МОТИВИ към НОХД 1530 /10г. :
Производството е образувано въз основа на внесен от РП – Пазарджик
обвинителен акт.
Обвинението е против Н.И.Ц. ***,
за това, че в периода от 12.01.2010г. до 26.01.2010г. в гр.Пазарджик с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у М.С.С.
и М.С.С., че ще им съдейства и осигури закупуването на общинско жилище –
апартамент с прилежащи към него изба и гараж, находящ се в гр.Пазарджик,
ул.”Кочо Честименски” и с това им е причинила имотна вреда в размер на 7 850 лева. - Престъпление по чл.209 ал.1 от НК.
Съдебното следствие по делото е
по гл. 27 НПК.
Приет за съвместно разглеждане
в настоящия наказателен процес бе граждански
иск от пострадалия М.С. и М.С. ***
против подсъдимия за сума в размер на 7850 лева като обезщетение за причинени
имуществени вреди.
Като граждански ищец и частен
обвинител по делото се конституираха пострадалите М.С. и М.С. ***.
Представителят на РП Пазарджик
поддържа, че обвинението е несъмнено доказано от събраните на ДП доказателства,
поради което подсъдимата следва да бъде призната за виновна и да й се наложи
наказание лишаване от свобода, изтърпяването на което да бъде отложено за
изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимата дава
становище за налагане на наказание пробация
на основание чл. 58 а от НК, приложи предвид нормата на чл. 373, ал.2 от НПК и
в редакцията на чл. 58 а от Н , действаща към датата на престъпното деяние. При
това защитникът претендира за наказание пробация.
Подсъдими.ата признава вината си
и изцяло фактите по обвинението.
Районният съд, като обсъди и
прецени поотделно и в съвкупност събраните по съответния процесуален ред доказателства
, потвърждаващи самопризнанието на подсъдимия , при спазване на разпоредбите на
чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за
установено следното:
В началото на 2010г. пострадалите – св.М.С.
и нейният съпруг – св.М.С. решили да си закупят апартамент в гр.П=, като за
целта се свързали с подс.Н.Ц., която познавали
отпреди и за която знаели, че има контакти в областта на недвижимите имоти.
Това провокирало двамата съпрузи да се обърнат към нея с молба да им намери
жилище.
На 12.01.2010г. Ц. се срещнала със св.С. ***
и й споделила, че „има нещо много подходящо и специално за тях”, като визирала
апартамент, с прилежащи към него изба и гараж, находящ се в гр.Пазарджик на
ул.”Кочо Честименски”. Същата започнала да обяснява, че жилището е общинско и
може да бъде купено на преференциална цена, за сумата от 10 200 лева, но
за това трябвало още същият ден да се внесе сумата от 2 000 лева, за да
може да започне процедура по закупуване в Община Пазарджик. Малко след това на
срещата в заведението дошъл и св.С., който донесъл сумата от 2 000 лева, която
била предадена на Ц.. Междувременно тримата отишли до кв.Младост в
гр.Пазарджик, в близост до „Сградото” /строителния техникум/, където подсъдимата им показала въпросния апартамент и
прилежащия към него гараж, като им обяснила, че в момента не е удобно да се
качат горе и да го разгледат, тъй като апартаментът бил запечатан, а и съседите
да не си помислят, че „правят далавера с Общината”. Веднага след като показала
апартамента, тримата се върнали в заведението, където Ц. провела разговор по
телефона с „човек от общината”, който трябвало да дойде на място и да вземе
парите, но тъй като не дошъл, същата побързала да си тръгне, за да може да подготви документите и да внесе
парите.
На другия ден, 13.01.2010г. Ц. се обадила
на св.С. и й казала, че трябва да се срещнат пред съда, за да попълнят някакви
документи. Св.С. заедно с мъжа й – св.С. отишли пред съда, след което влезли
вътре и подсъдимата попълнила молба до „служба вписвания” към
РС гр.Пазарджик за преминаване на апартамента от публична в частна собственост,
която обаче така и не била подадена /приложена по делото/. Същевременно Ц.
инсценирала разговор с кмета на Община Пазарджик – г-н Попов, който уж й казал, че ако сумата за апартамента се плати до
18.01.2010г. цената му ще бъде намалена от 10 200 лева на 7 850 лева.
Още същият ден Станкови изтеглили сумата от 5 850 лева и пред сградата на
Общината в гр.Пазарджик я предали на Ц., която заявила, че на другия ден ще им
издаде й документ за дадените пари. На следващия ден тримата отново се срещнали
пред адвокатските кантори в града, където подписали предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот -
апартамент № 4, разположен на втори етаж в жилищен блок, находящ се в
гр.Пазарджик, ул.”Кочо Честименски” без посочен номер с прилежащи към него
избено помещение и гараж за сумата от 7 850 лева /приложен по делото/. В
договора било отразено, че сделката следва да бъде финализирана най-късно до
15.02.2010г.
На 26.01.2010г. св.С. и подс.Ц. ***, в близост до Общината, като този път последната уверила, че С. и мъжа й ще получат
фактура за платената сума, но първо трябва да изчакат получаването на някакви
писма, с които Общината ще ги уведоми, че са станали собственици на жилището и
които е видяла да се пишат лично.
Няколко дни след тази последна среща,
Станкови отишли до адреса, на който се намирал посочения от Ц. апартамент,
качили се до горе и позвънили на вратата, като от вътре се показала възрастна
жена – св.М. М., която им обяснила, че апартамента не е
общинска собственост, не се продава и че притежава нотариален акт за него
повече от 30 години. В този момент Станкови разбрали, че са измамени и не
съществува подобно общинско жилище за продан.
В следващите дни Ц. не вдигала телефона си
и започнала да се укрива. При едно от поредните позвънявания, св.С. все пак
успяла да се свърже с нея и да си уговорят среща
отново в сградата на съда. Там тя започнала да убеждава
св. С. и св.С., че възрастната жена, която живее в апартамента е временно там и
след вписването на сделката, същата ще го освободи, което разбира се не
отговаряло на истината. За по-голяма достоверност на думите й обаче обв. Ц.
вкарала св.С. в стаята на „службата по вписвания” и я представила на служителките
вътре с думите: „ето това е момичето”.
След тази среща тримата си тръгнали, а Ц. продължила да се укрива.
След многократни обаждания и срещи, на
04.03.2010г. Ц. се съгласила и подписала запис на заповед в полза на Станкови
за сумата от 15 700 лева, представляваща двойния размер на дадената сума.
Въпреки това тя не върнала парите, като продължавала всеки
път да измисля различни оправдания за случилото се и да твърди, че проблемът е
в Общината, а не в нея.
Тези факти съдът възприе след като
провери направеното самопризнание от страна на подсъдимата по т.2 на чл. 371 от НПК. Същото се потвърждава от събраните на ДП доказателства. Основна част от
формираната доказателствена съвкупност съставляват показанията на самите
пострадали разпитани като свидетели по делото. Те са и единствените очевидци на
срещите с подсъдимата и на проведените разговори, в рамките на които тя е
успяла на първо място да възбуди и впоследствие да поддържа заблуждение у тях. Именно пострадалите поради това имат непосредствени
впечатления от релевантните за обективната и субективна съставомерност на всяко
от деянията факти. Сочат, че на съответните
дати или периоди подсъдимата, че може да им съдейства да получат на изгодно
ниски цени апартамент в гр. Пазарджик, който бил общински. За да бъде
убедителна подсъдимата дори прибягвала до редица демонстрации – показа отвън
апартамента с обяснението да не се качват, за да не заподозрат съседи, че
действително има нещо незаконно . Симулирала разговори с кмета и служители на
Общината, както и подаване на документи
пред различни служби, вкл. И в съда (л. 30у виж и показанията на св. М. л. 36 ).
Сключен бил дори и предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот л.10. - апартамент №
4, разположен на втори етаж в жилищен блок, находящ се в гр.П. , ул.”К. Ч.” без посочен номер с прилежащи към него избено
помещение и гараж за сумата от 7 850 лева /приложен по делото/, в който било отразено, че сделката следва да бъде
финализирана най-късно до 15.02.2010г.
Вследствие на сериозната
убедителност на подсъдимата, пострадалите Станкови не само повярвали на първо
време, че тя действително ще ги уреди „ по втория”начин с общинско жилище , но
дори и вярвали на това от 12 до 26 януари 2010г. и предали на подсъдимата
обявената от нея цена за закупуване 7850 лева. Тъй като след получаване на
паричната сума тя преустановила връзката си с тях и не отговаряла на
обажданията им, свидетелите отишли на място и по своя инициатива се срещнали
със св. М., която им се представила като собственик на апартамента от 30 години
и дори им доказала с нот. Акт л. 27 , че е нейна , а не общинска собственост и
поради няма намерение да го продава. Впоследствие
пострадалите успели макар и трудно да открият подсъдимата и я убедили да издаде
в тяхна полза запис на заповед за сума в размер на 15 700 лв.( двойния размер
на сумата, с която ги е била ощетила подсъдимата). Сумата обаче не била
върната а не е върната и до приключване
на съдебното следствие.
В хода на разследването е назначена
съдебно-почеркова експертиза, от чието заключение е видно, че подписа за
„продавач”, ръкописния текст „Н.И.Ц.”, подписа за „агенция Крис” в
предварителния договор и ръкописния текст в молбата до РС гр.Пазарджик, са
положени от Н.И.Ц..
Видно от приложената официална справка на
агенция по вписванията при РС гр.Пазарджик, обв.Ц. не притежава апартамент, находящ се на ул.”К. Ч.” в гр.Пазарджик.
Видно
от официалното писмо на кмета на Община Пазарджик – г-н Попов, Община Пазарджик
през месец Януари 2010г. не е обявявала за продажба и не е продавала
апартамент, намиращ се на ул.”Кочо Честименски” в гр.Пазарджик.
Горното даде основание на съда да
приеме обективна съставомерност на инкриминираното престъпно деяние.
В субективно отношение
подсъдимата е съзнавала противоправността на деянието си, предвиждала е и е
целяла настъпването на обществено-опасните последици.
Като взе предвид изложеното до
тук съдебният състав прие, че подсъдимата е виновна в извършване на приписаното
й престъпление.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът се съобрази с императивното изискване на чл. 373, ал.2 от НК
и определи наказание на основание чл. 58 а от НК вр. Чл.2, ал.2 от НК. Поради
това и предвид редакцията на нормата на чл. 58 а от НК към датата на деянието
съдът определи наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.2 б.Б НК при липсата
на установен минимум за предвиденото наказание.
В конкретния случай с оглед
датата на деянието и на основание чл. 2 ал.2 от НК наказанието лишаване от
свобода се замени с пробация.
При определяне на конкретните по
вид и продължителност марки за въздействие и контрол съдът има предвид високата
обществена опасност на деянието. Отчете, дори и при липсата на осъждания (
настъпила реабилитация), също като висока и обществената опасност на
подсъдимата на база на конкретната й престъпна деятелност.
Наред с това същата е проявила
изключителна упоритост, последователност и изобретателност в действията си с цел на
бъде достатъчно убедителна и да предизвика доверие и очевидно е успяла. Това
показва твърде обмислен престъпен подход . Правят впечатление и лавиранията й в
различни ситуации, които също е обръщала в своя полза. Благодарение на
убедителността си е успяла да се обогати със сумата от 7850 лв. ( която е почти
33 пъти МРЗ за страната).
Вярно е , че към момента подсъдимата следва да се счита за
неосъждана,тъй като зе нея е настъпила реабилитация по право и на основание чл.
86т.1 от НК, но това осъждане , макар и със заличени последици и съгласно
установената съдебна практика следва да се има предвид като негативна
характеристична данна, още повече , че е за същото по вид престъпление и още
повече, че подсъдимата има и няколко регистрации на ЗМ за такова престъпление (
виж на л. 107). Имайки предвид това
съдът прие, за да може да се мотивират очаквания за постигане на целените
промени в съзнанието на подсъдимата, както и постигане на
предупредително-възпиращо въздействие върху нея и останалите членове на
обществото на същата следва да се определят мерки за въздействие и контрол по
чл. 42а ал.2 т.1 , 2 е 6 от НК- задължителна регистрация по настоящ адрес с
честота на явяване два пъти седмично и за срок от две години, задължителни
периодични срещи с пробационен служител също за срок от две години, както и
безвъзмезден труд в поза на обществото – 100 часа годишно за две поредни
календарни години.
Доколкото се установи, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на подсъдимата са били причинени на
пострадалите и конституирани като граждански ищци и имуществени вреди в размер на 7850
лв., съдът уважи изцяло приетия за съвместно разглеждане граждански иск и осъди
подсъдимата да заплати на ищците тази сума. .
Подсъдимата бе осъдена да заплати и сторените
от гражданските ищци и частни обвинители разноски в общ размер на 500 лв.,
както и да заплати по сметка на ОД на МВР Пазарджик разноски в размер на 150
лв. и да заплати ДТ върху уважения гр. Иск в размер на 314 лв.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: