РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Велико Търново, 21.02.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н., изслуша докладвано от съдия Банев Адм. д. № 692 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба, подадена от „Евро къмпани“ ООД с ЕИК ..., седалище
и адрес на управление гр.., ул.., срещу Заповед за прилагане на ПАМ с №
21-0350-000073/ 01.11.2021 г., издадена от началника на Районно управление –
Стражица при ОД на МВР – Велико Търново. С оспорената заповед на основание чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, на „Евро къмпани“ ООД е наложена принудителна
административна мярка „Прекратяване на регистрацията на ППС“ по отношение на
лек автомобил „Фиат Фиорино“ с рег. № ***, собственост на оспорващото дружество
за срок от 6 месеца, като е отнето СРМПС № ********* и два броя регистрационни
табели. В жалбата и в представено писмено становище дружеството, чрез
управителя му И.К.К., твърди незаконосъобразност на оспорения административен
акт поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта
на закона, като и в нарушение на принципа за съразмерност, прогласен в чл. 6 от АПК. Конкретно твърди, че управлението на посоченото по-горе МПС е предоставено
на лицето Й.С.Д., след като последният е представил СУМПС, издадено от МВР - Велико
Търново, удостоверяващо неговата правоспособност, като управителят на
дружеството не е могъл да знае или да установи, че така представеното
свидетелство за управление, представлява неистински документ. Счита, че поради
това не е налице някакво неправомерно поведение на собственика на автомобила,
чрез представляващото го по закон лице, съответно липсва виновно поведение по
отношение на установеното неправомерно деяние, извършено от водача. Развива и
доводи, че съобразно така установените факти, прилагането на процесната ПАМ не
може да постигане предвидената в закона цел, като същевременно ограничава
възможността дружеството да осъществява нормално стопанската си дейност. От
съда се иска да бъде отменена оспорената принудителна административна мярка,
претендира се присъждане на направените по делото разноски. В проведеното открито
съдебно заседание жалбаподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът – началникът на
Районно управление – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован, не се явява в открито заседание, не ангажира становище по
спора.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Както се посочи, с оспорената заповед,
издадена от началника на РУ – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, на
основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на „Евро къмпани“ ООД - гр. Стражица е
наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на регистрацията на
ППС“ с отнемане на СРМПС и два броя регистрационни табели. Мярката е наложена
по отношение на товарен автомобил „Фиат Фиорино“ с рег. № ***, собственост на
„Евро къмпани“ ООД. Като фактическо основание за налагането на ПАМ в заповедта
е отразено, че управителят на дружеството е допуснал посоченият автомобил да се
управлява от неправоспособния Й.С.Д.. Нарушението е било констатирано на
27.10.2021 г., в 08:40 часа в гр.., ул.., като при извършена полицейска
проверка и справка с РСОД при РУ – Стражица е установено, че Д. не притежава
валидно СУМПС. Съгласно представените от ответника АУАН и НП, издадени на Й.С.Д.,
на посочената дата и час, същият е управлявал автомобила на оспорващото
дружество в гр. Стражица. В административната преписка се съдържа и обяснение
на Й.Д. от 27.10.2021 г., в което същият е посочил, че със СУМПС, което
притежава и носи се е сдобил преди 3-4 години от Пламен Орлинов, който му бил
приятел. Орлинов казал на Д., че свидетелството за управление е редовно, може
да кара с него, но Д. не е карал курсове за шофьор. При така констатираното на
водача са били съставен АУАН и НП, а от началника РУ – Стражица при ОД на МВР –
Велико Търново е била издадена Заповед № 21-0350-000073/ 01.11.2021 г., с която
на „Евро къмпани“ ООД, като собственик на управляваното МПС, е наложена ПАМ по
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП за срок от 6 месеца. Жалбата срещу ПАМ е
подадена пред АСВТ на 08.11.2021 г., като самата заповед за прилагането й е
връчена на дружеството на дата 29.11.2021 г. и повторно на 09.12.2021 г.,
съгласно съдържащите се в отделните екземпляри отбелязвания.
В съдебната фаза на производството от
жалбоподателя е представено копие от Свидетелство за управление на МПС № ...от
17.06.2014 г., в което е отбелязано, че същото е издадено от МВР – Велико
Търново на Й.С.Д. с ЕГН **********, за придобита правоспособност за управление
на МПС от различни категории /вкл. категория „С“/ и срок на валидност до
17.06.2024 година. По делото са приети и писмените доказателства, представени
от ответника – административната преписка, съдържаща коментираните по-горе
АУАН, НП, писмени обяснения и ЗППАМ, а също Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г.
на директора на ОД на МВР – Велико Търново и справка за нарушител-водач от
АИС-АНД.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интереси са засегнати от оспорения акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл. 133, ал. 1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 171, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон. Волеизявлението за налагане на
принудителни административни мерки от вида на процесната следва да изхожда от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП или от оправомощени от тях
длъжностни лица /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/. Същото се обективира в писмена
заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на
чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава съобразно изискванията на този кодекс /арг. от
чл. 2, ал. 1 от АПК, чл. 172, ал. 5 от ЗДвП/, като специалният закон въвежда и
изричното изискване заповедта да бъде мотивирана.
При извършената на основание чл. 168, ал. 1 от АПК проверка, не се установиха пороци, обуславящи нищожност на оспорения административен акт. На съда е служебно известно, че със Заповед № 8121з-1524/ 09.12.2016 г., министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“ - в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Видно от приложената Заповед № 366з-659/ 26.02.2021 г., директорът на ОД на МВР – гр. В. Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 3 от цитираната по-горе заповед, е оправомощил различни служители при ОД на МВР – гр. В. Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. „а“, и т. 6 от ЗДвП. Конкретно в т. 1.4 от заповедта като компетентни да налагат ПАМ от вида на изброените са посочени началниците на РУ при ОД на МВР – Велико Търново – за територията, обслужвана от съответното районно управление. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на вменените му правомощия.
Оспорената заповед съдържа реквизитите
по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаване
на акта. В текста на акта фигурира позоваване на фактическо
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. Действително, в диспозитивната част на заповедта не е
надлежно индивидуализирано моторното превозно средство, по отношение на което
се налага принудителната административна мярка. Същото обаче е посочено в
мотивната част на акта, а в диспозитива е отразено с марка и модел, като
отделно са посочени отнетите регистрационни табели с номера и отнетото
свидетелство за регистрация именно на това МПС. При това положение настоящият
състав намира, че коментираното нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК не е от
категорията на съществените и не обосновава незаконосъобразност на оспорения
ИАА. В диспозитива на заповедта като правно основание е посочена разпоредбата
на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, с което е конкретизирана правната норма,
която административния орган отнася към описаната в мотивите фактическа
обстановка. Верността на фактическите констатации и направените
въз основа на тях правни изводи касае материалноправната, а не формалната
законосъобразност на акта.
Съдът намира
за основателни изложените оплаквания за допуснато съществено процесуално
нарушение в хода на административното производство, доколкото административния
орган не е изяснил в пълнота релевантните за произнасянето му факти. На първо
място следва да се отбележи, че в административната преписка не се съдържат
доказателства за собствеността на автомобила – обект на ПАМ, макар в самия
административен акт да е посочено, че негов собственик е „Евро къмпани“
ООД, на който субект е наложена и принудителната мярка. Действително, собствеността върху автомобила не се отрича,
а обратно – се потвърждава от самото оспорващо дружество, но това не променя
факта, че няма данни коментираното обстоятелство да е било безспорно установено
от ответника. Верни са и твърденията жалбоподателя, че в текстовото
описание административният орган не е посочил на конкретната хипотеза по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, под която попада установеният при проверката водач Й.Д..
Тъй като в крайна сметка собствеността
върху МПС – обект на ПАМ не е оспорена и е установено обстоятелството, че към
момента на проверката същият е управляван от неправоспособно лице, различно от
собственика, съдът приема, че коментираните нарушения на
административнопроизводствени правила не са съществени, доколкото не са
ограничили възможността за защита на адресата на ПАМ, нито недопускането им би
променило крайните изводи на административния орган относно наличието на
определените в закона материалноправни предпоставки за налагането на мярката.
От административния орган обаче не е
било изяснено друго относимо към прилагането на процесната ПАМ обстоятелство, а
именно – дали дружеството-собственик на МПС, чрез управителя или друго лице от
персонала му, е било запознато с обстоятелството, че Й.С.Д. е неправоспособен
водач. Действително, самата формулировка на чл.
171, т. 2а, б. „а“, предл. последно от ЗДвП, не въвежда изрично такова знание
като елемент на основанието за налагане на ПАМ. Същевременно обаче не може да
се приеме, че собственик на МПС, пред когото е бил представен съответен
удостоверителен документ /в случая СУМПС/ и на практика е бил въведен в заблуда
от съответното лице, извършило административното нарушение, следва да търпи и
негативните последици от налагане на ПАМ от вида на процесната. Този вид мярка
на практика препятства ползването на вещта по нейното предназначение и
прилагането й без да бъде съобразявано поведението на собственика на МПС, далеч
надхвърля преследваните от закона цели. В конкретния случай въпросът дали
собственикът е знаел и е могъл да узнае релевантното обстоятелство – че
установеният да управлява МПС водач е неправоспособен, не е бил изследван от
административния орган, а събраните по делото писмени доказателства
въвеждат обосновано съмнение относно наличието на такова знание. Въпросът дали
собственикът на управляваното чуждо МПС е знаел или поне е могъл да узнае, че Д.
няма необходимата правоспособност, не е бил изяснен в хода на административното
производство, не се установява ответникът въобще да е предприемал някакви
действия с цел изясняване на това обстоятелство, независимо от наведените пред
него възражения. Съобразно това, от издателя на оспорената ПАМ е допуснато
нарушение на административно производствените правила, като не са спазени
изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. В случая въпросното нарушение е
съществено, доколкото недопускането му е могло да доведе издалия акта орган до
изводи, различни от формираните и да повлияе върху крайния резултат от
развилото се административно производство.
Оспорената
принудителна административна мярка е издадена и в несъответствие с материалния
закон и при несъблюдаване на неговата цел.
Както се посочи, безспорно е установено,
че на 27.10.2021 г., в 08:40 часа в гр. Стражица, товарен автомобил „Фиат
Фиорино“ с рег. № ***, собственост на „Евро къмпани“ ООД, собственост на „Евро
къмпани“ ООД, е бил управляван от Й.С.Д. - неправоспособен водач. Същевременно
наличните в преписката писмени обяснения на Й.Д. и копието от СУМПС,
представено пред управителя на „Евро къмпани“ ООД е видно, че Д. е притежавал
документ, създаващ привидност да удостоверява правоспособност на водача към
момента на предоставяне управлението на процесното МПС. Липсата на такава правоспособност
е била установено от контролните органи едва след справка в информационната
система на МВР, в хода на извършената на 27.10.2021 г. проверка. Въпросната
липса на правоспособност, макар и определяща за законосъобразното поведение на
собственика на превозното средство, не е била доведена до знанието на
последния. Касае се за обстоятелство, което попада извън обхвата на обичайната
опознавателна дейност на собственика на МПС, преди предоставяне управлението на
същото и което не може да бъде предполагано на база достъпната за последния
информация. В крайна сметка, пред управителя на дружеството е бил представено
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, на външен вид
отговарящо на утвърдения образец за този вид удостоверителни документи и
недаващо повод за съмнения в неговата истинност. Същевременно за собственика на
автомобила не е била налице възможност, дори при някакви негови съмнения, да
достъпи служебна информация на МВР и извърши проверка за истинността и/или
валидността на конкретното СУМПС. Именно в този смисъл е било и направеното от
него възражение пред началника на РУ – Стражица. Незнанието за факти, които не
са общоизвестни и същевременно са определящи съставомерността на конкретното
деяние, изключва съпричастност на собственика на МПС към извършеното от водача Й.Д.
административно нарушение.
При така изложеното видно е, че
дружеството-жалбоподател като собственик на автомобила, чрез съответните
физически лица от персонала си, обективно не би могло да
предвиди, а от там и да предотврати осъщественото от Й.С.Д.
противоправно деяние. Това обстоятелство не е било съобразено при издаването
на заповедта за прилагане на принудителната административна мярка.
Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна
дейност, чрез която в предвидените в закона случаи се упражнява държавна
принуда и имат за своя цел предотвратяване на административно нарушение,
преустановяване на осъществено такова и предотвратяване настъпването на вредни
последици от извършването на същото или друго нарушение, или с цел реализиране
отговорността на нарушителите. Предвид обсъдената специфика на конкретния
случай, оспорената ПАМ „Прекратяване
на регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, не би могла да постигне нито една
от изброените цели. На първо място, обсъди се, че не е доказано знанието на
собственика за фактите, а от там и виновно противоправно поведение на същия към
датата на прилагането на ПАМ, което изключва постигането на някаква превантивна
цел на мярката, като се има предвид, че става въпрос за прекратяване
регистрацията на конкретен автомобил. На второ място, процесната принудителна мярка
не би могла да постигне преустановяване на евентуалното нарушение, при вече
извършено такова, тя не би спомогнала и за отстраняването на някакви вредоносни
последици от нарушението, още повече, че в случая такива не се твърдят от
ответника.
На последно място съдът намира за
основателни оплакванията на жалбоподателя, че оспорваната
заповед е издадена и при допуснато нарушение на принципа на съразмерност,
заложен в чл. 6, ал. 1 АПК, според който административните органи упражняват правомощията
си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Действително,
едно формално тълкуване на закона сочи, че за прилагането на ПАМ от вида на процесната е без значение дали собственикът на МПС е съпричастен
към извършването на административното нарушение от друго лице, и по-конкретно
от водача, управлявал автомобила без да е правоспособен, а налагайки мярката в
хипотезата на чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП, административният орган действа при условията на
обвързана компетентност. В същото време обаче, дори когато преследва
законоустановени цели, принудителната административна мярка за всеки конкретен
случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата
на субектите в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на целта на
закона. В случая спирането от движение МПС, не само не би постигнало нито една
от целите на административната принуда, но и ограничава правата на
жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото в хипотеза, в която самото
оспорващо дружество е било обект на недобросъвестно или дори измамно поведение
от страна на трето лице. С оглед на това последиците от издадената заповед са
несъизмерими с преследваната цел, което означава, че същата е постановена в
противоречие с чл. 6, ал. 5
от АПК.
При така изложеното съдът намира, че
Заповед за прилагане на ПАМ с № 21-0350-000073/ 01.11.2021 г., издадена от
началника на Районно управление – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, е
незаконосъобразна като издадена при съществени нарушения на административно
производствени правила, в нарушение на материалния закон и при несъобразяване
на законоустановените цели на административната принуда,
поради
което следва да бъде отменена.
При този изход на спора и
своевременното му заявяване, основателно е
искането на оспорващото лице, за присъждане на направените по делото разноски в
размер на 50,00 лв., представляващи внесена държавна такса за образуване и
разглеждане на делото.
Водим от горното
и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, вр. с чл. 172, ал. 5
от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И:
Отменя по жалба на „Евро къмпани“ ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.., ул.., Заповед за прилагане на ПАМ с № 21-0350-000073/ 01.11.2021 г., издадена от началника на Районно управление – Стражица при ОД на МВР – Велико Търново.
Осъжда Областна дирекция на МВР – Велико Търново да заплати на Евро
къмпани“ ООД с ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.., ул.., разноски по делото в размер на 50,00 /петдесет/
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: