РЕШЕНИЕ
№ 217
гр. Бургас, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Членове:Таня Д. Евтимова
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20242100500010 по описа за 2024 година
Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от С. Х. А., ЕГН: **********, с адрес:
***, подадена чрез пълномощника му адв. Илияна Мелконян, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул."Цар Асен" № 26, адвокат Илиана Мелконян – БАК против решение № 199 от
26.10.2023г., постановено по гр. дело № 334/2023 г. по описа на Районен съд-Айтос, с
което е отхвърлен иска му за предоставяне за упражняване родителски права върху детето
му Х. С. Х., ЕГН: **********, родено от брака му с ответницата Н. Р. А., ЕГН: **********
/майка на детето/, който е прекратен с развод с влязло в законна сила на 30.12.2022г.
съдебно решение № 85 от 09.05.2022г. по гр.д.№ 896/2021г. по описа на РС-Айтос.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от обжалваното решение, като се
твърди, че същото е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, с целта
на закона и, че е необосновано. Въззивникът счита, че приетото от районния съд, че
изминалия кратък период от време от влизане в законна сила на решението по гр.д.№
896/2021г. по описа на РС-Айтос не съставлява достатъчен аргумент за отхвърляне на
исковете му. Оспорва и извода съда, че за същия период няма промяна в обстоятелствата.
Сочи, че не е отказал да изпълнението на посоченото съдебно решение, като счита, че детето
само е изразило нежелание да бъде предадено на майка си, a и тя не е правила опити да се
вижда с него. Излага,че майката твърде дълго време майката е неглижирала отношенията си
с детето и не е изпълнявала родителската си отговорност, които обстоятелства не са ценени
от първоинстанционния съд, а същите засягат интересите на детето, като в подкрепа на тези
доводи навежда подробни съображения и цитира съдебна практика. На следващо място се
твърди наличието на допуснати от районния съд процесуални нарушения, по съображения,
че е прието заключението на вещото лице, изготвено без да е проведена среща с бащата на
1
детето и без съвместно интервю с бащата и детето, поради което моли допускане на
повторна съдебно-психологическа експертиза по първоначалните въпроси, която да проведе
съвместно интервю с бащата и детето. По така изложените съображения, подробно
доразвити в жалбата се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с което исковата
претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата Н. Р. А., чрез процесуалния си
представител адв. Тургай Хасан е депозирала писмен отговор по въззивната жалба, в който
излага становище за нейната неоснователност. Счита за правилен и съобразен с житейската
логика извода на съда,че за изминалия кратък период не може да настъпят значителни
промени в обстоятелствата, при които е определен първоначалния режим. Излагат се и
съображения за неоснователност на доводите, че въззивникът не е отказвал предаване на
детето на неговата майка, както и , че тя не се е интересувала от тях,като се твърди, че
причината за раздялата между майката и децата е тяхното насилствено отвеждане от
бащата. По подробно изтъкнатите в писмения отговор съображения се изразява несъгласие
с изложеното от бащата във въззивната му жалба, като се иска потвърждаване на решението
и присъждане на разноските по делото. Въззиваемата се противопоставя на допускане на
доказателственото искане, направено в жалбата по съображения, че не са налице основания
за допускането му във въззивното производство поради преклузия по чл. 266,ал. 1 от ГПК и
липса на която и да е от хипотезите на чл. 266, ал. 2 от ГПК
Заинтересованата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – Руен не изпраща
представител в съдебно заседание и не взима становище по въззивната жалба.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните,
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на С. Х. А., с
която е предявен иск срещу бившата му съпруга Н. Р. Б. за промяна на режима, определен с
влязло в законна сила на 30.12.2022г. решение № 85 от 09.05.2022г.по гр.д.№ 896/2021г. по
описа на АРС, потвърдено с въззивно решение № 1085 от 09.11.2022г. по в.гр.д. №
1021/2022г. по описа на БОС, по отношение детето им Х., чрез искане родителските права
върху детето да бъдат предоставени за упражняване на бащата-ищец, като местоживеенето
на детето бъде определено при него, а на майката да бъде определен режим на лични
отношения с детето, както и осъждането й да заплаща издръжка в полза на детето, чрез
бащата в размер на 250лв. месечно.
В исковата молба се сочи, че от прекратения си брак страните имат две деца Е. и
Х.,които живеят при бащата още от 03.09.2017г., откогато той изпълнява всички родителски
отговорности по отношение на тях. Сочи, че е имало прекъсване с един тримесечен период
през 2018г., през който поради дело за домашно насилие /гр.д. № 271/2018г. по описа на
АРС/ е било постановено децата да живеят при майка си, след изтичане на който период
децата отново са се върнали при баща си. Излага,че преди година от подаване на исковата
молба по-голямото дете Е. е отишло по свое желание да живее при майка си, като при ищеца
е останало да живее по-малкото дете Х.. Ищецът твърди, че въпреки, че по брачното дело
съдът е постановил двете деца да живеят при майката, на която са предоставени
родителските права, детето Х. е продължило и след развода да живее при баща си. Сочи, че
помежду им има създадена изключително силна емоционална връзка, като се твърди, че
бащата е поел всички родителски отговорности за детето, а в негово отсъствие, когато е
трудово ангажиран- грижите се поемат от бабата на детето по бащина линия. Излага се
също, че майката не се е интересувала от детето, нито го е взимала при себе си. Сочи, че с
изненада разбрал от връчена му през април 2023г. ПДИ, че срещу него е образувано
изпълнително дело от ответницата за принудително предаване на двете им деца Е. и Х.,
насрочено на 25.04.2023г. от 10.30 часа. Ищецът сочи, че детето Е. вече живее от около
2
година при майка си, а за детето Х. заявява, че то е изключително привързано към него, към
дома си и приятелския си кръг в с. Снягово, където е мястото, в което детето е отраснало и
живее. По тези съображения моли за уважаване на исковете.
Майката е оспорила така предявения иск, като с депозирания в срока по чл. 131 от
ГПК писмен отговор е изразила становище за неговата неоснователност, като е възразила
против твърденията в исковата молба, че фактически родителските права върху детето Х. се
упражняват от бащата. Сочи, че въпреки решението за развода бащата е отказвал да й
предаде детето Х., като осуетявал опитите й да вземе детето съобразно предоставените й от
съда родителски права. Майката заявява, че това наложило тя да се с снабди с изпълнителен
лист от 16.03.2023г. и да заведе изпълнително дело за принудителното предаване на детето,
като едва на 25.04.2023г. детето Х. й било предадено чрез съдебния изпълнител и оттогава и
двете деца живеят при нея. Излага, че къщата, в която живеят в с. Ябълчево има осигурени
всички необходими битови условия за децата, а Х. по негово желание ходи на училище в с.
Руен. Заявява, че детето й е било предадено от ищеца с рана на пръста на десния крак,
образувана поради носене на обувки с по-малък номер от подходящия, която му
причинявала болки при ходене. Сочи,че бащата е изтърпявал няколко пъти наказания
лишаване от свобода, а всеки път когато Х. се е прибирал след срещи с баща си ставал
нервен и агресивен, започвал да отправя обиди към сестра си и да се държи лошо с нея.
Излагат се съображения, че когато децата се отглеждат заедно това ще им спомогне за
изграждане на по-силна емоционална връзка, която е била преди това прекъсната, докато Х.
е живял при баща си. Сочи се, че не са налице каквито и да е обективни предпоставки,
обуславящи промяна на обстоятелствата, при които е определен режима по отношение на
детето Х., в т.ч. и интереса на детето, като в подкрепа на доводите се цитира задължителна
съдебна практика /ППВС № 1/1974г./ Моли за отхвърляне на исковете.
С първоинстанционното решение, районният съд е отхвърлил иска на бащата за
предоставяне на родителките права по отношение на детето Х.. За да постанови
обжалваното решение районният съд е развил доводи, че от влизане в законна сила на
брачното решение – 30.12.2022г. до предаване на детето на майката на 25.04.2023г. е минал
много кратък период, през който не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат
промяна досежно родителя, който вече е определен от съда да упражнява родителски права.
Липсва произнасяне по останалите искове, касаещи промяна на местоживеенето на детето,
режима на лични отношения с другия родител и издръжката.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. По същество от фактическа страна, съдът намира следното:
По делото е установено, че детето Х. С. Х. е родено на 05.05.2011г. по време на
брака между страните- негови родители С. Х. А. и Н. Р. А. /понастоящем Б./, сключен на
05.05.2007г., прекратен с развод с влязло в законна сила съдебно решение № 85 от
09.05.2022г.по гр.д.№ 896/2021г. по описа на АРС, потвърдено с въззивно решение № 1085
от 09.11.2022г. по в.гр.д. № 1021/2022г. по описа на БОС. С бракоразводното решение е
постановено родителските права по отношение на родените от прекратения на страните брак
две деца Е., родена на 06.07.2007г. и Х., роден на 05.05.2011г. да бъдат предоставени на
тяхната майка Н. Б., при която те да живеят, като на бащата С. А. е определен режим на
лични отношения с децата и е определена месечна издръжка, която той да им изплаща.
Тъй като в първоинстанционното производство родителите не са били изслушани по
реда на чл. 59, ал. 6 от СК, изслушването им е извършено пред въззивната инстанция,като и
двамата са изложили своите доводи и възражения по предявения иск.
Страните не спорят, а видно от данните се установява, че повод за завеждане на
3
настоящото дело е връчената на ищеца ПДИ за предаване на детето Х. на неговата майка,
действаща в изпълнение на предоставените й с бракоразводното решение родителски права.
Не се спори също, а и видно от приложения протокол на ДСИ от 25.04.2023г. ищецът е
предал на ответницата чрез съдебния изпълнител по образуваното изп.д. № 160/2023г. по
описа на ДСИ при РС-Айтос детето Х., а детето Е. е предадено на майката преди това
доброволно. Установено е, че понастоящем и двете деца живеят при майка си в дома й в с.
Ябълчево, община Руен, обл. Бургаска.
Установено е, че и двамата родители са осъждани, като ищецът е осъждан три пъти,
от които е изтърпявал два пъти ефективно наложено наказание „лишаване от свобода“ за
управление на МПС след употреба на алкохол над допустимата по закон концентрация, а
ответницата е осъждана за неплащане на издръжка, като са й налагани по-леки наказания.
От изготвения пред първата инстанция социален доклад е установено, че основните
жизнени потребности на малолетния Х. се задоволяват от страна на майката с подкрепата на
съжителстващия с нея мъж. Установено е също,че и двамата родители са трудово
ангажирани и всеки от тях желае да упражнява родителските права по отношение на детето
Х., каквото желае е изразено и пред съда при изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 от СК.
Детото Х. е изслушано в първата инстанция на основание чл. 15,ал. 1 от ЗЗДет. в
проведеното на 19.07.2023г. съдебно заседание, като в обясненията си е изразило
негативизъм към разширения кръг на семейството на майка си, като е посочило, че не се
чувства добре там, тъй като никой не му обръща внимание и, че няма познати и приятели.
Излага, че се карат със сестра му и не поддържат добри отношения помежду си, счита, че
майка му се грижи само за сестра му, която е там от две години и не се интересува от него.
Заявява, че при баща си е бил по-добре, като се оплаква,че майка му и новият й мъж не му
дават пари и не му купуват дрехи и се чувства сам.
В първоинстанционното производство е извършена и съдебно-психологическа
експертиза, от чието заключение се установява, че детето е привързано и към двамата
родители, като между детето и бащата има изградена силна връзка, подчинена на полова
идентификация и най-вече на лоялност към този родител, който е останал в познатата за
детето при израстването му среда в с. Снягово. Посочено е, че детето следва модела на
поведения на бащата, който е склонен да проявява агресия и да налага със сила собствените
си възгледи, поради което е отечетено, че детето живее в страх да не бъде „зачеркнато“
както сестра си –Е., която е „избрала“ майка им. Установено е, че бащата демонстрира
незачитане и омаловажаване на ролята на майката в грижите за детето, което оказва върху
него силно емоционално въздействие. Посочено е, че Х. включва майка си в кръга на
значимите за него възрастни, веднага след бащата, като е наблюдавана потребност у детето
да демонстрира уважение към всеки от родителите. Вещото лице посочва, че детето Х.
живее отскоро в семейството на майка си и е преминало през процес на отхвърляне и отказ
да приеме реалността до разпознаване на базисната връзка между майка и син, като от
ключово значение е възстановяване на позитивните взаимоотношения с по-голямата си
сестра, които са били прекъснати поради различното местоживеене на децата, като на
емоционалната връзка с майка си, с която са били разделени за дълъг период. В съдебно
заседание вещото лице допълва, че детето не желае да прави избор между двамата родители,
тъй като се чувства добре при всеки от тях, като майката е наясно с връзката на детето с
баща му и потребността от срещите им,които не бива да бъдат прекъсвани.
В първата инстанция са ангажирани и свидетелски показания, като по искане на
ищеца е разпитан свидетелят Х., а по искане на ответницата- свидетелката Б.- нейна сестра,
От показанията на първият свидетел става ясно, че бащата полагал отлични грижи за
сина си, подпомаган от своята майка, когато ищецът е трудово ангажиран. От показанията
на св. Б. /сестра на ответницата/ се потвърждава безспорния по делото факт, че
понастоящен децата живеят при ответницата в село Ябълчево, като Х. учи в училището в
4
село Руен и има изграден приятелски кръг. Свидетелката сочи, че ответницата е грижовна
майка и задоволява нуждите на децата си, без да възпрепятства контактите на Х. с баща му.
Горната фактическа обстановка е правилно установена от районният съд на базата на
събраните по делото гласни и писмени доказателства и експертно заключение, като същата
напълно се възприема от настоящата инстанция. Въззивният съд споделя и извършения в
обжалваното решение анализ на доказателствата, като счита въз основа на тях районният
съд е изследвал релевантните по спора и съобразно разпределената доказателствена тежест.
Направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи се споделят напълно
от настоящата инстанция, поради което на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд
препраща към тях. В допълнение и с оглед наведените в жалбата оплаквания въззивният съд
намира следното:
Предявения иск, предмет на разглеждане в настоящото производство е с правно
основание чл. чл. 59, ал.9 от СК.
При преценката относно предоставяне упражняването на родителските права следва
да се изхожда както от поведението и качествата на родителите, но при съобразяване
единствено и само с интереса на детето.
Определяйки на кого от родителите да бъде предоставено упражняване на
родителските права след развода по отношение на роденото от брака дете Х., с
бракоразводното решение, съдът е приел за установено, че бащата насажда тежък конфликт
между децата, заставяйки ги да не контактуват с майка им, което е довело до отказ на по-
малкото дете Х. да контактува с по-голямата си сестра Е., понеже тя е избрала да живее при
майка им. Това поведение на бащата е определено от съда като липса на родителски
капацитет и е мотивирало съда да предостави на майката упражняването на родителските
права по отношение на децата, за която е счел, че разполага с нуждите качества да се грижи
за тях с необходимата поддържаща семейна среда. За да е налице основание за промяната на
родителя, който упражнява родителските права следва да са налице такива обстоятелства
следващи предходното съдебно решение, които с оглед интереса на детето да налагат
исканата промяна, като същевременно тя трябва да е непременно и в интерес на детето.
Такива обстоятелства са неизчерпателно посочени в ППВС № 1/1974г.
В настоящия случай основанието за исканата промяна се обосновава от ищеца с
обстоятелството, че преди развода детето Х. е било отглеждано от него, след като майката е
напуснала семейното жилище през 2017г., като между него и детето има изградена силна
емоционална връзка, но е следвало да предаде детето на майката след като тя се е снабдила
с изпълнителен лист и е предприела принудително изпълнение. Фактът, че детето е
предадено на майката от бащата обаче не съставлява промяна в обстоятелствата, при които е
постановено бракоразводното решение, а изпълнение на самото решение. По делото
ищецът не се твърди, а и не се установява да са изменени обстоятелствата, които са взети
предвид от съда при определяне на първоначалните мерки по упражняване на родителските
права, настоящата инстанция споделя направения от районния съд извод, който е съобразен
с критериите в ППВС № 1/1974г., за липсва на такива обстоятелства, които да са довели до
промяна във фактическото положение, обосноваващи нуждата от смяна на родителя,
5
упражняващ родителските права върху детето Х.. На следващо място следва да се има
предвид и , че доколкото искането на бащата да упражнява родителските права касае само
детето Х., това би довело до нова раздяла на децата и би задълбочило още повече вече
създадените поради различното им местоживеене за период около година проблемни
отношения помежду им, а разделяне на деца би могло да се допусне само по изключение от
съда и то при съблюдаване на най - добрия интерес за всяко от децата. Затова
съобразявайки и задължителните разрешения на ППВС № 1/1974 г. и практиката на ВКС по
чл. 290 ГПК, настоящата инстанция намира, че в случая в интерес на детето Х. е той да не
бъде разделян от сестра си, с която е живял през целия си живот, с изключение на
временната им раздяла, а напротив – двете деца да продължат да живеят заедно при майката,
на която са предоставени за упражняване родителските права. Както е отбелязало вещото
лице в заключението си двете деца тепърва заздравяват връзката помежду си, в т.ч. и тази на
Х. с майка си и нейното обкръжение, която също е била непълноценна поради прекъсването
й от 2017г. Освен това, независимо от първоначалните негативни впечатления от новата си
среда, които детето Х. е споделило пред съда при изслушването си, от експертното
заключение, изготвено впоследствие става ясно, че детето е започнало да изгражда и
приятелски кръг в новата си среда, който процес не бива да бъде прекъсван, а напротив
следва да бъде насърчаван. Изминалият период от предаване на детето на майката е твърде
кратък и все още е адаптационен, като в течението му не са се осъществили каквито и да е
обстоятелства, които да налагат промяна у родителят, на когото са предоставени
родителските права, още повече, че с оглед данните в експертизата липсва и промяна в
родителския капацитет на всеки от двамата родители в сравнение с този, установен по
бракоразводното дело. Налице е необходимост за създаване на близост и доверие, както и за
изграждане и задълбочаване на емоционална връзка на детето както с майката, така и и със
сестра му, която е била прекъсната поради тяхната временна раздяла, но и създаване на
стабилна връзка и с обкръжението в новата му среда. За целта е нужно у детето да се създаде
усещането за стабилност в новата семейна среда и приятелски кръг, които изискват
запазване на режима такъв, какъвто е определен в бракоразводното решение, а същият с
оглед непроменената фактическа обстановка продължава да е в интерес на детето.
С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че към настоящия момент
установената по делото фактическа обстановка води до извод, че предявения иск по чл. 59,
ал. 9 от СК за промяна на родителя, който да упражнява родителските права се явява
неоснователен, което налага отхвърлянето му. Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Въпреки изхода на спора, разноски за въззивното производство в полза на
въззиваемата- ответница за адвокатско възнаграждение не следва да се присъждат поради
липса на доказателства за направени такива. Видно от представения договор за правна
защита и съдействие между въззиваемата и упълномощения й адвокат е посочено, че
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. е платимо до 31.05.2024г. без
6
да е отбелязан начина на плащане- в брой или по банков път. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения на разпоредбата на чл.78 от ГПК, с ТР №6/2012 от 6.11.2013г. по
т.д.№6/12г. на ОСГТК- т.1, в договора за правна помощ следва да е указан вида на плащане.
Когато възнаграждението е платено в брой, този факт следва да е отразен в договора, а
самият договор да е приложен по делото и в този случай същият има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е уговорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Плащането по банков път пък също следва да е удостоверено със
съответните банкови документи. В случая, доколкото липсват данни не само за уговорения
начин на плащане, но и за това дали възнаграждението е платено, не може да се направи
обоснован извод, че същото представлява направен от страната разход по смисъла на чл.
78,ал. 3 от ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 199 от 26.10.2023г., постановено по гр. дело №
334/2023 г. по описа на Районен съд-Айтос.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7