Решение по дело №45538/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14056
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Кирил Стайков Петров
Дело: 20211110145538
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14056
гр. София, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. П.
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. П. Гражданско дело №
20211110145538 по описа за 2021 година


Съдът е сезиран с искова молба от И. Е. П. и С. И. Г. за осъждането на Е. М. С. и И.
И. К.-С. при условията на солидарност да заплатят на всеки един от ищците по 750 лв.,
представляваща претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в напрежение, стрес,
безпокойство, разстройство на съня, избухливост, променливост в настроенията и други,
поради създаване на шум над допустимите норми и във време, което нарушава обществения
ред в периода от средата на май 2020 г. до 30.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че И. Е. П. е собственик на ап. 49, находящ се в гр.
София, ж. к. Лагера, ул. Мъглен № 12, бл. 54, вх. Г, а С. И. Г. притежава пожизнено право на
ползване на апартамента. И двамата ищци живеят в апартамента. Твърдят, че ответниците са
собственици при режим на СИО на ап. 36, находящ се в съседния вход - гр. София, ж. к.
Лагера, бл. 54, вх. В. От средата на месец май 2020 г. започнал ремонт в ап. 36. Ремонтът
продължавал и до момента. От страна на собствениците на ап. 36 и допуснатите от тях лица
в имота не се спазвали часовете на СО за спазване на обществения ред и спокойствие и се
извършвали шумни ремонтни дейности. От тези действия ищците получили системно
разстройство на съня, напрежение, стрес, станали избухливи с променливо настроение.
Твърдят, че неправомерните действия се изразяват в създаване на шум над допустимите
норми и във време, което нарушава обществения ред и спокойствие. Претендират
обезщетение за неимуществени вреди Сочат, че ответниците като съпрузи и съсобственици
отговарят солидарно. Молят исковете да се уважат. Претендират законна лихва и разноски.
Сочат начин на плащане – чрез пощенски запис до всеки един от ищците на посочения по
1
делото адрес.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали писмен отговор на исковата молба.
Намират исковата молба за нередовна. Оспорват иска по същество. Оспорват да е налице
причинно-следствена връзка между тяхното поведение и твърдените неимуществени вреди.
Оспорват сочения в исковата молба начален момент на ремонта. Твърдят, че всички СМР
свързани с ползването на машини са били в помещения, които не граничат с общата
разделителна стена между апартаментите № 49 и № 36, ползвани са за кратък период от
време и в разрешеното за това време. Липсвало противоправно поведение. По отношение на
обществения ред и спокойствие твърдят, че разпоредбите са били спазвани. Липсвали
реално понесени вреди. Моли се претенциите да се отхвърлят като неоснователни и
недоказани. Претендират разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание - чл. 49 вр. с чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД:
В съдебно заседание на 07.06.2022 г. ищците са конкретизирали, че противоправното
поведение е извършено от лица, на които е възложено от ответниците да извършват
ремонтни дейности.
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата
и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги
възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на
ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./ , са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е безвиновна и гаранционно – обезпечителна ,
но за да бъде ангажирана, следва вредите да са виновно причинени от лицето, на което е
възложено изпълнението на работата при и по повод на която същите са настъпили.
В случая в исковата молба са изложени твърдения относно противоправното
поведение на лицата, на които е възложено извършването на ремонт в ап. 36 – създаване на
шум над допустимите норми и във време, което нарушава обществения ред и спокойствие
при извършването на ремонта в ап. 36, находящ се в съседния вход - гр. София, ж. к. Лагера,
бл. 54, вх. В, в периода от средата на май 2020 г. до м.07.2021 г. Посочването на
конкретното лице - делинквент, не е условие за редовност на исковата молба. Предвид
характера на търсената отговорност достатъчно е твърдението, че вредите са причинени от
лица по повод на работа, която им е била възложена от ответниците - решение № 193 от
09.01.2015 г. по гр. д. № 5685/2013 г. на III г. о., определение № 660 от 15.09. 2014 г. по ч. гр.
д. № 4215/2014 г. на IV г. о.
В тежест на ищците е да установят, че И. Е. П. е собственик, а С. И. Г. притежава
2
пожизнено право на ползване на ап. 49, находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, ул. Мъглен №
12, бл. 54, вх. Г, че с противоправни действия на лица, на които ответниците са възложили,
извършването на ремонтни действия в ап. ап. 36, находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, бл.
54, вх. В, собственост на ответниците, изразяващи се в създаване на шум над допустимите
норми и във време, което нарушава обществения ред и спокойствие, в периода от средата на
месец май 2020 г. до м.07.2021 г., са им причинени неимуществени вреди и какви точно,
причинно-следствена връзка, както и конкретния размер на претенциите.
С определение от 02.05.2022 г. съдът отделил като безспорно и признато между
страните обстоятелството, че И. Е. П. е собственик на ап. 49, находящ се в гр. София, ж. к.
Лагера, ул. Мъглен № 12, бл. 54, вх. Г, а С. И. Г. притежава пожизнено право на ползване на
апартамента, както и, че ответниците са собственици при режим на СИО на ап. 36, находящ
се в съседния вход - гр. София, ж. к. Лагера, бл. 54, вх. В.
Основният спорен въпрос по производството е налице ли е противоправно поведение
от страна на лица, на които ответниците са възложили, извършването на ремонтни действия
в ап. 36, находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, бл. 54, вх. В, собственост на ответниците,
изразяващи се в създаване на шум над допустимите норми и във време, което нарушава
обществения ред и спокойствие, в периода от средата на месец май 2020 г. до м.07.2021 г.
Относно твърденията за създаване на шум над допустимите норми:
С чл. 3 е дефинирано приложното поле на Закона за защита от шума в околната среда
/ЗЗШОС/. В чл. 3, ал. 1 ЗЗШОС е посочено, че законът се прилага за шума в околната среда,
на който хората са изложени в урбанизираните територии, в парковете и градините или в
други тихи зони в урбанизираните територии, в тихите зони извън урбанизираните
територии или в районите в близост до детски и лечебни заведения, училища и
научноизследователски организации. В чл. 3, ал. 2, т. 2 и 3 ЗЗШОС е посочено, че законът не
се прилага за шума предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради. В чл.
11, т. 5 ЗЗШОС е посочено, че министърът на здравеопазването, съвместно с министъра на
околната среда и водите издава наредба, с която се определят показателите за шум в
околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието,
граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни
и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на
стойностите на показателите за шум в околната среда, както и методите за оценка на
вредните ефекти от шума върху здравето на населението.
С оглед законовата делегация са предвидени промени в НАРЕДБА № 6 от 26.06.2006
г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през
различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната
среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени
за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено
предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните
3
ефекти от шума върху здравето на населението /Наредба № 6 от 26.06.2006 г./, влезли в сила
от 2021 г. В чл. 1, т. 4 от Наредба № 6 от 26.06.2006 г. е посочено, че с Наредбата се
определят граничните стойности на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни
сгради, сгради със смесено предназначение и обществени сгради, включително обекти с
обществено предназначение, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство,
рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение. Граничните стойности
на нивата на проникващ шум в помещенията на жилищни сгради и обекти с обществено
предназначение Lден, Lвечер и Lнощ са посочени в приложение № 2, таблица № 1 към
Наредба № 6 от 26.06.2006 г., а именно – за жилищни стаи – Lден – 35 dB (A), Lвечер - 35
dB (A) и Lнощ – 30 dB (A).
В чл. 2 от действащата Наредба за обществения ред на територията на Столична
община от 2018 г. е предвидено – ал. 1 - на територията на СО се забранява създаването на
шум, предизвикан от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, включително за
религиозни, политически, производствени, промишлени, строително-монтажни и ремонтни
дейности в работни дни в периода от 22.00 до 08.00 часа и от 14.00 до 16.00 часа и ал. 2 - в
почивните дни дейностите по ал. 1, създаващи шум, са забранени, освен в случаите на
съгласие на засегнатите обитатели.
С оглед нормативната уредба следва да се обсъди въпросът приложими ли са ЗЗШОС
и Наредба № 6 от 26.06.2006 г. за шума предизвикан от домашни дейности и съседи в
жилищни сгради. В ЗЗШОС изрично е посочено, че законът не се прилага за шума
предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради. В чл. 3, ал. 5 ЗЗШОС също
така изрично е посочено, че изискванията към шума, предизвикан от домашни дейности
и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на общинските съвети, приети
по реда на ЗМСМА. Действително разпоредбата на чл. 11, т. 5 ЗЗШОС препраща към
Наредба № 6 от 26.06.2006 г., която пък урежда граничните стойности на показателите за
шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради. Тези гранични
стойности в помещенията на жилищни сгради касаят хипотези извън шума предизвикан
от домашни дейности и съседи – по арг. от чл. 3, ал. 2, т. 2. и т. 3 ЗЗШОС . Категоричен
извод в тази насока следва и от 16, т. 1 ЗЗШОС, в която е предвидено, че физическите
лица, юридическите лица и едноличните търговци осъществяват дейността си по начин,
който не допуска предизвикване на шум в околната среда, в помещенията на жилищни и
обществени сгради, както и в помещенията на сгради със смесено предназначение над
граничните стойности, определени с наредбата по чл. 11, т. 5. Забраната по чл. 16 ЗЗШОС
касае извършване „дейност“ по занятие – търговски и производствени дейности, но не
и строително-монтажни и ремонтни дейности, извършвани от съседи. ЗЗШОС не се прилага
за „битовия шум“, предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради, респ. не е
приложима и Наредба № 6 от 26.06.2006 г. Приложение в случая намира единствено чл. 2 от
Наредба за обществения ред на територията на Столична община, към който нормативен акт
ЗЗШОС изрично препраща. Следователно и ограниченията за граничните стойности на
показателите за шум в помещенията на жилищни и обществени сгради, предвидени в
4
Наредба № 6 от 26.06.2006 г., касаят външни фактори – при шум предизвикан във вр. с
търговска дейност, но са неприложими при извършването на строително-монтажни и
ремонтни дейности от съседи. Превишаването на тези стойности не представлява
противоправно поведение, доколкото забраната на чл. 16, т. 1 ЗЗШОС не касае шума
предизвикан от домашни дейности и съседи в жилищни сгради, поради което и
събраните доказателства по делото в тази насока не следва да се обсъждат, доколкото не са
релевантни за крайния изход на спора.
Оттук и съдът намира, че за наличието или не на противоправно поведение в случая
от значение е, дали са нарушени разпоредбите на чл. 2 от Наредба за обществения ред на
територията на Столична община – създаден ли е шум при ремонта в работни дни в периода
от 22.00 до 08.00 часа и от 14.00 до 16.00 часа или в почивни дни без съгласието на
засегнатите ползватели. Само установяването на тези обстоятелства при условията на пълно
и главно доказване би ангажирало деликтната отговорност на ответниците.
Относно твърденията за нарушаване на обществения ред:
По делото са представени констативни протоколи на СО, район Красно село от
17.12.2020 г., от 11.02.2021 г. и от 18.09.2020 г., като и при трите проверки е констатирано,
че се извършват ремонтни дейности в ап. 36, но не са констатирани нарушение на Наредба
за обществения ред на територията на Столична община. Изрично в протоколите е
отбелязано, че ремонтни дейности в работни дни в периода от 22.00 до 08.00 часа и от 14.00
до 16.00 часа, в почивни и празнични дни, не се извършват. Представен е по делото
протокол на ЕС на бл. 54, вх. В, с който е дадено одобрение и съгласие от останалите етажни
собственици в гр. София, ж. к. Лагера, ул. Мъглен № 12, бл. 54, вх. В за извършването на
вътрешен ремонт и подобрения в ап. 36.
Свидетелят Красимира Алексиева твърди, че е имало непрекъснато къртене и не са се
спазвали правилата за събота и неделя или да не се вдига шум от 14:00 до 16:00 ч. Посочва,
че при ремонта са използвани канго машина, бор машини. В показанията си свидетеля
Веселин Ружеков се сочи, че са използвани тежки машини, къртачки, дрелки, ъглошлайф и
др. Твърди също, че не са се спазвали правилата за вдигане на шум. Свидетелят твърди, че
нямало събота и неделя, нямало празници, като се работило през цялото време.
Свидетелят Васил Гущерски, който е извършвал част от ремонтните дейности,
твърди, че не се е работило събота и неделя, а през делничните дни се е работило максимум
до 14:00 ч., като е имало дни, в които се е пропускала работа. Излага, че в празнични дни
работата се е пропускала. Твърди, че за всяко действие по ремонта са слагали бележки на
входа. Сочи, че при една от проверките на СО самите проверяващи са уверили, че не се
работи с машините след 14 ч., доколкото машините не били горещи. Посочва, че са се
използвали тежки разбиващи машини като перфоратори, като твърди, че те могат да се
използват максимум 1 час и трябва да машината да изстине преди да се използва отново.
Твърди, че машините са се ползвали до края на ремонта, но не постоянно, а на етапи.
Свидетелят Бистра И. /майка на ответника И. К.-С./ твърди, че на обекта се е работило от
5
09:00 до 14:00, като е имало е имало една събота, в която се е изнасял багаж от апартамента,
за което твърди да е написала съобщение за това.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че не се установява при
условията на пълно и главно доказване твърдяното противоправно поведение – създаване на
шум при ремонта в работни дни в периода от 22.00 до 08.00 часа и от 14.00 до 16.00 часа или
в почивни дни без съгласието на засегнатите ползватели. Съдът не кредитира свидетелските
показания на свидетелите Красимира Алексиева и Веселин Ружеков в частта им, с която се
твърди, че се е вдигало шум от 14 ч. до 16 г., както и в почивни дни. От една страна, тези
показания не кореспондират с останалия събран доказателствен материал, вкл. с писмените
доказателства приети по делото. От друга страна, свидетелските показания в тази им част са
прекалено общи като липсва каквато и да е конкретика. Твърди се извършването на ремонт в
период по-дълъг от година, а свидетелите не сочат дори месец или сезон, в който да се е
вдигало шум в часовете забранени от Наредбата за обществения ред. Доколкото по делото се
установява, че ремонтът е извършван на етапи и периоди, каквато е и нормалната
последователност при продължителни строително-монтажни дейности и основен ремонт, то
при липса на каквато и да е детайлност в показанията на свидетелите Алексиев и Ружеков,
съдът няма как да приеме, че по делото са налице нарушения на правилата за обществения
ред от страна на ответниците.
Действително показанията на свидетелите Гущерски и И.ов, съдът цени по реда на
чл. 172 ГПК, но същите освен по-подробни и правдиви, съвпадат и с приетите по делото
писмени доказателства. При направените три проверки на място по сигнали от СО не са
констатирани нередности, липсват предписани и санкции. В съдържанието на констативните
протоколи не е удостоверено нарушаване на забраните на чл. 2 от Наредбата за обществения
ред за обществения ред на територията на Столична община.
Установява се от свидетелските показания, че една събота е изнасян багаж от ап. 36,
находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, бл. 54, вх. В, но не се установява при изнасянето му да
е създаден шум, а и с представения по делото протокол, подписан от етажни собственици, се
установява съгласие на засегнатите обитатели.
Ето защо, не се установява твърдяното нарушаване на обществения ред при
извършването на ремонта в ап. 36. Липсата на противоправност прави безпредметно
обсъждането на останалите елементи от фактическия състав на претенциите.
Само за пълнота следва да се посочи и, че недоказването на конкретен ден или период
на нарушаването на разпоредбата на чл. 2 от Наредбата за обществения ред за обществения
ред на територията на Столична община не позволява установяване и на причинно-
следствена връзка между поведението на ответниците и причинените неимуществени вреди.
Причинно-следствената връзка между противоправното деяние и вредата от него като
елемент на фактическия състав на генералния деликт, уреден в чл. 45 ЗЗД е налице, когато
деянието е необходимо и закономерно условие за настъпването на увреждането, а не е
случайно свързано с последното /виж решение № 196 от 10.11.2017 г. по т. д. № 396/2017 г.
6
на II т. о. на ВКС/. Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при
мислено изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила, т. е. ако при това
изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между поведението на делинквента и настъпилия вредоносен резултат.
Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно,
а не случайно развитие /виж решение № 101/23.09.2015 г., гр. д. № 5531/2014 г. на IV г. о. на
ВКС/. За да се приеме за установено наличието на причинно-следствена връзка следва по
делото да се установи, че при евентуално нарушение на правилата за шума в Наредбата за
обществения ред, ищците са се намирали в жилището си, доколкото само в тази хипотеза
евентуално противоправно поведение би довело до твърдените вреди. Подобно доказване по
делото липсва. Установява се по делото, че ищцата И. е личен лекар, липсват обаче
доказателства за график и работно време на ищцата, т. е. дали същата не работи в
промеждутъка от 14.00 до 16.00 часа, в кои дни. Относно ищеца П. в исковата молба са
изложени твърдения, че работи от вкъщи, но по делото липсват каквито и да е доказателства
за това, респ. за период, в който ищецът е работил от вкъщи, доколкото периодът на
извършения ремонт е значителен. По делото не са ангажирани и доказателства ищецът да е
участвал в дистанционен курс по испански език в процесния период. По делото категорично
се установява и, че част от твърдените неблагоприятни последици от ищците не са във
връзка с извършените строително-монтажни работи в съседния апартамент, а именно
системно разстройство на съня. По делото липсват, както твърдения, така и каквито и
доказателства ремонтни дейности в съседния апартамент да се извършвани през нощта,
поради което и не е налице причинно-следствена връзка.
Неблагоприятните последици от непроведеното доказване са в тежест на ищците /арг.
от чл. 154, ал. 1 ГПК/, поради което исковете ще се отхвърлят изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се дължат
единствено на ответниците. Ответниците представят списък по чл. 80 ГПК и доказателства
за направата на разноски в общ размер на 960 лв. – за заплатен адвокатски хонорар и
заплатен депозит за експертиза. На всеки от ответниците ще се присъди по ½ от посочената
сума или по 480 лв., които ще се възложат в тежест на ищците.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Е. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК
ЛАГЕРА, бл.54, вх.Г, ет. 3, ап. 49, срещу Е. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ЖК.ЛАГЕРА, бл. 54, вх. В, ет. 3, ап. 36, и И. И. К.-С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ЖК.ЛАГЕРА, бл. 54, вх. В, ет. 3, ап. 36, иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. чл. 52
ЗЗД, за осъждането на Е. М. С. и И. И. К.-С. да заплатят при условията на солидарност на И.
Е. П., сумата в размер на 750 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди -
напрежение, стрес, безпокойство, разстройство на съня, избухливост, променливост в
7
настроенията, поради противоправни действия на лица, на които ответниците са възложили,
извършването на ремонтни действия в ап. 36, находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, бл. 54,
вх. В, собственост на ответниците, изразяващи се в създаване на шум над допустимите
норми и във време, което нарушава обществения ред, в периода от средата на месец май
2020 г. до м.07.2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК
ЛАГЕРА, бл.54, вх.Г, ет. 3, ап. 49, срещу Е. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК.
ЛАГЕРА, бл.54, вх.В, ет.3, ап.36, и И. И. К.-С., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ЖК.ЛАГЕРА, бл.54, вх.В, ет.3, ап.36, иск с правно основание чл. 49 вр. с чл. 45 вр. чл. 52
ЗЗД, за осъждането на Е. М. С. и И. И. К.-С. да заплатят при условията на солидарност на С.
И. Г., сумата в размер на 750 лв., представляваща претърпени неимуществени вреди -
напрежение, стрес, безпокойство, разстройство на съня, избухливост, променливост в
настроенията, поради противоправни действия на лица, на които ответниците са възложили,
извършването на ремонтни действия в ап. 36, находящ се в гр. София, ж. к. Лагера, бл. 54,
вх. В, собственост на ответниците, изразяващи се в създаване на шум над допустимите
норми и във време, което нарушава обществения ред, в периода от средата на месец май
2020 г. до м.07.2021 г.
ОСЪЖДА И. Е. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК ЛАГЕРА, бл.54, вх.Г, ет.
3, ап. 49 и С. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК ЛАГЕРА, бл.54, вх.Г, ет. 3, ап.
49, да заплатят на Е. М. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК.ЛАГЕРА, бл.54, вх.В,
ет.3, ап.36, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 480 лв. – за разноски по
производството.
ОСЪЖДА И. Е. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК ЛАГЕРА, бл.54, вх.Г, ет.
3, ап. 49 и С. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК ЛАГЕРА, бл.54, вх.Г, ет. 3, ап.
49, да заплатят на И. И. К.-С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ЖК.ЛАГЕРА, бл.54, вх.В,
ет.3, ап.36, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 480 лв. – за разноски по
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8