№ 20784
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110109116 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца *************** искове по реда на чл. 422 ГПК
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване спрямо ответника Л. Б. К., в качеството му на собственик на
топлоснабден имот, находящ се в ***********************, с абонатен №
******, съществуването на вземане в размер на сумата от 4560,29 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 785,06
лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 03.10.2023
г., сумата в размер на 25,20 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.09.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 5,63 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 03.10.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.10.2023 г. по ч. гр. д. № 57048/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът *************** твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда
за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
1
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода за който се отнасят. Твърди, че топлоснабденият
имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от **************** съобразно
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски
в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. Б. К. подава отговор на исковата
молба, чрез адв. Л. Д., с който оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва ответникът да притежава качеството клиент на топлинна енергия за
процесния имот. Оспорва между страните да е възникнало облигационно
правоотношение за доставка на ТЕ. Оспорва ответникът да е собственик или
вещен ползвател на процесния имот. Оспорва извършените измервания за
потребена ТЕ, въз основа на които са издадени впоследствие фактури.
Оспорва да е настъпила изискуемостта за плащане на претендираните
главници. Сочи, че по делото не са представени доказателства за издадени
изравнителни фактури на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение. Релевира възражение за погасителна давност. Оспорва
автентичност на положения от името на Л. К. подпис върху списък на
етажните собственици, приложен към исковата молба. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
Съгласно мотивите към т.10а от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, "правото на иск за
установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение,
съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. По силата на чл. 422, ал. 1 и чл.
415, ал. 1 ГПК предявяването на установителния иск е ограничено с
преклузивен едномесечен срок, който тече от връчване на заявителя на
указанията на съда по чл. 415, ал. 1 ГПК да предяви иска с оглед на
подаденото от длъжника възражение срещу заповедта за изпълнение.
Спазването на установен от законодателя преклузивен срок е абсолютна
процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск. В разглеждания
случай, от данните, съдържащи се в заповедното производство се установява,
че възражението е подадено вс рока по чл. 414 ГПК и искът е подаден в
едномесечния законов срок , поради което е допустим.
За уважаване на иска с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. В тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД е да
докаже възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в
забавауговорен падеж за плащане на цената на доставена топлинна енергия.
2
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да
докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му
по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
По делото не се установи облигационно отношение между страните за
процесния тополоснабден имот за исковия период. Оспореният списък на
етажните собственици на л. 22 и л.23 е изключен от доказателствения
материал от делото с определение от 24.09.2024 г., доколкото ищецът заяви
изрично, че не желае да се ползва от същия. Изисканото удостоверение от
Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ установява,
че в архИ. им няма досие на ********, а от удостоверение от Столична
община, район „******“ се установява, че договор за покупко-продажба на ап.
62, находящ се в *********************** не е сключен от район „******“ и
не се съхранява в архИ. на районната администрация. Липсват доказателства,
които да установят облигационна връзка между страните за процесния
топлоснабден имот. Доказателствената тежест е право и задължение на съда
да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.
При липсата на една от кумулативно изискуемите предпоставки, то
безпредметно е обсъждането на останалите, доколкото дори и при тяхното
наличие, исковете биха били неоснователни. Ето защо, ответникът не е
пасивно материално легитимиран да отговаря по предявените искове, поради
3
което същите подлежат на отхвърляне.
Предвид така приетото по-горе, не се е сбъднало вътрешното
процесуално условие за разглеждане на въведеното от ответника защитно
възражение за погасителна давност на част от процесните вземания.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Съгласно
приложен списък по чл. 80 ГПК, същият претендира 1200 лева , адвокатско
възнаграждение. Видно от приложен договор за правна защита от 25.04.2024 г.
е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, за което е
удостоверено в договора за правна защита, че е платено в брой. Предвидено е,
че за процесуално съдействие и защита във всяко второ и следващо открито
съдебно заседание се дължи възнаграждение по 200 лева, платими в брой до
три дни преди всяко второ и следващо открито съдебно заседание, но не са
представени доказателства, удостоверяващи плащане на претендираната сума
от 200 лева. Ето защо, съдът приема,че заплатеният размер на адвокатското
възнаграждение е 1000 лева. С исковата молба и с молба от 22.10.2024 г.,
ищецът е направил възражение за прекомерност, което съдът намира за
основателно при преценка на заложените в съдебната практика критерии –
вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената
работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото, поради
което и на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намалява претендираното адвокатско
възнаграждение до сумата от 840 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ***************, ЕИК ********* искове
по реда на чл. 422 ГПК с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че Л. Б. К., ЕГН
********** дължи на **************** сумата от 4 560,29 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия топлоснабден имот, находящ се в ***********************, с
абонатен № ****** за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва от 17.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата в размер
на 785,06 лв., представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до
03.10.2023 г., сумата в размер на 25,20 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за отчетен период от 01.09.2020 г.
до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 17.10.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата в размер на 5,63 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.11.2020 г. до 03.10.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
27.10.2023 г. по ч. гр. д. № 57048/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав като
неоснователни.
ОСЪЖДА ***************, ЕИК ********* да заплати на Л. Б. К.,
ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 840 лева за исковото
4
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице –помагач
****************.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5