Р Е Ш Е Н И Е
№......
гр.*, 15.07.2019г.
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА МИЛКОВА
при участието на секретаря Албена Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. № 2250 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.4 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
"*" АД със седалище гр.*, чрез пълномощника си ЮК С., излага
твърдения в ИМ, че ответникът Р.Х.Р., в качеството му на законен наследник на О.
Б. Д., е наследник по закон на длъжника О. Б. Д. по Чгр.д.№791/2018г. по описа
на ВТРС и съгласно чл.60 ал.1 от ЗН отговаря за задълженията на своя
наследодател. Сочи, че другите наследници по закон на О. Б. Д. и негови
низходящи - М. О. Д. и Б.О.Д. по реда на чл.49 ал.1 от ЗН са се отказали от
наследството, останало от техния баща, като заявленията им за отказ от
наследство са вписани в особената за това книга, водена във ВТРС, съответно за
първата от тях по Чгр.д.№1988/2018г. на ВТРС и за втория от тях по
Чгр.д.№2090/2018г. на ВТРС. Сочи, че наследодателят О. Д. като потребител на
топлинна енергия, доставяна от ищеца за обект в ***, не е заплатил на
установените падежи цената й в размер на исковата сума за главница от
927,01лв., представляваща суми за доставена, но незаплатена топлинна енергия,
отдадена от отоплителните тела в имота, топлинна енергия, отделена от сградната
инсталация, такса дялово разпределение и такса допълнително посещение. Твърди,
че по заявление на ищеца по чл.410 от ГПК е образувано Чгр.д.№791/2018г. на
ВТРС, по което против наследодателя на ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение за исковите суми - сумата от 927,01 лв. /деветстотин двадесет и седем лева и една стотинка/ - главница, представляваща вземания за
такса допълнително посещение и доставена, но незаплатена топлинна енергия и
такса разпределение, дължими по извлечение от сметка за: м. 11,
В СЗ ищецът, чрез пълномощниците си ЮК С. и ЮК Харалампев, поддържа предявените искове по съображения, подробно развити в писмена защита.
Ответникът Р.Х.Р.,
в качеството му на наследник на О. Б. Д., чрез пълномощника си адв.М.Д. от
ВТАК, депозира писмен отговор, с който релевира възражение за процесуална
недопустимост на предявените искове, отхвърлено от съда с определението по
чл.140 от ГПК, като неоснователно на наведеното в писмения отговор основание. В
условията на алтернативност заема становище за неоснователност на предявените
искове, които моли да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
Навежда, че наследодателят му О. Б. Д. е собственик само на 1/2 ид.част от имот
- Апартамент №9 на **, а не №8, както е посочено в ИМ, съответно заповед по
чл.410 от ГПК се издава срещу длъжника само за част, съответна на дела му от
собствеността на процесния имот, т.е. за 1/2 от претендиран дълг. Навежда
твърдение за липса на доказателства за реална доставка на топлинна енергия на
посочената в ИМ стойност на наследодателя О. Б. Д.. Оспорва ищцовото твърдение,
че правилно са начислени претендираните суми по пера. Оспорва ищцовата
претенция за установяване вземането му за законна лихва от деня на подаване на
заявлението срещу ответника, доколкото няма заявление против ответника за
издаване на заповед за изпълнение, за да дължи законна лихва върху присъдени
суми. Навежда, че липсват ищцови твърдения за спазване нормативните изисквания
на Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, вкл. и чл.78 от същата,
при липса на данни за реална доставка на ТЕ. Релевира възражение за погасяване
по давност на ищцовото вземане за потребена енергия за отопление, суми за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация и такса разпределение на топлинна енергия и
претендирани законни лихви - за месеците ноември 2015г., декември 2015, януари
2016г., февруари 2016г., март 2016г., както и претендираната законна лихва
върху главницата от 27.06.2013г. до датата на депозиране на заявлението хо
чл.410 от ГПК до окончателното й изплащане. Навежда, че претендираното вземане
за 3,00лв. като такса за допълнително посещение за отчет на 27.06.2013г., освен,
че е неоснователно, е погасено и по давност. В СЗ, чрез пълномощника си адв.М.Д.
от ВТАК, поддържа доводите, изложени в писмения отговор и доразвити в писмена
защита. Претендира съдебни разноски по делото, съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С изготвения в първо СЗ доклад по делото съдът е отделил като безспорни между страните фактите, че ответникът Р.Х.Р. е законен наследник на О. Б. Д. - длъжник по Чгр.д.№791/2018г. по описа на ВТРС, както и че наследодателят му е притежавал ½ идеална част от процесния топлоснабден имот – Апартамент № 9 на процесния адрес за доставка, находящ се в гр.*, ул."**, които се установяват и от събраните по делото писмени доказателства.
По заявление
на ищеца по чл.410 от ГПК, подадено на 19.03.2018г., е образувано
Чгр.д.№791/2018г. по описа на ВТРС, по което против длъжника О. Б. Д. е
издадена заповед по чл.410 от ГПК за исковите суми, начислени за целия процесен
топлоснабден имот - за 927,01лв. главница, представляваща вземания за такса
допълнително посещение и доставена, но незаплатена топлинна енергия и такса
разпределение, дължими по извлечение от сметка за: м. 11,
По реда на чл.228 ал.1 вр. ал.2 от ГПК е допуснато изменение на исковете, чрез замяна на страната - ответник в процеса Б.О.Д. с нов ответник - настоящия ответник в процеса Р.Х.Р., в качеството му на законен наследник на О. Б. Д..
Видно от удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№94РР-8130-1/11.01.2019г., изд. от Община *, О. Б. Д. е с родители - баща Б. А. Д., починал на 18.04.1996г., майка М. С. Д., починала на 17.03.1996г., сестра С. Б. Р., починала на 27.11.1975г., племенник - ответника в процеса Р.Х.Р., както и низходящи М. О. Д. /дъщеря/ и Б.О.Д. /син/. Въз основа на Договор за продажба на ДНИ от 20.01.1972г. и по наследяване от родителите си О. Б. Д. е притежавал 1/2 ид.част от процесния топлоснабден имот - Апартамент №9, находящ се в гр.В.Т., ул."**, който се намира в сграда - етажна собственост, присъединена към абонатна станция №3, като останалата 1/2 ид.част от имота е собственост на ответника Р.Х.Р. по силата на чл.10 ал.1 от ЗН и по право на заместване на майка си С. Б. Р. /сестра на О. Б. Д./ в наследяването й по закон от родителите й Б. и М. Д.
Видно от удостоверение за наследници изх.№94ММ-7478-1/22.05.2018г., изд. от Община *, О. Б. Д., починал на 20.05.2018г., е оставил за свои законни наследници низходящите си М. О. Д. /дъщеря/ и Б.О.Д. /син/, чийто отказ от наследството, останало от баща им О. Б. Д., е вписан по реда на чл.52 вр. 49 ал.1 от ЗН в особената за това книга, водена във ВТРС, с решение по ЧГр.д.№2090/2018г. на ВТРС за втория от тях и съответно с решение по Чгр.д.№1988/2018г. на ВТРС за първата от тях. О. Б. Д. /разведен/ след смъртта си /20.05.2018г./не е оставил възходящи и съпруга, както и двамата му низходящи /дъщеря и син/ са се отказали по реда на чл.52 от ЗН от оставеното от него наследство, поради което и по силата на чл.8 ал.1 от ЗН и чл.10 ал.2 от ЗН се наследява от ответника в процеса Р.Х.Р. по право на заместване, като син, на починалата преди наследодателя О. Д. негова сестра С. Б. Р., който е наследил от О. Д. притежаваната от него 1/2 ид.част от процесния топлоснабден имот, находящ се в сграда - ЕС, присъединена към АС №3. Ответникът не е оспорил ищцовото твърдение, че е приел наследството, останало от О. Б. Д., поради което и по силата на чл.60 ал.1 от ЗН Р.Х.Р. отговаря за задълженията, с които то е обременено, съобразно дела, който получава - изцяло като негов единствен законен наследник.
По делото не е спорно, че през исковия период по главния иск в процесния топлоснабден имот е ползвана ТЕ за отопление. Безспорно се установи и че процесният топлоснабден имот е присъединен чрез сградната инсталация към топлопреносната мрежа на ищеца под партиден №5664, открита на името на наследодателя О. Б. Д. за целия топлоснабден имот. По силата на сключен Договор от 15.11.1999г. за доставка на ТЕ между ищеца като доставчик и потребителите на ТЕ, получавана от АС -3 в гр.****, входове А,Б,В, наследодателят О. Б. Д. е посочен като конкретен потребител на ТЕ от вход "В " в посочения в д/ра Списък, като съгласно договора, страни по него са ищецът от една страна и от друга - всеки конкретен потребител от посочения Списък.
Видно от писменото заключение на СТЕ, в процесния топлоснабден имот няма монтирани уреди за дялово разпределение, съгласно чл.140 от ЗЕ, ТЕ за отопление за този абонат се начислява на основание т.6.5 от Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради - ЕС, т.е. прилага се екстраполация по максимален специфичен разход на сградата.
По делото е приет като писмено доказателство Договор №ДР-35-2007 при ОУ за извършване на дялово разпределение на ТЕ, сключен между ищеца "*" АД * и потребителите на ТЕ в сграда - ЕС на процесния адрес на доставка в гр.**. За всички процесни отоплителни периоди по главния иск - 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г. по делото са приети като писмени доказателства протоколи с приети решения от ОС в процесната СЕС в гр.В.Т., ул."Васил Левски" №29, вх.А,Б,В за пускане на централното отопление от "*" АД, ведно с подадени до ищеца за всеки един от изброените по-горе отоплителни сезони заявки за отопление. По делото са приети като писмени доказателства и действащите към исковия период по главния иск Общи условия за продажба на топлинна енергия от "*" АД на потребители в гр.*, съгласно чл.22 ал.1 от които ОУ дяловото разпределение на ТЕ между потребителите в сграда - ЕС се извършва възмездно, респ. съгласно чл.32 ал.1 от ОУ купувачите - битови потребители са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ в 30 дн. срок след изтичане на периода, за който се отнасят, независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация.
По делото са приети като писмени доказателства и издадени от ищеца фактури за абонат №5664 за процесния период, Споразумение за съвместна дейност между "*" АД и АСП от 06.10.2016г. и приложения към него, както и Справки от счетоводната система на "*" АД за постъпили суми от АСП и тяхното разпределение по абонати. Видно от приетата като доказателство Справка изх.№04-11-00-0344/23.05.2019г., изд. от АСП, РДСП *, наследодателят О. Б. Д. е подпомаган с целева помощ за отопление през процесния отоплителен сезон 2016/2017г., като отпуснатите от ДСП - * средства са постъпвали по партидата на същия за процесния топлоснабден имот в "*" АД, както следва: за всеки от месеците ноември 2016г., декември 2016г., януари 2017г., февруари 2017г. и март 2017г. в размер от по 72,46лв. за всеки от тях или общо в размер на 362,30лв., като видно от същата справка О. Б. Д. не е подавал Заявление - декларация за отпускане на целева помощ за отопление за процесния отоплителен сезон 2017/2018г.
С процесната фактура №**********/27.06.2013г. ищецът е начислил на наследодателя О. Б. Д. такса за услуга допълнително посещение на абонат в размер на 3лв. с вкл.ДДС, която не е връчена на получателя.
По делото е изслушана СТЕ, като видно от писменото заключение, изготвено от ВЛ инж.Кр. И., възприето от съда като компетентно и обосновано, процесната АС №3 се намира в сутерена на входа на блока на ответника и е работила през процесния период. Видно от СТЕ, на процесния топлоснабден имот Ап.№9 на процесния адрес на доставка за процесния период по главния иск е начислявана ТЕ от СИ, ТЕ за отопление и такса разпределение, видно от Таблица 3 към СТЕ, съгласно утвърдена от КЕВР цена на ТЕ. Видно от СТЕ, изчисленията на ТЕ и исковите суми са съобразени с кубатурата на имота 158м3, с общата инсталирана мощност на отоплителните тела на входа, денградусите и с показанията на общия топломер, както и че в сградата и процесния топлоснабден имот са спазени правилата за дялово разпределение, съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и Методиката за дялово разпределение, която е Приложение №1 към чл.61 от наредбата за топлоснабдяване.Видно от СТЕ, топломерът в процесната АС е одобрено средство за търговско измерване, данните от "*" за консумацията на ТЕ за процесния топлоснабден имот съответстват на регистрираните количества от попломера в абонатна 3. Видно от СТЕ и Таблица 3, стойността на сумата за ТЕ за отопление за процесния топлоснабден имот е 984,86лв., такса разпределение 4лв., ТЕ, отдадена в СИ 342,08лв. или общо парично задължение в размер на 1272,21лв., от което след приспадане на целевата помощ за отопление, преведена от АСП за абонат О. Д. общо в размер на 362,30лв. се получава сума в размер на 909,91лв., плюс начислената такса за допълнително посещение от 3лв. е равно на сума в размер на 912,91лв. Разпитано в СЗ ВЛ по СТЕ заяви, че за един от процесните месеци - м.март 2016г. има превишение на ТЕ, отдадена от СИ и м.11.2015г., като за последния вероятно се касае до грешка, защото там ТЕ за разпределение в киловати е в минус, който минус при изравняването е отчетен, специално за този абонат.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените по реда на чл.415 ал.4 от ГПК вр. чл.422 ал. 1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница и иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за лихва за забава върху просрочена главница, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението, са процесуално допустими, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването им за установяване съществуването на паричното му притезание за исковите суми.
Разгледани по същество предявените искове се явяват частично основателни и доказани.
Исковият съд в настоящото производство по чл.415 вр. чл.422 ал.1 от ГПК е обвързан от обективните и субективни предели на издадената заповед по чл.410 от ГПК по ЧГр.д.№791/2018г. по описа на ВТРС, т.е. в процеса следва да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване съществуването на паричен дълг за исковите суми за главница, мораторна и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане против наследодателя О. Б. Д., за които ответникът Р.Х.Р., в качеството си на негов единствен законен наследник по силата на чл.8 ал.1 от ЗН вр. чл.10 ал.2 от ЗН по право на заместване в наследяването по закон на майка си и починала преди наследодателя О. Д. негова сестра С. Б. Р., отговаря на основание чл.60 ал.1 от ЗН като наследник, приел наследството, за задълженията, с които то е обременено, съобразно дела, който получава - изцяло. В тази връзка основният релевантен за изхода по спора правен въпрос е за обема на отговорността за исковите суми спрямо ищеца на наследодателя на ответника - дали е бил отговорен за тях, съразмерно на дела си от 1/2 ид.част от съсобствения към исковия период топлоснабден недвижим имот или за целия дълг. Между страните не е налице спор, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с откриване на наследството, останало от родителите на О. Б. Д. - Б. и Миланка Димитрови още през 1996г. процесния топлоснабден имот, находящ се в гр.***, е станал съсобствен при равни права от по 1/2 ид.част между наследодателя на ответника - О. Б. Д., техен син, и ответника в процеса Р.Х.Р., който е станал съсобственик на 1/2 ид.част от имота по силата на право на заместване по чл.10 ал.1 от ЗН в наследяването по закон от Б. и М. Д. на починалата преди тях негова майка и тяхна дъщеря С. Б. Р.. Следователно към исковия период по главния иск процесния топлоснабден имот е в режим на обикновена съсобственост между наследодателя О. Б. Д. и настоящия ответник в процеса и негов единствен законен наследник Р.Х.Р. при равни права от по 1/2 ид.част. Няма спор и че ответникът в процеса по силата на чл.8 ал.1 вр. чл.10 ал.2 от ЗН по право на заместване на майка си и сестра на О. Б. Д. го наследява изцяло, като, доколкото няма спор, че е приел наследството му, на основание чл.60 ал.1 от ЗН отговаря за задълженията, с които го е обременено, съобразно дела, който получава, т.е. изцяло. Доказателствата по делото сочат, че в процесния топлоснабден имот, в частност през исковия период, е живял наследодателят О. Б. Д., който е бил подпомаган за този имот с целева помощ за отопление през процесния отоплителен сезон 2016/2017г. Безспорно, съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни са монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36 ал.3. Когато обаче ползващият съсобственик на топлоснабдения недвижим имот сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на ТЕ за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия съсобственик идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената ТЕ за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, съсобствениците на топлоснабдения имот дължат цената на доставената ТЕ за битови нужди, съобразно с дяловете си в съсобствеността. /т.1 от ТР 2/2017 от 17.05.2018г. на ВКС, ОСГК/. Видно от Извлечение от сметка за топлоенергия, съдържаща се в лист 7 от присъединеното заповедно производство, в случая партидата за процесния топлоснабден недвижим имот под №5664 е открита на името на наследодателя на ответника О. Б. Д. за целия топлоснабден недвижим имот, като последния фигурира като конкретен потребител в Списъка по сключения между потребителите на ТЕ, получавана от АС 3 на процесния адрес в гр.В.Т., ул."В.Левски" №29, входове А,Б,В, с ищеца Договор от 15.11.1999г. за доставка на ТЕ, на който договор се позовава и ответника, следователно наследодателят на ответника О. Б. Д., макар и съсобственик на 1/2 ид.част от процесния топлоснадбен имот, е сключил писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие - ищец за целия топлоснабден процесен имот, вкл. и с откриването на индивидуална партида при ищеца за целия имот, предвид което е станал клиент на ТЕ за битови нужди, "битов клиент" по смисъла на §1 т.2а от ДР на ЗЕ, т.е. клиент, който ползва ТЕ за собствени битови нужди, освен за своята 1/2 ид.част от имота, и за другата, притежавана от ответника в процеса по право на заместване на майка си в наследяването по закон от родителите й 1/2 ид.част от имота, поради което наследодателят О. Б. Д. е бил задължен към топлопреносното предприятие - ищец за цената на доставената ТЕ за битови нужди за цялото жилище, вкл. и за процесния период по главния иск. Следователно, доколкото отговорността спрямо топлопреносното предприятие - ищец на наследодателя на ответника е за целия дълг, т.е. за цената на доставената ТЕ за битови нужди за исковия период по главния иск за цялото жилище и ответникът се явява негов единствен законен наследник, то последния, по силата на чл.60 ал.1 от ЗН, отговаря изцяло за задължението, с което то е обременено, т.е. изцяло, за целия паричен дълг. Само в хипотеза, ако такъв договор с топлопреносното дружество - ищец не беше сключен, отговорността на съсобствениците на топлоснабдения имот, е, на основание чл.153 ал.1 от ЗЕ, съобразно дяловете в съсобствеността, която в случая, предвид наличието на такъв договор с ищеца за доставка на ТЕ при ОУ, сключен от наследодателя О. Б. Д. за целия топлоснабден имот, не е осъществена. Разпоредбата на т.4 от раздел V от сключения Договор от 15.11.1999г., на която се позовава ответника, не променя горния извод на съда, че наследодателят на ответника по силата на този договор и факта на открита индивидуална партида на негово име за целия топлоснабден имот, е имал качеството потребител за ТЕ за целия процесен имот, с оглед и разпоредбата на чл.5 от раздел V от същия договор, че страни по него са от една страна ** като доставчик и от друга - всеки конкретен потребител от посочения по-долу в договора Списък, в който фигурират името, ЕГН и подпис на О. Б. Д..
Безспорно наследодателят О. Б. Д. като клиент на ТЕ за битови нужди за целия топлоснабден имот, находящ се в сграда - ЕС, присъединена към АС, е бил задължен към ищеца, респ. ответникът в процеса като негов единствен законен наследник за целия дълг - цена на доставената ТЕ за битови нужди за цялото жилище в размер на начислените за процесните отоплителни сезони по главния иск искови суми за ТЕ, отдадена от СИ, ТЕ за отопление и такса дялово разпределение в доказан от СТЕ общ размер главница от 909,91лв., получена след приспадане от общия дълг от 1272,21лв. главница на преведената на ищеца от ДСП - * отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017г. от 362,30лв. /1272,21лв. - 362,30лв. =909,91лв./, за който и за акцесорните вземания за мораторна и законна лихви върху уважената главница ответникът Р.Х.Р., като единствен законен наследник на О. Б. Д. и по силата на чл.60 ал.1 от ЗН е отговорен изцяло спрямо ищеца, предвид което предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК главен иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница се явява доказан по основание и в размер на 909,91лв., в който следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 19.03.2018г. до окончателното изплащане, респ. отхвърлен за разликата от 17,10лв. /в т.ч. и начислена такса от 3лв. с ДДС допълнително посещение на абонат/ над уважения до пълния предявен размер от 927,01лв., като неоснователен и недоказан.
В настоящата хипотеза на заварена топлоснабдена сграда, няма въведено законово изискване съществуването, респ. запазването на облигационното отношение между страните за всеки следващ отоплителен сезон да е предпоставено от вземането на решение от ОС на ЕС за доставка на топлинна енергия. Въпреки това по делото безспорно се доказа наличието на приети решения от ОС на ЕС на процесния адрес, обективирани в представените по делото протоколи, за доставка на топлинна енергия за процесните отоплителни сезони 2015/2016г., 2016/2017г. и 2017/2018г., както и са налични и подадени до ищеца за тези сезони заявки за отопление, избрана е фирма за дялово разпределение - ищеца по делото. Приетите решения от ОС на ЕС след не оспорването им по реда и в срока по чл.40 ал.1,2 от ЗУЕС влизат в сила и е недопустимо инцидентна проверка за законосъобразността им в рамките на друг висящ процес, поради което обвързват ответника като законен наследник на О. Б. Д..
Наследството, останало от О. Б. Д., е обременено със задължението му към ищеца за цял дълг за исковите суми за главница, доказани от СТЕ - за ТЕ за отопление на основание чл.153 ал.1 от ЗЕ, за ТЕ, отдадена от СИ на основание чл.145 ал.3 от ЗЕ /пропорционално на отопляемия обем на имота/, както и за начислената такса дялово разпределение от 4лв., чийто размер е установен от ВЛ по СТЕ, с оглед възмездността на услугата и на основание чл.22 ал.1 от ОУ.
Топлоснабдяването на сградите под режим на
етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща
част на сградата. Сградната инсталация за отопление е обща част по смисъла на
чл.38 от ЗС и обща етажна собственост на основание чл.140 ал.3 от ЗЕ.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на
сградата - етажна собственост и чрез топлопроводите й топлинната енергия да
достига до индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да
бъдат отделени от сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои
собственици и титуляри на вещни права. Предвид на изложеното, заплащането на
отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното
ползване на топлинна енергия от собствениците, а следва от факта, че сградната
инсталация е обща част по предназначение, от която никой не може да се откаже. На
следващо място от СТЕ безспорно се установи, че АС №3, намираща се в сутерена
на входа на блока на ответника, е работила през процесния период по главния
иск, т.е., противно на ответните твърдения е налице реална доставка на ТЕ до
процесния топлоснабден имот, топломера е одобрено средство за търговско
измерване и при начисляване на исковата сума за главница в размер, установен от
СТЕ от 909,91лв. - сбор от вземания за ТЕ за отопление, ТЕ, отдадена от СИ и
такса дялово разпределение, е спазена нормативната уредба, в частност, спазени
са правилата за дялово разпределение, съобразно ЗЕ, Наредба
№16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и приложената т.6.5 от Методиката за
дялово разпределение, предвид което ответното възражение за неправилно
начислени исковите суми по пера, е неоснователно.
Неоснователно е ответното възражение за недължимост на исковите суми за главница за м.11.2015г. и м.03.2016г. на основание чл.78 ал.7 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Съгласно заявеното от ВЛ по СТЕ в СЗ е налице хипотезата на чл.78 ал.1 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването за процесните м.11.2015г. и м.03.2016г., макар и за м.11.2015г. вероятно да се касае за грешка, за който месец ТЕ за разпределение в киловати е в минус, който минус при изравняването е отчетен за този абонат. Въпреки неизпълнението от топлопреносното предприятие - ищец на задължението му по чл.78 ал.1 от Наредба №16-334 за топлоснабдяването само за процесните м.11.2015г. и м.03.2016г. обаче клиентите на топлинна енергия, в частност ответника като законен наследник на О. Б. Д., дължат цената за топлинната енергия за сградна инсталация, предвид което главният иск на ищеца за исковите суми за месеците м.11.2015г. и м.03.2016г. е доказан по основание. В този смисъл е ТР 2/2017 от 17.05.2018г. на ВКС, ОСГК, съгласно което и в хипотезата на чл.78 ал.7 от Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия в съответната сграда - ЕС не се прекратява по силата на закона. Едва с прекратяването на топлоснабдяването на сградата при предпоставките на чл.153 ал.2 ЗЕ /писмено съгласие на етажните собственици, притежаващи квалифицирано мнозинство от 2/3, което е депозирано пред топлопреносното предприятие/ се прекратява и договора за продажба на ТЕ с всеки един от битовите клиенти по чл.153 ал.1 ЗЕ.
По делото не се доказа от ищеца дължимост от ответника като наследник на О. Б. Д. на начислената му с фактура №**********/27.06.2013г. такса допълнително посещение на абонат в размер на 3лв. с ДДС, доколкото таксата е дължима само за извършена услуга, а по делото не се доказа реално извършване от ищеца на услугата допълнително посещение на абонат, за да е дължима за нея такса /цена/ за услуга, предвид което главният иск за главница - такса допълнително посещение на абонат в размер на 3лв. е недоказан по основание и следва да бъде отхвърлен. В тази връзка съдът съобрази и заявеното от ВЛ по СТЕ в СЗ, че не е имало първичен оглед на процесния топлоснабден имот, до който е нямало достъп и при проверката при ищеца не се е запознал с документи за осъществен повторен оглед.
По предявения по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД:
На основание чл.32 ал.6 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията по ал.1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна енергия. Ищцовото вземане за главница - стойност на ТЕ за отопление, ТЕ, отдадена от СИ и такса дялово разпределение за исковия период в уважения размер от 909,91лв. не е погасено на падежа, установен в чл.32 ал.1 от ОУ, поради което и ответникът, като законен наследник на О. Б. Д., дължи на ищеца обезщетение в размер на законната лихва по чл.32 ал.6 от ОУ, определено от съда по реда на чл.162 от ГПК по своя преценка с помощта на интернет калкулатор в размер на 136,78лв., в който размер от 136,78лв. предявеният по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва върху уважената главница от 909,91лв. за периода от 01.01.2016г. до 19.03.2018г. следва да бъде уважен, като основателен и доказан, респ. отхвърлен за разликата от 1,43лв. над уважения до пълния предявен размер от 138,21лв., като неоснователен и недоказан.
С оглед извода за частична основателност на предявените по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искове, съдът следва да се произнесе по евентуалното възражение на ответника по чл.111 б."в" от ЗЗД за погасяване по давност на ищцовото вземане за главница, мораторна и законна лихва за месеците ноември 2015г., декември 2015г., януари 2016г., февруари 2016г. и март 2016г.. На основание чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл.32 ал.1 от ОУ, купувачите - битови потребители са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, независимо дали са по прогнозна или реална месечна консумация. В случая денят за изпълнение на задължението е определен и длъжникът изпада в забава след изтичането му, като исковете, съобразно чл.422 ал.1 от ГПК, се считат предявени от ищеца, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.03.2018г., т.е. предявени са в рамките на тригодишния давностен срок по чл.111 б."в" от ЗЗД, считано от датата на изискуемостта на вземането /настъпила на 01.01.2016г. за вземането за м.11.2015г. и съответно на 01.02.2016г. за м.12.2015г., на 01.03.2016г. за м.01.2016г., на 01.04.2016г. за м.02.2016г. и на 01.05.2016г. за м.03.2016г./, доколкото се касае до периодични плащания, предвид което ответното възражение за погасяването му по давност е неоснователно. С оглед отхвърляне на главния иск за главница - такса допълнително посещение от 3лв., съдът не следва да се произнася по евентуалното ответно възражение за погасяването й по давност.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.1 от ГПК обуславят основателност на ищцовата претенция за съдебни разноски по делото /от които 75лв. вн.ДТ, 300лв. за ВЛ по първоначална СТЕ и 100лв. ЮК възнаграждение, определено от съда на основание чл.78 ал.8 вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.25 ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ/, съразмерно с уважената част от исковете, в доказан размер общо от 466,74лв.
Изходът на делото и нормата на чл.78 ал.3 от ГПК обуславят основателност на претенцията на ответника за съдебни разноски по делото, съгласно представен списък /от които 400лв. заплатено адв. възнаграждение и 52,50лв. за ВЛ по СТЕ/, съразмерно с отхвърлената част от исковете, в доказан размер от 7,87лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.
В тежест на ответника - длъжник следва да бъдат възложени направените по заповедното производство по Чгр.д.№791/2018г. по описа на ВТРС от заявителя съдебни разноски, съразмерно с уважените искове, в доказан размер от 73,70лв.
Длъжникът не е сезирал съда с претенция за присъждане на разноски в заповедното производство, поради което исковият съд не дължи произнасяне.
Водим от горното и на основание чл.422 ал.1 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.Х.Р., с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, в
качеството му на законен наследник на О.
Б. Д., с ЕГН **********, б.ж. на гр.*, починал на 20.05.2018г., че дължи на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, **,
с ЕИК **, сума в размер на 909,91 лв. /деветстотин и девет лева и
деветдесет и една стотинки/ - главница, представляваща сбор от вземания за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, отдадена от отоплителните тела в
имота, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, такса разпределение за
следните месеци: м. 11,
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" АД със седалище гр.* против Р.Х.Р., в качеството му на законен наследник на О. Б. Д., по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за главница за разликата от 17,10лв. над уважения до пълния предявен размер от 927,01лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "*" АД със седалище гр.* против Р.Х.Р., в качеството му на законен наследник на О. Б. Д., по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 от ГПК иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за разликата от 1,43лв. над уважения до пълния предявен размер от 138,21лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.Х.Р., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес ***, в качеството му на
законен наследник на О. Б. Д., с
ЕГН **********, б.ж. на гр.*, починал на 20.05.2018г., ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, **, с ЕИК **, сума в размер на 466,74
лв. /четиристотин шейсет и шест лева и седемдесет и четири стотинки/,
представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, **, с ЕИК **, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Х.Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в качеството му на законен наследник на О. Б. Д., с ЕГН **********, б.ж. на гр.*, починал на 20.05.2018г., сума в размер на 7,87 лв. /седем лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща направени по делото съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Р.Х.Р., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, в качеството му на законен наследник на О. Б. Д., с ЕГН **********, б.ж. на гр.*, починал на 20.05.2018г., ДА ЗАПЛАТИ на "*" АД със седалище и адрес на управление гр.*, **, с ЕИК **, сума в размер на 73,70 лв. /седемдесет и три лева и седемдесет стотинки/, представляваща направени по заповедното производство по Чгр.д.№791/2018г. по описа на ВТРС съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
Заверен препис от съдебното решение след влизането му в законна сила да се приложи служебно по заповедното производство по Чгр.д.№791/2018г. по описа на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..................