№ 19
гр. Варна, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20223000500423 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК, образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на представляващия КПКОНПИ против
решение № 260009/10.06.2022 г. по гр.д.№ 152/2016 г. на Окръжен съд –
Разград, с което е отхвърлен искът по чл.74, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./,
подаден от КПКОНПИ. Оплакванията са за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на съдебното решение, като постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, с молба за отмяна и за
постановяване на ново решение по съществото на спора, с което предявеният
иск да бъде уважен.
Въззиваемите С. Х. К., К. Н. К., Х. С. К. и Г. С. К., чрез процесуалните
си представители, изразяват становище за допустимост, но неоснователност
на въззивната жалба. Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно и претендират сторените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
1
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установено следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по
чл.74ЗОПДНПИ /отм./, вр. с §5 ПЗР на ЗПКПОНПИ от КПКОНПИ срещу С.
Х. К., К. Н. К. и срещу родените от брака им малолетни деца Х. С. К. и Г. С.
К. за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито движимо и
недвижимо имущество на обща стойност 576659,97лв. Твърденията са за
незаконно реализирани доходи и за установено значително несъответствие
между реализирания за проверявания период нетен доход и стойността на
придобитото от ответниците имущество.
Оспорвайки исковете, ответниците твърдят недопустимост, евентуално
– неоснователност: твърдят законен източник на доходите си и на вложените
в закупуване на имуществото средства и оспорват твърдяната от ищеца
пазарна стойност на индивидуализираното имущество.
Настоящата инстанция приема, че са изпълнени всички изисквания на
ЗПКОНПИ, свързани с допустимостта на исковете и същите следва да бъдат
разгледани по същество.
Заявената от КПКОНПИ претенция попада под действието на
ЗОПДНПИ /отм., в редакцията му до 27.12.2016 г. дефинираща като
„значително“ несъответствието между доход и имущество в размер над
250000 лв.
По делото е безспорно установено, че проверката на КПКОНПИ за
установяване на значително несъответствие в имуществото на ответниците е
започнала въз основа на Уведомление на ОП Разград вх.№УВ-
1659/26.ХІ.2014г. за привличането на отв.С. Х. К. в качеството на обвиняем
по досъдебно производство № 154/2014 г. на Областна дирекция на МВР –
Разград, за престъпления по чл.252, ал.2, пр.2, във връзка с ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК; по чл.255, ал.1, т.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.253, ал.2, вр. с
чл.26, ал. 1 от НК.
С Присъда №97/3.XII.2015г п по НОХД№171/2015 г. на РОС К. е
признат за виновен за част от престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение и му е наложено общо наказание лишаване от свобода за срок от
три години, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от пет години,
глоби в размер на 5000 лв. и на 3500 лв. и отнемане в полза на държавата на
2
описани в присъдата недвижим имот и лек автомобил. За част от деянията по
чл.252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и изцяло за
престъплението по чл.255, ал.1, т.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, К. е бил оправдан.
С влязло в сила на 31.I.2022 г. Решение № 310/31. I.2022 г.по кнд №
483/2018г. на ВКС на РБ е отменено Решение № 42/6.03.2018 г. по ВНОХД №
470/2015 г. на Варненския апелативен съд и потвърдената с него Присъда
№97/3.XII.2015 г. по НОХД №171/2015 г. на РОС в осъдителната част и на
основание чл.24 НПК отв. К. е опрадван изцяло по обвиненията за
престъпления по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 от НК и по чл.253, ал.2 вр. ал.1 от
НК.
Съобразно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила
оправдателна присъда е задължителна и ползваща се със сила на пресъдено
нещо относно преценката за законния характер на извършваната от отв. К.
дейност по кредитиране и квалифицирането на получените от тази дейност
лихви като доход. Придобитите със средствата от тази дейност имущества
следва да се третират като придобити със законно установен източник и
предвид факта, че в предмета на дейност на регистрираното от ответника
участие в „Заложна къща Капитал – 62“ ООД е включено „предоставяне на
парични заеми“ и е вписан в ТР като разрешен от закона .
Доказателствата по делото установяват, че първите двама ответници са
съпрузи от 2005 г. и от брака им има родени две деца, които в началото на
проверката са малолетни. Страните не спорят, че ответниците са живели в
едно домакинство с родителите на отв.К., а след смъртта на баща му
семейството на ответниците съжителства в едно домакинство с майката на К..
Първи вариант от заключението на назначената СИЕ относно
реализираните за проверявания период доходи и разходи, изготвено въз
основа на проверки в НАП, НОИ, банкови институции и ТР установява
реализирана като доход от ответниците сумата от 401694,87 лв. от законно
установени източници: възнаграждения по трудови правоотношения;
социални помощи и обезщетения за временна нетрудоспособност;
застрахователно обезщетение ведно с лихва; усвоени по кредитни договори
средства; от продажба на вторични суровини и отпадъци; доход от
осъществявана като ЕТ “АВТОТРЕЙД К.-С. К.“ патентна дейност; от
продажба на метална конструкция - промишлено хале; от реализирани по
3
банкови сметки лихви; от продажби на МПС и недвижими имоти; от
получени парични дарения, от предоставени им в заем средства,
впоследствие договорени като част от цена на недвижим имот, предоставена и
като капаро по сключен със заемодателя предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот; от продажби на МПС и недвижими имоти.
Съобразявайки ползващата се със сила на пресъдено нещо оправдателна
присъда, съдът намира, че в приходна част като доход с установен законен
източник следва да се включи и сумата от 48930,44 лв. – договорени и
реализирани за периода лихви по предоставените от отв.К. парични заеми,
вложени при закупуването на л.а. „Линкълн“, модел „Haвигaтop“, рег. № РР
6014 ВА и два от недвижимите имоти.
Доказано е получаването от ответника по наследство от починалия му
баща Х. К. на сумата от 42667,00 лв., която сума също следва да се включи в
приходната част като доход.
В обобщение, настоящата инстанция приема, че реализираните като
приход за проверявания период средства са в общ размер на 493292.21лв.
/401694,87+48930,44 + 42667,00/.
Назначената СИЕ установява общ размер на извършените за
проверявания период разходи от 137225,00 лв.
Изчислен по правилото на §1, т.5 ЗОПДНПИ (отм.) като съотношение
между законно установените за периода приходи от 493292.21лв лв. и
доказано извършени разходи в размер на 137225,00лв., нетният доход е
положителна величина от 356067.21 лв.
Изхождайки от формулиравката на понятие „имущество“, съобразно § 1
от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ и предвид заключенията на приетите по делото
експертизи, съдът приема:
Съобразно вариант първи от СИЕ стойността на придобитото за
периода и налично в края му имущество е в размер на 267257,00лв. След
приспадане на признатата с присъдата като правомерен доход от лихви сума
от 48930,00лв. и на претендираната левова равностойност на дяловото
участие на отв.К. в капитала на „Заложна къща Капитал - 62“ ООД, ЕИК
*********, установеното в наличност имущество е в размер на 217327,00лв.
Във всички варианти на заключението си, вещото лице е приело за
4
установени извършените за проверявания период разходи в общ размер на
137225,00 лв., като правилно в разходната част на заключението не е
включена сумата от 56086.11 лв. като сбор от предоставяните от ответника в
заем средства, които са му били възстановени. До връщането им на
заемодателя тези средсва са с характер на вземане, а след връщането им, са
придобили характер на имущество.
Изчислен по правилото на §1, т.5 ЗОПДНПИ (отм.) като съотношение
между законно установените за периода приходи от 493292,21 лв. и доказано
извършени в размера на 137225,00 лв. разходи, в случая нетният доход е
положителна величина от 356067,21 лв.
Чл. 21 ЗОПДНПИ /отм./ обвързва предположението за незаконния
произход на имуществото с наличието на значително несъответствие,
дефинирано изрично като надвишение в стойността на придобитото
имущество над установените доходи с повече от 250000 лв. Съгласно
решение № 86/11.06.2020 г. по гр.д.№ 3930/2019 г. 4-г.о. на ВКС
неприключилите проверки и производства пред съда по отменения закон
продължават по реда на този закон – пар.5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ, поради
което като „значително несъотвествие“ между имуществото и нетния доход
следва да надвишава 150000 лева.
Потестативното право на държавата възниква, когато натрупаното
имущество не може да бъде обяснено със законен източник на доход.
Установените и приети по делото стойности сочат, че нетния доход е
положителна величина, поради което не е налице изискуемото значително
несъответствие по смисъла на чл.21 ЗОПДНПИ /отм./, вр.§1, т.8 ДР
ЗОПДНПИ /отм./, обуславящо възникването на правото на държавата за
отнемане на незаконно придобито имущество.
Предявените от КПКОНПИ искове по чл.74, ал.1 вр. чл.74ЗОПДНПИ,
вр. с §5 ПЗР на ЗПКПОНПИ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени,
а обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, на основание чл.78 от ГПК КПКОНПИ следва
да бъде осъдена да заплати на ответниците направените от тях разноски в
размер на 34560 лв с ДДС, от които 28800 лв.- адв.възнаграждение и 5760 лв.-
ДДС.
5
На осн.чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ и според изхода на спора въззивникът
следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в размер на
11533.20 лв.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009/10.06.2022 г. по гр.д.№ 152/2016 г.
на Окръжен съд – Разград.
ОСЪЖДА КПКОНПИ, ЕИК129010997, ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. К., К. Н.
К., Хасан С. К. и Г. С. К., разноски в размер на 34560 лв с ДДС /28800 лв.-
адв.възнаграждение и 5760 лв.- ДДС/.
ОСЪЖДА КПКОНПИ, ЕИК129010997, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 11533.20 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6