№ 161024
гр. София, 05.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Частно гражданско дело №
20241110119822 по описа за 2024 година
РАЗПОРЕДИ:
Делото ДА СЕ ВЪРНЕ на Софийския градски съд за произнасяне по
възражението на Богдан Русев – съдия-докладчик по ч.гр.д. № 19822/2024г. на СРС,
относно поставен индекс от инстанционен контрол за Разпореждане №
62062/25.04.2024г. по ч.гр.д. № 19822/2024г. на СРС, изложено по-долу.
ВЪЗРАЖЕНИЕ
от Богдан Русев – Председател на 173 състав на І ГО на СРС,
по чл. 8.3 от ПОПИСАРИППВНД относно поставен индекс за осъществен от
Софийския градски съд инстанционен контрол
С Определение № 16871/24.10.2024г. по в.ч.гр.д. № 8355/2024г. на СГС, ГО, III-Б
възз.с-в, е отменено Разпореждане № 62062/25.04.2024г. по ч.гр.д. № 19822/2024г. на СРС,
173 състав, касаещо отхвърляне на подаденото заявление за сумата от 17,81 лева за лихва,
поискана от заявителя като възнаградителна. За да отмени акта на районния съд, съставът на
Софийския градски съд е приел, че с оглед приетата норма на чл. 19, ал. 4 ЗПКр не може да
се приеме, че уговорката за заплащане на договорна лихва в размера съобразно процесния
договор е нищожна при положение, че ГПР по договора не надхвърля размера по чл. 19, ал.
4 ЗПКр, както и че тези въпроси следва да бъдат изяснени в исковото производство.
Поставен е индекс за инстанционен контрол 1-3А, който се поставя на съдебен акт, който е
изцяло отменен от горната инстанция и е постановен акт по същество или актът е изцяло
отменен и делото е върнато за разглеждане.
Въпросът относно това дали уговорка за възнаградителна лихва в размер над два или
пъти размера на законната такава, е нищожна на собствено основание поради противоречие
1
с добрите нрави, е обект на противоречива практика на Върховния касационен съд. Факт е,
че действително е налице съдебна практика на върховната съдебна инстанция в насоката,
възприета от въззивния състав, включително р.50086/21.12.2023г. по т.д. № 1027/2022г. на
ВКС, I т.о., опр. 2483/21.05.2024г. по гр.д. № 3850/2023г. на ВКС, III г.о. В същото време
обаче е налице и практика в различна насока, цитирана в оспорения пред въззивната
инстанция съдебен акт, обвързваща валидността на клаузата за заплащане на
възнаградителна лихва със съответствието на уговорения ú размер и добрите нрави. Това
виждане се застъпва и в по-новата текуща практика на съдилищата, например
опр.260283/17.09.2020г.-ч.гр.д.9521/2020г.-СГС,ТО-VІ, опр.266415/17.12.2020г.-
ч.гр.д.10945/2020г.-СГС-ІІ-Г, опр.266852/29.12.2020г.-ч.гр.д.7204/2020г.-СГС-І-24с-в,
опр.260551/12.01.2021г.-ч.гр.д.12338/2020г.-СГС-ІV-Д, опр.261885/29.01.2021г.-
ч.гр.д.10946/2020г.-СГС-І, опр.264704/11.03.2021г.-ч.гр.д.842/2021г.-СГС-І,
опр.267499/22.04.2021г.-ч.гр.д.3671/2021г.-СГС, ТО-VІ, опр.268991/20.05.2021г.-
ч.гр.д.5247/2021г.-СГС-ІІІ-В, опр.1227/16.07.2021г.-ч.гр.д.8622/2021г.-СГС,ІV-Е,
опр.1614/09.08.2021г.-ч.гр.д.9449/2021г.-СГС-ГК, опр.2820/30.09.2021г.-ч.гр.д.10400/2021г.-
СГС-ГО-ІV-А, опр.2810/01.10.2021г.-ч.гр.д.11619/2021г.-СГС-ЧЖ-І-К, опр.3352/14.10.2021г.-
ч.гр.д.5828/2021г.-СГС-ГО-ІV-Е, опр.275245/29.10.2021г.-ч.гр.д.5236/2021г.-СГС-ІV-В,
опр.3737/29.10.2021г.-ч.гр.д.11615/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр.3689/28.10.2021г.-ч.гр.д.11629/2021г.-
СГС-ІІ-Б, опр.5127/15.12.2021г.-ч.гр.д.14401/2021г.-СГС, опр. 260474/21.01.2022г.-
ч.гр.д.2624/2021г.-СГС-ІІ-Д, опр. 1161/15.02.2022г.-ч.гр.д.890/2022г.-СГС-І-К, опр.6623-
12.07.2022г.-ч.гр.д.898/2022г.-СГС-І, опр.6309/01.07.2022г.-ч.гр.д.190/2022г.-СГС-ГО-ІVГ,
опр.6150/28.06.2022г.-ч.гр.д. 1249/2022г.-СГС-ГО-ІІД, и др.
В конкретния случай, доколкото релевантният за произнасянето на
първоинстанционния съд въпрос е решаван при наличието на противоречива практика на
Върховния касационен съд, то, според Правилата, следва да се постави индекс от група 4 на
част II от ПОПИСАРИППВНД и в частност индекс 1-4д.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2