№ 6741
гр. София, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание
на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СтИ. Григорова
при участието на секретаря М. Б. Тошева
като разгледа докладваното от СтИ. Григорова Гражданско дело №
20211100111955 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по подадена от И. Т. З. срещу Ц.
И. С. и С. С. С. искова молба, с която е предявен установителен иск за
собственост върху 2/3 ид.ч. от апартамент № 1, находящ се в гр. София, район
„Витоша“, бул. „******* III“ № *******, с площ от 91.37 кв.м., заедно с мазе
№ 4 с площ от 2 кв.м. и със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо УПИ ХХ-553 от
кв. 197 по плана на гр. София, м. „Павлово-Бъкстон“, цялото с площ от 943
кв.м.
Ищцата твърди, че на 25.07.2006 г. С. С. и Ц. Б. сключили граждански
брак, а на 31.07.2006 г. придобили право на собственост върху процесния
апартамент № 1 по договор покупко-продажба с М.Г. Ц.. През есента на 2006
г. С. С. заминал да учи в Дания, а през 2007 г. Ц. С. отишла при него. През
февруари 2008 г. И. З., майка на С. С., се нанесла да живее в апартамент № 1.
На 23.04.2008 г. С. С. и Ц. С. прехвърлили на З. правото на собственост върху
1/3 ид.ч. от имота. От ноември 2013 г. С. заминал да живее и работи в Канада,
а през 2014 г. при него заживели съпругата му Ц. и децата им. След
прехвърлянето на правото на собственост върху 1/3 ид.ч. от имота З. искала С.
и Ц. да й полагат в грижите за апартамента. Ответниците отказали и
категорично заявили, че няма да се връщат в България и не смятат
1
апартамента за свой. Ищцата започнала да се смята за единствен собственик
на имота и през 2011 г. заявила това на С.и при едно от завръщанията им в
България.
В продължение на повече от десет години З. живеела в апартамент № 1 и
го поддържала с помощта на свои приятели. Застраховала го, плащала данъци,
режийни разходи и провела процедура за промяна на кадастралната карта, тъй
като апартаментът не бил нанесен правилно на нея. Единствено ищцата
разполагала с ключове и допускала С. и Ц. в апартамента като нейни
гости. Моли да бъде призната за собственик на основание придобивна давност
– упражнявана фактическа власт с намерение за своене от 2011 г. и до момента
върху 2/3 ид.ч. от апартамент № 1.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. С. е подал отговор, в който
признава, че повече от десет години майка му е владяла имота и многократно
заявявала пред него и пред съпругата му, че счита апартамента за своя
собственост. С Ц. нямали ключове за имота.
Ответникът Ц. С. оспорва предявения установителен иск. Ищцата, като
съсобственик на имота, не извършила дейности, обуславящи възможността да
придобие имота по давност. След като С.и закупили имота в режим на СИО,
прехвърлили 1/3 ид.ч. от правото на собственост на ищцата, с което тя
владеела дарените й идеални части и била държател на идеалните части от
имота на съсобствениците С.и. Пред тях З. не заявила намерението си да
владее техните 2/3 ид.ч. от апартамента и не се установявал моментът, в който
от С. са отнети ключовете за имота.
З. не отблъснала владението на С., нито С. демонстрирала липса на
интерес към собствеността си. Оспорва твърдението за водени разговори
между С. и З. относно грижите за апартамента и за липса на намерение
семейството да се върне в България. Оспорва и че разходите за имота и
данъците са заплащани от ищцата. Не били променени и партидите на името
на З..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС.
Не се спори между страните и от събраните по делото писмени
2
доказателства се установява, че С. С. С. и Ц. И. Б. са сключили граждански
брак на 25.07.2006 г.; че на 31.07.2006 г. са закупили апартамент № 1, находящ
се в гр. София, район „Витоша“, в четириетажна жилищна сграда на бул.
„******* III“ № *******, със застроена площ от 91.37 кв.м., състоящ се от
антре, две спални, дневна с място за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна
и тераса, заедно с мазе № 4 с площ от 2 кв.м. и заедно със съответните ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
съставляващо УПИ ХХ-533 от кв. 197 по плана на гр. София, м. „Павлово-
Бъкстон“, цялото с площ от 943 кв.м. за сумата от 132 018.52 лева, от която 39
801.14 лева купувачите са заплатили при подписване на нотариалния акт, а
остатъкът от 92 217.38 лева ще бъде изплатен чрез отпуснат на купувачите
кредит от ТБ „Инвестбанк“ АД. Безспорно и че на 23.04.2008 г. С. С. и Ц. С. са
дарили на И. Т. З. 1/3 ид.ч. от процесния апартамент.
Установява се от приетата в съдебното заседание на 08.11.2024 г. банкова
референция, че Ц. И. С. е заплатила лихва по ипотечен кредит за заем за 2007
г. и 2008 г. в посочените размери, като обезпеченият с ипотека заем е бил
изплатен напълно от кредитополучателя.
Ответникът Ц. С. заявява, че с нейно знание и съгласие И. З., майка на С.
С., е заживяла в процесния апартамент № 1, след като продала свое жилище в
ж.к. „Люлин“.
В конкретния случай, за да бъдат отречени правата на съсобствениците
С. С. и Ц. С., следва да се установи, че съсобственикът И. З. е установила в
продължение на повече от 10 години фактическа власт върху чуждите 2/3 ид.ч.
от процесния апартамент с намерение за своене.
Към процесния спор са приложими задължителните указания в ТР №
1/06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. Самото обективно
съществуване на съсобственост и наличието на изрична правна уредба на
вътрешните отношения в хипотезата на съпритежание на право на
собственост във връзка с управлението, поддържането и ползването на общата
вещ - чл. 30 - 32 от ЗС, не може да обоснове извод за оборване презумпцията
на чл. 69 от ЗС. Такъв може да се направи само ако се докаже, че основанието,
на което е придобито владението върху чуждите идеални части, изключва
намерението те да се държат като собствени. Когато на две лица е
прехвърлено (възмездно или безвъзмездно) правото на собственост и е
3
предадено владението върху един имот, като впоследствие въз основа на
вътрешните им отношения само един от приобретателите остава там,
съвладението продължава като последният владее своята идеална част и
същевременно държи идеалната част на другия приобретател. Той е
съсобственик и съвладелец.
Самостоятелно е владението когато още при установяване фактическата
власт върху имота единият от съсобствениците е отнел владението на
останалите и е останал единствен владелец. Основанията, на които е
възникнала съсобствеността, както и основанията, на които е придобито
владението на чуждите идеални части, могат да бъдат най-различни и при
правен спор се изследва въпросът дали упражняването на фактическата власт
е започнало за другиго и следователно липсва намерение да се държи цялата
вещ като собствена, или един от съсобствениците е започнал да упражнява
фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на
останалите.
При спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си целия имот и от кога. Поначало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато
не бъде променено. След като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите
съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно
да се счита оборена презумпцията на чл. 69 от ЗС. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части,
съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар. преобръщане на
владението /interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се
превръща в съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност,
той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с
които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите
съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои,
като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици.
Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва да се
4
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението
им и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно.
Отнесени към така дадените в тълкувателното решение указания,
конкретните факти по делото сочат, че установената от ищцата фактическа
власт не представлява владение върху целия имот от 2008 г. – когато е
заживяла в апартамент № 1. Като съсобственик с ответниците, при квота 1/3
ид.ч. за З. и 2/3 ид.ч. за С.и, ищцата владее своята идеална част и е държател
на идеалните части на останалите съсобственици. Апропо, житейски
обосновано и логично е майката на единия от съпрузите да обитава
съсобственото жилище, бидейки допусната в него преди дори да е
прехвърлена 1/3 ид.ч. от правото на собственост върху имота през април 2008
г. – от февруари 2008 г. Още повече, че от 2007 г. никой от ответниците по
делото не е обитавал имота, поради установяването им в чужбина –
първоначално в Дания, а впоследствие – и в Канада.
Следователно, фактическата власт е установена на основание, което
признава идентични права на всеки от съсобствениците – на ищцата и на
ответниците. Всеки от тях е владелец на своите идеални части и държател на
идеалните части на останалите съсобственици. В тази хипотеза презумпцията
по чл. 69 от ЗС е неприложима, според постановките на ТР № 1/06.08.2012 г.
След като един от съсобствениците – И. З., заявява да е придобила по
давност чуждите идеални части, в нейна тежест е да докаже, че е упражнявала
фактическа власт върху целия имот с намерение за своене в периода 01.10.2011
г. – 01.10.2021 г., което е доведено до знанието на С. С. и Ц. С.. Отблъскването
на владението на ответниците предполага такива действия от страна на
съсобственика И. З., с които явно и недвусмислено демонстрира пред С.и, че
тя е единствен собственик на имота. За тези обстоятелства са събрани гласни
доказателства.
Свидетелят И.Г. познавала ищцата от 30 години. Знаела, че З. и
ответниците притежавали апартамент в гр. София, бул. „******* III“ №
*******, ет. 3 и че той се обитава от ищцата от 2008 г., а синът и снаха й
живеели в чужбина. Според Г., апартаментът бил необзаведен, като З. се
оплаквала, че трябва да купува мебели и електроуреди, а преди да отиде да
живее в него, трябвало да направи пълен ремонт. И. й казала, че синът и снаха
й нямали ключ от апартамента. След 2011 г. ищцата направила ремонт на
5
банята.
Свидетелят М.А. познава страните, като съжителстващо лице с брата на
ищцата. По повод на процесния апартамент присъствала на разговори между
ищцата и ответниците. През 2011 г. в гр. Велико Търново И. помолила сина и
снаха си да й помагат в поддръжката и разходите на апартамента, а те
отговорили, че апартаментът не ги интересува и че не живеят в него, а в
чужбина. И. многократно ги предупредила, че ако не се включат, щяла да
предприеме стъпки по „свояване“ на апартамента, тъй като само тя се
грижила за него, а също и че ще заведе дела за придобиване на имота. През
годините след 2011 г. С. и Ц. се връщали един-два пъти в България и отсядали
при И. като гости. Нямали ключ и не знаели кода за СОТ-а.
Свидетелят Б.П. познава ответниците, като с Ц. се познавали от
ученическите години. След раждане на детето им двамата заминали за Дания,
а впоследствие С. заминал сам за Канада. По-късно при него отишла и Ц.. Тя
споделила с П., че свекърва й ще помогне финансово за изплащане на
ипотеката за закупуване на апартамента. Не знае при завръщането си в
България дали Ц. е отсядала в жилището си, но го предполага, тъй като
ответницата е негов собственик и е теглила кредит за закупуването му. Не й
споделяла да има проблеми със собствеността или достъпа до имота. П. знае и
че бащата на Ц. им е помогнал за първоначалното му закупуване и за
изплащане на кредита. В апартамента свидетелят е била непосредствено след
закупуването му, преди С. и Ц. да заминат в чужбина. По спомени на П. от
самото начало имало СОТ. Направило й впечатление, че са успели да закупят
добре ремонтирано жилище с голяма квадратура в София, с тераса и с хубаво
обзавеждане - функционална кухня, телевизор, диван, ъгъл, баня с две мивки.
Свидетелят Б., баща на Ц. С., разказва, че е плащал данъците за
апартамента, като при закупуването му изтеглил кредит за първоначалните
30% от сумата. За последен път бил в жилището през 2006-2007 г., преди
дъщеря му и зет му да заминат за Дания. След закупуването на жилището,
ответниците го дообзавели. Когато заминали извън страната, известно време
никой не живеел в апартамента. Впоследствие И. се е преместила да живее в
него, като това Б. знае от дъщеря си. И. имала нужда от средства, поради което
продала собствената си гарсониера и се е преместила в апартамента на бул.
„******* III“. Ц. казвала, че има право на собственост върху жилището в
6
София и не заявявала намерение да го отстъпва другиму, а да го продадат или
поделят с бившия си съпруг. Такива били намеренията и на двамата
ответници, когато свидетелят им гостувал в Канада след бракоразводното
дело. Преди това и двамата били със съзнанието, че ако се наложи да дойдат в
България, имат апартамент, в който да живеят. Именно като собственик, Ц.
възлагала на баща си да плаща данъците за имота. Б. не знаел някой да е
оспорвал собствеността на Ц.. Когато идвали в България, отсядали в
апартамента си. От Ц. знае, че тя има ключ от апартамента.
При кредитиране на така дадените показания следва да се отчетат
отношенията на всеки от свидетелите със страните по делото. Така, при
условията на чл. 172 от ГПК, съдът цени с особена критичност показанията на
свидетелите А., съжителстващо лице с брата на ищцата И. З., и Б., баща на
ответника Ц. С..
На следващо място, при условията на пълно и главно доказване З.
следваше да установи, че явното й и недвусмислено намерение да свои
идеалните части на другите двама съсобственици е достигнало до тяхното
знание. По данни от показанията на доведените от ищцата свидетели, З. е
правила ремонт на банята през 2011 г., като същата година потърсила помощ
за това от сина и снаха си, които отказали такава. Когато идвали, отсядали
„като гости“ (свидетеля А.), нямали ключ за апартамента и не знаели кода на
СОТ-а. Свидетелят Г. не основава показанията си на лични възприятия, а на
разказаното от ищцата. Дори и да се приеме за достоверен извършен през 2011
г. ремонт на банята в апартамент № 1 от З., то това действие е такова по
поддържане на имота. За съсобственика направените за това разходи пораждат
право на вземане по чл. 30, ал. 3 от ЗС срещу останалите съсобственици. От
друга страна, ремонтните работи ползват обитаващия имота съсобственик и
тях той извършва изключително в свой интерес. Естествена е реакцията на
ответниците да откажат да участват в разходите за жилище, което не обитават,
макар да имат дял в собствеността. Допълнително, отказът им е мотивиран и
от обстоятелството, че преди да заминат в чужбина, те са го дообзавели. След
като впоследствие З. се е нанесла в апартамента и го е обитавала изцяло в
продължение на повече от три години, в свой интерес е предприела
подобрението, наложено от продължителната експлоатация и естествена
амортизация. В замяна на това, З. не е дължала обезщетение на останалите
съсобственици за ползването на целия апартамент, т.е. – и на останалите 2/3
7
идеални части от имота. Ремонт от един съсобственик не представлява
действие, сочещо на явно и недвусмислено отблъскване на владението на
собствените на сина и снаха й идеални части.
Що се отнася до кода на СОТ-а и до смяната на ключовете, и тези
действия не могат да бъдат разчетени недвусмислено. Продължителното
обитаване на жилище само по себе си предполага смяна на инструментите за
достъп. Тази смяна може да е провокирана от странични и обективни явления
и обстоятелства – изгубване или повреда на ключовете, сключване на договор
с друга охранителна фирма, зачестили кражби в района и др. Същото се
отнася и до застраховката на апартамента срещу пожар, кражба и
земетресение.
При завръщането си в България ответниците са обитавали собственото
си жилище. Че ищцата ги е приемала като свои „гости“, е нейно субективно
отношение към най-близкия й родственик и неговата съпруга. Трайното
установяване на семейството в чужбина предполага краткият им престой в
България да създава положението им на „гости“ за роднини и приятели. Това
обаче не е равнозначно на отчуждаване от собствеността върху имота им. С
тяхно знание и съгласие в апартамента се е настанила майката на С. и свекърва
на Ц.. За да обърне държането на идеалните им части във владение,
съсобственикът трябва да отрече категорично каквито и да било права на сина
и снаха си. Свидетелят А. заявява, че И. разговаря със сина си С..
Безусловното отричане на правата му е несъвместимо с изявленията му по
бракоразводното дело, че със съпругата му Ц. С. притежават придобит по
време на брака апартамент 1 в гр. София, бул. „******* III“ № *******, ет. 3.
Синът на ищцата „не знае“ и не заявява правата му в съсобствеността да са
оспорени. Противното се предполага, след като общува с майка си и именно
тя е „новият“ притежател на собствените му с Ц. 2/3 ид.ч.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля А., които по съдържание
са тенденциозно дадени, дословно повтарящи твърденията в исковата молба –
И. „ги молила да полагат в поддръжката и разходите на апартамента“,
„отсядали при нея като гости“, нямали ключ и не знаели кода на СОТ-а.
Особено подозрение буди и употребеният от свидетеля А. израз, че И. ще
предприеме стъпки по „свояване“ на апартамента. Пояснение относно
съдържанието на тези стъпки свидетелят не прави, а ищцата не доказа в
8
настоящото производство такива да са предприети. При това, през 2011 г.,
когато А. твърди И. е заявила намерението си пред сина и снаха си, че ще
заведе дело за придобиване на апартамента, е бил необходим поне 5-годишен
период по „свояване“ преди такова дело да бъде заведено. Това внася такова
съмнение в показанията на А., че изключва изцяло тяхната достоверност.
Изнесеното от този свидетел цели да се постави изцяло в услуга на сестрата на
мъжа, с когото живее на съпружески начала.
В обобщение, от гледна точка на вида на фактическата власт към
началния момент на установяването й от З., тя не покрива характеристиките
на владение, годно да изпълни фактическия състав на придобивната давност.
В периода от 2011 г. до завеждането на исковата молба на 01.10.2021 г. З. е
обитавала жилището като съсобственик, със знанието и без
противопоставянето на сина и снаха си, предвид трайното им установяване
извън страната. За нея не е било обективно невъзможно да доведе до знанието
на своите родственици, че вече не ги счита за съсобственици и че имотът е
само неин. Местен данък З. е заплащала единствено за своята идеална част от
имота. Разходите за режийни – потребени електричество, вода, телевизия и
др., се дължат от ползвателя на стоките и услугите, независимо на чие име е
открита партида. З. не би могла да очаква останалите съсобственици да
плащат разходи за доставки, които не потребяват.
Не се установи трансформирането на държането на идеалните части на
ответниците във владението им от страна на И. З.. Каквито и действия да са
извършвани от ищцата, по съдържание отговарящи на такива, типични за
собственик на имот – ремонт, стопанисване, заплащане на разходи за
поддръжка, те са извършени в качеството й на съсобственик и не са от
естество да обърнат държането във владение, за да доведат до придобиване на
останалите 2/3 ид.ч. по давност.
Предявеният от И. З. установителен иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
Предвид изхода на спора, право на разноски има ответникът, който е
заявил такова искане – Ц. С.. По представения списък по чл. 80 от ГПК те
възлизат на сумата от4 719 лева.
Така мотивиран, съдът
9
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Т. З., ЕГН ********** срещу С. С. С.,
ЕГН ********** и Ц. И. С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124
от ГПК вр. чл. 79 от ЗС за признаване правото й на собственост върху 2/3 ид.ч.
от апартамент № 1, с идентификатор 68134.1930.533.1.7, находящ се в гр.
София, район „Витоша“, в четириетажна жилищна сграда на бул. „******* III“
№ *******, със застроена площ от 91.37 кв.м., състоящ се от антре, две
спални, дневна с място за хранене, кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса,
заедно с мазе № 4 с площ от 2 кв.м. и заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място,
съставляващо УПИ ХХ-533 от кв. 197 по плана на гр. София, м. „Павлово-
Бъкстон“, цялото с площ от 943 кв.м., на основание придобна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. Т. З., ЕГН **********, с
адрес гр. София, бул. „******* III“ № *******, ******* да заплати на Ц. И. С.,
ЕГН **********, съдебен адрес гр. София, пл. „******* – адв. М. В., сумата
от 4 719 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10