Р Е Ш Е
Н И Е
№ 253 06.03.2019 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд V-ти наказателен
състав На деветнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: Мая Стефанова
Секретар: Райна Жекова
като разгледа
докладваното от съдията Стефанова НАХД № 5804 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното
Производството е образувано по повод жалба на М.Ж.Б.
с ЕГН ********** *** против
Наказателно постановление № Б-10-ЮИР-30/10.09.2018г., издадено от Началник на
РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.
148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби.
Посочва се, че жалбоподателят не е нито собственик, нито ползвател, нито
участник в строителството, нито е извършител на констатирания строеж. В
заключение се посочва, че липсва описание на извършеното нарушение, като в хода
на проверката не е установено по безспорен начин, кой е собственик на
поземления имот, кой е извършител и ползвател на въпросния строеж еи кога е извършен строежа.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощник – адв.З. М. – БАК, която поддържа жалбата по изложените в нея
доводи.
В допълнително депозирана писмена защита адв.М. –
БАК още веднъж изтъква доводите си, като допълва, че за процесното
нарушение вече има санкционирано лице през 2009г., поради което пледира за
недоказаност на административнонаказателното
обвинение и моли за отмяна на НП.
За административнонаказващия
орган, се явява ЮК К., надлежно упълномощена, която оспорва жалбата и моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.
В предоставения от съда срок са постъпили писмени
бележки, в които процесуалният представител на административнонаказващия
орган посочва, че деянието и неговия автор са безспорно установени в лицето на
жалбоподателя. Прави анализ на приобщените материали, като застъпва, че в хода
на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и че
НП е обосновано, поради което моли за неговото потвърждаване изцяло.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от
отбелязването върху самото НП (л.10) същото е било
връчено на жалбоподателя на 01.11.2018г., а жалбата е депозирана по куриер с
дата на изпращане 08.11.2018г. (л.8). Жалбата е подадена от легитимирано да
обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме,
че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е и основателна по следните съображения:
На
19.02.2018г. в РДНСК – Югоизточен район бил получен сигнал с вх. №
ОС-1434-00-634 (л. 18-19) от Валери Симеонов – по това време в качеството си на
зам.министър-председател на Република България, в
който се посочвало, че в четири поземлени имота, попадащи в територията на
бившия к. „З. р.”, общ. С., собственикът на поземлени
имоти (ПИ) с идентификационни номера №67800.34.21, 67800.34.23,
67800.34.24 находящи се в местност „С. М.“ гр.С. в нарушение на ЗУТ и
нормативните актове по неговото прилагане, изразяващи се най-общо в незаконно
строителство извършване на „Площадкова канализационна
мрежа“ (съгласно изготвената схема на РО НСК Бургас при РДНСК Югоизточен район
(лист 20 от делото), „Бетонова площадка“ (строеж №10 съгласно изготвената схема
на РО НСК Бургас при РДНСК Югоизточен район) и „Едноетажни сгради №4„ (съгласно
изготвената схема на РО НСК Бургас при РДНСК Югоизточен район) намиращите се в
посочените по-горе ПИ. Въз основа на сигнала била образувана проверка в
хода, на която работна група в състав: свидетеля М.Ч. и
инж. Я. Р. – началник РО„НСК” - Бургас, извършили проверка на място и по
документи в Община Созопол. Длъжностните лица, констатирали множество
нередности, за които съставили Констативен протокол от 19.02.2018г. В частност
служителите на РО„НСК” - Бургас установили, че в поземлените имоти посочени
по-горе е извършен незаконен строеж, представляващ „Едноетажни сгради №4“. Въпросният строеж бил изпълнен без
разрешение за строеж и без промяна на предназначението имота. Свидетелката Ч. не
установила кога точно и от кого точно е извършен въпросният строеж, но
констатирала, че на 03.10.2012г. жалбоподателят Б. е придобил поземлените имоти
с нотариален акт №78 том ІV, рег.№ 617 от 03.10.2012 г (лист 21 от делото), в който е констатиран незаконния строеж,
поради което и преценила, че Б. в качеството му на възложител в строителството
е допуснал извършването на незаконния строеж в нарушение на чл. 148, ал.1 ЗУТ.
Относно времето на извършване на нарушението свидетелката решила да посочи
периодът от придобиване на собствеността върху имота до датата на проверката –
т.е. от 03.102-12 г до 19.02.2018г.
Свидетелката
Ч. изпратила до жалбоподателя Б. покана (л. 17-18) за явяване в РО„НСК” –
Бургас при РДНСК – Югоизточен район за съставяне на АУАН.
В
определения срок жалбоподателят не се явил, поради което и свидетелката
съставила срещу него АУАН с № Б-10/13.03.2018г., квалифицирайки
нарушението като такова по чл. 148, ал.1, вр. с чл.
12, ал.2 ЗУТ (лист 14 и 15 от делото). На 20.04.2018г. препис от акта бил
връчен на жалбоподателя срещу подпис, като същият депозирал възражения (лист 11
от делото).
След връчване на АУАН административнонаказващият орган, сезиран с преписката по
акта и като взел предвид възраженията, пристъпил към издаване на НП, като също
счел фактическите констатации за безспорно установени и издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с
чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на жалбоподателя Б. било
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение
на чл. 148, ал.1, вр. с чл.
12, ал.2 ЗУТ.
Съдът въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа
обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като
чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в
по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От
тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя,
нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14,
ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН .
В конкретния случай съдът счита, че наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това
лице, а АУАН е съставен от компетентен орган. Въпреки това, съдът счита, че при издаването на НП са
допуснати множество съществени нарушения, които са опорочили производството и
са довели до издаването на незаконосъобразно наказателно постановление. Това е
така по следните причини:
Съгласно чл.36 ал.2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а
съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе
по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е
сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от
посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му
в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН
на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено
нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване.
От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му
нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното
издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя. С нормите на чл.
42, т.3, предл.1 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5, предл.2 от ЗАНН е въведено изрично задължение на актосъставителя и административнонаказващият
орган да посочат датата на извършване на нарушението.
Посочването на датата на извършване на административното нарушение е от
значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед
съдебната проверка за спазване сроковете по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното производство.
Времето на извършване на административното нарушение е определящо и за
приложимия материален и процесуален закон, съгласно чл.3
от ЗАНН. В конкретния случай актосъставителят и АНО
се посочили, че деянието е извършено в период от 03.10.2012г. (датата
на придобиване на идеални части от ПИ № 67800.34.23 видно то нотариален акт на лист 28 от делото) до 19.02.2018г. –
датата на извършване на проверката от контролните органи. По мнение на
настоящия състав този подход за очертаване на датата на деянието е крайно
порочен и незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението на административнонаказаващия орган да установи точният момент
на извършване на нарушението, респективно цели отбягване на задължението за
иницииране и провеждане на производството в сроковете по чл. 34
ЗАНН. В конкретния случай не се касае до деяние, което да може да се
окачестви като т.нар. „продължено противоправно
поведение”, когато нарушението се извършва непрекъснато във времето, докато не
бъде преустановено от съответните органи или по волята на дееца. В случай
въпросният незаконен строеж е изпълнен (довършен) в точно определен момент от
действителността – т.е. на точно определена дата или период от време (който
може да бъде установен), като в тежест на актосъставителя
и административнонаказващия орган е било да проведат
разследване (ако преценят - да разпитат свидетели, ако е нужно да ангажират
експертно мнение и т.н.) и да установят кога точно се е случило това. В съдебно
заседание свидетелят Ч. заяви, че въобще не знае дали строежът е изпълнен преди
2012г. или след това, както и дали същият не е бил част от бившия къмпинг
„Златка рибка” – т.е. посочването на началната дата на нарушението е напълно
машинално и не се базира на това, кога действително е извършено нарушението и
от кого, а на това кога жалбоподателят е придобил части от имота, което
самостоятелно е ирелевантно. Машиналното очертаване
на един период (в случая около пет години и половина) от придобиване на части
от имота до извършване на проверката, в комбинация с обстоятелството, че видно
от показанията на актосъставителката – въобще не е
ясно дали строежът не е бил изпълнен дори преди това - не изпълнява
задължението за посочване на датата на извършване на нарушението и по мнение на
настоящия състав следва да се приравни на липса на посочване на такава дата.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно съдебната
практика – Тълкувателно решение на ВАС и ВКС № 1 от 27.02.2015г., на
основание чл. 84, вр. с чл.11 от ЗАНН вр. с чл.81 ал.3 НК – в административнонаказателното
производство намира приложение институтът на „абсолютната давност”, който е 4,5
години от извършване на нарушението. В случая началната дата, на която се
твърди, че е било „допуснато” извършването на незаконен строеж е 03.10.2012г. Прилагайки
правилата за абсолютната давност се достига до извод, че дори да се приеме, че Б.
действително някога в периода 03.10.2012г. – 19.02.2018г. е допуснал извършване
на нарушение – то, ако това нарушение е извършено примерно през 2013г. (която безспорно
попада в периода 03.10.2012 – 19.02.2018г.,) то вече е изтекла абсолютната
давност за реализиране на отговорността на нарушителя. Именно поради строго
формалния характер на производството по налагане на административни наказания,
законът вменява на АНО задължение безпротиворечиво и
еднозначно да посочи датата, на която приема, че е извършено нарушението, а не
просто да посочи, че то е извършено все някога от дата в миналото (примерно
2012г.) до датата на извършване на проверката.
На следващо място съдът следва да посочи, че
формата на изпълнителното деяние „допустителство” е
изключение от общия принцип за ангажиране на административна отговорност на
субектите, доколкото съгласно чл. 10 ЗАНН допустителите
се наказват само в определените от закона случаи. Действително в чл. 232, ал.2 ЗУТ е предвидено наказание и за участник в строителството, който допусне
извършването на незаконен строеж – т.е. принципно може да се ангажира
отговорността и на допустителя, но това не отменя
общото задължение за доказване на субективната страна на нарушението – т.е. на
„вината”. Казано по друг начин само фактът, че в нечий имот е извършен
незаконен строеж не означава автоматично, че собственикът е „допуснал”
извършването на този строеж. Не е налице обективна отговорност, при която всеки
път, когато се установи незаконен строеж, при всички случаи собственикът на
терена (който може и да е държавата или общината) следва да носи отговорност за
допустителство. Следва да се ангажират доказателства,
че собственикът е възложил или най-малкото, че е знаел или поне предполагал, че
се извършва такъв строеж, но въпреки това е бездействал и не се е
противопоставил, като по този начин и е „допуснал” друг да извърши строежа. В
тази връзка административнонаказващият орган е
следвало да посочи кога и от кого е изпълнен стоежът и какво отношение има към
жалбоподателя, за да може да се провери дали собственикът действително е
„допуснал” това лице да извърши нарушението или то е извършено без неговото
знание/допускане. В конкретния случай, видно от показанията на актосъставителката – контролните органи не са установили
нито кога, нито кой е изпълнил строежа, поради което и изводът им, че Б. е
„допуснал” този неизвестен извършител да построи незаконна постройка в имот, от
който той притежава едва 1/7 ид.ч. са останали
недоказани. Както е прието в Решение № 1982/24.11.2014г. по к.н.а.х.д.
№ 1196/2014г. на АдмС-Бургас:„ ... собственикът на един
недвижим имот, ако не притежава едно от качествата, изрично указани с нормата
на чл. 160, ал. 1 от ЗУТ не може да бъде определен като участник в
строителството...”. В тази връзка административнонаказващият
орган следваше изрично и изчерпателно да посочи в НП на база на какви факти
гради своя извод, респективно – по този начин да даде възможност както на нарушителя,
така и на съда да провери, дали неговите изводи са верни или не. Липсата на
посочване на такива факти, не може да се преодолее с обобщения извод, че
жалбоподателят е „участник в строителството - възложител” без да се посочат
обстоятелствата, които евентуално го правят такъв, поради което и това е
самостоятелно основание за отмяна на НП, като противоречащо на изискването на
чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН.
Допълнително съдът следва да посочи, че административнонаказващият орган по никакъв начин не е
оборил доводите на жалбоподателя, че въпросните „Едноетажни сгради №4“ съществуват още от времето на к. „З. р.”. Видно от мотивите на Решение № 2258/30.11.2018г. на АдмС-Бургас по адм. дело № 1218/2018г., след извършена експертиза
действително се е установило, че първият етаж на сградата отговаря на сграда,
описана в АДС – т.е. оборват се изводите на наказващия орган, че Б. е допуснал изпълнението на целия строеж
– двуетажна къща в периода 2012-2018г., доколкото първият етаж е съществувал
много преди той да придобие част от имота. Това води до извод, че изначално
тезата на административнонаказващия органи за
допуснато изпълнение на незаконен строеж представляващ
– двуетажна къща е недоказана, доколкото
очевидно незаконният строеж се отнася само до втория от двата етажа, а не до
цялата къща. Това води до недоказаност на вмененото нарушение, така както е
предявено с АУАН, което е допълнително основание за отмяна на НП.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че в хода на
производството са били допуснати съществени и неотстраними нарушения на закона,
които са довели до там, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се отмени
изцяло, без да е необходимо да се обсъждат останалите наведени доводи.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-10-ЮИР-30/10.09.2018г., издадено от
Началник на РДНСК-Югоизточен район, с което на основание чл. 222, ал.1, т. 15 ЗУТ, вр. с чл. 239, ал.1, т.2 ЗУТ на М.Ж.Б. с ЕГН ********** *** е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение
на чл. 148, ал.1, вр. с чл. 12, ал.2 ЗУТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд–Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.