РЕШЕНИЕ
№ 10219
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело №
20211110147312 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година
относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО)
№ 295/91, от М. Т. Т. срещу „У.Е.У.“ Кфт. чрез „У.Е.У. Кфт. – клон Б.“ КЧТ, за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 946,58 лв. за обезщетение за
имуществени вреди, представляващи стойност на допълнително закупени на 15.10.2019 г.
самолетни билети, ведно със законна лихва от 15.03.2021 г. до изплащане на вземанетo, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело № 14792/2021г. по описа на СРС.
Ответникът оспорва иска. Поддържа, че на 06.07.2021 г. е заплатил на ищеца сумата
1726,80 лева и счита, че с нея е платена част от сумата по заповедта за изпълнение, а именно
782,33 лв., с 17,92 лева за законна лихва, съдебни разноски за 300 лв. адвокатско
възнаграждение и 34,57 лева за държавна такса, сума за възстановяване на цената на
самолетните билети по резервация S6V65L на ищеца М. Т. и В.М., в размер на 591,98 лв.
Оспорва претенцията за сумата 946,58 лв с довод, че извънсъдебно ищецът не е заявил за
изплащане, процесният полет е закъснял над 3 часа, но не е отменен и в този смисъл е
изпълнен, поради което ответникът не дължи обезщетение за закупуване на билети за
пътуване с друга авиокомпания. Счита, че и при отменен полет не се дължи цялата
претендирана сума, а само цената на самолетния билет на същата компания и обезщетение
за сумата на по-високата цена на билета на друг превозвач.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа страна следното:
1
Страните не спорят, че между тях е налице валидно облигационно правоотношение по
договор за въздушен превоз на пътници, по силата на което ищецът е закупил 2 броя билети
– за себе си и за лицето В.М., за полети по направления летище С. – летище Л., гр. Л. и
летище Л., гр. Л. – летище С., и по което същият е изправна страна, доколкото е изпълнил
задължението си за явяване на регистрационното гише в съответствие с указанията на
превозвача за извършване на превоза. На основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК с доклада
по делото, неоспорен от страните, и с протоколно определение от 16.05.2022 г. обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване са и обстоятелствата, че полет W6 4301 посока гр.
София – гр. Л. е закъснял с над 3 часа, че разстоянието на полета, определено по реда на чл.
7, пар. 4 от Регламент 261/2004, е между 500 км и 3500 км., както и че ищецът е заплатил
сумата 946,58 лв., представляваща стойност на допълнително закупени на 15.10.2019 г.
самолетни билети, а ответникът е заплатил на ищеца на 06.07.2021 г. сумата 1726,80 лева, в
т.ч. и стойността на самолетния билет за процесния полет. С оглед на това и предвид
изричното изявление на ответника, преценено по реда на чл. 175 от ГПК, доколкото то
съставлява признание на неизгоден за него факт, а именно че полетът е изпълнен със
закъснение от 13 часа и 28 минути, съдът намира, че е налице неизпълнение на договорно
задължение на авиопревозвача, произтичащо от договора. Този извод се потвърждава и от
извършените от ответника извънсъдебни действия – заплащането на дължимото на ищеца на
основание чл. 7, пар. 1, б. „б)“ от Регламента обезщетение за закъснял полет, ведно със
законната лихва, както и на стойността на закупения от ищеца билет за процесния полет,
които суми представляват част от платената в полза на ищеца от ответната страна сума в
общ размер на 1726,80 лв., предвид изричното признание на ответника. Следва да се
отбележи и че по делото не са наведени твърдения и не се установява наличието на
извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, пар. 3 от Регламента, при които ответникът
няма да дължи обезщетение за вреди.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недължимост на
претендираното обезщетение за вреди поради това, че процесният полет е изпълнен въпреки
закъснението. С решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г. на
Съда на Европейския съюз е дадено задължително на основание чл. 633 от ГПК за
настоящия съд тълкуване на нормите във връзка с приложението на Регламент /ЕО/ №
261/2004 г. Съгласно даденото в цитираното решение тълкуване чл. 5, чл. 6 и чл. 7 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на закъснели
полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от Регламента, когато поради
закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа, т. е
когато са достигнали до своята крайна точка на пътуване три или повече часа след
определения от превозвача час на пристигане по разписание. В случая между страните е
безспорно, че процесният полет е изпълнен със закъснение от над 3 часа, като с отговора на
искова молба ответникът конкретизира, че закъснението се равнява на 13 часа и 28 минути.
Ето, защо съдът намира, че ищецът може да бъде приравнен на пътник на отменен полет. С
тези съображения и доколкото не се твърди и не се доказа по делото да са налице
обстоятелства, водещи до ограничаването или изключването на отговорността на ответника,
съдът приема, че същият е допуснал виновно неизпълнение на поетите към ищеца с
процесния договор за въздушен превоз задължения. Ето защо е доказана по основание
ищцовата претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди
вследствие закъснението на полет W6 4301, като този извод не зависи от наличието на
отправена от ищеца към ответника покана за получаване на такова в момент, предхождащ
депозиране на искова молба.
Чл. 82 от ЗЗД предвижда, че обезщетението при договорно незпълнение обхваща
претърпените загуби, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението
на договорно задължение. Такива вреди, а именно претърпени загуби, са налице и в
хипотезата, когато неизпълнението на договорно задължение е наложило на изправната
страна да сключи заместваща сделка по цена, по-висока от тази, договорена и заплатена по
първото правоотношение. Същите представляват тъкмо разликата между стойността на
2
заместваща сделка, с която изправната страна е удовлетворила интереса си от изпълнението
на договора, и стойността на първоначално сключената. Между страните не се спори, а и от
представените по делото доказателства се установява, че ищецът е закупил от ответника два
броя билети – за себе си и за лицето В.М., за полет W6 4301 по направление летище С. –
летище Л., гр. Л. и за полет по направление летище Л., гр. Л. – летище С., като поради
закъснението на полет W6 4301 същият е закупил от друг авиопревозвач два билета за друг
полет с посока летище С. –гр. Л.. По отношение на билетите, закупени от ответника, за
полета в обратната посока, в съдебно заседание, проведено на 11.04.2022 г., ищецът изрично
заявява, че не претендира възстановяването на тяхната стойност, тъй като ги е използвал.
Предвид това, съдът намира, че дължимото обезщетение за претърпени имуществени вреди
се равнява на разликата между цената само на закупените билети за полет W6 4301 и цената
на закупените от авиопревозвача Easy Jet билети, представляващи стойността на
заместващата сделка. По делото е представено извлечение от електронна кореспонденция,
неоспорено от страните, видно от което на електронен адрес ***************@***.** е
изпратено потвърждение за резервация на 2 билета за полет EZY8974 по направление София
– Л., стойността на които възлиза на 967,97 евро, като същата е заплатена на 15.10.2019 г.
Следва да се съобрази, че съгласно чл. 3, ал.1 ЗЕДЕУУ електронен документ е електронен
документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна
на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), а именно всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-
визуален запис. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис
стойността на саморъчен – арг. чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУ. Когато посочените предпоставки са
налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава,
каквато законът признава на подписания писмен документ, ако се касае за частен, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 189 ГПК). С оглед на това
съдът намира, че електронното писмо по своята правна същност представлява електронен
документ. Възпроизведен на хартиен носител, същият обективира кореспонденция между
определени лица. В случая не се твърди и не се доказа да е подписан с квалифициран или
обикновен електронен подпис. Поради това представеното писмено доказателство
представлява неподписан частен документ, който не обвързва съда с нито с материална,
нито с формална доказателствена сила. В този случай съдът следва да цени същия по
вътрешно убеждение съвкупно с останалите доказателства. Доколкото страните не спорят,
че ищецът е заплатил сумата 946,58 лв., представляваща стойност на допълнително
закупени на 15.10.2019 г. самолетни билети, и при съобразяване на левовата равностойност
на 967,97 евро – 1893,18 лв., изчислена съобразно фиксирания валутен курс на лева към евро
- 1.95583, съдът дава вяра на обективираната в процесния документ кореспонденция, като
приема, че на 15.10.2019 г. ищецът е заплатил обща цена за двата допълнителни билета за
полет посока София – Л. в размер на 1893,18 лв. (левовата равностойност на 967,97 евро),
при цена на всеки от билетите 946,59 лв. (1893,18 лв./2). На следващо място, като безспорно
и ненуждаещо се от доказване е отделено и обстоятелството, че ответникът е възстановил в
полза на ищеца сумата от 591,98 лв., представляваща цената на билета само на ищеца,
закупен за процесния закъснял полет. Предвид това, съдът намира, че цената, заплатена от
ищеца за допълнителния билет, надвишава цената на билета, закупен за полет W6 4301,
поради което и вследствие неизпълнението на договорно задължение, поето от ответника,
ищецът е претърпял вреда, изразяваща се в разликата между двете стойности, а именно
354,61 лв., до който размер и предявеният иск следва да бъде уважен, а за горницата до
пълния предявен размер от 946,58 лв. – отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът трябва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски, съобразно уважената част от иска, като с
оглед разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
3
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство, за което компетентен да се произнесе е исковия съд. Ответникът
е навел възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца, вкл. по реда на чл. 413 от ГПК чрез подадена частна жалба по
реда на чл. 413 от ГПК. Ищецът претендира, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК, разноски
за исково производство – 400 лв. за възнаграждение на адвокат, и за заповедно производство
– 34,57 лв. – платена държавна такса и 500 лв. за възнаграждение на адвокат. Съдът, като взе
предвид защитаваният материален интерес, фактическата и правна сложност на спора,
проведените открити съдебни заседания, вида и обема на събраните по делото
доказателства, очакваните процесуални действия, които е било необходимо да бъдат
извършени, намира, че платения от ищеца адвокатски хонорар от 400 лв. е завишен
необосновано, с оглед изложеното и установения минимум по чл. 7, ал.2, т. 1 от НМРАВ,
поради което следва да бъде редуциран до сумата 300 лв., която се явява необходима и
разумна разноска. Ето защо ищецът има право на сумата 112,39 лв. за платено адвокатско
възнаграждение в исковото производство. Съгласно чл.7, ал.7 от НМРАВ, за защита в
производства в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението на
адвокат се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от НМРАВ на базата на половината от
стойностите на претендираните суми. При защитаван материален интерес сумата 1728,91 лв.
минималният размер на възнаграждението на адвокат е сумата 300 лв. и по изложените по-
горе съображения съдът счита, че платеното за правна помощ за водене на заповедно
производство е прекомерно и дължимото следва да се определи от съда в размер на сумата
300лв. Предвид това и принципът за неоснователно обогатяване налага да се съобрази, че
разноски за заповедно производство на ищеца не следва да се присъждат, тъй като
ответникът е заплатил. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответната страна има право на
съдебни разноски. Претендира се възнаграждение на адвокат по 300 лв. за настоящото и за
заповедното производство, като съразмерно на отхвърлената част от иска следва да присъди
сумата 187,61 лв. за исково производство и сумата 102,72 лв. по ч.гр.д. №14792/2021г., СРС,
за което се отчете, че заповедта за изпълнение е оспорена само за сумата предмет на
настоящото производство.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че У. Е.У. Црт. АД, Държава:У., с рег. №: №,
действащо чрез У.Е.У. Црт. -клон Б., КЧТ, ЕИК ЕИК, седалище и адрес на управление:
(адрес), дължи на М. Т. Т., с ЕГН **********, с (адрес), на основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91, сумата от 354,61 лева за обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разликата между стойността на закупен билет за полет W64301 на
15.10.2019 г. с направление летище С., Б. – летище Л., Л., и стойността на допълнително
закупен на 15.10.2019 г. самолетен билет, ведно със законна лихва от 15.03.2021 г. до
изплащане на вземанетo, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 14792/2021г. по описа на СРС, като за разликата
над уважения размер от 354,61 лева до пълния предявен размер от 946,58 лева –
ОТХВЪРЛЯ.
4
ОСЪЖДА У. Е. У. Црт. АД, Държава:У., с рег. №: №, действащо чрез У.Е.У. Црт. -
клон Б., КЧТ, ЕИК ЕИК, седалище и адрес на управление: (адрес), да заплати на М. Т. Т., с
ЕГН **********, с адрес: (адрес), на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, сумата 112,39 лева –
съдебни разноски по гр. дело №47312/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М. Т. Т., с ЕГН **********, с адрес: (адрес), да заплати на У.Е.У. Црт. АД,
Държава:У., с рег. №: №, действащо чрез У.Е.У. Црт. -клон Б., КЧТ, ЕИК ЕИК, седалище и
адрес на управление: (адрес), на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата 290,33 лева –
съдебни разноски по ч. гр. дело №14792/2021 г. и гр. дело №47312/2021 г., и двете по описа
на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5