Решение по дело №968/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът „Чайка Фиш Созопол“ ООД, ЕИК *********, чрез представител по пълномощие адв. М.М. ***, със съдебен адрес ***, е оспорил решение № 285/07.04.2023г. постановено по АНД № 624/2023г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-2200370/21.12.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Според касатора обжалваното решение е неправилно и необосновано. Твърди, че към момента на проверката в обекта са били налични правилник за вътрешния трудов ред и месечни графици, което е било сред отговорностите на управителя на обекта, притежаващ качеството на лице по чл.403а, ал.2 от КТ. Всички изискани в хода на проверката документи са били на съхранение именно при управителката на обекта, която е могла да ги представи, ако проверката бе извършена в нейно присъствие, но в случая се твърди, че тя не е била изчакана от проверяващите. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил искането за разпит на управителката на обекта, което е довело до нарушаване правото на защита на санкционираното дружество. Иска решението да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, чрез процесуалния представител адвокат М., поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното решение и отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по касация – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., оспорва жалбата и иска оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо Колев, счита, че касационната жалба е основателна, а обжалваното решение предлага да бъде отменено.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

„Чайка Фиш Созопол“ ООД е наказано за това, че в качеството си на работодател, към 25.07.2020г. около 11:10 ч. в обект бистро „Далян Чайка“, находящ се в гр. Созопол, ул. „Виа Понтика“, не е изпълнил задължението си да държи на разположение на контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“ екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред на дружеството. Нарушението било установено при извършена проверка на 25.07.2022г. около 11:10ч. в обект – бистро „Далян Чайка“, в хода на която е изискан, но не е представен екземпляр от правилника.

С призовка по чл.45, ал.1 от АПК било изискано от дружеството в срок до 05.08.2022г. да представи документи по 13 точки, сред които по т.7 е изискан и правилник за вътрешния трудов ред на дружеството (л.13 от АНД №624/2023г.). Призовката била връчена на Р.Г., на длъжност барман в ресторанта. С протокол за извършена проверка №ПР2224525 от 28.09.2022г. (л.17) било дадено предписание на санкционираното дружество да държи на разположение на контролните органи от Дирекция „Инспекция по труда“ екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, със срок на изпълнение до 30.09.2022г.

Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.403а, ал.1 от Кодекса на труда, според която в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време.

Съгласно чл.414, ал.1 от КТ (в приложимата редакция) работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.

Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел, че обжалваното пред него наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Производството е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, като при издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Поисканият в хода на проверката правилник за вътрешния трудов ред не бил представен до приключване на проверката. Според районния съд документите следва да са на разположение на проверяващите без значение от обстановката на мястото и по всяко време, което в случая не е било сторено. Този извод е обоснован с вероятността документите да бъдат представени впоследствие в дирекцията, като същите се допишат или съставят единствено за целите на административнонаказателното производство. Според съда разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ е неприложима, тъй като липсва една от двете кумулативни предпоставки на нормата – нарушението да е отстранено веднага след установяването му. Затова съдът намира, че отговорността на дружеството е била правилно ангажирана, като санкцията е правилно определена към минималния възможен размер. С тези мотиви районният съд е потвърдил наказателното постановление.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

В конкретния случай отговорността на касатора е ангажирана за това, че не държи на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, което е изискване на чл.403а, ал.1 от КТ. Касаторът твърди, че е извършено нарушение на процедурата, по която трябва да се извършва проверката, което твърдение се поддържа и от представителя на Прокуратурата, като се визира разпоредбата на чл.403а, ал.2 от КТ, според която работодателят е длъжен писмено да определи длъжностните лица, които да го представляват пред контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“. Твърди се в конкретния случай, че проверяващите не са общували с такова длъжностно лице, а са извършили проверка и са направили констатации без длъжностното лице по чл.403а, ал.2 от КТ да е на място в обекта. По делото обаче липсват доказателства от страна на касатора, че въобще има определено такова длъжностно лице, а те според цитираната разпоредба трябва да са писмени. Затова следва да се направи извод, че в конкретния случай работодателят, въпреки вмененото му задължение с нормата на чл.403а, ал.2 от КТ не е определил длъжностно лице, което да го представлява пред контролните органи на Дирекция „Инспекция по труда“. В този случай очевидно, че проверяващият орган няма как да общува с такова лице. Възраженията на касатора и на представителя на Прокуратурата са неоснователни, защото ако във всеки случай контролният орган следва да изисква само от лицата, определени от работодателя да го представляват, то по този начин всеки работодател лесно би могъл да отклони нежелана проверка просто като не определи такива лица. В случая, както беше посочено, няма доказателства, че управителят на дружеството, което е експлоатирало проверявания обект, е определил лице, което да го представлява пред контролните органи на Инспекцията по труда по смисъла на чл.403а, ал.2 от КТ. Има твърдения в касационната жалба, че проверяващите органи е следвало да изчакат управителя на обекта, защото всички документи се намирали у него, но това твърдение има само защитетен характер без писмени доказателства, че законният представител на дружеството е определил именно управителят на конкретно проверявания търговски обект да бъде лице по смисъла на чл.403а, ал.2 от КТ.

Доколкото в случая несъмнено е установено, че в проверявания обект не се държи на разположение на контролните органи екземпляр от Правилника за вътрешния трудов ред, защото такъв не е бил представен при проверката, то правилно е наложено административно наказание за това нарушение.

По изложеното съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административен съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 285/07.04.2023г. постановено по АНД № 624/2023г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

	Председател:
	Членове: