№ 147
гр. София , 18.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно частно
гражданско дело № 20201000503089 по описа за 2020 година
Производство по чл. 274 – 279 ГПК.
Образувано е по подадена от „Еф Ен Джи Пропъртис“ ООД с ЕИК:
********* частна жалба срещу определение от 23.07.2020г. по гр.д.№7299/20г. на
Софийския градски съд, с което е прекратено производството по делото и същото е
изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд София-град /АССГ/.
Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на атакувания съдебен акт и иска
от САС да го отмени.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок
срещу акт от категорията на обжалваемите, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
„Еф Ен Джи Пропъртис“ ООД е предявил в първата инстанция осъдителен иск
против Върховния административен съд /ВАС/ за обезщетяване на имуществени вреди, като
се твърди, че е налице съществено нарушение на правото на ЕС от страна на ВАС. В
исковата молба се твърди също така, че правното основание за предявяване на иска е чл. 2в
от ЗОДОВ. Софийският градски съд е прекратил производството по делото с аргументи, че
съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, такива производства по обезщетения
следва да се разгледат по реда на АПК и от съответния административен съд, поради което е
постановил изпращане на същото в АССГ по подсъдност.
САС в настоящия си състав счита, че преценката дали делото е гражданско или
1
административно, респ. кой е компетентният съд да го разгледа, следва да се изведе не от
твърдяната от ищеца правна квалификация, а от съда, където е предявена исковата
претенция. Правната квалификация е работа на съда, а не на ищеца, но за да направи
преценката по предходното изречение, съдът изхожда от фактическите твърдения на ищеца.
В случай, че исковата молба е нередовна или неясна, първоначално сезирания съд дължи
оставяне на същата без движение – до отстраняване на нередовностите по същата, респ. до
изясняване на неяснотите в изложенията на обстоятелствата, на които се основава искът.
Едва след това трябва да направи преценката дали е компетентен или не, както и какъв е
съдопроизводствения ред за разглеждане на делото.
Когато се твърди наличие на непозволено увреждане, за да се прецени дали
следва да се приложи общият режим на деликтната отговорност на чл. 45-54 ЗЗД или на
специалния ЗОДОВ, респ. да се определи, дали делото следва да се разгледа по реда на АПК
или ГПК, както и кой е компетентния съд, е абсолютно и безусловно необходимо исковата
молба да бъде редова, за да се направи съответната преценка от първоначално сезирания
съд.
В конкретния случай, налице са нередовности и неясноти по исковата молба с
вх. № 72668/20.07.2020 г., по която е образувано гр.д. № 7299/20 г. на СГС, като напр.
липсва какъвто и да е документ за внесена държавна такса /задължително приложение към
исковата молба съгласно чл. 128, т. 2 ГПК/, а такса е дължима от дружеството-ищец, без
значение кой е компетентния съд да разглежда делото и без значение дали приложимото
материално право е ЗОДОВ или ЗЗД и то още при предявяването на исковете /в този смисъл
са мотивите на Определение № 278/15.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1086/2020 г. на ВКС, 4 г.о./
Съответно - за да се определи правилно приложимия материален закон, съдопроизводствен
ред, компетентен съд и респ. размер на дължимата държавна такса, е нужно да се уточнят
следните неясноти по исковата претенция, за което СГС не е положил дължимите усилия.
Така например, ищцовото юридическо лице е поискало да се установи
нищожността, а в евентуалност – на незаконосъобразността на четири броя
административни актове, посочени на л. 25 от делото, от които три броя решения на
Общински съвет Варна и една заповед на министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Иска се това да стане в мотивите на решението, на основание чл. 17, ал.
2 от ГПК, т.е. по пътя на т.нар.“косвен контрол“, който могат инцидентно да упражняват
общите съдилища върху валидността на административните актове. Съобразно обаче
разпоредбата на чл. 17, ал. 2, предл.второ ГПК, съдът не може да се произнася инцидентно
по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното
производство по издаването и обжалването му. В тази връзка, следва да се поиска от ищеца
да уточни дали е адресат на посочените четири броя административни актове, по какъв
начин го засягат те, както и дали те са били атакувани по съответно предвидения в закона
ред пред административните съдилища или не, за да се направи преценка, доколко искания
2
от ищеца инцидентен косвен контрол за валидността на административните актове по чл. 17,
ал. 2 ГПК е допустим изобщо.
На следващо място, твърди се в исковата молба, че със свои съдебни актове, а
именно – с определение № 9595/12.07.2018 г. по адм.д. 7477/2018 г. на 4 отделение, както и
Решение № 1139/29.01.2019 г. по адм.д. 15560/2018 г. на 5-членен състав, първа колегия,
ответната страна – Върховен административен съд била нарушила правото на ЕС
съществено поради което дружеството претърпяло имуществени вреди от обезценяване на
недвижими имоти.
Извън цитирането на общи разпоредби от ЕКПЧ, ДФЕС, ХОПЕС и ДСКЕ
ищцовата страна е длъжна да посочи кои КОНКРЕТНИ приложими норми от вторичното
общностно право, очертани в регламенти, директиви и др., ВАС е нарушил при
постановяването на тези съдебни актове, как ги е нарушил и с какво /напр. следвало е да ги
приложи пряко, въпреки съответен национален закон, който им противоречи, но не го е
направил и т.н./, за да може да се направи преценката, дали се касае за иск по чл. 2в от
ЗОДОВ или не. В противен случай, не може да се направи преценка в какво изобщо се
изразява твърдяното противоправно поведение на ответника. Нужно е да се конкретизира
допълнително от ищеца и причинно-следствената връзка като елемент на твърдяното
непозволено увреждане, а именно – по какъв начин противоправното поведение на
ответника /след като се изяснят допълнителните аспекти, посочени по-горе/ е донесло до
твърдяната имуществена вреда – обезценяване на недвижими имоти, респ. от какво е
настъпила тази обезценка, вкл. и как се обосновава, че такава обезценка е налице от
противоправното поведение на ответника.
В съответствие с горното, налага се атакуваното определение да се отмени, като
делото се върне обратно на СГС за извършване на действия по проверка редовността и
допустимостта на исковата молба.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 23.07.2020г. по гр.д.№7299/20г. на Софийския градски съд.
Връща делото обратно на СГС за извършване на действия по проверка редовността и
допустимостта на исковата молба в съответствие с мотивната част на настоящето
определение.
3
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4