Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,04.01.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември
през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
При секретаря Юлиана Шулева
И прокурора
сложи за
разглеждане
В.гр.д.№ 7420 по описа за 2020 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следв. ГПК.
С решение № 37575 от 11.02.2010 г., постановено от
СРС, Второ ГО, 72 с-в по гр.д. № 40418 по описа за 2018 г. се: ОСЪЖДА Сдружение
„Н.Б.НА Б.А.З.“, да заплати на С.Д.С., на основание чл.513, вр. чл. 511, ал.3,
вр. ал.1, т.1 КЗ, сумата от 2500 лв., обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес, получени в
следствие на ПТП, настъпило на 21.09.2017 г. по вина на водача на МПС Nissan Qashkai с рег.№ *******/с
румънска регистрация/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
09.05.2018 до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от общо 164.70 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за разликата над 2500 лв. до
претендираните 16500 лв., частично от 80000 лв., и иска за лихва за забава
считано от 21.9.2017 г. до 8.5.2018 г.; ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, да заплати на Т.С.Т., на основание чл.513,
вр. чл. 511, ал.3, вр. ал.1, т.1 КЗ, сумата от 2000 лв., обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
стрес, получени в следствие на ПТП, настъпило на 21.09.2017 г. по вина на
водача на МПС Nissan Qashkai с рег.№ *******/с румънска
регистрация/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.05.2018 до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
общо 113.75 лв. разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за разликата над 2000 лв. до претендираните 8000 лв.,
частично от 20000 лв., и иска за лихва за забава считано от 21.9.2017 г. до
8.5.2018 г.
По
разноските:
ОСЪЖДА Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, да
заплати на адв. П.П.С. от САК, на основание чл. 38, ал.2 ЗА, сумата от
1250 лв. възнаграждение.
ОСЪЖДА С.Д.С., да заплати на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 1350.96 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.С.Т., да заплати на Сдружение „Н.Б.НА Б.А.З.“, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 632.10 лв. разноски по делото.
Срещу решение № 37575 от 11.02.2010 г., постановено от СРС, Второ ГО,
72 с-в по гр.д. № 40418 по описа за 2018 г. са постъпили жалби, както следва:
1-въззивна жалба от С.Д.С. и Т.С.Т.,
ищци пред СРС.
Решението се обжалва /с оглед изрично посоченото във въззивната жалба/
в частта, в която са отхвърлени претенциите им по чл.513 КЗ за неимуществени
вреди.
Във въззивната жалба се
развиват доводи за неправилност на така постановеното решение; в разрез със
събраните по делото доказателства, както и при неправилна преценка по чл.52 ЗЗД.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в
отхвърлителната му част и вместо това постановено друго, с което исковете да
бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.
Постъпил е отговор от НББАЗ, ответник пред СРС, в
който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното от СРС, решение. Твърди, че от СРС не били допуснати
сочените от въззивниците нарушения на материалния и процесуален закон. Претендират
се разноски.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивниците са били
уведомени на 14.02. 2020 г., въззивната жалба е подадена на 28.02.2020 г.
Следователно същата е в срок.
Налице е правен интерес от
обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
2-въззивна жалба от НББАЗ,
ответник пред СРС.
Решението
се обжалва /с оглед изрично посоченото във въззивната жалба/ в частта, в която
са уважени претенциите по чл.513 КЗ за неимуществени вреди.
Сочи се, че изводите на СРС относно виновността на водача на МПС „Нисан
Кашкай“ са неправилни. Неправилни били и изводите относно механизма на ПТП.
Счита, че не са доказани елементите на чл.45 ЗЗД. Неправилно било определено и
обезщетението като се позовава на чл.51,ал.2 ЗЗД.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено в
частта, в която претенциите на ищците са уважени и вместо това се постанови
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Постъпил е отговор
от С.Д.С. и Т.С.Т., ищци пред СРС, в
който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност
на така постановеното от СРС, решение. Твърди, че от СРС не били допуснати
сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален закон.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен
на 21.02.2020 г., въззивната жалба е подадена на 06.03.2020 г.
Следователно същата е в срок.
Въззивната жалба е допустима.
3-Частна жалба от С.Д.С. и Т.С.Т., ищци пред СРС,
срещу определението по чл.248 ГПК. Считат, че определението е неправилно,
защото с решението неправилно били определени разноските в полза на ответника.
Делото не било с фактическа и правна сложност поради което в полза на ответника
следвало да се присъди възнаграждение в минимален размер. Не следвало да се
присъжда и ДДС защото липсвали доказателства за регистрация по ЗДДС.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и
да се отмени изцяло решението в частта за разноските. Като евентуално искане се
сочи намаляване на размера на присъдените в полза на ответника разноски.
Постъпил е отговор
от НББАЗ, ответник пред СРС, в който се излага становище за неоснователност
на частната жалба и правилност на така постановеното от СРС, определение.
Твърди, че разноските са реално извършени. Налице били предпоставките на чл.78,
ал.3 ГПК. Счита, че делото е от фактическа и правна сложност. Освен това били
проведени 5 открити заседания с голяма продължителност. Доказано било, че
ответника е регистриран по ЗДДС; посочен бил данъчен идентификационен номер.
СРС дори бил присъдил възнаграждение под
минималния размер.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното определение въззивниците са били
уведомени на 05.06.2020 г., частната жалба е подадена на 11.06. 2020 г.
Следователно същата е в срока указан от СРС.
Частната жалба е допустима.
По
основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По
доводите във въззивните жалби:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че безспорни по делото били обстоятелствата относно наличието към
21.09.2017 г. на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ относно лицата,
управляващи МПС Nissan Qashkai с рег.№ *******/румънска
регистрация/ при румънския застраховател О. В. И. груп, като Румъния е
държава-членка по системата „Зелена карта“.
От събраните по делото доказателства – констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествие, заключението на вещото лице по приетата авто-техническа
експертиза и удостоверения от А“ПИ“, Област Стара Загора и от община, гр.Мъглиж
се установило, че на 21.09.2017 г. в с.Тулово било настъпило ПТП между МПС Nissan Qashkai с рег.№ *******което
се движело по ул. „Еделвайс“ и МПС Опел Астра с рег.*******, управлявано от С.С.
и с пътник на предна дясна седалка Т.Т.,***,
като на кръстовището на двете улици настъпил удар между автомобилите.
Според заключението на САТЕ, базирано на огледния протокол, и самият протокол, към момента на ПТП кръстовището на двете
улици не било урегулирано с пътни знаци. На около километър преди мястото на
удара, по ул. „Еделвайс“ в посоката на движение на л.а. Нисан били налични
пътни знаци „участък с неравности“, В 26. с указана максимално разрешена
скорост 30 км/ч. и ограничения за автомобили над 3.5 т. Според удостоверението
от ОПУ Стара Загора, улиците били в урбанизираната територия на населеното
място, а според писмото от община, гр.Мъглиж,
ул. „Алев Мак“ била част от общински път 1081 с.Тулово-гр.Мъглиж-с. Селце, като
към настоящия момент кръстовището било урегулирано с пътен знак Б2 „Спри“
монтиран на ул. „Еделвайс“. Изяснило се от заключението на авто-техническата
експертиза, че лекият автомобил Опел Астра се движел със скорост около 20 км.
ч. и на кръстовището предприел маневра ляв завой. По същото време автомобил
Нисан Кашкай се движел по ул. „Еделвайс“ със скорост около 64 км/ч. и на кръстовището преминавал направо.
Когато автомобилът бил на 16 км. от кръстовището, автомобилът марка Опел
навлязъл в района на кръстовището. Водачите нямали техническа възможност да
спрат, тъй като разстоянието на опасната зона за спиране било по-голямо от
разстоянието на което се намирали автомобилите към момента на възникване на
опасността, и настъпил удар между тях – в предна част за лек автомобил Нисан и
в предна странична лява част за лек автомобил Опел. При така установените по
делото обстоятелства следвало да се приеме, че основната причина за настъпване
на ПТП е навлизането /с превишена скорост независимо дали се приеме, че
ограничението е било 30 км. ч. или 50 км/ч. тъй като било в населено място/ на
лек автомобил Нисан в кръстовището на равнозначни улици / каквито били към
момента на инцидента при липса на пътни знаци/ без да се съобрази с движещия се
с предимство спрямо него като дясностоящ автомобил марка Опел. Извършеното
следвало да се квалифицира като неизпълнение на задължението по чл. 48 ЗДвП.
При установената противоправност на деянието на водача, вината за настъпване на
ПТП се предполагала, като тази законова презумпция не била опровергана в хода
на производството от ответника.
В резултат на ПТП ищците били получили телесни
увреждания, които се установявали от представените по делото медицински
документи и от приетата по делото медицинска експертиза: за С.С. - контузия на главата и сътресение на мозъка,
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. лека
телесна повреда; за Т.Т. – контузия на гръдния кош /отразена в болничен лист
издаден след ПТП/, довела до болки и страдания, т.е. лека телесна повреда.
Получените травми не били довели до сериозни последици за здравето на
ищците. Контузията на главата отзвучавала
за около един месец, а контузията на гръдния кош за 15-20 дни. Относно Т.Т.
единственият приложен по делото медицински документ бил болничен лист от
25.9.2017 г. с отразена диагноза контузия на гръден кош. СРС е приел, че тази
травма е в причинно-следствена връзка с пътнотранспортното произшествие, тъй
като това се установило от съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, включително гласните такива чрез разпит на свидетелите С. и М..
От показанията на свидетеля С., син на Т.Т., ставало ясно че той е отишъл на
мястото на ПТП, като когато пристигнал баща му бил в линейката. Оплаквал се от
болки в гърдите и главата, бил замаян. След инцидента отсъствал от работа около
две седмици, два- три пъти ходил на лекар.
След произшествието Т. станал по-затворен, необщителен, намерил си
по-лека работа. В показанията си свидетелят М. сочел, че видял С.С. в болницата
в деня на катастрофата. Бил неадекватен, в началото не го познал. Имал
наранявания по главата. Около месец отсъствал от работа. След инцидента С. се
променил, станал по-затворен, умислен, не искал да излиза и да се среща с други
хора, не искал да шофира.
От заключението на приетата по делото СПЕ се
установило, че и при двамата ищци се констатира психотравмена ситуация свързана
с настъпилото ПТП, след което те били изпаднали в шоково състояние - стресова реакция, характеризираща се със
състояние на зашеметеност, известна дезориентация, невъзможност за приемане на
информация и планиране на действията. При С.С. бил налице травматичен стрес или
т.нар. адаптационно разстройство, чийто симптоми били придобили хроничен ход –
персистирали емоционалните нарушения, налице били белези на социална
дисфункция, дезорганизация на личността, изразяваща се във фиксация върху
психотравмата и мисли за безперспективност и безнадеждност в процес на
отзвучаване. При Т.Т. също бил налице травматичен стрес, характеризиращ се с първоначално състояние на
зашеметеност, стесняване на съзнанието, известна дезориентация и невъзможност
за възприемане на информация. Поради добрите адаптивни способности при него
травматичният стрес не бил довел до дезорганизация на личността и социална
дисфункция. По принцип шоковите ситуации се проявявали в относително кратък
период от време, но оставяли дълготрайни следи – например от 4 до 7 години след
инцидента потърпевшите били по-депресивни, мнителни, страдали от натрапливи
мисли, фобии, разглеждали живота по-негативно и имали затруднения в общуването.
Психичният дискомфорт все още не бил преодолян.
При тези си мотиви СРС е приел, че в резултат на
ПТП ищците са претърпели неимуществени вреди под формата на болки и страдания,
душевен дискомфорт и стрес.
Ответникът бил противопоставил възражение за
съпричиняване от страна на пострадалите за настъпване на вредоносния резултат,
като основание по чл.51,ал.2 ЗЗД за
намаляване на отговорността за вреди, което СРС е приел за неоснователно. Съпричиняване
било налице, когато със своето поведение на пътя пострадалият като участник в
движението и в нарушение на правилата за движение е допринесъл за настъпване на
ПТП или вредите. В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник било
да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК фактите, на които основава същите. В
случая по делото не се събрали доказателства, от които да се установява, че с
поведението си пострадалите са допринесли за настъпване на произшествието,
точно обратното, събраният по делото доказателствен материал сочел, че водачът
на л.а. марка Опел е съобразил поведението си с правилата за движение и не бил извършил
твърдените от ответника нарушения – движел се със съобразена с пътните условия
скорост и с ограниченията й в населеното място, по път с предимство, като не бил
имал обективна възможност да избегне удара. Неоснователно било и възражението
за съпричиняване на вредите. Действително, с оглед заключението на вещото лице
по САТЕ и разясненията дадени в съдебно заседание /че обезопасителните колани
не са били използвани/ можело да се приеме, че ищците са пътували без поставен
предпазен колан – нарушение на чл. 137а ЗДвП. За да е налице съпричиняване,
обаче, било необходимо това поведение да е допринесло за настъпване на вредите,
което в случая не се установило по делото, тъй като уврежданията щели да бъдат получили
и при поставени предпазни колани. Това било така, защото предпазният колан бил ефективен
при челен удар, тъй като задържал тялото към седалката, но не и при страничен
такъв. В този смисъл поведението на ищците не било предпоставка и не
способствало настъпването на процесните
травматични увреждания. Не била налице хипотезата на чл. 51 ЗЗД и нямало
основание за намаляване отговорността на ответника за вреди.
Претърпените от ищците вреди следвало да бъдат
обезщетени.
Относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди СРС е посочил, че същото се определя от съда по справедливост. Критерият
"справедливост" по смисъла на цитираната разпоредба, обаче, не бил абстрактно
понятие, а бил свързан с преценката на конкретните факти, установени по делото.
При определяне размера на неимуществените вреди следвало да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди /ППВС № 4/1968 г./.
Такива обстоятелства можели да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, включително и
прогнозата за в бъдеще. В разглеждания казус неимуществените вреди били под формата
на болки, физически и психически страдания и стрес. По отношение на ищеца С.,
получените травми покривали медико-биологичните характеристики на лека телесна
повреда и не били съпроводени със значителни болки, периодът на възстановяване
бил около месец, нямало трайни последиците върху здравето му, психичният
дискомфорт, обаче, съществува и към момента и
стресът от преживяното все още не бил преодолян. Отчитайки тези обстоятелства, СРС е приел, че
обезщетението за репарирането на претърпените вреди следвало да е 6000 лв. При приспадане на
платените извънсъдебно 3500 лв., искът следвало да се уважи за 2500 лв. По
отношение на ищеца Т. последиците от
травмата /лека телесна повреда под формата на болки и страдания/ били отшумели
за около 15-20 дни, като към момента той бил успял да преодолее и психотравмата
и симптомите на стреса при него били отзвучали /разяснения на в.л. в съдебно
заседание/. На тези вреди адекватното обезщетение според СРС възлизало на 2000
лв., за които искът следвало да се уважи.
Относно лихвата за забава СРС е приел, че обезщетението
за забава върху дължимото обезщетение, съобразно чл. 512, ал.1 КЗ е свързано с изтичане
на срока по чл.496, ал.1. Увреденото лице да може да предяви претенцията си за
плащане пред съда само ако кореспондентът или бюрото не са се произнесли по
подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с размера на обезщетението,
като съответно се прилага чл. 380 КЗ. Разпоредбата на чл.496, ал.1 КЗ определяла краен тримесечен
срок за произнасяне на застрахователя по такава претенция, който срок започвал
да тече от момента на предявяването на писменото искане пред застрахователя и
на номера на банковата сметка на претендиращия. С оглед датата на депозиране на
молбата пред представителя на 9.02. 2018 год. /с посочена банкова сметка/, ***.05.2018
год., като не била налице забава на кредитора във връзка с липсата на
медицински документи за ищеца Т., тъй като застрахователят разполагал с
възможността съобразно чл.107, ал.1 КЗ да получи необходимата информация,
съхранявана от органите на Министерството на вътрешните работи, разследващите
органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и здравните заведения
и от лицата, които имат право да удостоверяват настъпването на обстоятелства,
както и заверени преписи от документи.
Софийски
градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното от фактическа и правна страна на спора:
Предпоставките
на чл.513, ал.1,вр. чл.511, ал.3 вр. с ал.1,т.1 КЗ:
Предмет на делото са субективно съединени искове с
правно основание чл.513, ал.1, вр. чл. 511, ал.3, вр. ал.1, т.1 КЗ. Уважаването им предпоставя кумултивната
наличност на следните обстоятелства: настъпване на ПТП на територията на
Република България от МПС с чуждестранна регистрация в държава, чието
национално бюро членува в Съвета на бюрата, наличие на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при чуждестранен застраховател за
увреждащото МПС, виновно и противоправно поведение на водача на МПС, в причинна
връзка с което са произлезли вреди, вид и размер на вредите, вина.
Действително, безспорни по делото са обстоятелствата
относно наличието към 21.09.2017 г. на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ относно лицата, управляващи МПС Nissan Qashkai с рег.№ *******/румънска регистрация/ при
румънския застраховател О.Виена Иншурънс груп, като Румъния е държава-членка по
системата „Зелена карта“.
Относно
спорните по делото обстоятелства:
Относно
механизма на ПТП:
Видно от допуснатата, изслушана и приета по делото
/пред СРС/ съдебно-автотехническа експертиза /л.122 и следв/ произшествието е
настъпило на 21.09.2017 г. около 20:40 часа в тъмната част от денонощието, на
мокра пътна настилка; пътят е покрит със стар износен асфалт. По това време лек
автомобил „Опел Астра“, рег.№ *******, управляван от С.Д.С. *** с посока от
запад на изток и скорост около 20 км/час. В района на кръстовището с улица
„Еделвайс“ водачът предприема маневра за ляв завой. По същото време лек
автомобил марка „Нисан Кашкай“, с рег.№ *******/румънска регистрация/ се движи
по улица „Еделвайс“ с посока от север на юг и скорост около 64 км/час и на
кръстовището с улица „Ален мак“ водача преминава направо. Когато автомобилът е
бил на около 16 метра от мястото на удара, лекия автомобил марка „Опел“ е
навлязъл в района на кръстовището. От момента на навлизане в района на
кръстовището водачът на лекия автомобил марка „Опел“ не е имал техническа
възможност да спре преди мястото на удара. Водачът на лек автомобил марка Нисан
от този момент не е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара;
траекториите на движение на автомобилите се пресичат и е настъпил удар между
двете МПС-та/виж скицата на л.127 от делото пред СРС/. Вследствие на удара
лекият автомобил марка „Опел“ се е завъртял около вертикалната си ос по посока
на часовниковата стрелка и се е установил в западната лента на улица
„Еделвайс“. Лекият автомобил марка „Нисан“, вследствие на по-голямата кинетична
енергия е продължил движението си и след изразходване на пълната кинетична
енергия се е установил в покой на около 36 м след мястото на удара в западната
лента на улица „Еделвайс“ /местата на МПС-тата са показани на скицата в
протокола за ПТП/. Вещото лице Д.сочи, че водачите не са имали техническа
възможност да предотвратят произшествието чрез предприемане на маневра за аварийно
спиране, тъй като разстоянието на опасната зона за спиране е по-голяма от
разстоянието, на което са се намирали автомобилите към момента на възникване на
опасността.
Относно
вината на водача на МПС с чужда /румънска/ регистрация -марка „Нисан Кашкай“, с
рег.№ ******:
Видно от съставения на 21.09.2017 г. от
длъжностното лице Грозев, дежурен ПТП при РПУ –Казанлък, протокол за ПТП /л.5 по делото пред СРС/ участник
1 /МПС с чужда регистрация/ отнема предимството на дясностоящия участник 2 /в
който водач е ищеца С.Д.С., а пътник – Т.С.Т./, когото блъска и причинява ПТП с
пострадали лица. Видно от отбелязаното спрямо участник № 1 са предприети мерки
по чл.48 от ЗДвП.
Съгласно чл. 48 от ЗДвП на кръстовище на равнозначни пътища водачът
на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се намират или приближават от дясната му страна, а водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне релсовите пътни превозни средства
независимо от местоположението и посоката им на движение.
Видно от допуснатата, изслушана и приета по делото
/пред СРС/ съдебно-автотехническа експертиза водачът на лек автомобил „Нисан
Кашкай“ е управлявал със скорост, при която не е имал техническа възможност да
спре преди мястото на удара /л.126 от делото пред СРС/.
В зоната на ПТП вещото лице Д.констатира, че не се
намират пътни знаци. На около километър от мястото на ПТП се намира пътен знак
В 26 –„Забранено движението със скорост, по-голяма от обозначената“, с
обозначение „50“ и пътен знак А 12
–„Участък с неравности“ и пътен знак В 18-„Забранено влизането на ППС с обща
маса, по-голяма от обозначената“ с обозначение 3,5 т.
Съгласно удостоверението /л.158/ от АПИ Областно
управление, гр.Стара Загора, кръстовището на улици „Еделвайс“ и „Ален мак“ в
с.Тулово се намира в урбанизираната територия на населеното място. Посочените
улици не са част от трасето на път от републиканската пътна мрежа. Това
означава, че ПТП настъпва в зоната на населено място. Последното се потвърждава и от разпитите на
водачите, участници в ПТП, проведени по досъдебното производство№ 284 ЗМ
-1115/2017 г. по описа на РУ-Казанлък, които сочат, че по протежение на пътя е
имало къщи/л.22-23,л.36-37 от досъдебното производство/. Именно хората от тези
къщи са се притекли на помощ на пострадалите, както и са се обадили на телефон
112.
В удостоверението, издадено от община Мъглиж /л.165/
се сочи, че то отразява маркировката на пътя към момента на съставянето му – на
03.07.2019 г., но впоследствие е постъпило второ удостоверение, в което е
посочено, че маркировката на кръстовището по този начин датира от преди повече
от 30 години.
Видно от съдържащото се в досъдебното производство
№ 284 ЗМ-1115/17 г. писмо от община Мъглиж, на процесното кръстовище
многократно са поставяни знаци за указване на предимството на кръстовището, но
след краткосрочен престой, същите изчезват или биват откраднати. Общината не
може да удостовери дали към датата на процесното ПТП -21.09.2017 г. на
кръстовището е имало знаци. Това могат да потвърдят контролните органи, които
са били на местопроизшествието.
Вещото лице Д.е изготвил заключението си въз
основа на протокола за оглед, съставен за ПТП. Настоящата инстанция кредитира
заключението на вещото лице като компетентно изготвено и съответстващо на
събраните по делото данни за реализираното на 21.09.2017 г. ПТП.
При това положение при кръстовище, което е от
равностойни улици, лекия автомобил марка Опел се явява дясностоящ и водача на
МПС марка Нисан е следвало да пропусне лекия автомобил марка „Опел“.
Наред с това видно от показанията на водача на
лекия автомобил марка „Нисан“, дадени в досъдебното производство, същият е карал на къси светлини, а се
установява, че ПТП е реализирано в тъмния участък на денонощието и при път с
неравности.
В показанията на ищците, пострадали при ПТП, също дадени
по досъдебното производство, С. сочи, че е управлявал лекия автомобил марка
„Опел“ при пуснати светлини. На кръстовището, което е Т-образно, спрял и пуснал
мигач, защото щял да предприеме завиване на ляво, за да се включи към главния
път. Водачът твърди да е изчакал колите, които идват по главния път от неговата
лява страна. От юг на север нямало коли. От север на юг изчакал да минат две
коли. Третата кола /явно „Нисан“-а/ докато я види, тя го удря. Тази кола С. я
видял, когато била на около 100-150 м от него. Той стоял и изчаквал колите;
през това време не бил навлязъл с предната част на колата на главния път.
При разпита по досъдебното производство водачът,
управлявал лекия автомобил марка „Нисан“, е посочил, че в неговата посока на
движение е имало ограничение на скоростта 50 км/час.
Настоящата инстанция
приема, че е допустимо да се позове на показанията на участниците дадени по досъдебното
производство
доколкото те съдържат
извънсъдебни признания на страните по релевантните факти за гражданското дело. Преписката по досъдебното
производство е приета от СРС като доказателство с нарочно определение от 22.04.2019 г. /л.134/, както и е в
съответствие със съдебната практика в този смисъл,така напр. решение № 265/10.09.2012 г. по
гр. д. № 703/2011 г. на ВКС, IV-то ГО, решение №
170/12.10.2016 г. по гр. д. № 1953/2016 г. на ВКС, III-то ГО, решение №
210/19.09.2016 г. по гр. д. № 861/2016 г. на ВКС, IV-то ГО).
Следва да отбележим и, че видно от получената и
приета във въззивното производство справка от ОД на МВР, Стара Загора, водачът С.
няма отнети точки от влезли в сила НП. Във връзка с реализирането на процесното
ПТП не са предприети срещу него мерки по ЗДвП.
Относно
неимуществените вреди:
По
отношение на ищеца С.Д.С. :
Видно от данните по делото пред СРС /л.18/
предложеното от застрахователя обезщетение е в размер на 3 500 лв., което
пострадалият е отказал като несъответно на търпените от него неимуществени вреди.
Този размер, обаче, е платен, обстоятелство, което се установява от платежния
документ на л.39 пред СРС.
Видно от молбата на л.68 /пред СРС/ ищецът С. оттегля
иска за сумата в размер на 3500 лв. като частичният иск се счита предявен за
сумата от 16 500 лв., представляваща частична от вземане в пълен размер на
80 000 лв.
С определение от 22.04.2019 г. СРС е прекратил
производството по иска за сумата над 16 500 лв. до първоначално
предявените 20 000 лв., частичен от иска за сумата от 80 000
лв./л.135 по делото пред СРС/.
Видно от
допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-медицинска
експертиза /л.129/:
Пострадалият ищец С.Д.С. е бил на болнично лечение
в периода от 22.09.2017 г. до 25.09.2017 г. с окончателна диагноза „контузио
капитис.комоцио церебри“, т.е. контузия на главата, сътресение на мозъка, което
е временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице д-р С. не може да отговори на въпроса
дали пострадалият е щял да получи същите травми, ако е бил с поставен предпазен
колан, тъй като в приложените документи няма описани специфични увреждания, от
които да се направи извод за наличието на поставен или непоставен предпазен
колан.
По делото е представена епикриза от 28.03.2018 г. с
диагноза –вирусен енцефалит, но вещото лице сочи, че това заболяване няма
отношение към получените увреждания от процесното ПТП. Същото заболяване е
вирусно и е усложнение вследствие на друго вирусно заболяване – грип,
скарлатина.
По делото е представена и приета справка на
болничните листове /л.106 пред СРС/ с посочени 145 дни временна нетрудоспособност
за периода от датата на ПТП до 20.02.2019 г. /датата на издаване на
удостоверението/. Самите болнични листове са на л.107-119.
Вещото лице д-р С. констатира, че С.Д. е бил на
преглед на 04.10.2017 г. при общопрактикуващ лекар във връзка с травма на
главата и на 05.10.2017 г. при лекар вътрешни болести диагноза „мозъчно
сътресение“. Във връзка с получените травматични увреждания от процесното ПТП,
пострадалият С.Д. е ползвал болнични листове за временна нетрудоспособност общо
29 дни, считано от 22.09.2017 г.
При разпита по делегация свидетелят Т. Д.М. /л.97/
сочи, че С. бил неадекватен след катастрофата, говорел несвързано; първоначално
не могъл да познае свидетеля, изпитвал отчаяние, имал наранявания по главата от
лявата страна, веждата му била пукната, имал болки в ребрата, гърдите и го
боляла главата. В продължение на една седмица бил неподвижен. Не е ходил на
работа в продължение на един месец. След катастрофата е преминал на по-лека
работа. Седмица след като се върнал на работа, една вечер прибирайки се от
работа е припаднал. Бил е в кома в продължение на една седмица. След
катастрофата не се усмихва, гледа в една точка, умислен, отчаян от живота си.
Предпочита да е сам. След инцидента не иска да излиза и не му се говори с
хората. Свидетелят е чувал, че С. ставал през нощта, имал кошмари. Не иска да
шофира. Има световъртежи; не се е възстановил психически и физически; не иска
да говори за катастрофата. Знае, че лекарите са му забранили да гледа
телевизия.
Показанията
на свидетелите пред въззивната инстанция:
Свидетелят Ф. сочи, че след катастрофата С. се е
оплаквал от силно главоболие, неразположеност. Съпругата на С. споделила на
съпругата на свидетеля, че С. много лесно се дразни, в семейството често имат
конфликти, кавги. Преди инцидента С. е бил жизнерадостен и весел човек, а след
това срещите между двете семейства са били сведени до минимум. След инцидента С.
отказва да се среща с други хора, вкл. с приятели.
В епикризата при постъпването в болницата след ПТП
е посочено, обаче, че пострадалият е адекватен и контактен. При прегледа не са
констатирани фрактури, както и видими външни наранявания. Проведено е консервативно
лечение с вливане на противооточни и обезболяващи медикаменти от което болният
се бил повлиял добре. Изрично е посочено „Оплакванията отзвучаха“.
Вещото лице д-р С. е посочил, че получените травми
не са довели до сериозни последици за здравословното състояние на ищеца. При
изслушването му в о.с.з., състояло се на 22.04.2019 г. /л.136 от делото пред
СРС/ вещото лице е посочило, че с оглед тежестта на описаните травми и липсата
на представени документи за настъпили усложнения, при ищеца С.Д. са настъпили
контузия на главата със сътресение на мозъка, което при нормално протичане на
лечебния процес без усложнения, оплакванията
отзвучават за около един месец. Прогнозите
за оздравителния процес са добри.
В заключението си вещото лице Н.Г.е посочила, че
ищеца е претърпял травматичен стрес, довел до дезорганизация на личността/макар
и недиагностициран се приравнява на адаптационно разстройство/. Според вещото
лице симптомите са придобили хроничен вид поради сериозните според нея
наранявания. Към момента на освидетелстване на ищеца вещото лице констатира
известна социална дисфункция – в рамките на 5-6 месеца ищеца не бил излизал от
дома си, преустановил социалните си контакти и променил жизнените си стереотипи
/л.171/. При освидетелствания са били налице и белези на дезорганизация на
личността, изваряващи се във свръх ценностна фиксация върху психотравмата,
респ. върху с мисли на без перспективност и безнадеждност за период от около
година./Заключението е депозирано на 24.09.2019 г., т.е. близо две години след
процесното ПТП/. Поведението на ищеца вещото лице характеризира като
адаптационна реакция. Вещото лице сочи, че шоковите реакции, каквито е
претърпял ищеца, се проявяват в относително кратък период от време, но оставят
дълготрайни следи, например от 4 до 7 години. В този период потърпевшите са
по-депресивни, мнителни, подозрителни, страдат от натрапливи мисли, параноидни,
страдат от фобии и повишена между личността чувствителност. Тези лица имали
по-ниска оценка на психично благополучие, разглеждали живота си като изпълнен
от повече неприятности, имали затруднения в общуването и преживявали по-голямо
отчуждение. Тези лица били податливи на по-голям риск от преждевременна смърт
от различни заболявания.
От събраните пред въззивната инстанция данни,
обаче, се установява, че и след реализирането на ПТП ищецът е продължил да
работи при същия работодателя като по време на ПТП – „А.“ като ТПО е прекратено
едва на 11.03.2019 г. след което е започнал работа по ТПО при „А Груп“, където
продължава да работи и към настоящия момент, виж справката от НОИ. Тези доказателства са събрани във връзка с твърденията на свидетеля Ф.,
че С. си стои вкъщи и не работи.
Освен това видно от получената справка от ОД на
МВР, Стара Загора, водачът С. е подновил свидетелството си за правоуправление
на 27.09.2019 г., което означава, че
същият има намерение да се възползва от това право и да шофира.
Справедливият по смисъла
на чл.52 ЗЗД размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се
съобрази с установената по делото степен на увреждане на здравето, в случая лека телесна повреда неопасна за
живота на пострадалия.
Справедливостта,
като критерий за определяне на паричния еквивалент на неимуществените вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите
блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е
абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни
характеристики.
Тези обективни
характеристики са безпротиворечино изяснени в практиката на ВКС включително при
обезщетяване на неимуществени вреди в резултат на травматични увреждания на
здравето и свързаните с тях болки и страдания(т.ІІ от ППВС № 4/1968 г., Решение
№ 38 от 13.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 323/2012 г., III г. о., ГК, решение № 407 от
26.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2009 г., III г.о, Решение № 211 от
29.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 719/2009 г., IV г. о., ГК и др.)
При тези си мотиви въззивната инстанция приема, че
правилно СРС е определил като справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди такова в размер на
6000 лв., от които платени в размер на 3500 лв. или за присъждане още 2500 лв.
Относно
ищеца Т.С.Т.:
В показанията си сина му, разпитан по делегация
/л.95/ сочи, че след ПТП Т. е бил паникьосан, имал болки в гърдите, боляла го
главата, изпитвал страх. След инцидента се наложило до отсъства от работа;
нямал желание за работа, не помагал вкъщи, не се срещал с хора, не се срещал и
с приятели. Събуждал се посред нощ потен, сънувал кошмари. След инцидента не
искал да шофира. Не се бил възстановил психически от катастрофата; не желаел да
говори за катастрофата; физически – още го боли глава. След катастрофата
преминал на по-лека работа.
Видно от
допуснатата, изслушана и приета по делото /пред СРС/ съдебно-медицинска
експертиза:
Пострадалият ищец е получил контузия на гръдния
кош.
Т.С.Т. е бил на преглед на 25.09.2017 г. и на
02.10.2017 г. при общопрактикуващ лекар с диагноза –контузия на гръдния кош.
Във връзка с претърпените от процесното ПТП, увреждания, е ползвал болнични
листове за временна нетрудоспособност общо 12 дни, считано от 25.09.2017 г.
Вещото лице д-р С. е посочил, че получените травми
не са довели до сериозни последици за здравословното състояние на ищеца. При
изслушването му в о.с.з., състояло се на 22.04.2019 г. /л.136 от делото пред
СРС/ вещото лице е посочило, че с оглед тежестта на описаната травма и липсата
на представени документи за настъпили усложнения, при ищеца Т. контузията на гръдния кош е отшумяла до
15-20 дни. Прогнозите за
оздравителния процес са добри.
При освидетелстването на ищеца вещото лице,
изготвило съдебно-психологичната експертиза – Н.Г.И. констатира психотравмена
ситуация, свързана с ПТП, изразяваща се в травматичен стрес. При извършения
преглед от вещото лице, Т. е заявил, че при ПТП е изпаднал в шоково
състояние/остра стресова реакция/. Към момента на обследването вещото лице
констатира, че симптомите са отзвучали поради добрите адаптивни възможности на
ищеца. Относно преодоляването на психичния дискомфорт вещото лице приема, че
съществува и към настоящия момент и може да остане наличен до края на живота.
Все още при освидетелствания било налице усещане за непълноценност /недостатъчен
обем на движенията на ръката/, болки при натоварване, което му състояние би
могло да се преодолее с пълното възстановяване на функциите на ръката му, но
констатацията на съдебно-медицинската експертиза е за контузията
на гръдния кош; липсват какви и да е данни за контузия на ръката, каквато
обследва вещото лице Горанова.
Показанията
на свидетелите пред въззивната инстанция:
Свидетелят Р. сочи, че след ПТП Т. се бил затворил
в себе си, станал унил. Оплаквал се от болки в гърдите и в главата след
катастрофата. Преди ПТП имал най-хубавата градина с цветя, райграс, но след
това престанал да се грижи за градината си. Но същевременно свидетелят сочи, че
ищеца Т. продължава да работи по граждански договор във фирма за озеленяване в
Стара Загора, но не идвал постоянно на работа, защото според свидетеля явно не
се чувствал добре. Не шофирал. Според свидетеля на Т. „още не му е минало от
катастрофата“, което, обаче, се опровергава от заключението на
съдебно-медицинската експертиза и заключението на съдебно-психологичната такава.
Като се имат предвид горепосочените критерии за
определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, то този
определен от СРС в размер на 2000 лв., се приема и от настоящата инстанция за
обективен и съответен на търпените от ищеца Т. болки и страдания, причинени от
процесното ПТП.
Относно
съпричиняването:
Въззивната инстанция споделя мотивите на СРС в
тази част поради което по арг. от чл.272 ГПК същите следва да се считат и за
мотиви на настоящето решение.
Видно от допуснатата, изслушана и приета по делото
/пред СРС/ съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/ лекият автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ е оборудван с триточкови предпазни колани от инерционен
тип на предни и задни седалки. При извършения оглед на МПС след ПТП е
установено, че предните колани са в изходно положение, не блокирани. При
изслушването си в о.с.з., състояло се на 22.04.2019 г. вещото лице Д.е
посочило, че предпазните колани на пътуващите в лекия автомобил марка „Опел“ не
са били поставени.
В показанията си дадени в досъдебното
производство, обаче, пострадалите сочат, че са се освободили от предпазните
колани след ПТП /“Шурето ме събуди и ми откачи колана“-показания на пострадалия
С.С./ и са излезли от колата. Че пострадалите от лекия автомобил марка „Опел“ са
излезли от колата след инцидента сочи и водача на лекия автомобил „Нисан“.
Освен това е установено, че удара за лекия
автомобил марка Опел е страничен, в предна лява част. При което тялото на
водача, вследствие на удара и ротацията, е политнало в ляво и назад, към
облегалката на предна лява седалка.
Вещото лице д-р С. в заключението си изрично е
посочил, че не може да отговори на въпроса дали пострадалите са щели да получат
същите травми, ако са били с поставени предпазни колани, тъй като в приложените
документи няма описани специфични увреждания, от които да се направи извод за
наличието на поставен или непоставен предпазен колан.
Видно от доклада по чл.140 ГПК, обективиран в
определение № 555452 от 06.12.2018 г., първоинстанционният съд изрично е указал
на ответника, че носи доказателствената тежест да установи по безспорен начин
действия или бездействия на увредените, с които са улеснили настъпването на ПТП
и вредите. При прилагане на последиците от недоказването, то изводът на СРС за
липса на съпричиняване, е правилен.
Налага се извод, че в тази си част обжалваното решение е правилно и като такова ще бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция във връзка с постъпилата
частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК:
За да определи разноски
в обжалвания смисъл, СРС в мотивите си е посочил,че съразмерно с отхвърлените
искове, на ответника се дължат разноски /от направени такива за депозити и
удостоверения 275 лв. и адвокатско възнаграждение 3036 лв., което съдът е намалил
на 1800 лв. без ДДС и 2160 лв. с ДДС - от които1454.70 лв. за защитата срещу
иска на С.С. и 705.30 лв. – на Т.Т., предвид §2 от ДР на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, намирайки за основателно възражението за прекомерност по чл.78,
ал.5 ГПК релевирано от ищците и съобразявайки цената на исковете, броя
проведени съдебни заседания и фактическата сложност на делото/, както следва:
от ищеца С.– 1350.96 лв. и от ищеца Т. -
632.10 лв. Ищецът С. имал право на
разноски и за оттеглената част от иска /в размер на 3500 лв. и съразмерно с
нея/– за държавна такса в размер на 70 лв., доколкото оттеглянето било в резултат
от новонастъпили обстоятелства, независещи от ищеца и извършени след подаване на исковата молба,
водещи до отпадане необходимостта от съдебна защита на заявеното като спорно
право – извършено плащане на обезщетение в размер на 3500 лв. На основание чл.
38 ЗА и за оказаната безплатна правна помощ на ищците, на адвокат П. С. се дължало
възнаграждение, както следва: за С.С. –
405 лв., за Т.Т. – 370 лв. За оттеглената част от иска се дължало
възнаграждение /по изложените по-горе съображения/ в размер на 475 лв.
В молбата си от
28.02.2020 г. за изменение на решението в частта за разноските ищците са
посочили, че липсвал договорен размер на адв.възнаграждение, освен това делото било типично за ответника
поради което не представлявало от фактическа и правна сложност и затова
следвало да се присъди адв.възнаграждение в минимален размер. Освен това не
следвало адв.възнаграждение да се присъжда ведно с ДДС, защото липсвали
доказателства за регистрация по ЗДДС. Или съответно разноските в тежест на
ищците се следвали по посочения начин: в тежест на С.С. – 839,56 лв. и в тежест
на Т.Т. – 412,89 лв.
С определението си №
108622 от 03.06.2020 г. СРС е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК като е приел, че
разноските правилно са разпределени между страните- съобразно изхода на спора и
при съобразяване с представените доказателства за действителното им извършване,
вкл. плащане на адв.възнаграждение ведно с ДДС, което се установявало от
представената по делото фактура. Не били налице предпоставките за намаляване на
адв.възнаграждение като се има предвид цената на исковете и предприетата по
делото защита – проведени съдебни заседания и фактическа сложност на делото.
Въззивната инстанция приема следното:
Извършването на
разноските за адв.възнаграждение е доказано с представената по делото фактура /л.191/.
В самата фактура изрично е посочено, че се касае до адв.възнаграждение по
процесното гр.д.№ 40418/2018 г. на СРС, 72-ри състав. Плащането е извършено по
банков път. Видно от фактурата ДДС е начислен, което означава, че
адв.възнаграждение се следва ведно с ДДС. Начисляването на ДДС означава, че е
налице регистрация по ЗДДС.
Видно от мотивите на СРС
в тази част на обжалваното решение адв.възнаграждение е намалено, т.е. уважено
е възражението по чл.78, ал.5 ГПК направено от ищците.
Що се касае до искането
за свеждане на адв.възнаграждение до минималния размер, то същото е
неоснователно- делото е протекло при 5 публични съдебни заседания при извършени
множество процесуални действия от пълномощника на ответника. За положения труд се следва адекватно възнаграждение,
вкл. адвокатско такова. В този смисъл неоснователен е и довода, че делото не е
от фактическа и правна сложност, противното се установява от развитието на
самото производство.
При това положение
настоящата инстанция намира, че решението е съобразено с указанията дадени в ТР
№ 6/06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите за
разноските във въззивното обжалване.
Налага се извод, че
частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение –правилно.
Първоинстанционното решение ще следва да бъде потвърдено ведно с определение №
108622 от 03.06.2020 г., постановено в производството по чл.248 ГПК.
Във въззивното обжалване:
Доколкото двете въззивни
жалби, както и частната такава бяха приети за неоснователни, съдът приема, че
разноските следва да останат по начина по който са направени от страните.
Водим от гореизложеното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 37575 от 11.02.2010 г., постановено от СРС,
Второ ГО, 72 с-в по гр.д. № 40418 по описа за 2018 г., изцяло.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба,
подадена от С.Д.С., ЕГН ********** и Т.С.Т., ЕГН **********, ищци пред СРС,
срещу определение № 108622 от 03.06.2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и
ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
.