ч. вдигнала 40
градуса температура, имала зачервяване в областта на врата, гърдите, корема
и слабините, крайниците й били студени. Силно изплашена и притеснена от
състоянието на дъщеря си, свид. С. се обадила на тел. 112 за изпращане на
медицински екип. Обадила се и на съпруга си, който от своя страна позвънил
на подс. Д. с настояване за домашно посещение и преглед на детето, тъй като
тя е запозната със състоянието му и има най-непосредствена представа за
случая. Екипът на спешна помощ пристигнал пръв, като междувременно
майката била свалила високата температура на детето с „***“ и компреси с
оцет. След преглед на детето, докторът от спешния екип — свидетелят
Х.Н.Д., изписал ,.**“ 125mg/5ml и „**“ или препоръчал постъпване в
болница. Свид. Д. посъветвал родителите да се консултират с личния ** на
детето, защото тя била **, а той нямал такава специалност. След като екипът
от спешна помощ си тръгнал пристигнала подсъдимата, според която нямало
нужда детето да постъпва в болница, защото там щели да я „лапнат като
топъл хляб“ и да я „наблъскат с тежки антибиотици“, нито да приема
изписания от колегата й антибиотик. За трети пореден път подс. Д.
прослушала гърба и гърдите на детето и прегледала гърлото му, което било
леко зачервено, а белите дробове били чисти. Заявила, че детето не се
нуждаело от прием на антибиотик, изписала „*******“ и „**“ за сваляне на
температурата, както и „**“ за гърлото, като им казала да продължат
редуването на „***“ за бебета и „***“ за деца през четири часа, както и да се
продължи поставянето на мокри компреси с оцет за сваляне на температурата.
Свидетел на тези разговори и указания от страна подсъдимата станала
свидетелката П.М. С. /* на свид.Е. С./. Последната се доверила на съветите на
личния ** на детето относно предписаното лечение, тъй като тя била ***** на
детето от раждането му. Заплатила сумата от 50лв. за домашната визита и Д.
си тръгнала.
На 27.01.2017г. В. продължила да вдига висока температура -38-39
градуса, имала кашлица, секрети в носа, зачервени очи, пиела само вода, не се
хранела и видимо отслабнала за тези пет дни. Получила разстройство. Не
реагирала на говора на родителите си, когато се опитвали да кажат на детето
нещо. Родителите отново се обадили на подс. Д. и споделили, че състоянието
на детето продължавало да е влошено. Тя им отговорила да продължават да
лекуват детето по указания от нея начин. Подсъдимата им определила час за
преглед в кабинета й на следващия ден /28.01.2017г./ в 10ч.
На 28.01.2017г. в 10ч. свид. С. и съпругът й завели дъщеря си на
преглед в кабинета на подс. Д.. Детето не спирало да плаче и кашля, имало и
секрети в носа. Личната ** отново прослушала гърдите и гърба на детето и
казала, че белите му дробове са здрави. След прегледа на гърлото казала, че
вече дори не било зачервено. След рутинния преглед, по настояване на
майката, били прегледани и ушите на детето – според подс. Д. и на тях им
нямало нищо. Свид. С. настоявал и молел да се направят изследвания на
детето — на секрет от носа, ушите, гърлото, рентген, за да се установи с
4
точност какво е здравословното му състояние. Родителите били силно
обезпокоени, разтревожени и се страхували за детето си. Подс. Д.
категорично заявила: „Няма смисъл от изследвания и рентген. Сигурна съм,
че е остра вирусна инфекция.“, детето щяло да оздравее без друга намеса. За
всеки случай изписала ,,**“ 125mg/5m1 и „**“, изписани преди три дни от **я
от Спешна помощ, но казала да не започват да го дават на детето веднага, а
едва при евентуална друга проява на влошаване на здравословното състояние
и след като предварително се консултират с нея. Трябвало да продължат да
дават лекарствата за сваляне на температурата, както и да продължават да
правят мокри компреси с оцет. След излизане от кабинета, родителите
веднага закупили антибиотика. Детето продължило да вдига 39 градуса
температура през нощта на 28.01.2017г. срещу 29.01.2017г. По указание на
подсъдимата родителите продължавали да дават лекарства за сваляне на
температурата и да правят компреси с мокри кърпи и оцет.
На 29.01.2017г., около 13.30ч., свид. С. забелязала, че от дясното ухо на
дъщеря й изтича гной и се уплашила. Провела телефонен разговор с личния
** на детето, при което Д. й казала да започва да му дава изписания
антибиотик и да „забърсва със сухо памуче ушенцето на детето“. След
първата дадена доза от антибиотика детето продължавало да бъде отпаднало,
унесено, отпуснато лежало на леглото, не се хранело, кашляло, пъшкало,
стенело, не реагирало на гласовете на близките си, когато му говорели. От
дясното му ухо продължавала да изтича гной. Родителите решили да потърсят
съвет и от друг специалист, тъй като започнали да се съмняват в
компетентността на личния ** на детето си и запазили час за същия ден за
преглед при д-р П.К.Б..
На 29.01.2017г. около 18ч. завели болното дете при д-р П.К., която го
прегледала обстойно, заявила, че детето е тежко болно, поставила работна
диагноза – отит и пневмония, казала им, че изписаният антибиотик няма да
му помогне и че се нуждае от спешно болнично лечение, след което издала
направление за хоспитализация. Веднага завели детето в МБАЛ „Т.“ ЕООД –
гр. С.З., където същата вечер му бил направен рентген н консултация със
специалист УНГ. Същата вечер около 20ч. подс. Д. се обадила, за да попита
какво е състоянието на детето. Детето и майката като негов придружител
били настанени в отделението по П. за лечение на пневмонията. По това
време започнала да изтича гной и от лявото ухо на детето.
На 31.01.2017г. на В. С. била извършена операция – миринготомия на
двете уши. Въпреки изписания антибиотик състоянието на детето не се
подобрявало и то продължавало да вдига висока температура – 38-39 градуса.
На 02.02.2017г. преди обед лекарска комисия в широк състав от
специалисти /вкл. инфекционисти, началниците на педиатрично отделение и
на отделение УНГ, управителят на МБАЛ „Т.“ ЕООД/ обяснила на
родителите, че детето е много сериозно болно и се налага втора хиругична
интервенция, тъй като рискът от сепсис, менингит и фатален край бил много
5
голям. Същият ден, след направени изследвания, снекер, рентген, детето
спешно били преведено в отделение УНГ, където му била извършена втора по
ред операция – мастоидектомия на дясното ухо.
В. Р. С. останала за лечение в болницата в периода 29.01.2017г. –
08.02.2017г. След всички проведени изследвания /рентген, КТ- скенер на
глава, кръвни, микробиологични и др./ се установило, че детето е с
пневмония, заболяване на средното ухо – остър гноен отит и окончателна
диагноза — остър мастоидит, причинен от бактериална инфекция -
полирезистентна пневмококова бактерия. Било подложено на лечение с три
антибиотика - „*“, „*“, „*“, „*“ и продължаващо антибиотично лечение в
домашни условия след изписването – с „*“. Докато били в болницата, свид. С.
разговарял с подс. Д., която се интересувала от състоянието на детето и
заявила, че тя била виновна за случилото се.
С молба вх. № 94-02-618/06.03.2017г. до Директора на РЗОК – С.З.,
родителите на В. Р. С. поискали смяна на личния ** на детето и с Решение №
*** на Директора на РЗОК – С.З. молбата им била уважена. От 09.03.2017г. за
лекуващ ** на детето била избрана д-р В.В.Ш.
На 30.05.2017г. била извършена трета по ред операция на В. С. - за
премахване на вентилиращата тръбичка от дясното ухо. Детето
продължавало да не чува добре, налагало се увеличаване на звука на
телевизора близо до максимума, когато гледа детски филмчета, гледало
хората в устата, когато му говорели, не чувало отключването и заключването
на входната врата на жилището им.
От заключението на изготвената комплексна съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на В. С. е бяло причинено разстройство но
здравето извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК.
С постановление от 19.03.2018г. е назначена допълнителна комплексна
съдебномедицинска експертиза на вещи лица към Варненски съдебен район.
Според експертите д-р Д. не е дооценила правилно здравословното състояние
на детето и динамиката в болестната картина. Тази недооценка води до
следващия пропуск – общопрактикуващият ** на детето не е назначил
лабораторни и/или образни изследвания, както и не е насочила болното дете
към други специалисти за консултативни прегледи или изследвания в
периода от 24.01.2017г. до 29.01.2017г., с което е нарушен принципа за
своевременност и достатъчност на медицинската помощ.“.
С постановление от 02.08.2018г. е назначена повторна комплексна
съдебномедицинска експертиза по писмени данни на вещи лица към
Софийски съдебен район. Като вещи лица при изготвяне на експертизата са
били включени съдебен лекар, специалист по детски болести, специалист по
микробиология и вирусология, специалист УНГ и специалист по обща
медицина. Според вещите лица: „личният ** в нарушение на добрата
медицинска практика не е назначила необходимите достъпни изследвания и
6
консултативни прегледи. Не е имало никаква пречка да назначи лабораторни
изследвания и рентгеново изследване, които са щели да съдействат за
своевременното установяване на развитието на бактериални усложнения и
провеждане на необходимите консултативни прегледи от специалист по УНГ
и детски пулмолог. Диагнозата отит и пневмания могат да бъдат уточнени
единствено след необходимите изследвания и преглед от специалист УНГ.
Личният **, съгласно приетата добра педиатрична практика е дала напълно
адекватно лечение и процедури, но не е преценила задълбочаващите се
болестни процеси, поради неназначаване на лабораторно изследване на
кръвта, и в конкретния случай най-подходящия лабораторен показател – Ц-
реактивен белтък. Завишената му стойност е високо информативен сигнал за
недостатъчност на провежданото лечение на детето В.. Не е имало никаква
пречка на здравноосигурен пациент, в условията на грипна епидемия
изследването/изследванията да бъдат назначени, извършени и правилно
интерпретирани от личния **. Това е щяло да позволи и назначаването на
консултативни прегледи, като е видно от данните по делото, че родителите са
изпълнили техните задължения, да търсят необходимата медицинска помощ и
са изпълнявали лекарските назначения, активно са търсили личния **.
Нарушено е изискването за достатъчност на медицинските дейности на
личния **.
За изясняване на обстоятелства, които имат отношение към предмета на
доказване, с постановление от 07.12.2018г. е назначена допълнителна
комплексна съдебномедицинска експертиза по писмени данни на вещите
лица, изготвили последната експертиза /от Софийски съдебен район/. Вещите
лица са направили анализ на цялата медицинска документация, както и на
събраните по делото гласни доказателства /свидетелски показания/, посочили
са използваните медицински източници. Същите са категорични, че „Не е
съществувала реална опасност за живота на детето, ако лечението му е
продължило в домашни условия с прием на антибиотик „*" 125mg/5ml.
Отварянето на тъпанчевата мембрана не води до проникване в черепната
кухина, без да е нарушена целостта на костната част на средното ухо.
Проведената мастондектомия не води до проникване в черепната кухина. В
конкретния случай не се установяват допуснати престъпни
действия/бездействия от страна на лекарите, вкл. личния **, майката и
бащата, които са отговорни за развитието и здравето на детето.
От договор №240294/02.05.2017г. за оказване на първична
извънболнична медицинска помощ /л. 47, том трети от ДП/ е видно, че подс.
Д. осъществявала своята медицинска практика като „Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Д. Д." ЕООД,
която съобразно чл. 8, ал. I, т. 1, б. „а" от Закона за лечебните заведения
представлява лечебно заведение за извънболнична помощ. Въпреки, че тя
имала специалност „П.“ същата няма регистрирана в търговския регистър
амбулатория за индивидуална практика за специализирана медицинска
помощ, за да се приеме, че спрямо нея е задължителен за прилагане
7
медицинския стандарт „П.“, утвърден с Наредба № 7 от 03.11.2016г. за
утвърждаване на този стандарт. В този случай спрямо нея са задължителни за
прилагане разпоредбите на Закона за здравето и медицинските стандарти по
обща медицинска практика, утвърдени с Наредба № 41 от 21.12.2005г. за
утвърждаване на тези стандарти.
След случая била извършена и проверка на водената от подсъдимата
документация, като видно от протокола за извършена проверка от
28.03.2017г. в „Амбулатория за индивидуална практика за първична
медицинска помош – д-р Д. Д.“ ЕООД /л. 52-54, том 1 от ДП/ се установява,
че Д. Д. не е спазила изискванията за работа с медицинска документация - не
е изготвила амбулаторни листи за всички прегледи, които е извършила на
пациента В. С., а изготвените не отговарят на съответните законови
изисквания.
С Наказателно постановление № НП 27-190/15.01.2018г. на
Изпълнителна агенция „Медицински одит“ гр. София на Д. И. Д., в
качеството й на *** в „Амбулатория - индивидуална практика за първична
медицинска помощ д-р Д. Д." ЕООД С.З., на основание чл. 235 от Закона за
здравето във връзка с чл.229, ал.1 от Закона за здравето, била наложена глоба
в размер на 300 лева /л.19-22 от том VІ на ДП/. Наказателното постановление
е било връчено на подсъдимата на 19.01.2018г. и не е било обжалвано.
Глобата е платена на 24.01.2018г.
В хода на съдебното производство по делото е назначена и приета
допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза, съгласно която
при В. С. се наблюдават промени в тъпанчевите мембрани, които се дължат
на рецидивиращи /повтарящи се/ възпаления на средното ухо и структурите
му; двете уши са засегнати в еднаква степен и не може да се каже, че
проведеното оперативно лечение е имало влошаващи последствия за слуха;
оперативната намеса заедно с консервативното лечение е ограничила
животозастрашаваща инфекция, и не е влошила слуха на детето. Намаления
слух се дължи на рецидивиращи инфекции на средното ухо и структурите му.
Състоянието налага активно следене на слуха на детето с оглед точното
диагностициране и предотвратяване на влошаване на слуха и изоставане в
учебния училищен процес. В смисъла на НК, при детето В. Р. С. и към
момента на изготвяне на експертизата, според вещите лица не може да се
приеме причинена телесна повреда, резултат от неправилни, неизвършени
медицински действия, бездействие или медицински правонарушения, довели
до телесна повреда и конкретно – загуба или намаляване на слуха. Касае се за
дете на *-годишна възраст, често боледуващо и установените промени на
тъпанчевите мембрани, не могат да се свържат с боледуването от преди 4
години. Няма обективно доказани увреждания на слуха, които категорично да
се отдадат на процесния случай от 23.01.2017г. От приложените изследвания
в допълнителната комплексна експертиза не може да се приеме, че детето В.
С., единствено и непременно има намален слух, тъй като се касае за дете, към
8
момента на *-годишна възраст, което е често боледуващо и липсват
обективни данни за увреждане на слуховия анализатор на конкретното дете.
През м. януари 2017г. е проведено успешно лечение на възникнали
усложнения при остра вирусна инфекция. Експертите не приемат и не
твърдят, че на детето е причинено постоянно увреждане на здравето в пряка
причинно-следствена връзка между действия/бездействие, медицински
правонарушения от подсъдимата Д..
По време на съдебния процес е извършено ново изследване слуха на
пострадалата В. С. – тимпанометрия, поради което е назначена нова
допълнителна комплексна съдебномедицинска експертиза. Според
заключението на последната детето В. Р. С. в резултат на остра вирусна
инфекция е развило възпаление на средното ухо и в мастоидния израстък и
остра вирусна пневмония.
Видно от изготвените експертизи по случая на подсъдимата Д. е
наложено административно наказание, тъй като не е хоспитализирала детето,
като не е извършила консултация с УНГ специалист и не е извършила
допълнителни изследвания, като е нарушила чл. 80, ал. 1, т. 3 от Закона за
здравето. В процесния период е имало завишаване на заболеваемостта от
остри вирусни инфекции, съгласно епидемиологичното проучване в страната.
При детето В. Р. С. е настъпила типична клинична картина на остра вирусна
инфекция с развили се усложнения от болестта й, които не се приема от
вещите лица, че са причинили телесна повреда. Правилното медицинско
поведение на личния лекар и в последствие на медицинските екипи в
лечебното заведение, в съвкупност с правилната родителска грижа за детето е
предотвратило настъпването на телесна повреда. Въз основа на
допълнителния преглед след множество чести заболявания на детето В. С. и
видно от извършените специализирани изследвания на слуха, не може да се
приеме, че в резултат на извършеното деяние от страна на подс. Д. има
причинена телесна повреда на детето. Според експертите на детето не е
причинено постоянно увреждане на здравето в пряка причинно-следствена
връзка между действия/бездействия, медицински правонарушения от
подсъдимата Д., за които е предадена на съд.
Разпитани в съдебно заседание вещите лица изцяло поддържат така
представените заключения, като допълват, че всяка вирусна инфекция,
свързана с възпаление на средното ухо винаги крие опасност за живота, в
случая е имало изменение и в белия дроб на детето, поради което е било
възможно да настъпят усложнения, които да бъдат фатални.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно установена горната
фактическа обстановка от показанията на свидетелите Е. Д. С., Р.И.С., П.М.
С., П.К.Б., Х.Н.Д., П.И.Р.,В.А.Д.,Р.В.А.,А.А.С., всички депозирани в хода на
съдебното производство, както и от показанията на свидетелите Р. и Д. дадени
в досъдебната фаза на процеса и приобщени по реда на чл.281 от НПК, от
писмените доказателства по делото – медицинска документация на В. Р. С.,
9
както и от заключенията на съдебномедицинските и комплексните
съдебномедицински експертизи, документация от ИАМО – гр. София,
договори, справка съдимост и характеристична справка за подсъдимата.
Съдът е кредитирал с доверие показанията на гореописаните свидетели
като обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви,
незаинтересовани, в съответствие помежду си и с писмените доказателства по
делото.
ПРС се е доверил на заключенията на изготвените експертизи по делото,
като счел същите за безпристрастни, обективни, компетентно изготвени, с
необходимите професионални знания и опит и с оглед материалите по делото.
От същите се установява видът и характерът на нанесената телесна повреда на
пострадалата и механизма на настъпването й.
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, обясненията на
подсъдимата и другите доказателства по делото, първостепенният съд е
стигнал до правния извод, че подсъдимата Д. Д. е извършила както от
обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр.
с чл. 129, ал. 2 пр. 5, алт. 2 вр. с ал. 1 от НК. ПРС е приел, че престъплението е
извършено от субективна страна по непредпазливост.
ПРС е приел, че подс. Д. е упражнявала медицинска професия –
правнорегламентирана дейност, която представлява източник на повишена
опасност. Тя е имала право да упражнява тази дейност, тъй като притежава
диплома № 001909/1989г. за завършено висше образование по специалността
„Медицина“ от М.И. - С.З. и свидетелство № **** за призната специалност по
Детски болести от Медицински университет – гр. София. „Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ - д-р Д. Д.“ ЕООД
гр.С.З. имала Удостоверение № **. за осъществяваване на извънболнична
медицинска помощ с регистрационен номер на практиката **********.
Лечебното заведение било вписано в регистъра на Регионална здравна
инспекция С.З. под номер ***, партида 1, том 1. Дейността на лечебното
заведение се осъществявала съгласно Правилник за устройството, дейността
и вътрешния ред.
ПРС е приел, че подс. Д. като ** не е осигурила адекватни медицински
грижи с оглед състоянието на * пострадала В. С.. Според
първоинстанционния съд е налице причинно-следствена връзка между
поведението на подсъдимата, изразяващо се в недостатъчна и непълна оценка
на влошеното състояние на детето В. С. след третия ден от получаване на
първоначалните симптоми, подценяване мнението на лекаря от Спешния
център, който е посетил болното дете, неназначаването на необходимите
изследвания и консултация със специалист УНГ, от една страна, и
настъпилото влошаване на общото здравословно състояние на детето,
наложило интервенция и оперативно лечение в болнично заведение.
ПРС е приел, че с поведението си като ***** на В. Р. С., подс. Д. е
10
нарушила правилата, уредени в чл. 86, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 81, ал. 2, т. 1 от
Закона за здравето (Обн ДВ бр. 70/10.08.2004г., в сила от 01.01.2005г.). а
именно: „като пациент всеки има право на: достъпна и качествена здравна
помощ“ (чл. 86, ал. I, т. 3 от 33) и „правото на достъпна медицинска помощ се
осъществява при прилагане на следните принципи: своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ"' (чл. 81, ал. 2, т. 1 от 33),
във връзка със Стандарт 3.1, Критерии 3.1.2. и 3.23, Стандарт 3.3, Критерий
3.3.1., Стандарт 4-4.1, Критерии 4.1.1. и 4.1.2. от Наредба №41/21.12.2005г. за
утвърждаване на „Медицински стандарти по обща медицинска практика”
(Обн. ДВ бр.1/03.01.200бг.), а именно: Достъпност на медицинската помощ. В
практиката всички пациенти получават своевременни медицински грижи и
здравни съвети, съответстващи на техните потребности“ (Стандарт З.1.), „В
практиката се прави предварителна оценка на здравното състояние на
пациентите с оглед оказването на спешна и неотложна медицинска помощ“
(Критерий 3.1.2.), „Пациентите получават достатъчно информация за целите,
значението, ползата и рисковете, свързани с изследвания, направления или
лечение, които лекарят им предлага, за да могат да изразят информирано
съгласие“ (Критерий 3.2.3.), „Диагноза и лечение на здравни проблеми и
заболявания. В практиката за първична медицинска помощ се провежда
диагностика на забодяванията и лечение на пациентите в съответствие с
клиничните наръчници, указания, протоколи и др., когато се основават на
най-добрата и доказана клинична и превантивна практика“ (Стандарт 3.3.), „В
практиката се осигурява медицинска помощ на пациентите в съответствие с
постиженията на съвременната медицина“ (Критерий 3.3.1.), „Стандарти за
информационното осигуряване на практиката за първична медицинска
помощ. Съдържание на медицинските записи. Медицинските записи и
досиета съдържат достатъчно информация за извършените диагностични
дейности, лечението и неговите резултати, развитието. на заболяванията и
здравните проблеми и оценката на здравословното състояние ( на пациентите,
както и за проведените профилактични прегледи“ (Стандарт 4-4.1.),
„Медицинското досие на всеки пациент е пълно, добре структурирано и
документите в него са попълнени четливо” (Критерий 4.1.1.) и
„Медицинските досиета съдържат точна информация за всяка проведена
консултация на пациента и тази информация е достатъчна, за да позволи на
друг ** да продължи лечението на пациента" (Критерий 4.1,2.), във връзка с
Раздел 1V.2 и Раздел V от Ръководството за поведение при деца с повишена
телесна температура в извънболничната помощ, разработено през 2005 г. от
Националното сдружение на общопрактикувашите лекари в България,
Българското научно дружество по обща медицина. Българската педиатрична
асоциация, Националното сдружение на педиатрите-специалисти от
извънболничната помощ и Съюза на фармацевтите в България, а именно:
„Всяко дете със септична температура при оценка „увредено общо състояние
" и/или токсична симптоматика и задържаща се повече or 2-3 дни висока
температура, неповлияваща се съществено от антиниретика, трябва да,бъде
11
насочено за хоспитализация, клинично изследване и лечение (Раздел 1V.2) и
всички деца с висока температура, насочени за домашно лечение, трябва да
бъдат проследявани през следващите 24 до 72 часа с цел установяване дали
заболяването прогресира. Оценяват се клиничните симптоми и тяхната
еволюция, степента на повлияване от терапията и данните от изследванията.
Това е необходимо, защото дори при афебрилно дете не може да се изключи
влошаване на състоянието му и повторно повишаване на температурата
впоследствие. Общопрактикуващият лекар трябва да оформи максимално
пълно необходимата медицинска документация: с поставената клинична
диагноза, списък с резултатите от направените изследвания и извършените
консултации е ** или други специалисти. При евентуална хоспитализация
данните трябва да бъдат представени на лечебното заведение.“
По отношение на престъпния резултат, ПРС е приел, че в резултат на
виновното поведение на подс. Д. на пострадалата е била причинена средна
телесна повреда, изразяваща се във влошаване на здравословното състояние
на детето с реална опасност за живота му, обуславяща разстройство на
здравето, временно опасно за живота по смисъла на чл. 134 ал.1 т.2 вр.чл.129
ал.2 предл.1 алт.2, вр.ал.1 от НК. ПРС е изложил подробни мотиви защо
приема, че подс. Д. не е осъществила състава и на престъпление по чл. 134
ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 предл.1 алт.2, вр.ал.1 от НК и не е причинила на
пострадалата В. С. средна телесна повреда, изразяваща се в трайно отслабване
на слуха, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност в резултат на нарушаване на
подробно изброените в присъдата правила. За да достигне до този извод ПРС
се е доверил на заключенията на изготвените комплексни съдебно-
медицински експертизи, според които оперативната намеса заедно с
консервативното лечение /след лечението от подс. Д./ е ограничила
животозастрашаваща инфекция, и не е влошила слуха на детето. Намаленият
слух се дължи на рецидивиращи инфекции на средното ухо и структурите му.
Касае се за дете на *-годишна възраст, често боледуващо, установените
промени на тъпанчевите мембрани не могат да се свържат с боледуването от
преди 4 години. Няма обективно доказани увреждания на слуха, които
категорично да се отдадат на процесния случай от 23.01.2017г. Експертите
заключават че е невъзможно да се приеме, че в резултат на извършеното
деяние от страна на подс. Д. има причинена телесна повреда на детето,
изразяваща се в трайно намаление на слуха. Според тях не са налице и данни,
че на детето е причинено постоянно увреждане на здравето в пряка причинно-
следствена връзка между действия/бездействия, медицински правонарушения
от подсъдимата Д., за които е предадена на съд.
При определяне на наказанието първостепенният съд е приел като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни за подс. Д.. Като отегчаващи такива съдът е отчел
високият вредоносен резултат на деянието, поставило в опасност живота и
здравето на дете на две години за продължителен период от време.
12
Направен е извод, че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението
на чл. 55 от НК при индивидуализацията на наказанието. Съдът е приел, че с
оглед целите по чл. 36 от НК следва да бъде наложена по-тежката от двете
предвидени алтернативни санкции и е определил наказание 1 година
лишаване от свобода, като с оглед чистото съдебно минало на дееца, то е
отложено с изпитателен срок от 3 години. ПРС е приел, че целите на
наказанието ще бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване.
Първоинстанционният съд е наложил на основание чл. 160, ал. 1 от НК и
допълнителното наказание „лишаване от право да упражнява определена
професия или дейност“ като е лишил подс. Д. на основание чл.37, ал.1, т.7 от
НК от право да упражнява професия или дейност, свързани с предоставянето
на медицински услуги и оказване на медицинска помощ за срок от две
години.
Съдът е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати на В. Р. С. чрез нейната
майка и законен представител Е. Д. С. сумата от 10000 лева като обезщетение
за причинените от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва
от датата на деянието до окончателното й изплащане, като е отхвърлил
гражданския иск до пълния му предявен размер от 100000 лева като
недоказан.
ПРС е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати на В. Р. С. чрез нейната
майка и законен представител Е. Д. С. сумата от 1869,70 лева като
обезщетение за причинените от деянието имуществени вреди ведно със
законната лихва от датата на деянието до окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати по сметка на ПРС
сумата от 474,79 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения
размер на гражданските искове.
ПРС е осъдил подсъдимата Д. И. Д. да заплати по сметка на ОП – С.З.
сумата от 6323,91 лева за разноски в д. п., по сметка на ПРС сумата от 7530
лева разноски в първоинстанционното производство по делото и на ч. о. и г.
и. С. 1500 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
По делото не са били иззети и приложени веществени доказателства.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Жалбата на подсъдимата Д. Д. и защитниците и – адв. С. С. и адв. Е. Н.
е процесуално допустима, а разгледана по същество е ЧАСТИЧНО
ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбата на частния обвинител и граждански ищец В. Р. С., действаща
чрез законния си представител Е. Д. С. чрез повереника – адв. М. Х. е
процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
13
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимата Д., първата инстанция е
извършила необходимите процесуално - следствени действия, изясняващи
значимите факти относно причинената на пострадалата С. средна телесна
повреда. Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на
доказателствата, направен от ПРС. Правилно първоинстанционният съд се е
доверил на показанията на всички свидетели като логични, последователни и
кореспондиращи на заключенията на изготвените съдебномедицински
експертизи. Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички
събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и е
направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали
възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е
отразено в мотивите. Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301,
ал. 1 от НПК са основани на установените фактически положения, като в
съответствие с тях законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност
на подсъдимата по предявеното й обвинение. Неправилно е приложен
материалния закон при определяне на наказанието на подсъдимата, тъй като
безспорно са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за освобождаване
на подс. Д. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Това ще бъде обект на коментар по-долу при индивидуализация на
наказанието. В останалата си част присъдата е правилна и законосъобразна.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимата Д. е осъществила от обективна страна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 2 вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2
вр. ал. 1 от НК. Подс. Д. е била ***** - **, а причиненото телесно увреждане
на пострадалата пациентка В. С. е довело до причиняване на средна телесна
повреда, изразяваща се във влошаване на здравословното състояние на детето
с реална опасност за живота му, обуславяща разстройство на здравето,
временно опасно за живота по смисъла на чл. 134 ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2
предл.1 алт.2, вр.ал.1 от НК. Правилно ПРС е приел, че от субективна страна
подс. Д. е извършила престъплението по непредпазливост – тя не е
предвиждала настъпването на обществено опасните последици от деянието,
но принципно е могла и в конкретния случай е била длъжна да ги предвиди.
Проявената от подс. Д. форма на вина е несъзнавана непредпазливост
/небрежност/. Налице е констатираната от ПРС причинна връзка между
виновното поведение на подс. Д. и причинения престъпен резултат. Именно в
резултат на недооценяване на здравословното състояние на пострадалата и
последвалото ненавременно и неадекватно лечение се е стигнало до
животозастрашаващото състояние на детето. Ето защо правилно първата
инстанция е признала подс. Д. за виновна по обвинението в тази му част.
Неоснователни са възраженията на защитата за несъставомерност на
деянието на подс. Д.. Ако същата бе назначила своевременно нужните
изследвания, бе назначила адекватно лечение и бе насочила детето за лечение
14
към съответните специалисти, изобщо не би се стигнало до констатираното
впоследствие животозастрашаващо състояние на пострадалата. Именно
нейното бездействие и подценяване на състоянието на детето в първите дни
от заболяването е довело до рязкото му влошаване. Това обстоятелство е
констатирано от изготвените експертизи на база на установеното състояние
на детето при постъпването му в болница за провеждане на операции.
Въззивният съд изцяло се солидаризира с изводите на първата инстанция за
съставомерност на деянието по осъдителната част от присъдата. Ненужно е
същите да бъдат преповтаряни. Неоснователни са и възраженията на частния
обвинител и граждански ищец С., направени чрез повереника – адв. Х. за
съставомерност и на второто деяние по чл. 134 ал.1 т.2 вр.чл.129 ал.2 предл.1
алт.2, вр.ал.1 от НК. Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на ПРС,
базирани на заключенията на изготвените съдебномедицински експертизи, че
е невъзможно да се приеме, че в резултат на извършеното деяние от страна на
подс. Д. има причинена телесна повреда на детето, изразяваща се в трайно
намаление на слуха. Според тях не са налице и данни, че на детето е
причинено постоянно увреждане на здравето в пряка причинно-следствена
връзка между действия/бездействия, медицински правонарушения от
подсъдимата Д., за които е предадена на съд. След като вещите лица
единодушно са достигнали до този извод, правилно ПРС е оправдал
подсъдимата Д. по това обвинение. Изводите на първата инстанция в тази
част са мотивирани и основани на събраните доказателства и изцяло се
споделят от въззивния съд. Ето защо присъдата на ПРС следва да бъде
потвърдена и в осъдителната, и в оправдателната и част, тъй като са
направени верни изводи относно виновността на подсъдимата.
Първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон
при определяне на вида и размера на наказанието на подс. Д. и в тази част
присъдата следва да бъде изменена. За престъплението по чл. 134, ал. 1, т. 2
вр. чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 от НК се предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация. В допълнителната
разпоредба на чл. 160, ал. 1 от НК е предвидена възможност за това
престъпление да се наложи и допълнително наказание лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Подс. Д. не е осъждана до момента. С присъдата на ПРС тя е осъдена за
престъпление, извършено по непредпазливост. Съгласно чл. 78а, ал. 1 от НК
пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се
налага административно наказание глоба от 1000 лева до 5000 лева глоба ако
за престъплението се предвижда наказание до 3 години лишаване от свобода
или друго по-леко наказание когато е умишлено, или лишаване от свобода до
5 години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо, ако деецът е
неосъждан, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени.
Именно такъв е и настоящия казус, но неправилно ПРС е отказал
приложението на чл. 78а от НК, поради което правилния материален закон ще
15
бъде приложен от въззивната инстанция. Не са налице и пречките по чл. 78а,
ал. 7 от НК, поради което подс. Д. следва да бъде освободена от наказателна
отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и следва да и бъде наложено
наказание „глоба“ от 1000 лева до 5000 лева. При индивидуализиране на
нейния размер съдът отчете, че наред с отчетените смекчаващи и отегчаващи
отговорността на подс. Д. обстоятелства, които се споделят от ПОС, не са
отчетени от ПРС още няколко смекчаващи отговорността обстоятелства.
Първата инстанция не е отчела, че съдебният процес е продължил повече от 6
години, за което с поведението си подсъдимата не е допринесла. Тази
отдалеченост на наказанието спрямо момента на извършване на деянието
следва да бъде отчетена при неговата индивидуализация като смекчаващо
отговорността обстоятелство. Следва да бъде отчетена и конкретната форма
на вината – небрежност /т.нар. несъзнавана напредпазливост/, която е по-
леката форма на вината спрямо другата предвидена и наказуема по същия
състав – самонадеяност /т.нар. съзнавана напредпазливост/. И на последно
място – в периода от извършване на деянието до момента /видно от
изисканата справка от ПОС от ИА „Медицински надзор“ при МЗ – на л. 109
от ВНОХД № 49/2023г. на ПОС/ повече от 6 години подс. Д. не е допускала
други нарушения, респ. не е извършвала и престъпления във връзка с
упражняваната от нея дейност като лекар – **. Тоест, една от целите на
наказанието по чл. 36 от НК – личната превенция е в значителна степен
постигната и подсъдимата Д. не е допускала други нарушения при лечението
на пациенти в един значителен период от време – над 6 години. Всички тези
обстоятелства мотивират съда да приеме, че на същата следва да бъде
наложено наказание „глоба“ в един сериозен размер от 2500 лева, но да не
бъде налагано съгласно чл. 78а, ал. 4 от НК и по-лекото административно
наказание „лишаване от право да упражнява определена професия или
дейност“. Съдът съобрази и други две обстоятелства – че подсъдимата се
грижи за здравето на над 2600 пациенти деца и след като в този значителен
период от време не е допускала други нарушения, свързани с лечението на
други пациенти, то налагането и на допълнителното наказание би се явило
необоснована репресия както за подсъдимата, която е в предпенсионна
възраст, така и за нейните пациенти – деца и техните родители, които би
следвало да търсят друг ***** за децата си в условията на дефицит на
медицински специалисти – педиатри в област С.З. /видно от приложените
пред ПОС справки/. По тези съображения съдът намери за житейски
справедливо и съобразено с горните смекчаващи отговорността обстоятелства
да не наложи допълнителното наказание по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
Неснователни са възраженията на защитата, че подс. Д. е била наказана
с наказателно постановление за същото деяние по административен ред. При
конкуренция между наказателна и административно-наказателна отговорност
първата е с приоритет, за което спор в правната теория и съдебната практика
няма. Ако защитата счита, че има пълно припокрИ.е на фактическия състав на
административното нарушение и престъплението, за което е осъдена подс. Д.
16
с настоящата присъда, няма пречка по съответния ред да поиска
възобновяване на административно-наказателното производство във връзка с
издаденото наказателно постановление. Настоящия съдебен състав не е
компетентен да се произнесе по такова искане.
Присъдата е правилна по отношение на уважената част от гражданския
иск и същият е определен в справедлив размер. Неоснователни са
възраженията на частния обвинител и неговия повереник в тази насока. Не се
налага корекция на присъдата в гражданско-осъдителната и част. Правилно са
изчислени и съответните държавни такси.
Присъдата е правилна и по отношение на присъдените разноски в
тежест на подсъдимата Д.. При извършената служебна проверка, Окръжният
съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда.
С оглед изхода на делото следва подс. Д. И. Д. да бъде осъдена да
заплати на частния обвинител и граждански ищец В. Р. С. чрез нейната майка
и законен представител Е. Д. С. сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева,
представляваща разноски за повереник пред въззивната инстанция.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъда следва да бъде изменена в частта
за вида и размера на наложеното на подс. Д. наказание, като същата бъде
освободена от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер на 2500 лева, а в останалата част – потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334, т.3 вр. с чл.337, ал.1, т. 4 от
НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 260040 от 26.09.2022г. по НОХД №
1217/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, 23 н.с. в частта за вида и
размера на наложеното наказание на подсъдимата Д. И. Д., като я
освобождава от наказателна отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и й
НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 2500 /две
хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА подс. Д. И. Д. да заплати на частния обвинител и
граждански ищец В. Р. С. чрез нейната майка и законен представител Е. Д. С.
сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща разноски за
повереник пред въззивната инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18