№ 6973
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100502457 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ
срещу решение № 139 от 04.01.2024г., постановено по гр. д. № 21714/2023г. на
СРС, 151 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която ПРОКУРАТУРАТА на
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.„Витоша“№2 е осъдена да заплати
на В. И. В., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****, адв. Д.
Б., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата 10000 лeва главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по което
ищецът е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Оспорва ищецът да е претърпял вреди
в приетия от СРС размер. Моли решението да бъде отменено и исковете да
1
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани, а в условията на
евентуалност – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение.
Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил
фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото
доказателства, които въззивният съд споделя и на основание чл. 272 ГПК,
препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният
съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Със ЗОДОВ законодателят е уредил специална отговорност на
държавата, която е обективна и не е обвързана с вина на длъжностното лице-
пряк причинител на вредите. Отговорността на държавата е специфично
проявление на принципа за отговорност на възложителя на работа по чл. 49 от
2
ЗЗД и тя също е гаранционно-обезпечителна. ЗОДОВ определя специалния
ред и условия за обезщетение, като за неуредени случаи се прилагат общите
разпоредби на ЗЗД, съобразно § 1 от ДР на ЗОДОВ.
По предявения иск в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, че
спрямо него е повдигнато обвинение за извършване на престъпление, но е
постановена влязла в сила оправдателна присъда, както и действителното
настъпване на вредите, вкл. и техния размер, да докаже обстоятелства, които
да обосноват извод, че справедлив размер на обезщетение е в размер на
процесната сума, както и причинна връзка между вредите и постановяването
на акта.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано .
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата отговаря за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени от виновно длъжностно лице, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ
исковете се предявяват срещу органа, от чиито актове, действия/бездействия
са претърпени вредите.
Отговорността на държавата по ЗОДОВ обхваща всички вреди, пряка
и непосредствена последица от увреждането. Елемент от фактическия състав
на отговорността на държавата по чл. 2 от ЗОДОВ, е установяване на
незаконосъобразността на акта, действието/бездействието на органа по чл. 2
от закона, от което се твърди, че са претърпени вредите, тоест дали
противоречат на материалноправни или процесуалноправни норми.
От представените по делото доказателства се установява, че
жалбоподателят е бил признат за невиновен по повдигнатото срещу него
обвинение.
В разглеждания случай всички предпоставки за уважаване на
предявения иск са налице. Следва да се посочи, че всички предпоставки за
възникването на задължението за обезщетяване на причинените вреди по
силата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ имат обективен характер, като не е
предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на
длъжностните лица. Това води на извода, че това е обективна отговорност,
3
която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки. В случая с окончателен акт е установено, че предприетите
срещу лицето действия са били незаконосъобразни. Без значение за тази
отговорност е това дали на определен етап от производството действията на
прокуратурата или разследващите органи са били законосъобразни и
обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали при
извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3, пр.
1 от ЗОДОВ, освен наличие на влязъл в сила акт, с който ищец е оправдан,
ищецът следва да докаже и действителното настъпване на вредите, вкл. и
техния размер, както и причинна връзка между вредите и незаконното
обвинение. На репариране подлежат само действително настъпилите вреди. (В
този смисъл т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т.гр.д.№ 3//2004 г. на ОСГК на
ВКС).
Единственият спорен въпрос по делото е относно размера на
присъденото обезщетение.
За разлика от имуществените вреди, размерът на претърпените
неимуществени вреди се определя от съдилищата на база на релативния
критерий за справедливост - арг. по чл. 52 от ЗЗД. Понятието справедливост по
см. на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица
конкретно съществуващи обстоятелства, обуславящи размера на
обезщетението. Обезщетението следва да е съразмерно с конкретно
претърпените вреди, като удовлетворява изискването за справедливост.
Такива обстоятелства са тежестта на престъплението, за което е обвинението,
броя на деянията, по които е било незаконното повдигнатото обвинение,
ограничаването на гражданските права, вида на мярката за неотклонение и
нейния срок, личностните качества на ищеца, общественото му положение и
начина, по който се е отразило обвинението на ищеца-върху личния,
професионалния, обществения му живот, чувствата, честта и достойнството
му, продължителност и интензитет на терзанията. Когато обвинението е за
умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на
ищеца, то следва да се прецени и как обвинението се е отразило на
възможностите му за професионална реализация, изяви и развитие. От правно
значение са само действително търпените неудобства в резултат на
4
обвинението. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и № 181968 на
Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014 г. по грп.д№ 2378/2014 г. на ВКС, ІV-
то Г.О.; Решение № 18/20.02.2014 г. по гр.д.№ 2721/2013 г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 26/04.03.2009 г. по гр.д.№ 4724/2007 г. на ІІІ-то Г.О. на ВКС;
Решение № 23/03.02.2009 г. по гр.д.№ 816/2008 г. на ІІ-ро Г.О. на ВКС;
Решение І 1199/11.02.2009 г. по гр.д.№ 4997/2007 г. на І-во Г.О. на ВКС;
Решение № 1313/10.01.2009 г. по гр.д.№ 4424/2007 г. на ІV-то Г.О. на ВКС;
Решение № 37/11.02.2009 г. по гр.д.№ 5367/2007 г. на ВКС, І-во Г.О. на ВКС;
Определение № 54/30.10.2008 г. по гр.д.№ 3709/2008 г. на ВКС, ІІ-ро Г.О. на
ВКС).
Районният съд е отчел всички релевантни обстоятелства, свързани с
тежестта на повдигнатото обвинение, което се явява „тежко“ по смисъла на чл.
93, т. 7 НК, продължителността на наказателното производство, продължило
седем години, степента на засягане на емоционалния, личния и
професионалния живот на увредения, определяйки размера на обезщетението
за неимуществени вреди на 10000 лв.
Този размер отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в
чл. 52 ЗЗД и е съобразен с предназначението на обезщетението да поправи
претърпяната лична болка и страдания от незаконното преследване, които са
установени по делото. В тази насока основателно районният съд е съобразил и
че в случая не са събрани доказателства В. да е преживял психически и
емоционални страдания, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие
на обвинение в престъпление, като е отхвърлил предявеният иск за
обезщетяване на неимуществени вреди над уважения размер до пълния
предявен такъв от 20 000 лв. Изложените правни аргументи от районния съд,
въз основа на които е определил размера на дължимото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от постарадалия, са законосъобразни,
обосновани са при правилно прилагане на закона (чл. 52 ЗЗД) и след анализ на
събраните по делото доказателства.
Неоснователни са възраженията на въззивника за неправилна
преценка на събраните доказателства от страна на районния съд, която да е
довела до определяне на несъответен и несправедлив размер на обезщетение.
Последният, както вече беше посочено, според настоящият съдебен състав, не
е завишен, а напълно съответства на установените по делото обстоятелства,
5
касаещи процесното увреждане, и на принципа, закрепен в чл. 52 ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими интереси.
Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността; накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите, а да
възстанови психическото, емоционално и психологическо равновесие на
пострадалото лице. Съгласно константната съдебна практика е нормално да се
приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва
неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно;
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в съдебната
практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди,
не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Също така
следва да бъде посочено, че когато се твърди причиняване на болки и
страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на
здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено
положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба,
за да могат да станат част от предмета на иска.
В тази насока районният съд обосновано е заключил, че на
обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера
на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията.
Основателно е съобразена тежестта на повдигнатото обвинение и
предвиденото за него наказание, продължителността на наказателното
преследване, вида и продължителността на наложените мярка за
неотклонение. Също така данните за личността на обвинения, с оглед на това
доколко повдигнатото обвинение е за деяние, което не е извършил, и
наложената мярка за неотклонение, се е отразило негативно на физическото
здраве, психиката му, на контактите и социалния му живот, на положението
му в обществото, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към
претърпените морални страдания.
За установяване на търпяните от В. неимуществени вреди,
6
въззиваемият е ангажирал гласни доказателства. От разпита на свидетеля К.М.
се установява, че ищецът се чувствал некомфортно, депресирал се, разделил
се с приятелката си. Свидетелят И.П. посочва, че след отнемане на
автомобила на ищеца, той станал асоциален, избягвал общуването с хора,
останал без работа, приятелите му спрели да го търсят, приемал лекарства за
кръвно и бил нервен, не могъл да създаде семейство, приятелката му го
оставила. Следователно, установява се, че така повдигнатото обвинение е
повлияло негативно на социалния живот на въззиваемия и намирането на
работа. Твърденията му за влошено здравословно състояние, изложени в
исковата молба, не се установяват. Дори и ищецът да е започнал да вдига
кръвно, както посочва свидетелят, липсват доказателства за причинно –
следствена връзка между воденото наказателно производство и твърдените
вреди. Не е ангажирана СМЕ за установяване на влошено здравословно
състояние на ищеца. На следващо място в исковата молба не се твърди, че
следствие на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение, В. се е
разделил с приятелката си.
Действително, видно от представената пред СРС справка, срещу В. са
водени наказателни производство и за други престъпления, с дата на
образуване 29.11.2010г., като в процесуална санкция е посочено, че частично
прекратява първоначално за „обсебване“ , а след това и за „кражба“, още през
същата година. Това обстоятелството обаче не би могло да обуслови извод за
липса на претърпени вреди от неоснователно повдигнатото обвинение, за
което се търсят вреди в настоящето производство. Нещо повече,
наказателното производство, касаещо настоящия иск е образуване 5 години по
– късно – през 2015г.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че не следват
да се кредитират показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите не
са противоречиви и не водят до извод за възможна заинтересованост. Те обаче
не установяват вреди, надвишаващи по интензитет обичайните при наличие на
обвинение в престъпление.
В случая по – високият размер на обезщетението е обусловен от
продължителния период на воденото наказателно производство – седем
години, фактът, че обвинението е за тежко умишлено тежко умишлено
престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се предвижда
7
наказание лишаване от свобода до осем години, възрастта на въззиваемия,
който към момента на повдигане на обвинението е бил на 40 години,
настъпилите вреди, изразяващи се в социалната му изолираност и
невъзможността да си намери работа.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
определеният от районния съд размер на обезщетение напълно съответства на
претърпените от пострадалия неимуществени вреди.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции, решението на СРС
следва да се потвърди в обжалваната част.
По разноските:
На въззиваемия следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивна инстанция. ПРБ е
направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение на насрещната страна. С оглед фактическата и правна
сложност на делото и извършените процесуални действия и като съобрази
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение, съдът
намира, че следва да намали същото до размера на 400 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 139 от 04.01.2024г., постановено по гр. д.
№ 21714/2023г. на СРС, 151 с-в, в обжаваната част, в която ПРОКУРАТУРАТА
на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София, бул.„Витоша“№2 е осъдена да
заплати на В. И. В., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„****, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата от 10000 лeва главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за
извършено престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК, по което
ищецът е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със
законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, гр. София,
8
бул.„Витоша“№2 да заплати на В. И. В., с ЕГН: **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „****, адв. Д. Б., на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал.
1 ГПК вр. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, сумата 400 лева – разноски по делото.
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9