О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 358
04.06.2020г., гр. Перник
Пернишкият окръжен съд в закрито заседание на 04.06.2020год. в състав:
Председател: Методи
Величков
Членове: Димитър Ковачев
Антония Алексова
Като разгледа докладваното от съдия Ковачев
в. ч. гр. дело № 254 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274
и следв. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Р.Ж.Б. против Определение № 547/27.12.2019г. на Трънския
районен съд, с което е върната исковата молба и е прекратено гр.д. 281/2019г.
на този съд.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на определението.
Счита, че е налице интерес от исковете, защото не е налице заобикаляне на
преклузията по чл. 193 ГПК. С установителния иск ищецът не оспорвал истинност
на документ, а напротив искал да се установи именно, че документа е истински и,
че по посочената в него банкова сметка има реално движение на суми.
ПОС след служебна проверка за допустимост и основателност на жалбата намира
същата за неоснователна.
Иска е предявен за установяване, че: документите „Извлечение по договор за
банков кредит с код *** от ***г. и «Транзакция по сметка ***» са с вярно съдържание и са
истински, изхождат от електронната система на банката («Банка Пиреос
България»АД -понастоящем вляла се в «Юробанк БългарияАД).
В исковата молба се твърди, че по посочената в тези
документи сметка (с IB AN ***) е извършена
транзакция на 27.01.2012г. за погасяване на
сумата от 200 000,00 евро по кредит с код ***, с която транзакция било нулирано задължението по договор за банков кредит
N. ***г. между банка «Банка Пиреос България»АД и «Виал
Паркет»ЕООД, по който ищецът бил
съдлъжник.
В уточнителна молба (депозирана пред СРС, където
първоначално е образувано делото) ищецът е уточнил, че правния му интерес е да
използва положителното установително решение по изпълнително дело 9252/2012г. на
ЧСИ М. Б., което било образувано за събиране на същият кредит, за който се иска
да се установи, че двата документа удостоверяват нулирането му, като поиска
прекратяване на изпълнението по чл. 433, т. 1, тъй като кредита бил вече
погасен.
От материалите по делото се установява, че изпълнителното дело е образувано
за събиране на посочения от частния жалбоподател кредит. То е образувано по
изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение.
Установява се още и не се отрича от частния жалбоподател, че след подадено
от него възражение по чл. 414 ГПК е било образувано т.д. 2424/2013г. на Софийски
градски съд по иск по чл. 422 ГПК предявен от банката.
Установява се от представените преписи от съдебните
решения на СГС по т.д. 2424/2013г. и на САС по в.т.д. 6551/2017г. (при
въззивното обжалване на решението на СГС по т.д. 2424/2013г.), че възражение на
настоящият жалбоподател, че кредита е бил погасен с горепосочената транзакция
от 27.01.2012г. е било разгледано и
не е уважено. Това възражение е било обосновано със същите документи,
за които се иска в настоящото дело да се установява истинност на съдържанието
им.
Служебно извършена от ПОС справка в интернет страницата на ВКС показва, че решението на САС е било предмет на касационно обжалване, което
обаче не е било допуснато с Определение на ВКС 124/26.02.2020г. по т.д.
1045/2019г. на I Т.О.
При така установеното ПОС намира, че изводите на ТРС за липса на правен
интерес са правилни.
Тези документи са били представени по висящото
тогава т.д. 2424/2013г. на СГС във връзка с възражение за плащане именно с
посочената и в настоящата искова молба транзакция.
Те са били обсъждани и възражението е отхвърлено,
като за дължимостта на вземането по изпълнителното дело вече е налице сила на
присъдено нещо възникнала с влизането в сила на решението на СГС, с което е
уважен иска на банката за установяване на вземанията по процесния кредит.
След като по въпроса има СПН, то иск за
установяване, че задължението по кредита е нулирано и изпълнителното дело
трябва да се прекрати, (каквато всъщност е крайната цел на ищеца както той сам
сочи в уточнителната молба) е недопустим освен ако се позовава на нови факти,
настъпили след приключване на устните състезания пред Софийски апелативен съд
по в.т.д. 6551/2017г.
Настоящият случай не е такъв. Да се приеме, че
иска е допустим означава да не бъде зачетена силата на присъдено нещо формирана
между страните.
Затова и правилно е прието от ТРС, че с иска се
цели пререшаване на вече решен спор за дължимостта на вземането по договора за
банков кредит.
Това е възможно само в хипотезите на чл. 439 ГПК
или чрез извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила решения.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 547/27.12.2019г. на Трънския районен съд, с което
е върната исковата молба (при допусната ОФГ по отношение входящият номер на
исковата молба, който е 2021716/20.08.2019г. на Соф. Районен съд, а не 48256,
което е номера на делото на СРС) и е
прекратено гр.д. 281/2019г. на този съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Председател : Членове: 1. 2.