Р Е Ш Е Н И Е № 626 / 14.7.2022г. гр. Пазарджик   В ИМЕТО НА НАРОДА   Административен съд – Пазарджик, XI състав, в открито заседание на петнадесети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:                                                                   Председател: Десислава Кривиралчева                                               Членове:    1. Георги Видев                                                                                   2.Дияна Златева-Найденова   при секретаря Радослава Цоневска, като разгледа докладваното от съдия Георги Видев касационно административнонаказателно дело № 516, по описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по касационна жалба на Регионална дирекция по горите - Пазарджик против Решение № 57 от 18.03.2022 г., постановено по нахд № 484/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград. С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 289 / 12.11.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите - Пазарджик, с което за нарушение на чл. 257, ал. 2 от ЗГ, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, на основание чл. 275, ал. 2 и чл. 275, ал. 1, т. 2 от същия закон на И.К.К. е наложена глоба в размер на 1 000 лв.

С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление. Излагат се съображения за нарушение на закона. Касаторът не се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание но поддържа жалбата си в подадено преди него писмено становище.

Ответникът – И.К.К. – оспорва жалбата в писмена молба, подадена от процесуалния му представител преди проведеното открито съдебно заседание. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Прокурорът представя заключение за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1  от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да достигне до извода за незаконосъобразност на наказателното постановление, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП са допуснати съществени нарушения, опорочаващи законосъобразността на административнонаказателната процедура, поради което и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на НП се явява основателно.

Съдът е приел, че съобразно съдържанието на АУАН и издаденото въз основа на него НП при описанието на нарушението не са спазени нормите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН за пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Според районния съд в процесния случай в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП липсва коректно описание на нарушението, което ограничава правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не може да научи конкретните факти, очертаващи състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му и правилно да организира защитата си. Според районния съд, нарушението е описано изключително пестеливо и непълно. В АУАН и НП не се съдържат данни за номера и датата на издаване на скицата, която жалбоподателят е представил при проверката, както и в какво се изразява нейната невалидност - дали е с изтекъл срок на валидност или в нея неправилно са отразени характеристиките на имота. Актосъставителят е използвал термина „неактуална“ с какъвто законът не борави. Административнонаказващият орган се е опитал да изправи в НП тази непрецизност, като е посочил, че под неактуална скица се има предвид невалидна скица без да е посочено в какво се изразява невалидността на скицата. Едва в хода на съдебното производство от показанията на разпитаните свидетели и приетата като писмено доказателство по делото Заповед № РД 49-361/30.11.2020 г. на Министъра на земеделието, храните и горите се установява, че невалидността на въпросната скица се изразява в това, че в същата не е посочено актуалното предназначение на имота - горска територия.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно че на 14.07.2021 г. служители на РДГ - Пазарджик в петчленна комисия са извършили теренна и документална проверка на дейността на инж. И.К., за което е съставен протокол № РДГ09-5466/15.07.2021 г., а впоследствие и АУАН № 289/15.10.2021 г., с който се установява, че на 14.07.2021 г. е установено нарушение за следното:  при проверка на отдел „4“, подотдел „р“, имот № 47559.42.4, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница. било констатирано, че жалбоподателят И.К., в качеството си на лице, упражняващо лесовъдска практика, вписано в публичния регистър в Изпълнителна агенция по горите по чл. 235 от ЗГ и притежаващо удостоверение за регистрация № 11237/04.02.2015 г., е издал Позволително за сеч № 0611493 от 10.05.2021 г. за извършване на добив в отдел „4“, подотдел „р“, имот № 47559.42.4, собственост на физически лица, горска територия, находящ се в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, както и че е изготвил досие, съгласно чл. 64, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите, без да е приложил валидна скица на имот с кадастрален № 47559.42.4, находящ се в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница. Сред документите, които жалбоподателят представил на проверяващите органи имало скица на имот с кадастрален № 47559.33.12, находящ се в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, но тя не била актуална (валидна).

Това според проверяващите органи представлявало нарушение по чл. 257. ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 54. ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. Нарушението било извършено на 10.05.2021 г. в отдел „4“, подотдел „р“, имот № 47559.42.4, в землището на с. Медени поляни, общ. Сърница, ТП ДГС „Селище“ и установено на 14.07.2021 г. в хода на извършената от служителите на РДГ- Пазарджик проверка.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя И.К.К. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. (хиляда лева), на основание чл. 257, ал. 2, чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за извършено административно нарушение по чл. 257. ал. 2 от ЗГ във вр. с чл. 54. ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите. В процесното НП са възпроизведени констатациите от АУАН на актосъставителите по отношение на установеното нарушение – а именно относно изготвяне на досие при липсата на валидна скица за имота.

В хода на съдебното производствено е установено в какъв смисъл се твърди да е невалидността на скицата, а именно – без отразено актуалното предназначение на имота - горска територия.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав напълно споделя мотивите на районния съд като препраща към тях на основание чл.  221, ал. 2 от АПК.

В допълнение следва да се посочи, че в мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. Правилно съдът е установил нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Съобразно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН в съдържанието на всеки АУАН следва да бъде направено описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, като пък при издаване на НП, административнонаказващият орган следва да включи описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават – аргумент от чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Посочвайки в АУАН и НП единствено, че представената скица е „невалидна“, актосъставителят и административнонаказващият не са изяснили в пълна степен в какво се състои нарушението – какво е било изискването към нарушителя и по какъв начин той не го е спазил, в какво се състои конкретното нарушение. Изясняването на тези обстоятелства едва в съдебната фаза на процеса накърнява правото на защита на санкционираното лице. На следващо място, терминът „валидна“ скица, предполага редовен, действителен документ. Посочвайки в АУАН и НП, че К. не е представил „валидна“ скица, предполага представянето на документ, страдащ от тежък порок на действителността му. Такъв порок обаче не е установено в какво се състои и как е определена скицата като невалидна, доколкото от доказателствата по делото се установява, че към момента на съставянето на досието, респ. на извършване на твърдяното нарушение К. е приложил скица за имота, издадена от АГКК. С оглед горните, настоящия съдебен състав намира, че при издаване на процесното наказателно постановление са допуснати съществени административнопроцесуални нарушения, като АУАН и НП са издадени в нарушение на  чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Предвид горното, районният съд в оспореното решение правилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване правата и законните интереси на санкционираното лице.

Неоснователно е възражението, че „няма как да се сочи в АУАН и НП, защо скицата е приета за невалидна, след като скица на имота към позволителното за сеч въобще не е представена“ съгласно събраните по делото доказателства. В двата административнонаказателни акта се  говори за неприлагане на „валидна“ и  „актуална“ скица, т.е. от съдържанието им не се разбира дали към позволителното за сеч е приложена нередовна скица или изобщо не е била приложена никаква скица. Това също представлява неяснота при описанието на нарушението, която от една страна затруднява правото на защита, а от друга пречи да бъде преценена евентуалната маловажност не деянието (в случай, че е приложена скица но с неизяснена нередовност).

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, както и е постановил обосновано решение, прилагайки правилно материалния закон. Решението на Районен съд гр. Велинград следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.

С оглед изхода от спора, основателно е искането на процесуалния представител на ответника по касацията за присъждане на разноски по делото. Представеният договор за правна защита и съдействие е с предмет защита пред настоящата съдебна инстанция, като в същия изрично е записано, че договорената сума в размер на 300 лева е заплатена в брой. При извършена служебна проверка, с оглед направеното възражение от страна на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът установи, че същото е съобразено с минимума по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горните, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника И.К.К., сумата от 300 лева разноски по делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК съдът

Р Е Ш И:

 

Оставя в сила Решение № 57 от 18.03.2022 г., постановено по нахд № 484/2021 г. по описа на Районен съд – Велинград.

Осъжда Изпълнителна агенция по горите, гр. София да заплати на И.К.К., ЕГН **********, с адрес: ***  сумата от 300 /триста/ лева представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

 

                                                                           Председател: /п/

 

Членове:     1. /п/

 

                                                                                             2. /п/