№ 234 / 9.7.2020 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 09.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 07.07.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Силвия Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 241 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, 415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.9 от ЗПК, чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени са от ,. Б. А. Б., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес на управление: гр.София, ул.,,Димитър Хаджикоцев‘’52-54, представлявано от законните си представители-А. Ч. Д. и. Н. Г. С. срещу М.А. Л., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени установителни искове за признаване за установено, че съществува вземане на дружеството-ищец към ответницата, дължимо по Договор за потребителски кредит № **********/23.082018 г. както следва: 255,18 лева главница, 14,02 лева договорна лихва за периода от 25.02.2019г. до 25.05.2019г., 23,00 лв. обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2019 г. до 09.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Исковото производство се развива, след като е издадена от МРС Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №1122/23.07.2019г. по ч.гр.д.№1890/2019г. по описа на РС-Монтана. В законния срок ответницата е подала възражение срещу заповедта, поради което, по указание на съда в законния срок дружеството-ищец е предявило искова молба за вземанията си на осн. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.В исковата молба се твърди следното:
На 23.08.2018г. в гр.Монтана е сключен Договор за потребителски кредит № ********** между двете страни по делото. Общият размер на потребителския кредит бил 513,93 лв., като към кредита била включена еднократна такса за оценка на риска от 30,84 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит. Сългасно чл.7, т.2.1 от процесния договор, кредиторът ,. Б. А. Б. превежда средствата по кредита по сметка на продавача на стоката, избрана от Потребителя, за заплащане на нейната продажна цена. На продавача на стоката били преведени 469,00 лв. на фактура №**********/23.08.2018 г. В случая Потребителят бил пожелал също да сключи застраховка ,,Живот‘‘ в размер на 13,93 лв. и. застраховка ,,Безработица‘‘ в размер на 14,01 лв. и. застраховка ,,Защита на уреда‘‘ от 16,79 лв.
Общото крайно задължение по Договора за потребителски кредит възлизало на 605,70 лв., която сума била разсрочена съгласно погасителния план на 9 равни месечни вноски, всяка от които от 67,30 лв.
Видно от Договора, чл.6 от същия на 25.05.2019 г., преди входиране на заявлението по чл.417 от ГПК бил настъпил цялостен падеж на вземанията.Непогасеният размер на задължения по Договора за потребителски кредит са посочените искови суми.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В публично съдебно заседание не изпраща процесуален представител, но излага писмено становище, в което поддържа исковата си молба, както и. прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 237 от ГПК.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок ответницата прави пълно признание на исковете по основание и. размер. Не се явява и. не се представлява в публичното съдебно заседание. Приложена е от отв. Л. по делото за платени от нея 150,00 лв. в полза на ,. Б. А. Б. разписка №0500010676809415/25.03.2020г.
Съдът, като взе предвид исканията и. доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и. да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С оглед представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че направеното признание на иска от ответницата се подкрепя от приложените по делото доказателства. Съдът намира, че отв.Л. има право да се разпорежда с признатото право, както и. че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, с оглед разпоредбата на чл. 237, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК обаче, ,,съдът взема предвид и. фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право‘‘. Ответницата е приложила по делото писмено доказателство-разписка от 25.03.2020г., видно от която по сметка и. в полза на ,. Б. А. Б. е постъпила сумата от 150,00лв. по номер на договор **********.
Съгласно правилото и. реда за погасяване на вземанията по чл.76, ал.2 от ЗЗД, ответницата е погасила изцяло дължимите вземания за договорна и. мораторна лихва, както и. част от главницата. Остатъчният размер на вземането е от 142,20 лв.- главница по процесния договор за потребителски кредит.
При този изход на делото и. като взе предвид фактът, че отв.Л. е погасила част от исковите суми в хода на делото, а не преди това, с което е дала повод на дружеството-ищец да заведе делото, съдът намира, че деловодните разноски се дължат на ,. Б. А. Б..Същите са дължат в пълен размер-както в настоящото исково производство, така и. в предхождащото заповедно производство-ч.гр.д.№ 1890/2019г., съгласно приложен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви .
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 и. ал.3 от ГПК, във вр. с чл.237 от ГПК
Р Е Ш И.:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на ,. Б. А. Б., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес на управление: гр.София, ул.,,Димитър Хаджикоцев‘’52-54, представлявано от законните си представители-А. Ч. Д. и. Н. Г. С. КЪМ М.А. Л., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx, дължимо по Договор за потребителски кредит № **********/23.082018 г. както следва: 142,20 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.07.2019г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ: иска за главница над уважения до предявения размер от 255,18 лв., както и. исковете за; 14,02 лева договорна лихва за периода от 25.02.2019г. до 25.05.2019г. и. 23,00 лв. обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.02.2019 г. до 09.07.2019г., като погасени в хода на делото.
ОСЪЖДА М.А. Л., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,. Б. А. Б., ЕИК: xxxx , със седалище и. адрес на управление: гр.София, ул.,,Димитър Хаджикоцев‘’52-54, представлявано от законните си представители-А. Ч. Д. и. Н. Г. С. сумата от общо 325,00 лв. деловодни разноски, реализирани по гр.д.№ 241/2020г. по описа на РС-Монтана, както и. общо 175,00лв. деловодни разноски, направени по ч.гр.д.№ 1890/2019г.-държавни такси и. юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: