Р Е Ш Е Н И Е
№529
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
гр. Перник,10.12.2019 година
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Н. С. и в присъствието на представител на Окръжна прокуратура–Перник, прокурор Николай Цветков, като разгледа докладваното от съдия Георгиева КАНД № 637 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), представлявана от директора, чрез пълномощника му ст. юрисконсулт Е. Т., срещу решение № 19 от 19.08.2019г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 2097 по описа на съда за 2018г.
С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 11-01-309 от 23.10.2018г. на директора на АДФИ, с което на В.М.Ц., в качеството й на кмет на Община Перник, за извършено административно нарушение по чл. 128, ал. 2 от Закона за публичните финанси (ЗПФ) във вр. § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗПФ във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал административнонаказващият орган – Агенция за държавна финансова инспекция. В жалбата се навеждат доводи за наличие на основания за отмяна на решението на районния съд поради постановяването му при несъобразяване със събраните доказателства, в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излагат се аргументи, че в производството правото на защита на наказаното лице не е ограничено, както и че административнонаказателното обвинение е пълно и конкретно, основано в относими писмени доказателства, кореспондиращо с приложения материален закон, и с наложено административно наказание в минимален размер. От касационния съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото по същество, като потвърди процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът по жалбата, В.М.Ц., редовно уведомена за касационната жалба и редовно призовавана, в съдебно заседание не се явява. За представител изпраща адвокат К. И., от АК – Перник, която възразява срещу жалбата. Пледира съда да остави в сила решението на районния съд като правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура–Перник дава заключение за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция. Предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Административен съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215 от АПК, след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в жалбата доводи и становищата на страните по делото и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК - страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима за разглеждане. За установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени доказателства.
След извършена касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
С наказателно постановление № 11-01-309 от 23.10.2018 г. директорът на АДФИ е приел, че към 31.12.2017г. В.Ц., в качеството й на кмет на Община Перник и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗПФ, не е спазила бюджетната дисциплина, регламентирана със ЗПФ, като е поела ангажименти за разходи в размер на 814 942,63 лв. през периода 15.11.2017г. до 31.12.2017г., въпреки че към 31.12.2016г. Общината не е привела показателя си за „налични към края на годината поети ангажименти за разходи“, в съответствие с ограничението по чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ. За да обоснове тези изводи се е позовал на Справка за поетите ангажименти по общинския бюджет и сметки за средствата, предоставени от ЕС към 31.12.2016 г., Справка относно установяване на максималния размер на ангажиментите за разходи, които могат да бъдат поети през 2016 г. от Община Перник, Оборотните ведомости за 2013г., 2014г., 2015 г. и 2016г., както и на Справка за поетите ангажименти за разходи по сметка 9 200 на Община Перник за периода 15.11.2017г. до 31.12.2017г. Съгласно последната справка през периода 16.11.2017г. до 19.12.2017г., със сключени договори, подписани от Кмета на Общината, от Община Перник са поети ангажименти за разходи на обща стойност 814 942,63 лева.. Въз основа на тях е прието за установено е, че съотношението между наличните поети ангажименти за разходи към 31.12.2016 г. спрямо средногодишния размер на отчетените разходи през последните четири години е 60,39% при допустими до 50%, от което следва, че към 31.12.2016 г. Общината не е привела размера на наличните поети ангажименти за разходи в съответствие с изискванията на чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ, поради което кметът на Община Перник не следва да поема ангажименти за разходи, докато не приведе показателя за налични към края на годината поети ангажименти за разходи в съответствие с ограниченията по чл. 93, ал. 3, т. 2 от ЗПФ. При това наказващият орган е приел, че кметът на Община Перник е извършил административно нарушение по чл. 128, ал. 2 във вр. с чл. 94, ал. 3. т. 2 от ЗПФ във вр. с § 2 от ДР на ЗПФ във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ, за което на В.Ц. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд–Перник, който с решение № 19/19.08.2019г., постановено по АНД № 2097/2018г., го е отменил. За да постанови решението си районният съд, е приел за установени от фактическа страна всички обстоятелства, съдържащи се в НП, описани по-горе. При така установеното от фактическа страна районният съд, след извършена служебно цялостна проверка за процесуална и материална законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и производството по неговото издаване, е приел от правна страна, че актът за процесното нарушение (АУАН) и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни органи, че НП законосъобразно е издадено срещу кмета на Общината по арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗПФ и чл. 11, ал. 3 от ЗПФ и конкретно срещу В.Ц., заемаща длъжността кмет на Община Перник по силата на решение № 517-МИ от 02.11.2015г. на ОИК. Районният съд е установил допуснати в производството по издаване на НП съществени процесуални нарушения, поради непосочване в акта и НП на датата на извършване на процесното нарушение що се отнася до съобразяване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При извършената проверка на обстоятелствената част на акта във връзка с вмененото със същия административно нарушение районният съд е направил извод, че описанието на нарушението в АУАН и в процесното НП само формално покрива фактическия състав на административно нарушение на чл. 94, ал. 3, т. 2 от ЗПФ във вр. с чл. 7, ал. 5 във вр. с § 2 от ДР на ЗПФ, тъй като в същите не са отразени обстоятелствата по извършването на самото деяние, каквото е императивното изискване на чл. 42, т. 3, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както и че за същите не са ангажирани съответните доказателства. В тази връзка прието с обжалваното решение е, че в обстоятелствената част на АУАН, съответно на НП липсва описание на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване, което води до невъзможност да се осъществи цялостен съдебен контрол, включително да се направи преценка за приложението на чл. 28 от ЗАНН предвид факта, че към момента на провеждане на производството Община Перник е в процедура по финансово оздравяване. Прието в решението е, че в производството по делото е останало неизяснено поетите ангажименти за разходи в размер на 814 942,63 лв. за периода 15.11.2017г. до 31.12.2017 г. с какъв характер са, какви са поетите ангажименти като вид, стойности и пр. Прието е, че липсва конкретизация, на стойности и като характер, на поети ангажименти за разходи, като част от общо посочения размер и общ период. С тези мотиви районният съд е приел предявеното с АУАН административнонаказателно обвинение, възприето от наказващия орган в НП, за бланкетно, в което не са отразени съответни релевантни факти и обстоятелства, които са гаранция за пълната индивидуализация на административното нарушение. На това основание решаващият първоинстанционен състав е приел, че производството страда от съществен процесуален порок, тъй като е ограничено правото на защита на нарушителя, като същевременно е налице и пречка за осъществяването на цялостен съдебен контрол.
Решението е правилно.
Не се приема за основателно оплакването в касационната жалба, че обжалвания съдебен акт е постановен при несъобразяване със събраните доказателства и в нарушение на процесуалния закон. Първоинстанционният съд е постановил решението си в процесуално законосъобразно производство и без нарушения, които да съставляват основание за отмяна на решението по чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 348, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Районният съд се е произнесъл при съблюдаване на процесуалния ред, след проведено в пълнота съдебно следствие и на база приобщените доказателства, като е изпълнил задължението си по чл. 13, ал. 1, чл. 14 и чл. 18 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила.
Без основание са и оплакванията по приложението на закона. Касационният съд напълно споделя изводите на решаващия първоинстанционен състав за допуснато в производството по издаване на процесното наказателно постановление съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на наказаното лице, а същевременно препятстващо и съдебната проверка за материална законосъобразност на издадения акт на административнонаказателно правораздаване. Описанието на нарушението в акта, съответно в наказателното постановление, формално изпълва фактическия състав на административно нарушение по чл. 94, ал. 3, т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 5 във вр. с § 2 от ДР на ЗПФ (ред. ДВ, бр. 43 от 07.06.2016 г.) във вр. с чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ. Не могат да се направят такива изводи обаче по отношение „предявените“ обстоятелства по извършване на нарушението, които следва да са и във връзка с доказателствата, събрани в хода на производството. В акта и атакуваното НП не е описано точно в какво се състои нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, каквото е императивното изискване на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, гарантиращо пълнота на административнонаказателното обвинение, съответно обосноваващо приложението на материалния закон. Актосъставителят се е задоволил да посочи само общата стойност на поетите ангажименти за разходи към 31.12.2017г., без да анализира поетите ангажименти за разходи, което е задължително предвид съдържанието на легалната дефиниция на „поети ангажименти за разходи“, дадена в § 1, т. 27 от ДР на ЗПФ, съответно изключваща от съдържанието на понятието разходите за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга (включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходите за данъци и други публични държавни и общински вземания, което е довело до неясно и непълно описание на нарушението, рефлектиращо върху правото на защита на нарушителя. Идентично е описанието на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване и в процесното наказателно постановление.
Не на последно място наказващият орган, комуто в с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН е вменено в задължение преди да се произнесе по преписката освен да провери акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, също и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо и да извърши разследване на спорните обстоятелства, не е сторил това, въпреки депозираното обстойно възражение, в което настоящият ответник включително сочи, че с решение № 439 от 19.01.2017г. на ОбС – Перник е приет план за финансово оздравяване на Общината. Видно е от доказателствата, приобщени по делото пред първата съдебна инстанция, Община Перник се намира в процедура по финансово оздравяване, за което е приет план за оздравяване с решение на Общински съвет–Перник № 270 от 29.08.2016г. за периода 2016 – 2019г. , коригиран с решение № 439 от 19.01.2017г. на Общински съвет - Перник. В производството преди издаване на наказателното постановление тези факти не са проверявани и изследвани, доказателства в тази посока не са събирани, както и в НП липсва преценка на тези възражения на наказаното лице. В тази връзка бланкетното посочване в мотивите на НП, че в съставения акт съществува яснота относно характеристиките на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, начина на извършване, самоличността на нарушителя и неговата вина, не може да се приеме за анализ на изложените във възражението обстоятелства, тъй като в съставения акт за установяване на процесното нарушение тези факти нито са установявани, нито обсъждани, а неговата обстоятелствена част е буквално пренесена в съдържанието на наказателното постановление. Санкциониращият орган е дължал проверка на твърдените във възражението факти, събиране, след което анализ на събраните в тази връзка доказателства, съответно мотивираното им отхвърляне или приемане вкл. във връзка със преценката за приложението на чл. 28 от ЗАНН към процесното нарушение. Допуснато е съществено процесуално нарушение, което пряко е рефлектирало върху правото на защита на наказаното лице, лишено от възможността да разбере какви са мотивите на наказващия орган да не приеме възражението му срещу акта. Настоящата касационна инстанция счита, че не следва да повтаря останалата част от мотивите на районния съд във връзка с така направените правни изводи. С последното без съмнение се ограничава както правото на защита на наказаното лице, така и се препятства проверката относно правилното приложение на материалния закон.
Изложеното мотивира касационния съд да приеме, че отменил процесното наказателно постановление на основание допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, ограничаващо съществено правото на защита на наказаното лице, а същевременно препятстващи съдебната проверка относно правилното приложение на закона, районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Предвид това касационният състав не намира да са налице основания за касиране на първоинстанционния съдебен акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 на ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите, изложени в касационната жалба. Проверката по чл. 218, ал. 1 във вр. с ал. 2 от АПК не установи нищожност, недопустимост и несъответствие на обжалвания съдебен акт с материалния закон, както и не установи допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуални правила или неправилно приложение на закона. Решението е правилно и ще бъде оставено в сила.
Предвид това и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 19 от 19.08.2019 г. на Районен съд – Перник, постановено по АНД № 2097 по описа на съда за 2018 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/