РЕШЕНИЕ
26.03.2015 г. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-1 състав в открито
съдебно заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди и
четиринадесета година състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ИВАНОВА
при секретаря Д.Т.
при участието на прокурора
като разгледа т.д. № 3642
по описа за 2013, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединение на искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът М.НА М.И С. е предявил иск срещу Б.Т.С.. Твърди, че между страните е сключен договор. С него ответникът в качеството на изпълнител, се е задължил да изразходва предоставените му целеви финансови средства за доизграждане и ремонт на високопланински туристически обект хижа М., в съответствие със заложените в проект вх. № 09-00-245/15 от 26.10.2010 г. количествено-стойностни сметки. На 29.4.2011 г. от БТС е постъпило писмо с искане за удължаване срока по сключения договор като причини за удължаване на срока са посочени откриване и провеждане на процедура по ЗОП за избор на изпълнител за финансираните по договора дейности като липсата на възможност за стартиране на самите дейности - СМР, поради високопланинско местоположение на туристически обект хижа М.. Във връзка с това на 26.5.2011 г. е подписано допълнително споразумение № 1 към цитирания договор и срокът на договора е продължен до 30.11.2011 г. На 23.11.2011 г. отново е постъпило искане от БТС за ново удължаване на срока на договора, към което е приложен акт от 21.11.2011 г. за установяване състоянието на строежа на високопланински туристически обект хижа М. при спиране на строителството поради неблагоприятни метеорологични условия, образец 10 . С оглед направеното искане, срокът да договора е продължен до 1.9.2012 г. с подписване на допълнително споразумение № 2 от 14.12.2011 г. С писмо вх. $ 09-00-2953/10 от 28.8.2012 г. БТС отново е искал продължаване на срока на действие на договора до 30.12.2012 г. като причина за това посочва обилни снеговалежи, ниски температури, труден достъп до високопланински туристически обект хижа М. в съответствие с чл. 17 от договора, МФВС е поискало от БТС сертификат за форсмажор, издаден от БТПП с писмо то 13.9.2012 г. В отговор на искането , МФВС БТС е уведомил министерството, че са предприети действия по издаване на сертификат за форсмажор.
На 5.11.2012
г. с писмо МФВС е напомнило на БТС, че към посочената дата сертификат за
форсмажор не е представен. С второ писмо от 14.12.2012 г. ищецът уведомява
ответника ,че срокът по сключения договор е изтекъл на 2.10.2012 г. Със същото писмо ищецът уведомява, че не са
изпълнени всички условия и поради това следва да се приложи санкцията по чл. 9
от договора. ЕДва на 27.12.2012 г. ищецът е получил писмо с което са
представени документи за извършени СМР, финансови отчети за 2010, 2011,
Моли да бъде осъден ответникът да заплати главница в размер на 900 000 лв, както и мораторна лихва 245 405,25 лв.
Ответникът оспорва исковете. Счита ,че срокът , уговорен в договора за целево финансиране чл. 2 е неясен по своето същество, т.е. за какво е уговорен. При всички случаи, срокът не фиксира падеж на задълженията на БТС. Самият член 12 от договора бил нищожен поради липса на основание. Ако се приеме, че договорът е прекратен с изтичане на срока на договора 1.9.2012 г. то не действат санкционните клаузи по чл. 8 и 9 от договора.
При прекратяване на договора не можело да има санкция , защото договорът не можел да бъде основание за това.
Прекратяването било различно от развалянето. Но по същество чл. 9 вр. чл. 13 уреждали разваляне чрез едностранно волеизявление без предизвестие. На практика нямало разваляне. Писмото от 5.11.2012 г. не съдържало волеизявление за разваляне. Нямало уредба на развалянето по право. Чл. 9 била клауза за неустойка, която била нищожна. Не били налице специалните предпоставки на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. Дори и съдът да не приеме мотивите на настоящия отговор, нямало прекратяване, защото била налице непреодолима сила. спрямо изпълнителя "А Т.Д.Г." ЕООД.
Софийски градски съд, на основание чл. 235
от ГПК след анализ на всички доказателства по делото по отделно и в тяхната
съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото договор, чието сключване не се оспорва № 23-00-43/17.9.2010 г., се установява, че Министерство на физическото възпитание и спорта (МФВС) и Б.Т.С. (БТС) са сключили договор. Предметът на договора е очертан по следния начин - възложителят ( МФВС) се задължава да предостави на изпълнителя БТС сумата от 900 000 лв, а изпълнителят БТС се задължава да изразходва предоставените му целеви финансови средства за доизграждане ни ремонт на високопланински туристически обект хижа "М." в съответствие със заложените в проекта дейности и количествено-стойностни сметки - приложение 1. Съдът намира, че договорът не е за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, а е договор за изработка. Възложителят е възложил на изпълнителя да доизгради и ремонтира обекта съгласно планове. Следователно му е възложил извършването на определена работа срещу възнаграждение. Специфирана е работата, която е възложена съгласно проекти, както и в какво се състои. Специфицирано е , че задължение на ответника е да изработи това, което е възложено. А също така изпълнителят заплаща сумата от 900 000 лв. В отклонение от диспозитивното правило на чл. 259 от ЗЗД, със средства на ищеца е възложена поръчката като в уговорената сума като разграничението е направено в количествено-стойностни сметки, приложение 1. На ответника е възложено освен постигане на възложения резултат и избор на изпълнител по реда на обществените поръчки.
Не се спори, че М.НА М.И С. е правоприемник на възложителя министерство на физическото възпитание и спорта.
Срокът на договора е 30.6.2011 г., т.е. до тази дата следва да се извърши възложената работа. С допълнително споразумение № 1 от 26.5.2011 г. е уговорено, че срокът на договора се продължава до 30.11.2011 г. С допълнително споразумение № 2 срокът е продължен до 1.9.2012 г.
В чл. 9 на договора е уговорено, че при непредставяне от изпълнителя или мотивирано неприемане на работата от възложителя на документите по чл. 4, ал. 4 и 5 или представянето им извън посочения срок, изпълнителят възстановява в пълен размер средствата, ведно със законна лихва от датата на превода им.
В чл. 13 е уговорено, че договорът може да се прекрати преди изтичане на неговия срок, за който е сключен както по взаимно съгласие и постигане на уговореното и с едностранно предизвестие в случаите на чл. 3, ал. 4 и чл. 8 и 9 от възложителя. Предвид основанието на нормата съдът намира, че нормата на чл. 9 следва да се тълкува заедно с нормата на чл. 13 т. 5 от договора. Само при прекратяване на договора страните са уговорили връщане на цялата получена сума от него. Действително страните са уговорили прекратяване на договора, но договорът не е с периодично изпълнение, той не може да бъде прекратен след като е започнало неговото изпълнение. Поради това и на основание чл. 20 от ЗЗД съдът приема, че само при разваляне на договора се дължи връщане на дадената по него сума. Тази уговорка между страните съответства на нормата на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД, съгласно, която ако стане явно, че изпълнителят не може да изпълни договора, възложителят може да развали договора като има право на обезщетение по общите правила.
В конкретния случай следва да се прецени има ли основание за разваляне на договора.
Срокът на договора е 01.09.2012 г.
Ответникът в съответствие със сключения договор е избрал строител и му е възложил работата, която е поел спрямо ищеца да извърши. Това е "А Т.Д.Г." ЕООД с договор за обществена поръчка от 14.10.2011 г.
Ответникът с решение КС – ОП 1/13.9.2011 г. е класирал по обществената поръчка на първо място „А. Т.Д.Г.“ ЕООД с 85,35 точки и го е определил за изпълнител на поръчката с предмет „Доизграждане и ремонт на високопланински туристически обект Хижа М.“. С протокол от 20.7.2012 г., сключен между ответника и подизпълнителя е констатирано пълното ерозирало трасе. Със споразумение 21.7.2012 г. е възложено възстановяване на трасето от ответника на изпълнителя „Ай Т.Д.Г.“ ЕООД.
Актът за установяване на строителството при неговото продължаване 11 от 10.07.2012 г. констатира, че са изпълнени тухлена зидария, външна мазилка и каменна облицовка, монтирани прозорци и външни дървени капаци на прозорците, външни метални врати и вътрешни инсталации. Този акт се издава след спиране на строителството.
От заключението на вещото лице Л.Й. се установява, че изцяло е приет обекта, видно от протокол от 7.9.2013 г. за приемането от БТС от изпълнителя "Ай Т.Д.Г." ЕООД. Няма данни към 1.9.2012 г., 3.10.2012 г. не са представени протоколи обр. 19.
От представения протокол обр. 19 от 12.11.2012 г. за приемане на изпълнени СМР поставени материали и непредвидени работи на стойност 555 336,40 лв без ДДС или 666 403 лв с ДДС. Протокол обр. 19 за изпълнени работи към 7.9.2013 г. на стойност 52 255,33 лв без ДДС или 62 706,40лв с ДДС. При сравняване на количествено-стойностната сметка към договора между страните поделото, е установено, че към 12.11.2012 г. са изпълнени по-голямата част от договорните по видове работи, а в стойностно изражение са изпълнени работи за 666 403,68 лв с ДДС, които представляват 91,5 % от сумата 728 210 лв, колкото е стойността на договора между БТС и изпълнителя "Ай Т.Д.Г." ЕООД.
Към 7.9.2013 г. са изпълнени 100 % от работата, договорени от ответника с подизпълнителя по договор от 14.10.2011 г., а в стойностно изражение 729 110 лв, които са 100,1` % от сумата 728 210 лв, колкото е стойността на договора между страните по делото. Процентът е над 100 поради включване на нови работи извън договора. Изпълнението в стойностно изражение, отнесено към сумата в договора между ММС и БТС е 80 %.
Според
заключението на вещото лице Й. с оглед представените справки за метеорологичните
условия през зимата на 2011 -
Температурата на въздуха по време на полагане на подовите настилки и температурата и влажността на основата, върху която се полагат настилките, трябва да съответстват на предписанията на проекта и технологията на изпълнението на съответната настилка. За поставяне на дюшеме влажността на основата не следва да е повече то 4 %. При монтажа на настилката температурата на помещението не следва да е по ниска от 15 градуса Целзий, а влажността на въздуха 40 – 60 %. С оглед та това, че температурите са били под изискуемите и влажността е била висока, т.е. не са били налице условията за извършване на необходимите СМР, е било невъзможно да се изпълнят всички СМР в срок до 1.9.2012 г.
От разпита на
свидетеля И.Д., управител на подизпълнителя, се установява, че започнали да
изпълняват късно договора по ЗОП. Чак юли
От разпита на свидетеля Зафиров се установява, че е извършвал инвеститорски контрол. Достъпът е бил силно затруднен. Бил натоварен от БТС да прави оглед преди да се започне каквото и да било поради лошите атмосферни условия. Иска да каже, че било много трудно да се стигне от сам човек, а с транспорт още повече. В началото материалите се издигали с лифт с кабинки за товар. Мисли, че пригодили камион. Изпълнението почнало реално лятото на 2012 г.
От разпита на свидетелката Л.Т. се установява, че е строителен надзор, който осъществява надзор по изпълнението на обществената поръчка за хижа М.. Предвид, че обектът се намира на проста голяма надморска височина и условията за започване на работа не били както при обикновено строителство. Нейният ангажимент като строителен надзор все пак бил ода следят за качествено изпълнение на строителство и за безопасност и на строителния процес и на изпълнителите , които го вършат. В годината на сключване на договора не било възможно да се започне строителство. Следващата година юли започнало строителството. Реално 3-4 месеца можело да се работи нормално при добри климатични условия. Тя е подписвала заповедите от 15.9.2012 г. Тя е част от представената заповедна книга, водена от строителния надзор. С тази заповед е констатирано, че поради обилни дъждове извършването на СМР е невъзможност и е наредено спирането на строителството до по-благоприятни условия. Съставен е акт за спиране на строителството поради неблагоприятни метеорологични условия , образец 10 на 3.10.2012 г. като са изпълнени следните СМР: вътрешна мазилка, фаянс по стени, подови настилки – теракот, гранитогрес, дюшеме, вътрешни инсталации, монтирани мивки, моноблоци, смесители, врати 100 %, топлоизолация 100 %, варова мазилка, шпакловка латекс, теракот, лепило, гранитогрес, санитарен фаянс, мивки, моноблоци, смесителни батерии, душ батерии, цимент пясък са доставените материали. Актът е подписан от ответника, строителния надзор и строителя.
Съдът намира, че актовете образец 10 и 11 следва да се приемат като официални удостоверителни документи, доколкото са подписани и от строителния надзор. Строителният надзор се осъществява въз основа на разрешение от държавен орган и лицето, упражняващо строителен надзор извършва дейност по установяване съобразността на строежите със закона и стандартите в строителството. Поради това изявленията на лицата, упражняващи дейност по строителен надзор, са официални удостоверявания – издадени от тях в кръга на функциите им. Поради това съдът приема, че отразеното в актовете за установяване състоянието на строежа образец 10 и акта за установяване състоянието при продължаване на строителството са официални удостоверителни документи, на основание чл. 179 от ГПК. |Ето защо те са противопоставими на ищеца и отразеното в тях следва да се приеме от съда за доказано.
Актовете, образец 19 са подписани на 18.10.2013 г. от ищеца, ответника и подизпълнителя. Следователно ищецът е удостоверил, че работите, които са описани в актовете са извършени. Тези актове установяват наличието на извършени СМР. Това дава основание на съда да приеме изводите в заключението на вещото лице Й. за степента на завършеност на обектите.
В чл. 17 от договора е уговорено, че при наличие на непреодолима сила, засегнатата страна дължи да уведоми другата, само като представи сертификат за форсмажор, издаден от Българската търговска промишлена палата. Ищецът твърди, че такъв не е бил представен от ответника в срока на договора. Действително видно от такъв сертификат № 81 от 10.12.2012 г. е издаден на посочената дата. Този сертификат следва да има съдържание само за наличие на непреодолима сила. Съгласно чл. 306, ал. 2 от ТЗ непреодолима сила е само непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. В представения по делото сертификат не се свидетелства за т. събитие, а се прави преценка, извън удостоверителните функции на БТПП. Поради това съдът не счита, че може да приеме за доказан факта на настъпване на непреодолима сила, удостоверен от БТПП.
Съдът приема, че метеорологичните условия, които са настъпили са били след изтичане на срока на договора, но преди неговото разваляне, т.е. по време на действие на договора. Те обективно са довели до спиране на строителството.
Представените писма , изходящи от МФВС № 09-00-2953/12/10 от 13.09.2012 г. , 09-00-2953/14/100 от 5.11.2012 г. не съдържат изявление за разваляне на договора.
С писмо № 09-00-2953/15/10 от 14.12.2012 г. , след завеждане на иска, в хода на процеса, е отправено искане за връщане на дадената по договора сума, която съдът може да приеме, като изявление за разваляне на договора.
От
заключението на Р.В. се установява, че въз основа на приложените по делото
фактури ответникът е изплатил на „А.Д.Т.Г.“ ЕООД, сумата от 728 910,23 лв
по договора за СМР на хижа М.. Отчел е
тези суми по сметка шифър 6172 „Общи капиталови разходи хижа „М.“ недовършено
строителство. През
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
ответникът е поел задължение да
изпълни определени видове СМР по реконструкция на хижа М. от
Съдът в настоящия процес установи, че в хода на исковия процес са приключили възложените работи. Срокът на договора е 1.9.2012 г. и ответникът не е депозирал изискуемите в чл.4, ал. 5 от договора финансов отчет, съдържащ заверени копия на документи, удостоверяващи разходването на предоставените средства, както и строителната документация за извършване на СРР във връзка с изпълнение на договора. Също така с чл. 5, ал. 1 е уговорено, че предаване на извършените дейности, за доизграждане и ремонт на високопланински туристически обект хижа „М.“, подробно описани в приложение 1, ще се реализира след съставяне на констативен протокол, подписан от страните по договора. Тези задължения ответникът не е изпълнил преди предявяване на иска, както и по време на исковия процес.
Но ищецът основава иска си на това, че е развалил договора и претендира връщане на даденото от него. Не се установи, да е отправено изявление за разваляне на договора, на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Още повече, че ищецът няма право на разваляне на договора. Правото на разваляне на договора, съгласно чл. 262, ал. 2 от ЗЗД принадлежи на възложителя, само, ако стане явно, че не може да се изпълни работата в срок или че няма да я изпълни по уговорения или надлежен начин. В случая, ищецът основава иска си само на неизпълнение на задължението в срок. Но както се установи, срокът е 1.9.2012 г. като към този момент липсва изявление за разваляне. Към съставянето на акт образец 10.7.2012 г., е имало извършени СМР в някаква част. Това показва, че към завеждане на иска, 21.6.2012 г. тези работи са съществували и не е било явно, че ответникът няма да завърши възложеното. След като и 90 % от работите, както е посочено в заключението на вещото лице Й., са изпълнени, макар и след срока, не може да се приеме, че има право на разваляне на договора. Невъзможността явно да се изпълни, включва такъв начален етап на работата, която да не е полезна на ищеца. А в случая и към съставянето на акт образец 10, това не е така. Ето защо съдът намира, че ищецът няма право на разваляне на договора. След като са изпълнени и почти пълния обем на строителните работи, ще следва да се приеме, че ищецът няма право на разваляне на договора. Т. право не е възникнало поради липса на основанието, посочено в закона – да се осъществи факта , че явно не е възможно да се изпълни възложената работа. Такъв факт би бил изобщо да няма ресурс за изпълнение от ответника на работата в срок. В случая това не е доказано в процеса, защото строителството е спряно по обективни причини, метеорологичните условия. Това изключва субективната невъзможност на ответника да изпълни работата в срок. Невъзможността да изпълни е свързана с обективни условия – неблагоприятни метеорологични условия. Тези обстоятелства се установяват, както от метеорологичните справки, така и от нареждането на строителния надзор да спре строителството поради лошите условия. Действително заповедта е от 15.9.2012 г., след изтичане срока на строителството. Но предвид акт образец 10, в който има констатирани извършени СМР, това показва някакъв етап на строителството, който не дава основание да се приеме, че явно ще бъде невъзможно изпълнението на работата в срок. Лошите метеорологични условия вече се явяват, условието, което прави невъзможно изпълнението в срок, което не Нормата на чл. 262, ал. 2 от ЗЗД е в отклонение от общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, но следва да се приеме, че последната цели да запази облигационната връзка и развалянето е крайна мярка. Поради това, изхождайки от общото правило на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, съдът намира, че според чл. 262, ал. 2 от ЗЗД следва да се установи наличието на обективна невъзможност да се завърши строителството в срок, като това означава, да не е започнало строителството.
По изложените съображения съдът намира, че липсва право на разваляне на договора за ищеца, което да е упражнено преди завеждане на иска или с исковата молба. Поради това няма и наличие на основание за връщане на сумата, претендирана като главница.
А след като искът за връщане на сумата следва да се отхвърли, то и искът за обезщетение за забава следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника следва да се присъдят и направените по делото разноски в размер на 34 900 лв. , представляващи възнаграждение за вещо лице ССЕ 300 лв, 600 лв възнаграждение за СТЕ и 34 000 лв адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства за превод по сметка на адвокат М..
Съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ исковете на М.НА М.И С., гр. С., бул. „В.Л.“ №** срещу Б.Т.С., гр. С., бул. „В.Л.“ № **, вписано по ф.д. 7381/91 г., СГС, представляван от К.П. за заплащане на 900 000 лв, на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, както и сумата от 245 405,25 лв обезщетение за забава, на основание чл. 86 от ЗЗД върху сумата от 900 000 лв за периода от 21.9.2010 г. до 31.05.2013 г.
ОСЪЖДА М.НА М.И С., гр. С., бул. „В.Л.“ № ** да заплати на Б.Т.С., гр. С., бул. „В.Л.“ № **, вписано по ф.д. 7381/91 г., СГС, представляван от К.П. направените по делото разноски по делото в размер на 34 900 лв , на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД .
Решението може да се обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: