Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Т , 27 .10.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-първи състав
,в публично заседание на , двадесет и девети септември през
две хиляди и двадесет и първа година,в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ
Г.
При секретаря: ВИОЛЕТА МОНОВА
Като разгледа докладваното от
Председателя гр.дело № 330 описа на Районен съд-Т за 2020 година,със страни:
Ищец: В.Х. *** , Д.Х. П. ***
Ответник: Община Т
Производството
по делото е образувано по повод предявен иск от В.Х.В. и Д.Х.П. ***. В исковата
молба се твърди ,че ищците са
съсобственици на УПИ -хххххпо плана на
с. Г., Община Т. Л област, представляващ поземлен имот с идентификатор ххххх,целият
с площ от 468 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване : ниско застрояване / до 10 м./при съседи ; имоти с
идентификатори № ххххх№ ххххх, № ххххх, № ххххх, № хххххзаедно с построените в
същия имот сграда с идентификатор N9 № 15165.701.261.1 със застроена площ от 81
кв.м.,брой надземни етажи -1, предназначение : жилищна сграда - еднофамилна и
сграда с идентификатор № хххххзастроена
площ от 28 кв.м.,брой надземни етажи –I предназначение : хангар.гараж, дело и
сграда с идентификатор № № хххххсъс застроена площ от 32 кв.м.,брой надземни етажи -2,предназначение :
жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор № хххххсъс застроена площ
от 30 кв.м.,брой надземни етажи-1, предназначение - друг вид сграда за
обитаване.Твърди се ,че двете ищци на 22.05.2013г. сключили с Община Т договор № 151
за покупко продажба на недвижим имот - частна общинска собственост, с който им била
прехвърлена собствеността върху недвижим имот, представляващ придаваема се част
към УПИ VIII -261 в кв.9а по ПУП на с. Г., Община Т. Л област с площ от 60
кв.м, а целият с площ от 461 кв.м, при граници на придаваемата част: улица с о.т
ххххх, улица с о.хххххакгуван с АОС N9 2853/26,02.2013г. За покупката на тази
придаваема част заплатили сумата 954.74 лв.Уреждането на регулационните
отношения с Община Т по повод собствения им
имот, представляващ УПИ - хххххпо плана на с. Г., Община Т. Л област
било наложително, тъй като имали
инвестиционни намерения за имота - искали да извършат ново строителство,
както и преустройство на съществуващи в имота сгради, за да го ползват за
селски туризъм.Посочената като придаваема по регулационния план част всъщност
винаги е била част от техния имот, но при изработването на регулационния план
била отразена като придаваема.
Всилка Х. сключила договор за
изработка на инвестиционен проект от 21.02.2013г. с фирма " М.И" -
ООД - гр. София за сумата от 6050лв.Проектът не се осъществил, тъй като се
установи, че в продаденото им от Община Т придаваемо място попадал незаконен
гараж, изграден от ПНП- наследодател на В П.П., ЦПП, ППП., тримата с адрес: ***
била предприела действия по констатиране на незаконното строителство, но до
настоящия момент то не е било премахнато и било пречка да осъществяват владението върху
закупената от ищците квадратура, както и
да изпълнят инвестиционните си намерения. Твърди се в иска ,че Община Т и другите институции само
уведомявали лицето ПНП, че следва да извърши заснемане на местоположението на
гаража, без да предприемат конкретни действия във връзка с неизпълнението от
неговата страна.Тъй като заснемане не било извършено, първата от ищците се принудила да ангажира лицензирана фирма, която да извърши
кадастрално заснемане. Установило се, че голяма част от гаража попада точно в
продадените им от Община Т квадрати като придаваема част. На наетата фирма за
заснемане е била заплатена сумата от 1780.43 лв., което
представлява вреда за ищцовата страна .На дата 17.09.2015г. работна група от
служители на Община Т съставила констативен акт N96, с който се установило чрез извършеното кадастрално заснемане, че
незаконно изграденият гараж попадал в закупените от ищците 60 кв. м от Община Т
с горецитирания договор за покупко-продажба. С констативния акт от 17.09.2015г.
се е установило, че реализираният обект "гараж" е изграден без
необходимите строителни книжа и при липса на разрешение за строеж. Констатирано
е било нарушение на чл. 137 ал. 3 и чл.
148 ал. 1 от ЗУТ, както и на чл. 55 и чл.57 от ЗТСУ отм.Община Т издала заповед
за премахване на незаконно изградения гараж, която била отменена с решение на
Ловешки административен съд поради допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването й. Съдът дал указания за издаване на нова заповед. Поискала с
нарочна молба Община Т да изпълни решението на съда, но това тя не е сторила до
настоящия момент.Твърди се ,че това незаконно строителство и представлявало
пречка за владението на закупената от ищците придадена квадратура към парцела
им, както и пречка за реализиране на инвестиционните им намерения.Освен това,
правело невъзможно и извършването на основен ремонт на сградите на ищците, тъй
като за целта трябвало да им бъдат одобрени строителни книжа, което било недопустимо при наличие на незаконно
строителство съгласно нормата на чл. 148 ал. 7 от ЗУТ. Материали за
извършването на този ремонт и за реализиране на инвестиционните ни намерения
били закупили още през 2013г. Тяхното качество било значително влошено, а
колкото повече време минавало, толкова по-съществено е тяхното увреждане и може
да доведе до пълна невъзможност да бъдат използвани съобразно предназначението
си, което представлява значителна материална вреда, но трудно доказуема .Все
още не можели и да започнат проектиране, въпреки че имат издадени скици за визи
за проектиране № 3/14.01.2013г. и № 8/ 14.02.2013г. , тъй като проектантът нямал
яснота с каква точно квадратура разполага за извършване на съответните
действия.Ако през 2013г. било извършено проектирането и ищците осъществили инвестиционните си намерения,
биха могли да реализират печалба като използвали имота си като семеен хотел. Този
факт, представлявал за тях пропуснати ползи, които определят на 5000 лева за пет години назад считано от
01.07.2015г. до датата на предявяване на исковата молба, от които претендирали
частично 1000лв.
Твърди се ,че освен това, общинската
администрация при премахване на навес в двора на ищците отнела противозаконно част от строителните материали на ищците и следните вещи, намиращи се в двора : дърва
за огрев- 1 кубик на стойност 60 лв като претендират частично 5лв , 1бр. брадва
на стойност 15лв като претендират частично 2лв , 1 бр. метална количка на стойност 75лв като претендират частично
10лв, сглобяемо скеле с всички принадлежности към него-жабки,скоби,метални
тръби -300лв от които частично
претендират 100лв., 1 бр.мивка-умивалник с пластмасово корито-50лв от които
частично претендират 3лв , 0.5 кубически метра фин пресят пясък за вътрешна
мазилка -15 лв. от които частично претендират
5лв., сух дървен материал - челна дъска,талпа-1 бр.,греди- 5 бр. и
ламперия-15 дъски-170 лв от които частично претендират 50л, 2 броя пластмасови
бидони по 220л.-68 от които се претендира частично 35лв , удължител 1бр-10 лв
от които претендират 5лв., метален варел-34лв от които претендират 15лв , плот
за маса -30лв от които частично претендират 10лв , ОСБ около б кв.м-30 лв. от
които частично претендират 15лв ., врата с две крила -200лв от които
претендират 45лв като претендира бъде осъдена
Община Т да им ги предаде или заплати левовата им равностойност в общ размер на 1057лв., от които претендират частично 300 лева,
ведно с мораторна лихва в размер на 50 лева върху тази сума начиная от
30.05.2017г. до датата на предявяване на настоящата искова молба 30.06.2020г както
и законната лихва до окончателното й изплащане ведно с всички законни последици
и да осъди Община Т да им ги предаде или
заплати левовата им равностойност в общ
размер на 1057лв. До настоящия момент така изброените вещи не били
върнати на ищците . Те безпричинно се държали в производствено -
административна сграда и навес в поземлен имот - УПИ-Ш в кв.106 по ЗРП на гр. Т.Незаконният
гараж пречел да използват пълноценно не само земята и останалите сгради в имота
си, но затруднявал нормалния достъп до стопанската им постройка от източната
улица. Преди построяването на този гараж в двора си били отглеждали астми,
овощни дръвчета, поддържали градина.От датата на сключване на договора с Община
Т - 22.05.2013г. до настоящия момент,
ищците били лишени и от ползите, които биха имали от квадратурата, върху
която попада незаконния гараж. Тези пропуснати ползи са за пет години назад за
периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на настоящата искова молба и ги
ценят на стойност 1600 лв. В сключения
между тях и Община Т договор за продажба на недвижим имот ясно било записано,
че правото на собственост върху имота се прехвърля на купувачите от деня на
подписване на договора. Община Т продала имот частна общинска собственост, в
който има изградено незаконно, нетърпимо и неузаконяемо строителство,което не
само, че осуетява инвестиционните им намерения, но и силно затруднявало
пълноценното използване на останалите
съседни постройки и на земята на ищците .
Исковата молба е оставена без движение , като
с молба от 29.07.2020г. са отстранени нередовностите на иска . С молба от
21.04.2021г е уточнение на третата
искова претенция от исковата молба с която
се претендира първоначално частично
сумата от 1000лв от 5000лв представляващи пропуснати ползи. В съдебно заседание
от дата 29.09.2021г е направено е изменение на цената на втората искова
претенция като е увеличен иска за главница от 600 лв. на 7450,38лв ,мораторна
лихва от 50лв на 1618,31лв за периода
01.07.2015 до 30.06.2020г –дататана завеждане на иска и по третата искова
претенция за главницата от 1000лв на
5410лв. съобразно приетата допълнителна
съдебно икономическа експертиза .
Първата
ищца В.Х.В. *** да и заплати сумата 1780.43 лв., представляваща претърпени
вреди в резултат на бездействието на ответника, свързани със заплащане на
услуга за геодезическо заснемане ведно със законната лихва, начиная от
01.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата –иск с
правно основание чл.45 от ЗЗД и законна лихва по мл.86 от ЗЗД .
Двете
ищци молят съда да осъди Община Т
да заплати на ищците сумата 7450,38лв лева представляваща обезщетение за
пропуснатите ползи от 20 кв.м. попадащи в придаваема се част към УПИ- VIII' 261
в кв.9а по ПУП на с.Г., Община Т. Л област,целият с площ от 461кв.м.,а 7 кв.м.
в дворното място на ищците при граници;
улица, Симеон Нейков Монев, общинска вада, Нейко Петров Нейков и Кръстьо Лачев
Пискулев за периода от 01,07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г
ведно с мораторна лихва в размер на 1618,31 лева за периода от 01.07.2015г до
датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г.-иск с правно осн.чл.79 ал
1пр.2 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД
Да осъди Община Т
да заплати на ищците сумата 5410 лева представляващи пропуснати ползи,
изразяващи се в левова равностойност на печалбата като съдружници в търговско
дружество от използването на поземлен
имот в с.Глогово, Л област като къща за гости с максимално 8 легла ,който имот
е с идентификатор № 15165.701.261,целият
с площ от 468 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване : ниско застрояване / до 10 м./при съседи : имоти с
идентификатори № ххххх№ ххххх, № ххххх, № ххххх, № хххххзаедно с построените в
същия имот сграда с идентификатор № № 15165.701.261.1 със застроена площ от 81
кв.м.,брой надземни етажи -1, предназначение : жилищна сграда - еднофамилна и
сграда с идентификатор № № хххххзастроена площ от 28 кв.м.,брой надземни етажи
-1,предназначение : хангар,гараж, дело и сграда с идентификатор № №
15165.701,261.3 със застроена площ от 32 кв.м.,брой надземни етажи -
2,предназначение ; жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор № хххххсъс
застроена площ от 30 кв.м.,брой надземни етажи-1, предназначение - друг вид
сграда за обитаване, ведно с мораторна лихва в размер на 50 лева за периода от
01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва
до окончателното изплащане на сумата иск с правно осн.чл.79 ал 1пр.2 ЗЗД във вр. с
чл.82 ЗЗД
Съдът да признае за установено
по отношение на Община Т. че В.Х.В. и Д.Х.П. са собственици на движими
вещи,както следва : дърва за огрев- 1
кубик на стойност 60 лв като претендират частично 5лв , 1бр. брадва на стойност
15лв като претендират частично 2лв , 1 бр. метална количка на стойност
75лв като претендират частично 10лв, сглобяемо скеле с всички принадлежности
към него-жабки,скоби,метални тръби -300лв
от които частично претендират 100лв., 1 бр.мивка-умивалник с пластмасово
корито-50лв от които частично претендират 3лв , 0.5 кубически метра фин пресят
пясък за вътрешна мазилка -15 лв. от които частично претендират 5лв., сух дървен материал - челна
дъска,талпа-1 бр.,греди- 5 бр. и ламперия-15 дъски-170 лв. от които частично
претендират 50лв, 2 броя пластмасови бидони по 220л.-68 от които се претендира
частично 35лв , удължител 1бр-10 лв от които претендират 5лв., метален варел-34лв
от които претендират 15лв , плот за маса -30лв от които частично претендират
10лв , ОСБ около б кв.м-30 лв от които частично претендират 15лв ., врата с две
крила -200лв от които претендират 45лв като бъде осъдена Община Т да им ги
предаде или заплати левовата им равностойност в общ размер на 1057лв., от които претендират частично 300 лева,
ведно с мораторна лихва в размер на 50 лева върху тази сума начиная от
30.05.2017г. до датата на предявяване на настоящата искова молба 30.06.2020г както
и законната лихва до окончателното й изплащане ведно с всички законни последици
и да осъди Община Т да им ги предаде или
заплати левовата им равностойност в общ
размер на 1057лв ., от които
претендират частично 300 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 50 лева
върху тази сума начиная от 30.05.2017г. до датата на предявяване на настоящата
искова молба както и законната лихва до окончателното й изплащане ведно с
всички законни последици -иск с правно
осн.чл. 108 Зс
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника община Т. в който отговор
оспорват е предявените искове изцяло по основание и размер. Оспорват и всички
твърдения и претенции на ищците, изложени в исковата молба.Считат предявените
искова за недопустими, а по същество и за неоснователни. Твърди се ,че
редът за претендиране на вредите,
описани в исковата молба, е този по ЗОДОВ, тъй като очевидно се касаело за
претенция за обезщетение за вреди, произтекли от действия/бездействия на .
Твърди се ,че районен съд Т не е компетентен да разгледа спора.и същите следва
да бъдат разгледани от Административен съд Ловеч по реда на АПК.Поради това,
производството по делото пред PC Т следвало да бъде прекратено.
По отношение на предявения иск за
собственост, съгласно т.4 от петитума на исковата молба, считат, че
производството по делото и по този иск следва да бъде прекратено, тъй като
вещите, описани в исковата молба били преместени и се съхранявали от Община Т във връзка с проведено
производство по премахване на незаконен строеж - навес , разположен в VIII-261
от кв.9а, с.Г., собственост на ищците, на основание Заповед № 68/10.02.2016г.
на Кмета на Община Т. Изнесеното движимо имущество от обекта - навес е оставено
на съхранение в УПИ III от кв. 106 по ЗРП на гр.Т. който е общинска
собственост., видно от АОС № 141/21.03.2000г., който прилагаме.В хода на
производството по премахване на незаконния строеж ищците са уведомявани за
всички действия на административните органи като включително са известени за
местонахождението на тези вещи. Ищците не са били предприели действия за
получаване на вещите и вдигането им от общинския имот. Видно било от писмо изх.№ 1834/28.05.2019г., което е
получено и от двете ищци, същите са известени за имуществото съхранявано от
Община Т като изрично е посочено, че , същите дължат на Община Т такса за
съхраняване на това имущество за периода от 30.05.2017г. до 30.05.2019г. в
размер на 1 752 лева.Следователно Община Т никога не е претендирала за
собственост върху вещите, описани в исковата молба, а обратно добросъвестно и
законосъобрзано е предприела действия по съхранението им в съответствие с
изискванията на закона. В този смисъл не е бил
налице правен интерес от установяване правото на собственост върху
описаните в исковата молба вещи, поради което и в тази част производството по
делото следвало да бъде прекратено.Счита, също така, за недопустимо съединяване
на искове по начина извършен с исковата молба, тъй като претенциите произтичат
от различни факти и се затруднявали процеса. Ищците били съединили осъдителни
искове за вреди с установителен иск за собственост, но фактите релевантни за
разрешаване на спора по делото произтичат от различни източници, поради което
е било недопустимо да бъдат разгледани в
едни процес.Действително с приложения към исковата молба договор № 151 от 22.05.2013г.
Община Т е продала на ищците 60 кв.м. придаваема площ към УПИ VIII-261 от кв.9а
по ПУП на с.Г..Към датата на извършване на продажбата и прехвърлянето на
собствеността описания в исковата молба гараж, собственост на трето лице, е бил
построен ( установено е в хода на производството по адм.д. 254/2015г по описа
на АС Ловеч, че гаражът е построен преди 1987г.) и ищците били закупили процесиите 60 кв.м. със знанието за
съществуването на този гараж. Цитираният договор за покупко- продажба не бил развален от ищците и към настоящия момент, било
видно от предмета му, същите са придобили право на собственост върху 60 кв.м.
земя като Община Т не е поемала каквито и да са били задължения за премахване
на незаконни строежи, разположени в имота.
Кметът на Община Т е издал заповед №
609/21.10.2015г. за премахване на гаража, собственост на ПНПпо реда на ЗУТ,
която заповед е отменена с влязло .в сила решение на АС -Ловеч , постановено по
адм.д.254/2015г. Посоченото решение е влязло в законна сила на 28.09.2017г.
Видно от мотивите на решението, т.нар. незаконен строеж - гараж е незаконен
само в частта изградена в югоизточната част на имота, в която попада на 35 см.
върху тротоара, а в останалата си част е прието, че гаражът е търпим строеж. Не
отговаряло на истината заявеното от ищците, че кметът не е изпълнил указания на
съда , произнесени със същото решение, според които е следвало да бъде издадена
нова заповед за премахване. Нещо повече, ищците били образували по реда на чл.304 АПК съдебно
производство срещу Кмета на Община Т. което приключила с разпореждане,
постановено от АС - Ловеч по адм.д.№ 467/2019г. с което молбата на ищцата В.Х.В.
е отхвърлена като неоснователна.Твърди се ,че обстоятелството, че ищците
били заплатили на Община Т сумата от
1780, 43 лева такса за геодезическо заснемане на гаража , собственост на Петьо
Петров, не обосновава основание посочената сума да бъде претендирала като
вреди, причинени от Община Т на ищците. Въпреки, че към исковата молба не са
приложени доказателства за заплащане на тази сума, което обстоятелство и
оспорват, считат, че евентуално заплащане на тази сума касае отношения между
ищците и трети лица, в които Община Т не е страна. Неоснователни се
явявали и претенциите на ищците за
пропуснати ползи и печалба по т.2 и т. от петитума на исковата молба. Това е
така, защото при извършената покупко-продажба на имота, описан в Договор за
покупко продажба № 151 от 22.05.2013г. Община Т не е поела задължение за
премахване на гаража и за реализиране на инвестиционните намерения на ищците,
т.е. такива задължения не са в предмета на договора, а от друга страна
процесният договор не е бил развален от ищците.Следователно не били налице действия или бездействия от
страна на Община Т в качеството й на продавач по процесния договор, които да са
основание за ангажиране на отговорността й за вредите,предмет на исковите
претенции.
Ответника прави искане съдът да приеме за разглеждане възражение за
прихващане за сумата от 1 752 лева, представляваща дължимата от ищците
такса/възнаграждение за услуга „съхранение на иззето имущество в общинско
помещение „ , регламентирана в Приложение № 5 към чл.50а, раздел II, т.27 от
Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги
на територията на Община Т като 2, 40 на ден за периода от 30.05.2017г. до
30.05.2019г. за съхранение на вещите, вдигнати от имота на ищците навес,
разположен в VIII-261 от кв.9а, с.Г., собственост на ищците, при изпълнение на
Заповед № 68/10.02.2016г. на Кмета на Община Т за премахване на незаконен
строеж. Претендира разноски .
Съдът след като се запозна с писмените и гласни доказателства по делото
установи следното :
Между община Т и двете ищци В.В. и Д.П.
се сключил договор № 151 от 22.05.2013г за продажба на недвижим имот - частна общинска
собственост, с който им била прехвърлена собствеността върху недвижим имот,
представляващ придаваема се част към УПИ VIII -261 в кв.9а по ПУП на с. Г.,
Община Т. Л област с площ от 60 кв.м, а целият с площ от 461 кв.м, при граници
на придаваемата част: улица с о.т 62-65, УПИ-Х-263, улица с о.хххххакгуван с
АОС N9 2853/26,02.2013г. Ищцата В.В. преди да
закупи с другата ищца придаваемото място от общината е уведомила с Уведомление за инвестиционно
предложение Директора на РИОСВ-Плевен ,че желае да преустрои съществуваща
жилищна сграда и допълващо застрояване
към нея лятна кухня и стоп сграда в VIII -261 в кв.9а по ПУП на с. Г. в семеен
хотел. Като с писмо с изх.№395/23.01.2013 и е отговорено, поради което В. сключила договор за изработка на
инвестиционен проект от 21.02.2013г. с фирма
"М.И" - ООД - гр. София . Предмет на
договора е „Преустройство и смяна на
предназначението на жилищни сграда в
къща за гости ” в VIII -261 в кв.9а по ПУП на с. Г.. Оказало се обаче ,че в
придаваемото, място ,което двете ищци закупили от общината попада гараж , който
е собственост на трети лица.
С
писмо изх.№ Молба 279/4/13.11.2014г , Зам. Кмета на общината е уведомил
собственика на гаража към него момент Петьо Петров ,че следва да извърши геодезическо заснемане
на гаража в едномесечен срок от
получаване на писмото /л.31/, а с писмо Молба 279/5/13.11.2014г ва зам. Кмета
на общината е уведомена В. ***,че Петров е изпратил отговор до кмета на кметство Г. с молба
заснемането да се извърши на по-късен етап с оглед затруднено финансово
положение .
От своя страна първата ищца е сключила
договорна 19.01.2015г с фирма ”ДД”ООД за геодезически проект и услуги и с предмет
геодезически и проектантски услуги в обект УПИ VIII-261,кв.9а на с. Г./л.36/, като
видно от обяснителната записка към него се касае за заснемане на
съществуваща сграда –масивен гараж
със застроена площ от 29 кв.м.
във връзка с писмо №
279/4/13.11.2014г, като същата е заплатила сумата от 1780,43лв. с платежно
нареждане от 07.02.2017г./л.39 /.
Във
връзка с гаража, който към него момент е бил собственост на ПНПи попадал в
придаваемото място на ищците Кметът на Община Т е издал заповед № 609/21.10.2015г. за премахването му ,
по реда на ЗУТ, която заповед е отменена с влязло .в сила решение на АС -Ловеч
, постановено по адм.д.254/2015г. в сила на 28.09.2017г./л.86 и следващите/
Видно от мотивите на решението,които се ползват с доказателствена сила гаражът
е незаконен само в частта изградена в
югоизточната част на имота, в която попада на 0,35 м. върху тротоара, а в
останалата си част е прието, че гаражът е търпим строеж. Ищцата В.
е образувала по реда на чл.304 АПК
съдебно и производство срещу Кмета на Община Т. което приключила с
разпореждане, постановено от АС - Ловеч по адм.д.№ 467/2019г. с което искането на
ищцата В.Х.В. е оставено без уважение като
неоснователно/л.105/.
В един по-късен момент Кмета на община Т
е издал и заповед №68/10.02.2016г ,
която е в законна сила , тъй като
първоначално е била обявена за нищожна с решение №84/06.06.2018г по
адм.д.№220/17г на ЛАдС , което в последствие е отменено с решение
№7739/22.05.2019г по ад.д.№11379/18г
,осми с-в на ВАС,като е прието ,че процесната
заповед №68/10.02-2016г е за премахване
на незаконен строеж навес в УПИ VIII-261,кв.9а на с. Г. собственост на двете ищци е законо- съобразна
, с цитираното решение е отхвърлена
жалбата на двете ищци по делото за обявяване на нищожна на заповед №68/10.02-2016г.
на кмета на община Т /л.106/.
От своя страна общината е издала
писмо с изх. № Молба 279/97/13.04.2017г
до двете ищци , до фирма ЕТ „Еврострой –Генади Х.“*** относно премахване на незаконен строеж
„навес“ в УПИ VIII-261,кв.9а на с. Г. ,
разположен върху публична общинска собственост –открит канал за отточни води
–„Общинска вада“ със собственици ищците по настоящото дело, с което се изпраща
писмо за сведение и изпълнение
изх.№ М-279/98/18.04.2017г. относно принудителното изпълнение на
премахването на незаконния строеж „навес“
. Със съобщение №002/15.05.20217г. е уведомена В.В. ,че е възложено изпълнението на премахване на
незаконен строеж „навес“ в УПИ
VIII-261,кв.9а на с. Г. на фирма ЕТ „Еврострой –Генади Х.“ на дата
30.05.2017г от 10ч. писмото е поставено на информационното табло на общината на
интернет страницата и съобразно пар.4 ал.1 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.61 ал.1 и
ал.3 от АПК. С протокол от 30.05.2017г
/л.143/в 10ч е изпълнена заповед №68/10.02-2016г на кмета на общината и е премахнат
незаконния строеж навес в УПИ VIII-261,кв.9а на с. Г. .
Видно от протокол от 30.05.2017г./л.63,140/
вещите които са на съхранение след премахването на незаконния навес са подробно
изброени ,а именно дъска талпа
-1бр,челна дъска със шарка 4 броя ,дърва за огрев 0,5 куб.м.,гредичка 1,плот за
маса 1,удължител 1,челни бидони от по 220л -2 ,умивалник метален 1 бр.,метален
варел 1,,корито за мивка пласмасово 1бр , ОСБ, около 6м,,ръчна количка 1,врата
2 крила 1бр. Тоест вещите ,които са изети от общината при събаряне на анвеса са
подбробно описани в протокола, като е описано ,че ще се съхраняват в УПИ
111,кв.106по ЗРП на Т и допълнително със заповед №395/30.05.2017г. на кмета на
общината е определена сградата където ще се съхраняват вещите /л.144/.
По случая е издадено и становище от инж.
Николай Василев Ничев –главен инженер на общината с изх. № молба 279/106/28.06.2017г.;
становище изх.№ молба 279/105/28.06.2017г. от Веселина
В. Маринова главен експерт „проучване
,проектиране и оценки: ; становище изх.№ молба 279/104/28.06.2017г.
от Ц.Т.Н.-В. главен специалист „Контрол по строителството“ относно премахването
на незаконния „навес“, видно от същото вратите на външната ограда били
заключени и не намерили никой от собствениците , като достъп до имота осигурил
Цветослав Петров наследник на Петьо Петров
през гаража и неговото наследствено УПИ , като е указано ,че изнесеното
имущество от премахването на
строежа е съхранено в производствено
административна сграда съгласно заподед №395/30.05.2017г
на кмета на общината в УПИ III,кв.6 по ЗРП на гр. Т .
С писмо № молба 279/107/28.06.2017г община
Т е уведомила двете ищци ,че на
30.05.2017 г. е премахнат незаконния строеж „навес ” , като същите дължат по
2,40лв на ден по приложение №5 към чл.50а р.л11т.27 от НОАМТЦУ на територията
на община Т , за съхранение на иззетото имущество , с писмо 279/114 /31.07.2017г.
ищците са уведомени че дължат да периода
30.05.2017г 31.07.2017г. сумата 148,80 лв. без ДДС .
По
делото са разпитани свидетели от страна на ищците .От показанията на свМ.М.–син на ищцата В. се установява ,че вещите
които са били в навеса били отнесени
някъде , после бил гледал протокола с който били иззети и там фигурирали някакви
остатъци.Твърди ,че в навеса били около 6 куб. дърва сухи , скеле, жабки за скели , количка
строителна , бидона по 220л,плот за маса , инвентар: брадви , кирки лопати всичко се съхранявало в навеса . Твърди ,че
извън навеса е имало вещи , не може да посочи точно какви но били инструменти ,
количка, врата , която била в навеса.Твърди ,че до колкото знае общината е
занесла тези вещи някъде на съхранение . Твърди ,че в деня когато били иззети
вещите не е бил в Г. , същия живее в София, но навеса бил правил той и той
складирал вещите в навеса .Уточнява ,че когато от общината са влизали в имота е
била счупена портата .Свидетелят Георги Димитров твърди ,че е закарал в имота на ищците 5-6
куб. дърва , които били складирани отзад в шопрон, но не е бил на местото
където бил съборен навеса , виждал е в двора на ищците скеле, което било под
навеса където били дървата, имало керемиди , коминни тела ,имало и бидон.М.М.твърди
,че видял служители от общината и работници
да разпокриват и свалят керемиди от навеса и се товарело на камион, питал къде ги съхраняват
и му отговорили на склад, но не знае какво е имало в склада
По делото е изготвена съдебно техническа
и икономичска и допълнителна такава експертизи ,които са приети от съда .
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно осн. чл.45 от ЗЗД предявен от ищцата В.В. *** .
В
случая когато ищецът
основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие
(неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между
поведението на ответника и вредите. Вината се предполага (чл.45 ал.2 ЗЗД) до
доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът
следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД
/реш.№.147/19.06.12 по г.д.№.582/11, ІV ГО на ВКС/. Тоест в настоящото производство доказателствената
тежест е възложена върху ищеца, който следва да докаже наличието на елементите,
включени във фактическия състав на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а именно – деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и
вина. Според алинея втора на цитираната законова разпоредба, при непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Безспорно е ,че след като двете ищци са закупили от община Т
с договор № 151 от 22.05.2013г за покупко
продажба на недвижим имот - частна общинска собственост представляващ придаваема се част към УПИ VIII
-261 в кв.9а по ПУП на с. Г., Община Т. Л област с площ от 60 кв.м , се оказало
,че в това придаваемо място попадал гараж собственост на други лица.
От своя страна първата ищца е била сключила
договор с”ДД”ООД .за геодезически проект и услуги и с предмет
геодезически и проектантски услуги в обект УПИ VIII-261,кв.9а на с. Г. и е заплатила сумата от 1780,43лв, като е
видно от обяснителната записка/л41/ ,че се касае за обект масивен гараж със
застроена площ от 29 кв.м. във вр. с писмо 279/4/13.11.2014г на община Т . Тоест процесното
писмо 279/4/13.11.2014г на община Т касае собственика на гаража , който попада в
закупеното придаваемото място на ищците , на същия е вменено задължение да
извърши заснемането, но вместо него го е извършила първата ищца В.В. и е
заплатила сумата от 1780,43лв. По делото не се доказа ,че общината е имала
задължението да извърши заснемането ,още
по –вече Община Т е
издал заповед № 609/21.10.2015г. за премахване на гаража, собственост на ПНПпо
реда на ЗУТ, която заповед е отменена с влязло в сила решение на АС -Ловеч ,
постановено по адм.д.254/2015г., като видно от мотивите , както е цитирано по-горе
гаража , който попада в придаваемото
дворно място закупено от ищците е търпим . Тоест не се доказа причинната
връзка между поведението на ответника и вредите поради което този иск следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на втория и третия предявен
иск от ищците Д.П. и В.Х. с право основание чл.79
ал 1пр.2 ЗЗД във вр. с чл.82 ЗЗД , с който се
иска да бъде осъдена община Т да заплати на ищците сумата 7450,38лв лева представляваща обезщетение за
пропуснатите ползи от 20 кв.м. попадащи в придаваема се част към УПИ- VIII' 261
в кв.9а по ПУП на с.Г., Община Т. Л област,целият с площ от 4б1кв.м.,а 7 кв.м.
в дворното място на ищците при граници;
за периода от 01,07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г
ведно с мораторна лихва в размер на 1618,31 лева за периода от 01.07.2015г до
датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г.
Както да бъде осъдена Община Т да
заплати на ищците сумата 5410 лева представляващи пропуснати ползи,
изразяващи се в левова равностойност на печалбата като съдружници в търговско
дружество от използването на поземлен
имот в с.Глогово, Л област като къща за гости с максимално 8 легла ,който имот
е с идентификатор № 15165.701.261,целият с площ от 468 кв.м. с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване :
ниско застрояване / до 10 м./ заедно с построените в същия имот сграда с
идентификатор № № 15165.701.261.1 със застроена площ от 81 кв.м.,брой надземни етажи
-1, предназначение : жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор № № хххххзастроена
площ от 28 кв.м.,брой надземни етажи -1,предназначение : хангар,гараж, дело и
сграда с идентификатор № № 15165.701,261.3 със застроена площ от 32 кв.м.,брой
надземни етажи - 2,предназначение ; жилищна сграда - еднофамилна и сграда с
идентификатор № хххххсъс застроена площ от 30 кв.м.,брой надземни етажи-1,
предназначение - друг вид сграда за обитаване, ведно с мораторна лихва в размер
на 50 лева за периода от 01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба,
както и законната лихва до окончателното изплащане на сумата .
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща
обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на
договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на
длъжника - обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според
посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два
вида - претърпяна загуба и пропусната полза.Както в правната доктрина, така и в
съдебната практика, пропуснатата полза се дефинира като неосъществено
увеличаване на имуществото на кредитора.Установяването на пропуснатата полза се
основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би
се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с
имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза
представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва
да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и
не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на
увеличаването. Пропуснатата полза е елемент от
фактическия състав, пораждащ правото на обезщетение. Поради това и при липса на
изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не
се предполага, а следва да бъде доказана в процеса. Само ако бъде доказано, че
при точно изпълнение на длъжника имуществото на кредитора е могло да бъде
увеличено, ще бъде постигната целта на предвиденото в чл. 82 ЗЗД обезщетяване
- да се поправят претърпените от кредитора вреди, без да се допусне
обогатяването му за сметка на длъжника. На обезщетяване подлежат не всички
пропуснати от възложителя ползи, а само тези, които са били предвидими за
страните по сделката към момента на пораждане на задължението и са пряка и
непосредствена последица от неговото неизпълнение. Това са ползите, чието
пропускане, с оглед специфичните за случая обстоятелства и при проявена грижа
на добрия стопанин/добрия търговец, страните са могли и са били длъжни да
предположат и което е причинено именно от това ,че в закупеното придаваемо
място се намира гараж , който както се твърди е незаконен което представлява
негов необходим и закономерен резултат.
Тъй като безспорно се доказа ,че в
закупеното от ищците от община Т придаваемо място попада търпим строеж гараж на трето лице , то съгласно чл.193 от ЗЗД продавачът отговаря, ако продадената вещ има
недостатъци, които съществено намаляват нейната цена или нейната годност за
обикновеното или за предвиденото в договора употребление.Продавачът отговаря и
когато не е знаел недостатъка. Съглашението за освобождаване от отговорност е
недействително. Видно от представеното съдебно решение адм.д.254/2015г
на ЛАдС Община
Т е издал заповед № 609/21.10.2015г. за премахване на гаража, собственост на ПНПпо
реда на ЗУТ, но същото е отменено ,а
гаражът е търпим строеж ,който попада в закупеното придаваемо място е търпим . Съобразно чл.194 от ЗЗД, ако по-късно
се открият недостатъци, които не са могли да бъдат забелязани при обикновен
преглед , правата на купувача се запазват, ако той незабавно уведоми продавача
за открития недостатък. Като в случая съобразно чл. 195 от ЗЗД в случаите, в които продавачът отговаря
съгласно чл. 193, купувачът може да върне вещта и да иска обратно цената заедно
с разноските за продажбата, да задържи вещта и да иска намаляване на цената или
да отстрани недостатъците за сметка на продавача.Той може да иска и обезщетение
за вредите съгласно общите правила относно неизпълнението на задълженията.
Видно от техническата експертиза, която съдът кредитира в придаваемото на ищците место попада гараж с
площ 20 кв.м. като между гаража и придаваемото място има частична
идентичност припокриване с площ от 20
кв.м.
Тоест при продажба на вещи с
недостатъци съгласно чл.195 ал.1 и 3 от ЗЗД купувачът има право на избор да иска разваляне на договора и разноските по продажбата , да иска
намаление на цената , да иска отстраняване на недостатъците за сметка на
продавача или да иска друга стока без
недостатъци . Купувача разполага едновременно с
възможността да иска обезщетение за вредите , обхващащи пропуснати ползи съобразно общите
правила относно неизпълнение на
задължението по чл.195 ал.2 и чл.82 от ЗЗД . Както е отбелязано по –горе видно от техническата експертиза в придаваемото място попадат 20 кв.м. от
процесния гараж . По делото не се
доказа по никакъв начин , че този гараж
е попречил на инвестиционните намерения на ищците , не се доказва какво точно е
трябвало да се строи върху тези 20 кв. м ,върху които попада гаража в
придаваемото място . По отношение на твърдението ,че преди
построяването на този гараж в двора си били отглеждали астми, овощни дръвчета,
поддържали градина , то видно от мотивите на решението по адм.д.№254/15г.
наЛ.аД.С ,че гаража е построен през 1985г. , тоест това към датата на завеждане
на иска са изминали 35 години , то по
никакъв начин по делото не се доказа ,че преди строежа му е съществувала
градина .
Не се доказа от ищцовата страна ,че гаражът пречел да
използват пълноценно не само земята и останалите сгради в имота си, но
затруднявал нормалния достъп до стопанската постройка от източната улица на
ищците . Ищците са закупили придаваемото място от 60 кв.м. УПИ
VIII -261 в кв.9а по ПУП на с. Г. от общината с договор №151 на дата 22.05.2013г , а ищцата В.В. преди да
закупи с другата ищца придаваемото място от общината е уведомила с Уведомление за инвестиционно
предложение Директора на РИОСВ-Плевен ,че желае да преустрои съществуваща
жилищна сграда и допълващо застрояване
към нея лятна кухня и стоп сграда в VIII -261 в кв.9а по ПУП на с. Г. в семеен
хотел. Договора с фирма " М.И" - ООД - гр. София за изработка на инвестиционен проект В. сключила 21.02.2013г. , тоест преди да закупи
местото от 60 кв.м. от общината ,като
предмета на същия е „Преустройство и смяна на предвназначението на жилищни сграда в къща за гости ” в VIII -261
в кв.9а по ПУП на с. Г.. Тоест не се доказва по какъв начин този гараж влияе на инвестиционните намерения на ищците ,
касаещи преустройство на жилищна сграда
. Допълнително същите са могли да развалят договора за покупко продажба на
придаваемото място ,тъй като в договора за покупко продажба не фигурира
процесния гараж . От своя страна заповед
№ 609/21.10.2015г. за премахването му , по реда на ЗУТ, е отменена с влязло .в
сила решение на АС -Ловеч , постановено по адм.д.254/2015г. в сила на
28.09.2017г./л.86 и следващите/и както по-горе в решението е отбелязано гаражът е незаконен само в частта изградена в
югоизточната част на имота, в която попада на 0,35 м. върху тротоара, а в
останалата си част е прието, че гаражът е търпим строеж. В случая не се доказа от ищцовата страна как
гаражът построен в част от придаваемото място
е попречил за изграждането на семейния хотел на ищците , при все че в
инвестиционният проект са касае за преустроство на съществуващи сгради
собственост на ищцовата страна . По делото е изготвена допълнителна съдебно
икономическа експертиза , съобразно който е изчислен средния размер на
печалбата .Но в случая ищците въпреки сключения от първата ищца В.
договор за изработка на инвестиционен проект от 21.02.2013г. с фирма " М.И"
- ООД - гр. София . с предмет „Преустройство и смяна на предназначението
на жилищни сграда в къща за гости ” в
VIII -261 в кв.9а по ПУП на с. Г., не доказаха ,че са преустроили жилищната си
сграда в къща за гости , не се доказа ,че са извършили или започнали да
извършват и ново строителство и по някакъв начин гаражът пречи на това строителство , поради което не са реализирали тази дейност и
както по –горе съдът е отбелязал пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването. Поради
което исковете следва да бъдат отхвърлени в цялост.
По иска с правно основание чл.108 ЗС , с
който се претендира да се признае
за установено по отношение на Община Т. че В.Х.В. и Д.Х.П. са
собственици на : дърва за огрев- 1 кубик на стойност 60 лв като претендират
частично 5лв , 1бр. брадва на стойност 15лв като претендират частично 2лв , 1
бр. метална количка на стойност 75лв като претендират частично
10лв, сглобяемо скеле с всички принадлежности към него-жабки,скоби,метални
тръби -300лв от които частично
претендират 100лв., 1 бр.мивка-умивалник с пластмасово корито-50лв от които
частично претендират 3лв , 0.5 кубически метра фин пресят пясък за вътрешна
мазилка -15 лв от които частично претендират
5лв., сух дървен материал - челна дъска,талпа-1 бр.,греди- 5 бр. и
ламперия-15 дъски-170 лв от които частично претендират 50л, 2 броя пластмасови
бидони по 220л.-68 от които се претендира частично 35лв , удължител 1бр-10 лв
от които претендират 5лв., метален варел-34лв от които претендират 15лв , плот
за маса -30лв от които частично претендират 10лв , ОСБ около б кв.м-30 лв от
които частично претендират 15лв ., врата с две крила -200лв от които
претендират 45лв . Да бъде осъдена Община Т да им ги предаде или заплати
левовата им равностойност в общ размер
на 1057лв., от които претендират
частично 300 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 50 лева върху тази сума
начиная от 30.05.2017г. до датата на предявяване на настоящата искова молба 30.06.2020г
както и законната лихва до окончателното й изплащане ведно с всички законни
последици и да осъди Община Т да им ги
предаде или заплати левовата им равностойност в общ размер на 1057лв. ., от които претендират частично 300 лева,
ведно с мораторна лихва в размер на 50 лева върху тази сума начиная от
30.05.2017г. до датата на предявяване на настоящата искова молба както и
законната лихва до окончателното й изплащане ведно с всички законни последици .
Съобразно представения по делото
протокол от 30.05.2017г./л.63,140/ вещите които са на съхранение след
премахването на незаконния навес съобразно заповед №68/10.02.2016г на кмета на община Т са подробно изброени ,а именно дъска талпа -1бр,челна дъска със шарка 4 броя
,дърва за огрев 0,5 куб.м.,гредичка 1,плот за маса 1,удължител 1,челни бидони
от по 220л -2 ,умивалник метален 1 бр.,метален варел 1,корито за мивка пластмасово
1бр , ОСБ, около 6м,ръчна количка 1,врата 2 крила 1бр. Тоест вещите ,които са иззети
от общината при събаряне на навеса са подбробно описани в протокола, като е
описано ,че ще се съхраняват в УПИ 111,кв.106по ЗРП на Т и допълнително със
заповед №395/30.05.2017г. на кмета на общината е определена сградата където ще
се съхраняват вещите .
В свидетелските си показания св.
Младенов твърди ,че в навеса имало около
6 куб. м. дърва ,а Свидетелят Георги Димитров
твърди ,че е закарал в имота на ищците 5-6 куб. дърва, както че имало и бидон . Първия свидетел не е бил на
место когато е разрушават навеса , а не се установява кога точно е закарал
дървата на ищците втория ищец . От друга страна ищците претендират 1 куб. дърва
за огрев , поради което съдът счита ,че и двамата свидетели не са наясно колко
дърва за огрев е имало под навеса когато е бил разрушен като незаконен строеж , защото твърденията им
се разминават с петитума на иска, още по-вече не става ясно от какъв дървесен
вид са тия дърва и същите ли са за които Младенов и Димитров говорят . По
отношение на твърденията на Младенов ,че под навеса е имало бидон по 220л,плот
за маса, количка строителна такива
фигурират в протокола на общината, като е записано количката като ръчна количка
.По отношение на твърдението на св. Димитров ,че е виждал в имота на ищците
скеле, което било под навеса където били дървата, то такава вещ не е описана в
протокола , като не се доказва чия точно е тази вещ . По отношение на разпита
на третия свидетел Милчев , който твърди ,че че видял служители от общината и
работници да разпокриват и свалят
керемиди от навеса и се товарело на
камион, то по делото не е спорно ,че незаконния навес е премахнат ,факт , който не се оспорва по
делото. Тоест свидетелите по никакъв начин не доказаха ,че претендираните вещи
, които са били складирани под навеса и се съхраняват от общината са
съсобствени на двете ищци . От свидетелските показания и протокола на общината
се установява ,че при премахване на незаконния
навес под него е имало определени вещи , факт ,че една вещ е била
складирана под навеса на ищците , не доказва
,че тая вещ е тяхна , доказателства в тази насока не могат да се изведат и от свидетелските
показания, тъй като нито един от свидетелите не свиделства чия собственост
са вещите . Тоест по делото не се устави
по един безсъмнен начин ,че ищците са
съсобственици на процесните вещи, а се доказа ,че част от претендираните вещи са били складирани под
навеса видно от протокола на общината ,
предвид на това иска следва да се отхвърли като недоказан .
По възражанието за прихващане на ответника
който претендира дължимата такса от 1752лв такса / възнаграждение за
съхранение на иззето имущество за периода 30.05.2017г до 30.05.2019г. ,
съобразно приложение №5 към чл.50а,р-л 11 т.27 от наредбата за определянето
и адмиинстрирането на местни такси действително
в случая се дължи такава от собственика на вещите предвид факта ,че исковете на ищците са отхвърлени то няма насрещно задължение от
което да се прихване сумата.
По разноските : Предвид отхвърляне на
исковата претенция на осн. чл.78 ал.3 от ГПК следва да бъдат осъдени ищците да
заплатят на ответника сумата от 1200лв с ДДС адвокатско възнаграждение .
Водим от горното съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Х.В. ЕГН ********** *** , представлявана от кмета
на общината д-р М.Б., с адрес гр. Т , площад „Сава Младенов“№9 иск с правно основание чл.45 във вр. с чл.86
от ЗЗД ,с който се иска да бъде осъдена община Т да
заплати на В.Х.В. сумата 1780.43 лв., представляваща
претърпени вреди в резултат на бездействието на ответника, свързани със
заплащане на услуга за геодезическо заснемане ведно със законната лихва,
начиная от 01.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата .
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от В.Х.В. ЕГН ********** *** и Д.Х. П. ЕГН ********** *** , представлявана от
кмета на общината д-р М.Б., с адрес гр. Т , площад „Сава Младенов“№9 с правно осн.чл.79 ал 1пр.2 ЗЗД във вр. с
чл.82 ЗЗД с който се иска да се осъди Община Т да
заплати на ищците сумата
7450,38лв лева представляваща обезщетение
за пропуснатите ползи от 20 кв.м. попадащи в придаваема се част към УПИ- VIII'
261 в кв.9а по ПУЛ на с.Г., Община Т. Л област,целият с площ от 4б1кв.м.,а 7
кв.м. в дворното място на ищците при
граници; улица, Симеон Нейков Монев, общинска вада, Нейко Петров Нейков и
Кръстьо Лачев Пискулев за периода от 01,07.2015г. до датата на завеждане на
исковата молба 30.06.2020г ведно с мораторна лихва в размер на 1618,31 лева за
периода от 01.07.2015г до датата на завеждане на исковата молба 30.06.2020г.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от В.Х.В. ЕГН ********** *** и Д.Х. П. ЕГН ********** *** , представлявана от
кмета на общината д-р М.Б., с адрес гр. Т , площад „Сава Младенов“№9 с правно осн.чл.79 ал 1пр.2 ЗЗД във вр. с
чл.82 ЗЗД с който се иска да се осъди Община Т да заплати на ищците сумата 5410 лева представляващи пропуснати ползи,
изразяващи се в левова равностойност на печалбата като съдружници в търговско
дружество от използването на поземлен
имот в с.Глогово, Л област като къща за гости с максимално 8 легла ,който имот
е с идентификатор № 15165.701.261,целият с площ от 468 кв.м. с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско
застрояване / до 10 м./при съседи : имоти с идентификатори № ххххх№ ххххх, № ххххх,
№ ххххх, № хххххзаедно с построените в същия имот сграда с идентификатор № 15165.701.261.1 със застроена площ от 81
кв.м.,брой надземни етажи -1, предназначение : жилищна сграда - еднофамилна и
сграда с идентификатор № № хххххзастроена площ от 28 кв.м.,брой надземни етажи
-1,предназначение : хангар,гараж, дело и сграда с идентификатор № №
15165.701,261.3 със застроена площ от 32 кв.м.,брой надземни етажи -
2,предназначение ; жилищна сграда - еднофамилна и сграда с идентификатор № хххххсъс
застроена площ от 30 кв.м.,брой надземни етажи-1, предназначение - друг вид
сграда за обитаване, ведно с мораторна лихва в размер на 50 лева за периода от
01.07.2015г. до датата на завеждане на исковата молба, както и законната лихва
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от В.Х.В. ЕГН ********** *** и Д.Х. П. ЕГН ********** *** с правно основание чл.108 ЗС , с който се иска съдът да признае
за установено по отношение на Община Т ,
представлявана от кмета на общината д-р М.Б., с адрес гр. Т , площад „Сава
Младенов“№9 , че В.Х.В. и Д.Х.П. са собственици на: дърва за огрев- 1 кубик на
стойност 60 лв като претендират частично 5лв , 1бр. брадва на стойност 15лв
като претендират частично 2лв , 1 бр. метална количка на стойност 75лв като претендират частично
10лв, сглобяемо скеле с всички принадлежности към него-жабки,скоби,метални
тръби -300лв от които частично
претендират 100лв., 1 бр.мивка-умивалник с пластмасово корито-50лв от които
частично претендират 3лв , 0.5 кубически метра фин пресят пясък за вътрешна
мазилка -15 лв от които частично претендират
5лв., сух дървен материал - челна дъска,талпа-1 бр.,греди- 5 бр. и
ламперия-15 дъски-170 лв от които частично претендират 50л, 2 броя пластмасови
бидони по 220л.-68 от които се претендира частично 35лв , удължител 1бр-10 лв
от които претендират 5лв., метален варел-34лв от които претендират 15лв , плот
за маса -30лв от които частично претендират 10лв , ОСБ около б кв.м-30 лв от
които частично претендират 15лв ., врата с две крила -200лв от които
претендират 45лв като бъде осъдена Община Т да им ги предаде или заплати
левовата им равностойност в общ размер
на 1057лв., от които претендират
частично 300 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 50 лева върху тази сума
начиная от 30.05.2017г. до датата на предявяване на настоящата искова молба 30.06.2020г
както и законната лихва до окончателното й изплащане ведно с всички законни
последици и да осъди Община Т да им ги
предаде или заплати левовата им равностойност в общ размер на 1057лв. , от които претендират частично 300 лева,
ведно с мораторна лихва в размер на 50 лева върху тази сума начиная от
30.05.2017г. до датата на предявяване на настоящата искова молба както и
законната лихва до окончателното й изплащане ведно с всички законни последици
Осъжда
В.Х. и Д.П. *** , представлявана от кмета на общината д-р М.Б., с адрес гр.
Т , площад „Сава Младенов“№9 сумата от
1200 лв. с ДДС за адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка
от страните.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните .
Районен съдия: