Р Е Ш Е Н И Е
№........
гр. Пазарджик, 08.07.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на трети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 856/2019 г. по описа на РС- Пазарджик, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от А.А.Ц., с
ЕГН- **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Л.К. от ПАК, против
Наказателно постановление № 19-0340-000424/ 01.04.2019 г. издадено от Началника
на РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на
чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за 24 месеца.
Обобщено в жалбата се релевират
оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна
се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован не се явява лично, но се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага подробни
обосновани съображения за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно
призована не изпраща законов и процесуален представител, но с изпращането на
АНП, депозира писмено становище по съществото на спора, с което излага
съображения за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на НП.
Като взе предвид изложените в
жалбата оплаквания, становищата на страните и прецени събраните по делото
гласни и писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
съдът прие за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за
това, че на 24.03.2019 г., около 16,45 часа, в с. М., на ул. „Втора, в посока
ул. „Трета“ срещу църквата на селото, е управлявал лек автомобил „***“ без рег.
табели с рама № ***, като при извършена справка в АИС отговоря на рег. № ***,
като при извършената му проверка от контролните органи е отказал да бъде
изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0098. По врече
на проверката е лъхал на алкохол. Издаден му е ТИ № 0043258.
При така констатираното св. Х.С.-
мл. автоконтрольор в РУ- Септември при ОДМВР- Пазарджик, съставил срещу
жалбоподателя АУАН с № 887059/24.03.2019 г., който му бил предявен и връчен.
Жалбоподателят отказал да подпише акта и да получи екземпляр от него, като
отказът му бил удостоверен с подписа на свидетел.
Въз основа на АУАН било издадено и
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 13.04.2019 г., а
жалбата против него била подадена до РС- Пазарджик чрез АНО, депозирана чрез
надлежно упълномощен пълномощник на санкционираното лице, входирана в
деловодството на РУ- Септември на 15.04.2019 г. и регистрирана с Вх. № 340000-2255,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице активно легитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства и
показанията на актосъставителя- св. Х.С..
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че
в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до накърняване правото на защита на санкционираното
лице до степен да не може да научи в какво точно е обвинен и ефективно да
организира защитата си.
Няма спор, че на
процесната дата и място жалбоподателят е управлявал посоченото в НП МПС. Не се
спори също, че е бил спрян за проверка от контролните органи. Установи се също
безспорно и обстоятелството, че на жалбоподателя не е била извършена проверка
за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с № ARDM- 0098, както и че това е станало поради обстоятелството, че
водачът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на
алкохол. Установи се също, от показанията на св. С., че са пристъпили към
тестване на водача, тъй като при проверката от автомобила от мястото на водача,
е усетен мирис на алкохол.
При наличието на отказ
да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, св. С. е
съставил на водача ТИ с № 0043258, в който вписал отказа на жалбоподателя да му
бъде извършена проверка с техническо средство. Самият жалбоподател не е посочил
в ТИ собственоръчно дали отказва да бъде тестван, нито се подписал при този
отказ. В ТИ било отбелязано, че отказвал да даде кръв и отново не се подписал
на мястото за подпис на проверяваното лице.
Съгласно разпоредбата на
чл.3а т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни
пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно
изследване… когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство.
В тези случаи контролният орган задължително съставя Талон за изследване, в
който се отразяват съответните обстоятелства, съгласно чл.6 от Наредбата, като
екземпляр от този талон се връчва на водача. В талона се отразява къде и до
колко време от връчването на талона водачът следва да се яви в мед. заведение,
за да даде кръв за химичен анализ.
В настоящия случай е
налице категоричен отказ на жалбоподателя да му бъде извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство. При това положение контролният орган
е следвало да уведоми водача за последващата процедура при отказ, като му
разясни, че има право да бъде извършено изследване с доказателствен анализатор
или медицинско и химическо лабораторно изследване. В хода на съдебното
следствие се установи от показанията на св. С., че на водача е била разяснена
възможността да даде кръв за медицинско и химическо изследване за установяване
употребата на алкохол, но той бил заявил, че не желае. Поради тази причина и не
била му дадена възможност да даде кръв лично респ. да бъде отведен във ФСМП, за
да му се осигури тази възможност да даде кръв за изследване.
Съгласно обаче
разпоредбата на чл.6 ал.6 от Наредбата в ТИ контролният орган следва да укаже
мястото на извършване на изследването- лечебното заведение и времето, в което
следва да се яви, считано от часа на връчването на ТИ. Всички тези данни, както
и задължителните реквизити при връчване на ТИ следва да бъдат вписани в
съответния съставен ТИ. Видно обаче от процесния издаден ТИ на водача (л.13 от
делото), е че в него липсват каквито и да било данни в горния смисъл.
Вярно е, че от ТИ се
установява, че жалбоподателят е отказал да получи ТИ и този отказ е оформен по
надлежния ред. Вярно е също, че при това положение по аргумент на чл.6 ал.9 от
Наредбата би следвало да се приеме, че е налице категоричен отказ на водача да
бъде тестван за алкохол, с което е реализирано нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП. За да е налице обаче следва процедурата по Наредбата да бъде спазена,
т.е. да ес даде възможност на водача да бъде изследван за употреба на алкохол
по другите предвидени в наредбата начини, в т.ч. и надлежно да му се даде
възможност и да му се укаже тази възможност, като това се отрази в ТИ.
В настоящия случай тази
процедура е била нарушена. Св. С. заяви, че жалбоподателят бил отказал да даде
кръв, което заявил още при извършваната му проверка. Независимо от изявлението
на водача по време на проверката за това дали ще даде или не кръвна проба,
контролният орган е длъжен да спази процедурата по чл.3а т.1 от Наредбата, да
състави ТИ с указание за възможността за медицинско и химическо лабораторно
изследване, след което да състави АУАН на водача. Едва ако лицето не се яви в
указаното лечебно заведение или пък се яви, но откаже да даде кръв, то ще е
осъществило състава на вмененото му нарушение. В случай на отказ да даде кръв,
се изготвят и съответните медицински документи от мед. лице и се оформя
направеният отказ.
При положение, че не е
спазена императивно установената процедура по посочената разпоредба, то
неминуемо е нарушено правото на жалбоподателя да му бъде осигурена възможност
да бъде изследван за употреба на алкохол чрез медицинско или химическо
изследване.
Поради допуснатото
нарушение на процедурата на Наредба №1/ 19.07.2017 г., което е съществено,
накърняващо правото на защита на санкционираното лице, НП се явява
незаконосъобразно, което пък влече необходимостта от неговата отмяна.
Налице е обаче и още
едно допуснато нарушение при съставяне на НП и АУАН, като са нарушени
разпоредбите съответно на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Това е така,
т.к. в същите не е посочено в колко часа жалбоподателят е бил поканен да бъде
тестван с техническото средство и той е отказал. В АУАН и в НП е посочен час на
нарушението- 16,45 часа. В ТИ е посочен същия час. От събраните обаче гласни
доказателства, а и от съставените АУАН и НП, е видно, че е била проверявана
регистрацията на управляваното МПС в АИС, както и че е констатирано и друго
нарушение. В този смисъл не е безспорно, че нарушението, за което е повдигнато
административното обвинение е извършено в 16,45 ч. При това положение от една
страна е допуснато процесуално нарушение- като не е посочен часа в който
жалбоподателят е поканен от контролния орган да бъде тестван с техническото
средство и той е отказал, а от друга- от събраните доказателства не е доказано
до необходимата степен на несъмненост, че жалбоподателят е осъществил вмененото
му нарушение на посочения в акта и НП час.
Всичко изложено до тук
прави издаденото НП незаконосъобразно, което води до необходимостта до неговата
отмяна, като съдът не намира за нужно да обсъжда и други доводи по същество.
Така мотивиран и Районен
съд Пазарджик в настоящия състав, след като извърши анализ на установените
обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-0340-000424/ 01.04.2019 г. издадено от Началника на РУ-
Септември при ОДМВР- Пазарджик, с което на А.А.Ц., с ЕГН- **********, с адрес ***,
за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, като незаконосъобразно.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд гр. Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: