Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 24.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на четиринадесети март през
2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
САВА
ШИШЕНКОВ
при
секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 1367 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 15.09.2016
г. на ищцата М.Д.Х. против решението от 25.08.2016 г. по гр. дело № 11102/2013
г. на Софийския районен съд, 45 състав, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателката срещу И.Д.А. и К.И.М. иск с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС
за разпределение на ползване между тях на следния недвижим имот: дворно място, представляващо
поземлен имот № 870, кв.3, по плана на гр.София, кв. „В.“, м. В., находящо се на
ул. „********с площ от 554 кв.м., при граници : ПИ №871, ПИ № 869, ПИ № 867 и
ул. „47-ма“, при квоти: за ищцата – ¾ ид.ч. и за ответниците – ¼
ид.ч. , както и на таванско подпокривно пространство с площ от 77 кв.м.,
построено над втория етаж на сградата, изградена в дворното място и на мазе с
площ 20 кв.м., построено под първия етаж на сградата, изградена в дворното
място.
Жалбоподателката обжалва решението, като
поддържа, че същото е неправилно и необосновано, тъй като е постановено в
нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.1, изр.2 ГПК. Поддържа, че
непредставянето на официално заверен препис от влязлото в сила решение за делба
на недвижимия имот, не може да бъде основание за отхвърляне на иска по чл.32,
ал.2 ЗС още повече, че представения и заверен от ищцата препис на съдебното
решение не е оспорен от насрещната страна. Отделно от това съдът е следвало да
даде указание на страната за представяне на официално заверен препис от
решението съгласно задължението му по чл.7, ал.1 ГПК. С въззивната жалба е
представен официално заверен препис от решението, с което е извършена делба на друго
съсобствено между ищцата М.Д.Х. и ответника И.Д.А. дворно място /поземлен имот
с № 849, кв.33 по плана на гр.София, кв.“В.“ с площ от 442 кв.м./, както и на
първия етаж от двуетажната жилищна сграда, построена в процесното дворно място,
чието разпределение се иска, който препис е приет от въззивния съд на основание
чл.266, ал.3 ГПК. Други доводи за неправилност на решението на СРС, в жалбата
не са наведени. С оглед горното въззивницата моли обжалваното решение да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът по чл.32, ал.2
ЗС да бъде уважен.
Въззиваемите страни – ответници И.Д.А. и К.И.М.
са депозирали отговор на въззивната жалба, в който поддържат неоснователност на
същата и молят да бъде оставена без уважение, а решението на СРС - потвърдено.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на въззиваемите страни, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Въззивният
съд счита, че решението на СРС е валидно и допустимо, но неправилно по следните
съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 14.03.2013
г., уточнена с молба от 05.06.2013 г., с която е предявен иск с правно
основание чл.32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на следнитe
недвижими имоти: 1/дворно място, представляващо поземлен имот № 870, кв.3, по
плана на гр.София, кв. „В.“, м. В., находящо се на ул. „********с площ от 554
кв.м., при граници : ПИ №871, ПИ № 869, ПИ № 867 и ул. „47-ма“; 2/ таванско
подпокривно пространство с площ от 77 кв.м., построено над втория етаж на
сградата, изградена в дворното място и 3/ мазе с площ 20 кв.м., построено под
първия етаж на сградата, изградена в дворното място, при квоти: за ищцата –
¾ ид.ч. и за ответниците – ¼ ид.ч.
В срока по чл.131 ГПК ответниците не са
депозирали отговор на исковата молба.
С решение от 09.07.2012 г. на СРС, 61 състав
по гр.д. № 14301/2009 г., влязло в сила на 24.11.2014 г., е допуснато
извършването на съдебна делба между М.Д.Х. и И.Д.А., за следния недвижим имот:
първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се на ул. „47-ма“ в гр.София,
кв.“В.“, с площ от 77 кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и антре,
построена в дворното място , представляващо УПИ-парцел X-870,
кв.3 по плана на гр.София, местност В., с площ по скица от 555 кв.м., при
граници: УПИ II-871, УПИ III-869, УПИ IX-867
и улица, при квоти: за М.Д.Х. – ¾ ид.ч. и за И.Д.А. – ¼ ид.ч. Със
същото решение е отхвърлен предявения от М.Х. срещу И.А. иск за делба на дворно
място, представляващо УПИ-парцел X-870, кв.3 по плана
на гр.София, местност В., с площ по скица от 555 кв.м., при граници: УПИ II-871,
УПИ III-869, УПИ IX-867 и улица, както и
предявения от М.Х. срещу К.И.М. иска за делба на втори етаж от двуетажната
жилищна сграда, находяща се на ул. „47-ма“ в гр.София, кв.“В.“, с площ от 77
кв.м., състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня и антре, построена в дворното
място , представляващо УПИ-парцел X-870, кв.3 по плана на
гр.София, местност В., с площ по скица от 555 кв.м. По отношение на дворното
място е прието, че същото се явява обща част, с обслужващо предназначение по
отношение на отделните жилищни обекти в построената в него сграда, които
принадлежат на различни собственици, а по отношение на втория етаж от
двуетажната жилищна сграда е прието, че същият е индивидуална собственост на
ответницата К.М., която го е придобила през 2005 г от И.А. и съпругата му
Зенита Ангелова.
С решение от 07.08.2015 г. на СРС, 61 състав,
постановено по гр.д. № 14301/2009 г., влязло в сила на 15.09.2015 г., в дял на М.Д.Х.
е предоставен първи етаж от двуетажната жилищна сграда.
В нарушение на процесуалните правила и
по-конкретно на чл.7, ал.1 ГПК, СРС не е дал възможност на ищцата да представи
официално заверен препис от съдебното решение по допускане на делба на
съсобствените между страните имоти, част от които са предмет и на иска по
чл.32, ал.2 ЗС, с което решение са определени квотите на страните по отношение
на имотите, предмет на делбата и респ.
не е взел предвид факти и обстоятелства, които са релевантни за производството
по спорна администрация.
От събраните по делото доказателства, вкл. и
във въззивното производство, безспорно се установява, че отделните жилищни
обекти в двуетажната сграда, построена в процесното дворно място, към настоящия
момент принадлежат на различни лица, а именно: първият етаж е индивидуална
собственост на ищцата, а вторият етаж – на ответницата, т.е. сградата е в режим
на етажна собственост. Няма спор между страните, а това се установява и от
приетия по делото нот.акт за дарение на недвижим имот № 40, том I,
дело № 35/2005 г., че ответницата К.М. не притежава идеални части от дворното
място, в което е построена сградата. Право на собственост върху дворното място
притежават ищцата М.Х. и ответника И.А., който от своя страна няма вещни права
върху самостоятелен обект в сградата.
При така установените факти, а именно, че в
дворното място е построена сграда, в която правото на собственост върху
различни самостоятелни обекти принадлежи на различни лица, но не всички собственици
на самостоятелни обекти притежават идеални части от дворното място, а наред с
това право на собственост върху идеални части върху дворното място притежава и
лице, което няма вещни права върху самостоятелен обект в сградата, дворното
място няма статут на обща част по смисъла на чл.38 ЗС и ползването му следва да
бъде разпределено по реда на чл.32, ал.2 ЗС. В този смисъл е и задължителната
съдебна практика, обективирана в решение № 481/25.05.2011 г. по гр.д. №
979/2009 г., решение № 181/07.07.2011 г. по гр. д. № 1159/2010 г. и решение №
28/01.02.2012 г. по гр. д.№ 331/2011 г. на II г.о.
на ВКС, и в която е прието, че земята не във всички случаи на застрояване със
сграда, в която отделните обекти принадлежат на различни лица, е обща част, тъй
като собствеността върху етажи или части от етажи може да бъде прехвърлена и
без земята съгласно чл.63, ал.2 ЗС. Ето защо, неоснователно е възражението на
въззиваемите страни, че искът по чл.32, ал.2 ЗС по отношение на дворното място
е недопустим, тъй като дворното място е обща част по предназначение. В
конкретния случай върху дворното място е налице обикновена съсобственост,
доколкото в съсобствеността на дворното място наред с етажен собственик участва
и лице, чуждо на етажната собствеността – ответникът И.А.. Същевременно при
разпределението на дворното място следва да бъде отчетено и правото на ответницата
К.М., притежаваща самостоятелен обект в сградата, да ползва земята доколкото
това е необходимо за използване на постройката спорен нейното предназначение. При
изготвяне на заключението вещото лице е извадило от площта на дворното място,
площта необходима за използване на сградата, т.е. за общо ползване от 68 кв.м.
/ оцветена в жълто на скицата/, както и застроената площ на сградата от 77 кв.
м. и е представило варианти за разпределение на оставащите 409 кв.м. от
дворното място. Съдът намира, че вторият вариант, предложен от вещото
лице е по-целесъобразен, тъй като предоставя възможност на съсобствениците за
пълноценно използване на незастроената част от дворното място, съобразно правата
на страните в съсобствеността, като оцветената в червен цвят част бъде
предоставена на ищцата, а оцветената в синьо – на ответника И.Д.А.. Оцветената
в жълто част от имота следва да бъде предоставена за общо ползване на страните
с оглед осигуряване на достъп до притежаваните от тях в индивидуална собственост
обекти в сградата, а на ответника А. – до дворното място съобразно правата му в
него.
С оглед изложеното решението на СРС следва
да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен иска по чл.32, ал.2 ЗС досежно
дворното място,като вместо него бъде постановено друго, с което да се извърши
разпределение на ползването на съсобственото дворно място между ищцата М.Х. и
ответниците И.А. и К.М..
По отношение на таванското подпокривно
пространство и мазето в сградата в режим на етажна собственост, построена в
дворното, следва да се посочи, че същите представляват обща част по
предназначение по смисъла на чл.38 ЗС, доколкото по делото няма данни тези
помещения да са определени като принадлежност към съответен самостоятелен обект
на сградата, т.е. към съществуващите две жилища. По отношение на таванското
подпокривно помещение, при съобразяване на разрешенията, дадени в т.2 от ТР №
34/1983 г. на ОСГК на ВС и с оглед заключението и обясненията на вещото лице в
открито съдебно заседание, че до него има достъп, макар и с вертикална метална
стълба, както и че има нужната височина за да бъде използвано като складово помещение,
въззивният съд приема, че то представлява обща част по предназначение, а не по
естеството си, поради което е допустима спорна съдебна администрация и по
отношение на него.
Делът на съсобствениците в общите части
на сградата се определя по правилото на
чл.40, ал.1 ЗС - като съотношение между стройността на отделния обект към
стойността на цялата сграда, като уредбата е императивна и не може да бъде
дерогирана по съгласие на собствениците. В конкретния случай ищцата притежава в
индивидуална собственост жилището, находящо се на първия етаж от сградата, а ответницата
– жилището на втория етаж от сградата, които са с еднаква квадратура, т.е. всяка
от тях, като собственик на самостоятелен обект притежава и по ½ ид.ч. от
общите части на сградата, като без значение е дали прехвърлянето на идеалната
част от общите части е вписано в нотариалния акт, тъй като същите следват по
право обекта, към който принадлежат. По принцип редът по чл.32, ал.2 ЗС не може
да намери приложение за разпределяне ползването на обща част в етажна
собственост, като е налице обаче изключение за случаите когато етажната
собственост е учредена само между двама собственици, всеки от които има по
½ ид.ч. от общите части. В тези случаи, какъвто е и настоящия, спорът за
управлението на общите части следва да се разреши по реда на чл.32, ал.2 ЗС
поради невъзможността да се учреди общо събрание, което да вземе задължително и
за двете страни решение / в този смисъл е и константната съдебна практика,
обективирана в решение № 1274/03.06.1976 г. по гр.д. № 748/1976 г., решение №
1715/14.12.2000 г. по гр.д. № 747/2000 г. и решение №734/19.07.2007 г. по гр.д.
№ 974/2006 г. на ВКС/. При това положение и при съобразяване на действителното
фактическо състояние, а именно, че достъпът до таванското помещение се
осъществява единствено по вертикална метална стълба от втория етаж, настоящият
въззивен състав приема, че то следва да бъде разпределено за ползване от
ответницата, а на ищцата следва да бъде разпределено за ползване мазето,
изградено под първия етаж на сградата.
С оглед изложеното, решението на СРС следва
да бъде отменено и в частта, с която е отхвърлен иска по чл.32, ал.2 ЗС по
отношение на общите части на сградата, предявен от М.Х. срещу К. Иванов, като
вместо него следва да бъде постановено друго, с което на ищцата бъде
разпределено за ползване мазето, изградено под първия етаж на сградата, а на
ответницата – таванското подпокривно пространство.Решението на СРС следва да
бъде потвърдено в частта, с която е отхвърлен иска по чл.32, ал.2 ЗС срещу И.А.
с предмет разпределение на ползването на общите части на сградата.
С оглед основателността на жалбата, на
въззивницата се дължат разноски по делото за настоящата инстанция, които са в
общ размер на 640,00 лв. / 40 лв. – държавна такса и 600,00 лв.-адвокатско
възнаграждение/.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 25.08.2016 г. по гр. дело
№ 11102/2013 г. на Софийския районен съд, 45 състав, с което е отхвърлен
предявения от М.Д.Х. срещу И.Д.А. и К.И.М. иск с правно основание чл. 32, ал.2
ЗС за разпределение на ползването на следния недвижим имот: дворно място,
представляващо поземлен имот № 870, кв.3, по плана на гр.София, кв. „В.“, м. В.,
находящо се на ул. „********с площ от 554 кв.м., при граници : ПИ № 871, ПИ №
869, ПИ № 867 и ул. „47-ма“, при квоти: за ищцата – ¾ ид.ч. и за
ответниците – ¼ ид.ч. , както и на предявения от М.Д.Х. срещу К.И.М. иск
с правно основание чл. 32, ал.2 ЗС за разпределение на ползването на таванско
подпокривно пространство с площ от 77 кв.м., построено над втория етаж на
сградата, изградена в дворното място и на мазе с площ 20 кв.м., построено под
първия етаж на сградата, изградена в дворното място, като вместо него постановява:
РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл.32,
ал.2 ЗС ползването на ПИ с идентификатор 68134.8553.870 по кадастралната карта
на София, одобрена със заповед № РД-18-61/27.09.2010 г. на изп. директор на
АГКК, с административен адрес на поземления имот гр.София, кв.“В.“, ул. „********с
площ от 554 кв.м. по вариант втори на заключението на вещо лице Емил Събев и
приложената към него скица - /вариант 2/, като ищцата М.Д.Х., ЕГН ********** с
адрес гр.София, кв.“В.“, ул.“*********ползва реално частта от дворното място,
оцветена в червен цвят, с площ от 306 кв.м.; ответникът И.Д.А., ЕГН **********
с адрес ***, ползва реално частта от дворното място, оцветена в синьо, с площ
от 103 кв.м.; оцветената в жълто част на скицата към заключението – вариант 2
се ползва общо от М.Д.Х., И.Д.А. и К.И.М., ЕГН ********** с адрес ***.
РАЗПРЕДЕЛЯ по реда на чл.32,
ал.2 ЗС ползването на таванско подпокривно пространство с площ от 77 кв.м. и на
мазе с площ 20 кв.м., находящи се в сградата, построена в ПИ с идентификатор
68134.8553.870 по кадастралната карта на София, одобрена със заповед №
РД-18-61/27.09.2010 г. на изп. директор на АГКК, като ищцата М.Д.Х., ЕГН **********
ползва реално мазето, изградено под първия етаж на сградата, а ответницата К.И.М.,
ЕГН ********** ползва реално таванското подпокривно пространство с площ от 77
кв.м., изградено над втория етаж на сградата.
ПОТВЪРЖДАВА решението от
25.08.2016 г. по гр. дело № 11102/2013 г. на Софийския районен съд, 45 състав,
с което е отхвърлен предявения от М.Д.Х. срещу И.Д.А. иск за разпределение на
ползването на таванско подпокривно пространство, построено над втория етаж на
сградата и на мазе, изградено под първия етаж на сградата, находяща се в дворното
място.
ОСЪЖДА И.Д.А., ЕГН **********
и К.И.М., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.София, кв.“*********да заплатят
на М.Д.Х., ЕГН ********** с адрес гр.София, кв.“В.“, ул.“*********на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 640,00 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване предвид
разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, /изм. ДВ, бр.50 от 2015 г./
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.