Р Е Ш Е Н И Е
№…………………
гр.П.,
13.03.2019 година.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО отделение, І
граждански състав, в публично заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ, през две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря………ДАФИНКА БОРИСОВА……………и в присъствието на
прокурора………………………………………………………….като разгледа докладваното от
съдията………..ТАТЯНА БЕТОВА…………възз.гр.д.№ 869 по описа на съда за 2018година, и
за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1701 от 08.11.2018година.,
постановено по гр.д. № 8194/2017г. П.ският районен съд е отхвърлил предявения на основание чл.124 от ГПК от Д.Т.Д., ЕГН **********,*** и съдебен адрес:***, офис ***, чрез
пълномощника му адв. И.Н., ПлАК против Т.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ***
секция *** ж.к.*** №*** вх.*** ет.*** ап.***, представлявана по делото от
особения представител адв.Е.Р. и П.Ц.П., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ж.к.***
№*** ет.*** ап.***, представлявана по
делото от особения представител адв.В.Н. ИСК за признаване за установено ищецът да е собственик на недвижим имот,
както следва: съгласно предварителен договор за покупко-продажба от
13.12.2006год. - двуетажна постройка-вила, построена в лозе с
площ от 1000кв.м., находящо се в землището на гр.П., местността „***”, парцел ***;
съгласно справка в СГКК-П., представляващ поземлен имот с идентификатор ***,
местност „***”,с площ 600кв.м., стар номер ***, квартал ***, заедно с
построените в него: I. сграда с идентификатор ***, вилна сграда- еднофамилна,
брой етажи 2, застроена площ 17 кв.м.; II. Сграда с идентификатор ***, вилна
сграда- еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 12 кв.м., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Д.Т.Д., чрез
пълномощникът му адв.И.Н.. В жалбата се правят оплаквания, че постановеното
решение е необосновано и незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени
подробно в жалбата. Въззивникът моли да бъде отменено решението на П.ски РС и
да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения от него иск.
Ответниците са подали отговори на въззивната жалба
– Т.Ц.П., чрез служебния си адвокат Е.Р. и П.Ц.П., чрез служебния си адвокат В.Н.,
в които са взели становище, че считат жалбата за неоснователна.
Въззивният
съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата, взе предвид направените от
страните доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства,
съобрази се с изискванията на Закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
допустима е и следва да бъде разгледана по същество. Първоинстанционният съд е
бил сезиран с положителен установителен иск предявен от Д.Т.Д. за признаване
спрямо ответниците на правото му на собственост върху следния недвижим имот: Двуетажна
постройка-вила, построена в лозе с площ от 1000кв.м., находящо се в
землището на гр.П., местността „***”, парцел ***; съгласно справка в СГКК-П.,
представляващ поземлен имот с идентификатор ***, местност „***”, с площ 600кв.м.,
стар номер ***, квартал ***, заедно с построените в него: I. сграда с
идентификатор ***.1, вилна сграда- еднофамилна, брой етажи 2, застроена
площ 17 кв.м.; II. Сграда с идентификатор ***.2, вилна сграда- еднофамилна,
брой етажи 1, застроена площ 12 кв.м., на основание давностно владение
осъществявано въз основа на предварителен договор за покупко-продажба от
13.12.2006год.
В исковата молба ищецът твърди, че владението
върху имота му е било предадено на същата дата - 13.12.2006г. от продавача Т.Ц.П.,
след сключване на предварителния договор
за покупко-продажба. Твърди, че са постигнали съгласие за продажбата на
двуетажна постройка-вила, построена с издадено строително разрешение № ***. от
ОбНС-П., в лозе с площ от 1000 кв.м., находящо се в землището на гр.П.,
местността „*** I”, парцел ***, предоставено за ползване по постановление № 26
на МС от 23.04.1987г. и решение № *** от ***. на ИК на ОбНС и У-ние № ***.
Твърди, че съгласно справка в СГКК-П., имотът представлява поземлен имот с
идентификатор ***, местност „***”, вид собственост - частна, вид територия -
земеделска, начин на трайно ползване - друг вид нива, площ 600 кв.м., стар
номер ***, квартал ***, заедно с построените в него: I. сграда с идентификатор ***.1,
вид собственост - частна, функционално предназначение - вилна сграда-
еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 17 кв.м.; II. Сграда с идентификатор ***.2,
вид собственост - частна, функционално предназначение - вилна сграда-
еднофамилна, брой етажи 1, застроена площ 12 кв.м. Твърди, че по документи за
собственост имотът се е водил на тъста на продавача на ищеца - Т.М.А., а
разрешителното за строеж е на издадено на името на съпругата на продавача – П.
Т. П.. Ищецът твърди и това, че от момента на сключване на договора досега
владее земята и построените върху нея сгради постоянно, непрекъснато, спокойно
и явно и се позовава на изтекла придобивна давност, като счита, че е придобил
собствеността на земята и сградите, построени в нея.Впоследствие ищецът, чрез адв.И.Н.
не е поддържал тезата си, че е придобил и земята върху която са изградени
постройките, като в последното заседание и в пледоарията по същество е заявил,
че искът е доказан и основателен само по отношение на сградите които ищецът е
придобил по давност. Не е предприел оттегляне на иска по отношение на земята, а
след като съдът се е произнесъл само за сградите – не е искал допълване на решението.
В срок е
депозиран писмен отговор от ответницата П.П., чрез назначения и особен представител
адв.В.Н. от ПлАК. В отговора е посочено, че искът е допустим спрямо П.П., т.к.
тази ответница е пасивно легитимирана да отговаря по него като един от двамата
законни наследници на прехвърлителя по предварителния договор. Заявено е, че от
приложените към исковата молба доказателства не се установяват по безспорен
начин следните факти: налице ли е признато по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ право
за придобиване на собственост върху предоставен за ползване земеделски имот, в
полза на общия наследодател Т.М.А., респ. дали същият е имал качеството на
ползвател, което право след смъртта му да е преминало у неговите законни
наследници: продавача по предварителния договор Т. Ц. П., а след неговата смърт
- върху неговите законни наследници; налице ли е идентичност между: земеделския
имот, за който е отнася издаденото строително разрешение № ***. на името на П.Т.
П. и описаният в предварителния договор от ***. земеделски
имот в местността „*** “, индивидуализиран като „парцел ***“, и настоящия
поземлен имот с идентификатор *** по одобрените КККР на гр.П., който е с площ
600 кв.м и с посочен в справката стар номер ***.
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор и
от ответницата Т.Ц.П., чрез назначения особен представител адв.Е.Р. от
ПлАК. Оспорва се твърдението, че продавачът по предварителния договор е имал
качеството на собственик на имота към датата 13.12.2006 год., тъй като не са
представени цитираните в ИМ писмени доказателства.
Пред първоинстанционния съд е било безспорно, пред
настоящата инстанция също, че е предоставено право на ползване по Постановление № 26 на
МС от 23.04.1987г. и решение № *** от ***. на ИК на ОбНС върху процесния
земеделски имот в землището на гр.П., местността „***“, в полза на Т.М.А.,
явяващ се наследодател на двете ищци – негови правнучки. За извършеното
строителство в имота е издадено през ***. строително разрешение на П.Т.П. –
дъщеря на Т.М.А., въз основа на което в предоставения за ползване имот е
изградена постройка – вила, на два
етажа.
Не се спори, че след смъртта на П.Т.П.
съпруга и Т.Ц.П. с предварителен договор за покупко-продажба от 13.12.2006г. е
продал на Д.Т.Д. въпросната вила за сумата 1500лв., от която сума при
подписването на договора продавача е получил 1200лв., а останалата сума от
300лв. е следвало да бъде изплатена от купувача до 31.03.2007г.Продавачът се е
задължил да прехвърли собствеността върху продадения имот по нотариален ред
след снабдяването му с документ за собственост, но това не е станало. Безспорно е, че със Заповед № ***. на
Кмета на Община П. е признато правото на ползвателя: наследници на Т.М.А. да
придобият собственост върху предоставения им за ползване земеделски имот,
представляващ парцел №***в местността „***“, в размер до 600кв.м. съгласно §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Страните не спорят и по
това, че имот с идентификатор ***, описан в кадастралната карта, одобрена със
Заповед № ***. на Началник на СГКК-П., представлява
част от парцел №***, описан в процесния предварителен договор от ***.
Безспорно е установено, че със Заповед № ***.
на Кмета на Община П. е одобрена оценката на предоставената за ползване на
наследници на Т.М.А. земеделска земя с площ от 600кв.м. в местност „***“ в
землището на гр.П.. Към този момент това са ищците Т. и П. Ц. – дъщерите на Ц. Т.
П./син на продавача по ПД Т.Ц.П. и П.Т.П./.Установява се, че те не са се
възползвали от наследеното имуществено право да придобият собствеността върху
предоставения им за ползване земеделски имот и не са заплатили сумата посочена
в оценката на собственика на земята в срока, посочен в заповедта.Поради това, със
Заповед № ***. на Кмета на Община П. е възстановено правото на собственост на
наследници на Г. Т. А. върху новообразуван имот, извън строителните граници,
определен с подробен устройствен план с
№***, местност ***, землище на гр.П., с площ 600кв.м., при граници и съседи:
север имот №***, изток имот № ***, имот № ***, юг-имот №*** и запад – имот №***.
За да
отхвърли предявения иск, П.ски РС е приел, че той е неоснователен спрямо
ответниците, тъй като праводателят на ищеца Т. Ц. П., респ. неговите наследници
не са реализирали правото за придобиване по реда на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на
собствеността върху земеделския имот, поради което той е бил възстановен на
наследниците на бившия му собственик Г. А. , които не участват в процеса. След сключването на предварителния договори и
предаването на владението на ищеца е изтекъл период, повече от десет години,
през който ищецът е осъществил и осъществява недобросъвестно владение-лично и
чрез държатели на имота, разпитани като свидетели. Това владение е било явно и
трайно установено, несмущавано и ясно манифестирано, но не спрямо собственика
на имота, което е мотивирало съда да отхвърли
исковата претенция. Приел е, че няма основание да се уважи иска и по
отношение на изградените в имота
постройки. Вилната сграда има статут на подобрение, извършено от бивш ползвател
върху чужд имот, който има правото /посочено и в Заповед № ***. на Кмета на
Община П./ да претендира стойността му на основание чл.72-74 от ЗС.
Действително, въз основа на събраните от
районния съд гласни доказателства може да се приеме, че от ищеца е
осъществявано недобросъвестно владение спрямо прехвърлителя по предварителния
договор в продължение на срок от време, по-дълго от необходимото, за да се
признае придобиване на собственост върху владения имот.В случая обаче, такива
правни последици не са настъпили, тъй като статута на земята, върху която са
построени сградите е земеделска земя възстановена по реда на ЗСПЗЗ и спрямо нея
важат специалните норми на посочения закон. Възможността да се придобие
собственост върху предоставения за ползване имот е единствения начин ползвателя
да придобие право на собственост и върху разрешената му за построяване сграда.
Ако не упражни това право в срок, той губи и правото да придобие по приращение
и собствеността върху построеното, а има право само да получи заплащане на
стойността му като подобрение в чужд имот. В случая продавайки постройката с
предварителен договор, бившия ползвател и неговите наследници са се
дезинтересирали от придобиването на собствеността върху земята и съответно не
са могли да изпълнят поето задължение да прехвърлят по нотариален ред на ищеца
обещаното право на собственост. Същевременно той не е могъл да придобие чрез
давностно владение нито земята, нито постройките, тъй като земята е била със
статут на земеделска и е била възстановена на бившите и собственици, като
постройките не са със самостоятелно значение, а имат характер на подобрения в
имота.От момента на възстановяване на земята на наследниците на Г. Т. А. със заповед № ***. на Кмета на Община П., те се легитимират като собственици и
могат да защитават правото си на собственост върху този имот, респективно от
този момент може да тече придобивна давност за него. Но искът следва да бъде насочен спрямо тях и спрямо тях
ищецът да установи претендираното право на собственост.
При така изложеното следва да се
приеме, че настоящите ответници не са надлежни страни в процеса, тъй като те
нито оспорват право на собственост на
ищеца, нито претендират за това те да са собстветници на въпросния имот. В този
смисъл липсва правен интерес от установяване спрямо тях на правото на
собственост на ищеца. Ето защо иска се явява недопустим и не следва да бъде
разглеждан по същество, тъй като няма да доведе до решаване на въпроса относно
собствеността на имота, а именно спора между лицата, които се легитимират като
собственици на възстановената по реда на ЗСПЗЗ земя/в т.ч. и сгради/ и ищеца,
който претендира собствеността.
Поради изложеното и на основание чл.270 ал.3 от ГПК следва да се обезсили решението постановено по недопустим иск и да се
прекрати производството по делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл. 270, ал.3
от ГПК решение № 1701 от 08.11.2018година., постановено по гр.д. № 8194/2017г. на
П.ският районен съд и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото поради недопустимост на иска.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен
срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: