РЕШЕНИЕ № 119

 

гр. Кнежа, 13.06.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

                    при секретаря Красина Давидова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 203 по описа на съда за 2019 год.  и на основание данните по делото и закона за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД.

Образувано е по искова молба на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. Вр.“ № ** Д, представлявано от М. М.-Г. и П. В. Д. – изпълнителни директори, чрез пълномощника – юрк. Н.З., против М.Л.В. ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането на ищцовото дружество спрямо ответника, произтичащо от застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. Опел Вектра с рег.№ ********, застрахователна полица № 22114001847451 със срок от 13.07.2014 год. до 13.07.2015 год., а именно заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 032.59 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното плащане.

В молбата се твърди, че на основание чл. 410 от ГПК ищецът е подал заявление и било образувано Ч.Гр. дело № 848/ 2018 год. по описа на РС – Кн., в рамките на което била издадена заповед за изпълнение, но бил уведомен от съда, че може да предяви установителен иска за вземането си. Твърди се, че на 18.10.2014 год. в гр. Кн. ответникът е управлявал л.а. Опел Вектра с рег.№ ********, собственост на Н. Г. И., след употреба на алкохол и без СУМПС, и при неспазване на правилата за движение се е блъснал с л.а. Фолксваген Пасат с рег.№ ********, собственост на И. Ст. Й.. Сочи се, че за настъпилото ПТП бил съставен протокол с № 1391046 от 18.10.2014 год. на РУ – Кн.. Изложени са твърдения, че на основание сключен със ЗК „Лев Инс“ АД договор за застраховка „Гражданска отговорност“ – полица № 22114001847451 със срок от 13.07.2014 год. до 13.07.2015 год. за л.а. Опел Вектра с рег.№ ********, след настъпване на ПТП, собственикът на увреденото МПС Фолксваген Пасат с рег.№ ******** е предявил претенции пред застрахователя – ищец за изплащане на обезщетение и била образувана щета № 0014-5060-14-305239. Твърди се, че застрахователна-експертна комисия при ищеца е определила обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1012.59 лв., което било изплатено на собственика. Освен платено обезщетение, ищецът претендира и ликвидационни разходи в размер на 20 лв. или общо сумата от 1032.59 лв. Посочва се, че с изплащане на обезщетението ищецът встъпва в правата на пострадалия против причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и в тази връзка за него се поражда правен интерес предявяването на настоящия иск.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. 

Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното заседание. С депозирано по делото писмено становище, чрез пълномощника – юрк. З., поддържа исковата молба, позовава се на писмени доказателства и моли съда да се произнесе с решение, с което да уважи така предявения иск. Претендира деловодни разноски както в настоящото, така и в заповедното производство и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – редовно призован, не се явява в о.с.з., но се представлява от адв. Й.Я. от ПлАК, с представено по делото пълномощно. Процесулният представител признава иск и не възразява по доказателствата, с изключение на представения АУАН бл.№ 581014 от 24.09.2014 год., като неотносим към конкретния спор. С оглед липсата на доказателства за надлежно връчване на регресната покана, счита, че доверителят му не е дал повод за завеждане на делото, поради което моли исковата претенция за заплащане на деловодни разноски да бъде оставена без уважение.

Съдът като прецени доводите и становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното Ч.гр. дело № 848/ 2018 год. по описа на РС – Кн., в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника за вземанията, предмет на настоящия иск. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, като исковата молба е депозирана в срока по чл. 415 ГПК. Изложеното сочи, че предявеният установителен иск е допустим.

По същество: За да възникне правото на регресно вземане на застрахователя ищец в хипотезата на чл.274, ал.1 т.1 от КЗ (отм.), действала за релевантния период, в тежест на последния е да докаже кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1. валидно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента относно управлявания от последния автомобил; 2. отговорност на ответника за причинени вреди по чл. 45, ал.1 ЗЗД при следния фактически състав: деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина, т.е. че вредите са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение; 3. плащане от ищеца на дължимо застрахователно обезщетение в полза на пострадалия; 4. ответникът да е бил неправоспособен водач на МПС и да е управлявал превозното средство след употреба на алкохол.

Няма спор по делото, а и от съдържанието на представения протокол за ПТП № 1391046 от 18.10.2014 год. се установява, че на същата дата  ответникът М.Л.В. при управление на лек автомобил марка Опел, модел „Вектра“, с рег.№ ********, собственост на Н. Г. И., в гр. Кн. по ул. „Д. Д.“ в посока кръстовището с ул. „Р. Д.“ не пропуска движещият се от дясната му страна л.а. Фолксваген „Пасат“ с рег.№ ********, управляван от И. Ст. Й. и реализира ПТП с материални щети по двата автомобила, след което напуска мястото на произшествието. В протокола изрично е отразено, че ответникът не притежава СУМПС и е управлявал МПС след употреба на алкохол. Протоколът за ПТП е официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК и притежава материална доказателствена сила. Той установява по несъмнен начин факта на настъпване на произшествието, участниците в него и механизма му, като констатира и видимите щети.

Предвид гореизложеното, съдът приема за установен фактическия състав на деликта. В резултат на противоправното поведение на ответника, осъществено при управлението л.а. Опел „Вектра“ са настъпили щети както по управлявания от него автомобил, така и по л.а. Фолксваген „Пасат“, управляван от И. Й.. Субективният елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45, ал.2 ЗЗД се презюмира до доказване на противното, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива не са представени, а и ответникът не оспорва вината си за настъпване на произшествието.

Няма спор, а и видно от представената по делото застрахователна полица № 22114001847451 от 13.07.2014 год. към датата на произшествието за автомобила, причинил увреждането, е имало валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца, поради което била образувана преписка за обезщетяване на собственика на увреденото МПС. От представените – уведомление за настъпило застрахователно събитие, ведно с искане за оглед и оценка на щети по МПС, опис-заключение и експертиза по щета № 0014-65060-14-305239, доклад по щета № 0014-5060-14-305239/1 на увредено МПС, се установяват вида на щетите по л.а. Фолксваген „Пасат“ с рег.№ ********, както и стойността на разходите, необходими за репарирането им в общ на 1 012.59 лв.

С разходен касов ордер /РКО/ № 488 от 21.11.2014 год. ищецът е извършил плащане на сумата от 1 012.59 лв. на собственика на увреденото МПС по застраховката „ГО“.

Предвид наличието на данни за неправоспособност и управление на МПС, след употреба на алкохол от водача – ответник, участник в ПТП, налице са предпоставките на чл. 274, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), обуславящи регресните права на платилия по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ застраховател срещу деликвента на застрахования автомобил. Видно от експертизата по щета № 0014-5060-14-305239, стойността на разходите необходими за възстановяване на нанесените на увреденото застраховано МПС (л.а. Фолксваген Пасат с рег.№ ********), щети в материали и труд възлиза на сумата от 1012.59 лв. или щетата е оценена в размера на изплатеното застрахователно обезщетение. По образуваната преписка по щетата са направени ликвидационни разходи в размер на 20 лв. Регресната претенция възлиза на сумата от 1 032.59 лв. Следователно, исковата претенция се явява доказана по основание и размер, поради което следва да бъде признато за установено по отношение на ответника наличие на вземане на ищеца в претендирания размер. Върху главницата на основание чл. 422 ал.1 от ГПК следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2018 год., до окончателното й заплащане.

По разноските: 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 год. по т.д. № 4/ 2013 год. на ОСГТК.  В заповедното производство са били сторени разноски за държавна такса в размер на 25 лв. Предвид изхода на делото, ответникът дължи тези разноски. В исковото производство от ищеца са направени разноски за държавна такса в размер на 25 лв., като са претендирани и разноски за юрисконсултско възнаграждание. На основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция общо в размер на 125 лв., в т.ч. 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП.

 

Воден от гореизложените мотиви, Кнежанският Районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1от ГПК във вр. с чл. 45, ал.1 от ЗЗД, че М.Л.В., ЕГН **********,***, дължи на  Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. Вр.“ № ***, представлявано от М. Ст. М.-Г. и П. В. Д. – изпълнителни директори,  сумата от 1 032.59 лв. (хиляда тридесет и два лева и 59 ст.), представляваща парично вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи, произтичащо от застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. Опел „Вектра“ с рег.№ ********, застрахователна полица № 22114001847451 със срок от 13.07.2014 год. до 13.07.2015 год. в ЗК „Лев Инс“ АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2018 год., до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 765 от 21.12.2018 год. по Ч.Гр. дело № 848/ 2018 год. по описа на РС – Кн..   

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК М.Л.В., с ЕГН ********** ***, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ч. Вр.“ № ***, представлявано от М. М.-Г. и П. Д. – Изп. директори, направените в настоящото производство разноски в размер на 125 лв. (сто двадесет и пет лева), както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр.Дело № 848/ 2018 год. по описа на КжРС – в размер на 25 лв. (двадесет и пет лева).

 

Плащането може да бъде направено по следната банкова сметка:

***: ***,  BIC: *** – Юробанк И ЕФ ДЖИ, клон В.

 

Решението може да бъде обжалвано пред Пл. окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: