№ 3749
гр. София, 24.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110111097 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. И. Й., уточнена с
молба с вх. № 143242/22.05.2023 г. Предявен е иск за осъждане на ответника Н. Б. П. да
заплати на ищцата платена от последната без основание сума в общ размер от 10003,80
лева.
В исковата молба и уточняващата я такава се твърди, че чрез банкови преводи,
извършени в периода от 23.12.2021 г. до 10.01.2023 г. ищцата превела от личната си
банкова сметка по сметка на ответницата сума в общ размер на 10003,80 лева с
основание „лизинг *******“. Поддържа се, че между страните по делото никога не бил
сключван договор за лизинг, поради което постъпилата по сметката на ответницата
сума била платена при изначална липса на основание. Изложени са твърдения, че
лизингополучател на товарен автомобил „Фиат 500“ с рег. № ******* било /фирма/
едноличен собственик и управител на което била майката на ответницата.
Автомобилът бил предоставен от дружеството лизингополучател на Б.И. - фактически
съжител на ищцата, като служебен, тъй като това лице било в трудово правоотношение
с /фирма/ от 05.11.2021 г. След прекратяването на трудовото правоотношение била
постигната устна уговорка между Б. Й. и /фирма/ дружеството да придобиело
лизинговия автомобил от свое име, но за сметка на ищцата, като /фирма/ следвало да
уговори с лизингодателя ***** след изплащане на лизинговите вноски собствеността
върху автомобила да бъде прехвърлена на Б. Й.. Била постигната и уговорка, че ищцата
и Б.И. щели да ползват автомобила безвъзмездно до изплащането му на лизингодателя.
Поради това, Б. Й. заплащала лизинговите вноски по сметка на Н. П., тъй като
последната заявила, че действала от името на /фирма/. На 26.01.2023 г. ищцата и Б.И.
получили писма, с които пълномощното за управление на автомобила в тяхна полза
1
било оттеглено, като се искало фактическото му предаване. От своя стрА. ищцата
отправила искане при връщането на автомобила да бъдат възстановени заплатените
лизингови вноски. /фирма/ отказало да възстанови същите, като заявило, че по сметка
на дружеството не са постъпвали пари за лизинг. Н. П. също отричала да е получавала
такива. В резултат на тази кореспонденция уговорката за прехвърляне собствеността
върху автомобила била прекратена, а МПС било върнато на 07.02.2023 г. Въз основа на
тези аргументи е отправено искане за осъждане на ответната стрА. да възстанови на
ищцата сумата от 10003,80 лева като платена без основание, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Н. Б. П. за
отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявената искова
претенция се оспорва в цялост като неоснователна. Твърди се, че липсвало обогатяване
на ответницата за сметка на ищцата, както и че процесните плащания не били
направени при изначална липса на основание, тъй като между страните бил сключен
неформален договор. Ответницата поддържа, че по молба на Б.И. се съгласила да
сключи договор за лизинг на автомобил от свое име, но за сметка на Б. Й. и Б.И., като
автомобилът - товарен автомобил „Фиат 500“ с рег. № ******* - бил предаден
директно на двамата. Договорът за лизинг бил сключен от /фирма/, а ответницата била
солидарен длъжник по същия. Сочи, че постъпилите по нейната сметка суми на
основание „лизинг“ били предадени от нея на /фирма/, като с тях били погасявани
задълженията към лизингодателя ***** ЕАД. На 21.01.2023 г. лизингодателят
изпратил сметка за незаплатена 3-та вноска по застраховка „Каско“ на автомобила в
размер на 306,58 лева, която не била изплатена от Б. Й. и Б.И., поради което на
26.01.2023 г. /фирма/ изпратило покА. до двамата за оттегляне на пълномощията за
управление на автомобила и за неговото връщане. Поддържа се, че при постигането на
устната уговорка за сключването на лизингов договор ищцата била наясно, че при
спиране на плащанията по договора автомобилът подлежал на връщане, а заплатените
до този момент вноски оставали за сметка на получателите на автомобила. Въз основа
на изложеното е отправено искане за отхвърляне на предявения иск и за заплащане на
сторените по делото разноски.
Съдът, като извърши проверка за редовност на исковата молба по реда на 140,
ал. 1 ГПК, намира, че същата следва да бъде оставена без движение, на основание чл.
129, ал. 4, вр. ал. 2 ГПК. В същата са допуснати противоречия, доколкото ищцата
поддържа, че претендира връщането на процесната сума поради заплащането при
изначална липса на основание. В исковата молба, обаче, са изложени фактически
твърдения за съществуващ между страните неформален договор за поръчка (устната
уговорка между страните за придобиване на лизинговия автомобил), прекратен след
отправената от /фирма/ покА. за връщане на автомобила, т. е. за последваща липса на
основание за заплащане на процесната сума, като в т. 6 от уточняваща молба с вх. №
2
143242/22.05.2023 г. изрично е посочено, че заплатените от ищцата суми подлежат на
възстановяване, „с оглед прекратяването на уговорката за прехвърляне собствеността
на автомобила“. Поради това противоречие в исковата молба, на ищцата следва да се
предостави възможност да отстрани констатирА.та нередовност.
С цел процесуална икономия и доколкото е осъществена процедурата по чл. 131
ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание,
като коректната правна квалификация на иска ще бъде допълнена след отстраняването
на допуснатите нередовности в исковата молба.
По отношение на направените от страните доказателствени искания, съдът
намира, че следва да бъдат допуснати като писмени доказателства по делото
приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи. Към
доказателствения материал следва да бъдат приобщени и документите, представени от
ищцата с молба с вх. № 143242/22.05.2023 г. По отношение на заявените от страните
искания за разпит на свидетели, съдът намира, че следва да предостави възможност за
конкретизиране на обстоятелствата, за установяването на които са направени тези
искания, в случай че същите се поддържат от страните, като в тази връзка последните
следва да съобразят обстоятелствата, отделени от съда като безспорни между тях с
проекта за доклад по делото.
Така мотивиран и след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК, на
основание чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без движение исковата молба по делото.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението в писмена молба с
препис за насрещната стрА. да отстрани допуснатите нередовности в подадената
искова молба, като:
заяви изрично на какво основание претендира връщането на сумата от
10003,80 лева - като платена при изначална липса на основание или като платена
на отпаднало основание, като съобрази изложеното в мотивната част на
определението.
При неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната, а
производството по делото - прекратено.
ПРИЕМА следния ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ПРЕДМЕТ на делото е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за
3
осъждане на Н. Б. П. да заплати на Б. И. Й. сумата от 10003,80 лева, платена при липса
на основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По делото не са спорни между страните и не се нуждаят от доказване
обстоятелствата:
че е сключен договор за лизинг на товарен автомобил „Фиат 500“ с рег. №
******* с лизингополучател /фирма/ и солидарен длъжник Н. Б. П.;
че между Б. И. Й. и трето за спора лице (Б.И.) - от една стрА., и Н. Б. П. - от друга,
е постигната устна уговорка за придобиване собствеността на лизинговия
автомобил по сключения договор за лизинг от /фирма/, но за сметка на Б. И. Й. и
третото за спора лице;
че Б. И. Й. и третото за спора лице са получили фактическото държане върху
лизинговия автомобил след сключването на договора за лизинг;
че Б. И. Й. е заплатила по сметка на Н. Б. П. сумата от 10003,80 лева на основание
„лизинг“;
че лизинговият автомобил е върнат от ищцата и третото за спора лице на /фирма/
на 07.02.2023 г., към която дата постигнатата между Б. И. Й., Б.И. и Н. Б. П. устна
уговорка е прекратена.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да докаже:
заплащането на процесната сума (обстоятелство, отделено като безспорно между
страните);
постъпването на сумата в имуществения комплекс на ответника (обстоятелство,
отделено като безспорно между страните);
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже, че:
наличието на валидно основание за заплащане на процесната сума от ищеца в
негова полза;
всички факти, на които основава своите искания или възражения.
НАПЪТВА страните към спогодба или друг способ за уреждане на спора
(включително медиация), като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно
приключване на спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и
извънпроцесуалните им взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
4
ищеца. В случай че страните постигнат съгласие за доброволно уреждане на спора,
следва да уведомят за това съда.
ДОПУСКА като писмени доказателства по делото приложените към исковата
молба и към отговора на исковата молба документи, както и документите, представени
от ищеца с молба с вх. № 143242/22.05.2023 г.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението да заявят
поддържат ли исканията си за разпит на свидетели, като в този случай конкретизират
обстоятелствата, за установяването на които искат събиране на гласни доказателствени
средства, като съобразят обстоятелствата, отделени като безспорни с проекта за доклад
по делото.
При неизпълнение на указанията в срок исканията за разпит на свидетели ще
бъдат оставени без уважение.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 19.03.2024
г. от 10:00 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание следва да вземат становище по проекта на доклад по делото и по дадените
със същия указания.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба
писмени доказателства, както и да изрази становище и да посочи и представи
доказателства във връзка с направените от ответника в отговора на исковата молба
оспорвания и възражения.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5