РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. Велико Търново, 04.12.2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново –
трети състав, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две
хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при участието на секретаря М.Н., изслуша
докладвано от съдия Банев Адм. д. № 570 по
описа за 2023 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за
социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по
жалба подадена от *** И.М. от ВТАК, като пълномощник на И.П.С. с ЕГН **********,
постоянен адрес ***, срещу Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1002 от 02.08.2023 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико Търново, потвърдена
след обжалване по административен ред с Решение № 04-РД06-0033/ 07.09.2023 г.
на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново. С
обжалваната заповед на И.П.С. е отказано отпускането на целева помощ за
отопление с ел. енергия по Наредба № РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП, за
отоплителен сезон 2023/2024 г., по подадено от нея Заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-ВТ/1002 от 20.07.2023 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико
Търново. Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на
административния акт, поради издаването му
при неспазване на изискванията за форма, съществено нарушение на
административнопроизводствени правила и в противоречие с матералноправните
разпоредби на закона. Сочи, че в оспорения акт липсват мотиви, а в
потвърждаващото го решение на горестоящия орган, като издател са отразени две
лица, като соченото от горестоящия орган правно основание за отказа е различно
от това в осорената заповед. По същество счита, че придобиването
на средно образование не следва да се обвързва с датата на издаването на
диплома, в случая на 16.06.2023 г. /петък/, тъй като дипломата й е официално
връчена на 19.06.2023 г., от която дата тя е спазила месечния срок за
регистрация в дирекция „Бюро по труда“. Изтъква и че съгласно отразеното в
решението на директора на РДСП – В. Търново, тя всъщност е придобила средно
образование съгласно решение на училищната зрелостна комисия № 6/ 12.06.2023
г., на което заседание жалбоподателката не е присъствала и не й е връчван
препис от този протокол, а и не е ясно дали същият може да удостовери
завършването на средно образование. Поради това счита, че по същество е
изпълнила изискването на чл.
10, ал. 4, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане
/ППЗСП/. Моли обжалваната заповед да бъде отменена и преписката да се върне на
административния орган за произнасяне по подаденото заявление за отпускане на
целева помощ, със задължителни указания по прилагането на закона. В съдебно
заседание оспорващото лице, чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с
направените искания по съображенията изложени в нея и доразвити в хода на
устните състезания. Пълномощникът претендира да му бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Ответникът
– директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Велико Търново, чрез
пълномощника си старши ***А., оспорва жалбата като неоснователна по
съображения, изложени в хода на устните състезания. Твърди процесуална и
материалноправна законосъобразност, на оспорения акт. Счита, че не е налице
твърдяното от жалбоподателката несъответствие между правните осования за
постановения отказ, посочени в обжалваната заповед и в потвърдителното решение
на директора на РДСП – Велико Търново, доколкото неизпълнението на изискването
по чл.
10, ал. 4, т. 7 от ППЗСП предполага прилагане на общото правило на чл. 10, ал.
1, т. 7 от същия правилник, а заявителката не е имала регистрация с нужната
продължителност в Дирекция „Бюро по труда“. Счита за
правилен и извода относно датата на която И.С. е завършила средно образование,
а именно датата на издаването на дипломата за завършено такова. Изтъква,
че твърденията за датата на връчване на документа не са направени при
административното обжалване и намира същите за недоказани, както и че не е
доказано жалбоподателката да е била обективно препятствана да спази изисквания
от закона срок за регистрация като безработно лице. Развива и съображения, че
за регистрация в Дирекция „Бюро по труда“ не е необходима диплома за завършено
висше или средно образование, като се позовава на чл. 18, ал. 1 от Закона за
насърчаване на заетостта, т.е. оспорващото лице е могло да се регистрира и
преди издаването на такава диплома, а при извършена проверка е било установено,
че на 15.09.2023 г. С. е прекратила регистрацията си в Дирекция „Бюро по труда“
като безработно лице. В тази връзка счита, че съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗСП,
социалните помощи се получават от лицата след като са изчерпани всички
възможности за самоиздръжка или издръжка от лицата по чл. 140 от Семейния кодекс.
С тези доводи ответникът моли съда да отхвърли
жалбата, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
И.П.С.
с ЕГН ********** *** заявление-декларация с вх. №
ЗСП/Д-ВТ/1002 от 20.07.2023 г. за отпускане на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2023/2024 г. по реда на Наредба № РД-07-5/
16.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. В заявлението е посочила, че не е семейна, не съжителства с други
лица, няма лица, задължени по закон да й осигуряват издръжка, регистрирана е в
ДБТ на 19.07.2023 г., няма доходи през последното шестмесечие, не получава пенсия,
стипендия, издръжка, не притежава жилищни или други недвижими имоти, нито
движима собственост, обитава жилище собственост на майка й, не е извършвала
отчуждителни сделки и не упражнява търговска дейност. Към заявлението е било
приложено копие от Диплома за завършено средно образование серия С-23 № 053438,
рег. № 57-57/ 16.06.2023 г., издадена от Природо-математическа гимназия „Васил
Друмев“, гр. Велико Търново. Съгласно отразеното в дипломата, образованието е
придобито с решение на училищната зрелостна комисия по протокол № 6/ 12.06.2023
година.
На
02.08.2023 г. от социален работник е извършена анкета на адреса на заявителката
и е изготвен социален доклад от същата дата., в който е отбелязано, че се
потвърждават декларираните от И.С. данни. При преценка на нуждите за социално
подпомагане социалният работник е записал, че предлага да се откаже целева
помощ за отопление на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба №
РД-07-5/ 16.05.2008 г. на МТСП, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП, тъй като лицето не е регистрирано в дирекция „Бюро по
труда“ в законоустановения срок.
Директорът
на ДСП – Велико Търново е издал Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1002 от
02.08.2023 г., с която на И.П.С. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с
електроенергия за отоплителен сезон 2023/2024 г. по реда на Наредба № РД-07-5/
16.05.2008 г. на МТСП. Заповедта е мотивирана от административния орган с това,
че заявителката не отговаря на условията на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/
18.05.2008 г. на МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП,
тъй като лицето няма 3-месечна регистрация в дирекция „Бюро по труда“. Отказът
е доведен до знанието на заявителката на 11.08.2023 г., видно от
инкорпорираната в съдържанието на заповедта разписка /л. 13 от делото/, като
същата го е обжалвала по административен ред пред директора на РДСП – Велико
Търново. С Решение № 04-РД06-0033/
07.09.2023 г., горестоящият
административен орган е потвърдил заповедта с мотиви, че жалбоподателката
не отговаря на изискването на чл. 10, ал. 1, т. 7 ППЗСП не е регистрирана в ДБТ
най-малко 3 месеца преди подаване на заявление-декларацията, по отношение на
нея е неприложима и разпоредбата на чл. 10, ал. 4, т. 7 ППЗСП, тъй като
регистрирацията й в ДБТ не е извършена в едномесечен срок от завършването на
средно образование. Решението на директора на РДСП – Велико Търново е връчено
на С. на дата 11.09.2023 г., жалбата пред АСВТ е
подадена по пощата на 25.09.2023 г. /пощенски плик нал. 8 от делото/.
В съдебната фаза на производството са приети като
доказателства по делото представените от ответника документи, съдържащи се в
административната преписка по издаване на оспорения административен акт и
приложените към жалбата решение на горестоящия орган и придружително писмо, с
което същото е изпратено на И.С..
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 3, вр. с ал. 1 от АПК и от външна страна отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, приложими на основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП. Горното обуславя нейната редовност и допустимост за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При извършена
служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт
съгласно чл. 168 от АПК съдът намира, че същият е издаден от компетентен орган,
а именно директорът на дирекция „Социално подпомагане” и в рамките на
предоставените му от закона правомощия по чл. 13, ал. 2 от ЗСП във вр. с чл. 4,
ал. 4 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП.
Процесната заповед е изготвена в установената от закона писмена форма и съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването й в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 4 от АПК. Безспорно, първите са пределно лаконични, но съдържат достатъчно ясно описание на приетият за значим факт, обосновал становището на административния орган за несъответствие на заявителката с условията за отпускане на целева помощ. По-подробни съображения са изложени в становището на директора на ДСП – Велико Търново при административното обжалване и в решението на горестоящия административен орган, с обсъждане приложимостта на изключението по чл. 10, ал. 4, т. 7 ППЗСП от изискването за наличие на 3-месечна регистрация в дирекция „Бюро по труда“, като е са мотивирани съответните изводи за липсата на нормативно предвидено изискване при отпускане на помощ за отопление. Предвид изложените в становището на ответника и от горестоящия орган мотиви, и при съобразяване на ТР № 16/ 31.03.1975 г. на ОСГК, съдът приема, че оспореният акт съдържа излагане на правно основание и фактически констатации.
При издаването на заповедта на
директора на ДСП – Велико Търново е следвана процедурата по чл. 13 от ЗСП,
респ. чл. 26 и сл. от ППЗСП, доколкото е
подадено заявление-декларация по образец, събрани са някои документи от
значение за определяне на правото на социално подпомагане, извършена е социална
анкета и е изготвен социален доклад, заповедта е съставена и връчена в
предвидения от закона срок. Поради това следва да се приеме, че в хода на
административното производство не са допуснати процесуални нарушения, самостоятелно
съставляващи отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. Евентуалното
наличие на пороци във формата на потвърдителното решение на горестоящия орган,
не оказва влияние върху законосъобразността на административния акт, поради
което е безпредметно обсъждането на направените в тази насока оплаквания.
По отношение на оспорената заповед с материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, право на целева помощ за отопление
имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца
преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен от
диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и чл. 11
от ППЗСП. В конкретния случай от наличните в делото доказателства се установява
и между страните не се спори, че през релевантния период И.П.С. не е имала
доходи от вида на посочените в § 1 от ДР към Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г.
на МТСП, съответно е отговаряла на изискването по чл. 2, ал. 1 от същата
наредба. Не се спори също така, а и от социалния доклад се установява, че към
датата на подаването на заявлението-декларация и към тази на издаване на
процесната заповед, заявителката е отговаряла на всички допълнителни изисквания
по чл. 10 и чл. 11 от ППЗП, с изключение на това по чл. 10, ал. 1, т. 7 от ППЗСП /в редакцията след изменението, прието с ПМС №
74 от 15.05.2023 г., обн. ДВ бр. 44 от
2023 г., в сила от 01.06.2023 г./, тъй като регистрацията й в дирекция „Бюро по
труда“ – Велико Търново е извършена на 19.07.2023 година. Според последно
посочената норма, помощ се отпуска, ако кандидатстващото безработно лице е било регистрирано в дирекция „Бюро по труда“ най-малко 3
месеца преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ.
Спорният въпрос е дали за И.С. не е налице изключението от цитираното
изискване, въведено с чл. 10, ал. 4, т. 7 от ППЗСП /в посочената по-горе
редакция/. Съгласно посочената разпоредба, срокът по ал. 1, т. 7 не се
отнася за лицата, които са се регистрирали в дирекциите „Бюра по труда“ в едномесечен срок от
завършването на средно образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. Действително, от съдържанието на самата
обжалвана заповед не може да се установи дали ответният административен орган е
имал предвид именно коментираната норма, но становището му по жалбата пред
горестоящия орган изключва съмнение по този въпрос. Не става ясно обаче дали за
да достигне до извода, че казусът не попада в хипотезата на чл. 10, ал. 4, т. 7 от ППЗСП, административният
орган е приел, че заявителката е завършила средно образование на датата на
издаване на дипломата й за такова /16.06.2023 г./ или на датата на решението на
училищната зрелостна комисия /12.06.2023 г./, според отразеното в дипломата/.
Съгласно относимите към случая разпоредби на чл. 132, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за предучилищното и училищното образование /ЗПУО/, учениците, успешно завършили XII клас, стават
зрелостници и придобиват право да се явят на държавни зрелостни изпити и на
държавен изпит за придобиване на професионална квалификация. Зрелостниците, обучавани
по училищен учебен план, който осигурява профилирана подготовка, придобиват
средно образование след успешно полагане на задължителен държавен зрелостен
изпит по учебния предмет Български език и литература и на задължителен държавен
зрелостен изпит по профилиращ учебен предмет. От
своя страна нормата на чл. 133, ал. 1 от ЗПУО сочи, че придобиването
на средно образование се удостоверява с диплома за средно образование, в която
се вписва и общият успех; дипломата за средно образование е окончателна и дава
право за продължаване на образованието или за професионално обучение.
Съгласно чл. 89 , ал. 1 и ал. 9 от Наредба № 11/ 01.09.2016 г. на МОН за оценяване на резултатите от обучението на учениците, национални комисии за проверка и оценяване на изпитните работи от държавните зрелостни изпити се създават по всеки учебен предмет, по който се полагат държавни зрелостни изпити, като всяка изпитна работа се проверява и оценява индивидуално от двама оценители – членове на съответната национална комисия за проверка и оценяване. Съгласно чл. 82, ал. 1 от Наредба № 11/ 01.09.2016 г. на МОН, оценките от държавните зрелостни изпити са окончателни, а чл. 96, ал. 1 от същата наредба, вменява в задължение на училищната зрелостна комисия в училището, в което се провежда обучение в ХII клас, да участва в документирането на резултатите от държавните зрелостни изпити и да организира издаването на дипломи за средно образование и удостоверения за завършен втори гимназиален етап. На последно място, разпоредбите на чл. 44 от Наредба № 8/ 11.08.2016 г. на МОН за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, регламентират реда и начина за създаване, попълване и регистриране на дипломите за завършено средно образование.
При липсата на изрична друга уредба, тълкуването на цитираните по-горе текстове налага извод, че за завършил средно образование следва да се счита ученик, който е завършил XII клас, и успешно е положил и двата зрелостни изпита, съгласно оценяването, извършено от членове на национална комисия за проверка и оценяване. В конкретния случай моментът, в който И.П.С. е отговаряла на посочените условия не може да бъде установен от наличните в делото доказателства, а и е съмнително дали въобще подлежи на установяване моментът, в който е приключило оценяването на изпитната й работа по втория по време зрелостен изпит /отнася се за изпитната работа на всеки един зрелостник/, съобразно изискванията на чл. 89, ал. 9 и ал. 10 от Наредба № 11/ 01.09.2016 г. на МОН. При всяко положение обаче този момент е предхождал издаването на соченото от ответника решение на училищната зрелостна комисия по протокол № 6/ 12.06.2023 г., доколкото въпросната комисия осъществява единствено технически дейности по обобщаването на изпитните резултати, оповестяването им и издаването на съответните удостоверителни документи /чл. 96, ал. 1 от Наредба № 11 от 2016 г. на МОН/.
От друга страна обективирането на коментираните по-горе обстоятелства се извършва чрез издаването по нормативно определен ред, на нарочен документ - диплома за завършено средно образование и последващата регистрация на този документ. Самата диплома за завършено средно образование представлява официален документ, който е от значение за признаване и упражняване на права /арг. от чл. 133, ал. 1 от ЗПУО/, като удостоверяващ придобиването на определена образователна степен и без издаването на който посоченият правнозначим факт на практика не може да бъде доказан. В конкретния случай издаването на въпросния документ на жалбоподателката е извършено на 16.06.2023 г., която дата също не съвпада с придобиването на образователната степен.
На последно място, за да
съществува възможност за използването на издадения документ от правоимащото
лице, в обичайният случай е необходимо същият да му е бил връчен, т.е.
предоставен в негово фактическо владение, след което чрез предявяването му, той
би могъл да изпълнява удостоверителните си функции. Алтернативна възможност е
документът да е направен публично достояние, вкл. като част от публично
достъпен регистър, чрез проверка в който да може да се установят неговото
съществуване и съдържание. В конкретния случай след справка в официалната
интернет страница на Природо-математическа гимназия „Васил Друмев“, гр. Велико
Търново -http://www.pmgvt.org/node/535 се установява, че
тържественото връчване на дипломите на зрелостниците от това училище випуск
2023 г., е извършено на дата 19.06.2023 година. При справка в поддържания от
МОН Регистър на документите за завършено основно
образование, средно образование и/или придобита степен на професионална
квалификация - https://www.regdiploms.mon.bg не може да
се установи датата на публикуването на данните за конкретна диплома, съответно,
че данните за дипломата на И.С. са публикувани преди 19.06.2023 година.
Доколкото дипломата е издадена на 16.06.2023 г., а 17 и 18 юни 2023 г. са почивни
дни, следва да се приеме, че именно датата на връчването на дипломата е
моментът, в който жалбоподателката, при добросъвестно нейно поведение, е била в
състояние да узнае с несъмнена сигурност, че е придобила средно образование и
съответно да съобрази последващите си действия с това обстоятелство. Това е и
началната дата в който удостоверителният документ е бил предоставен в нейно
фактическо владение, съответно е могъл да бъде използван пред трети лица и
аминистративни органи. Нещо повече, при обсъдената фактология жалбоподателката
на практиктически не би могла да получи дипломата си или да узнае нейното
съдържание преди дата 19.06.2023 година. Доводи в този смисъл са били наведени
в жалбата пред горестоящия административен орган, но същият не ги е обсъдил в
потвърдителното си решение и
те не са взети предвид при постановяване на решението му. В този смисъл неоснователни са развитите пред съда
съображения, че оспорващото лице не е представило доказателства за твърденията
си, доколкото горестоящият орган е имал възможността /а по арг. от чл. 36, ал.
6 от АПК и задължението/, да провери тази публично оповестена иннформация.
Между страните не е спорно, че И.П.С. се е регистрирала в дирекция „Бюро по труда“ – Велико Търново на дата 19.07.2023 г., т.е. в рамките на месчен срок от получаването на дипломата си. Съобразно това и обсъдената по-горе невъзможност за установяване на действителната дата, на която зрелостникът е придобил средно образование съдът намира, че регистрацията на И.С. като безработно лице следва да се счита за извършена в срока по чл. 10, ал. 4, т. 7 от ППЗСП. Съответно за нея, като заявителка на целева помощ по Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, е налице изключението от общото правило на чл. 10, ал. 1, т. 7 от правилника, за изискуема продължителност на регистрацията в ДБТ, преди подаване на заявление-декларацията за социална помощ. Поради това сочената в обжалвания акт нормативна разпоредба, не може да обуслови постановения от директора на ДСП отказ, т.е. не може да бъде валидно правно основание на този отказ. Обратното тълкуване е в нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК, задължаващ административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната от закона цел.
Според данните, посочени в подаденото заявление-декларация и в изготвения след проверка социален доклад, към момента на подаване на заявлението и на издаването на оспорената заповед, И.П.С. е отговаряла на всички останали изисквания на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5/ 18.05.2008 г. на МТСП, респ. чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП, вкл. липса на възможност за самоиздръжка и на право на издръжка от трети лица.
По изложените
съобржения съдът намира че Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1002
от 02.08.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико Търново е
издадена е материално незаконосъобразен акт, издадена е и противоречие с целта
на закона. Тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по
същество от съда, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново
произнасяне по искането на жалбоподателката за отпускане на целева помощ
за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2023/2024 г. по
заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ/1002 от 20.07.2023 г., съобразно мотивите
на настоящото решение.
С оглед изхода
на спора съдът намира за допустимо и основателно направеното искане от
пълномощника на жалбоподателката, за присъждане на сторените по делото разноски
по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на упълномощения от жалбоподателката адвокат, възнаграждение
в размер на 1 000,00 лв., съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173,
ал. 2 от АПК и чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на И.П.С.
с ЕГН **********, постоянен адрес ***, Заповед № ЗСП/Д-ВТ/1002 от 02.08.2023 г.
на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Велико Търново, потвърдена
след обжалване по административен ред с Решение № 04-РД06-0033/ 07.09.2023 г.
на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – Велико Търново, с
която на жалбоподателката е отказано отпускане
на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2023/2024 г.
по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВТ/1002 от 20.07.2023 година.
Изпраща преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Велико Търново за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона.
Осъжда Агенция „Социално подпомагане“ да заплати на ***И.Т.М. ***, служебен адрес ***,
адвокатско възнаграждение по адм. дело № 570 от 2023 г. на Административен съд
– Велико Търново, в размер на 1000,00 /хиляда/ лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението да
се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателката да се извърши чрез пълномощника й по
делото *** И.М. от ВТАК, на посочения служебен адрес.
Административен съдия: