Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 04.04.2016 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД гражданска колегия
На двадесет и осми март 2016 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Татяна Даскалова
Бисера Максимова
Секретар А.А.
като разгледа докладваното от Б.Максимова
В. гр. д. № 45 описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 9 от 08.01.2016 година, постановено по
гр.дело №985/2015 година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е осъдил Г.д.
“П.б.и з.н.н.” к. Министерство на
вътрешните работи гр.София, ул. „Пиротска“ № 171, А, представлявана от
Директора на ГДПБЗН-МВР, действащ чрез юрисконсулт Р.А., съдебен адрес ***, да
заплати на А.П.А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен адрес ***, офис №
4, адв. В.М. –САК, сумата от 453,49 лв., възнаграждение за извънреден труд,
ведно със законната лихва от 01.07.2015 г., до окончателното изплащане на
задължението, като за разликата над нея и до пълния предявен размер от 1582,32 лв., е
отхвърлил иска като неоснователен, на осн. чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР
(отм.), респ. чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР. Със същото решение е осъдена Г.д.
“П.б.и з.н.н.” к. Министерство на
вътрешните работи гр.София, да заплати на А.П.А. и следните суми: обезщетение
за забава върху сумата от 453,49 лв., дължима за извънреден труд, в размер на
45,26 лв. за периода от 01.07.2012 г. до 01.07.2015 г., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 214
лв., е отхвърлил иска, като
неоснователен, на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД; сумата от 246 лв., възнаграждение за
нощен труд, ведно със законната лихва от 01.07.2015 г., до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. чл. 67, ал.3, т.4 от ЗДСл, както и
обезщетение за забава в размер на 45,91 лв. за периода от 01.07.2012 г. до
01.07.2015 г., на осн. чл. 86, ал.1 от ЗЗД; сумата от 115,80 лв. за периода
01.07.2012 г. до 01.07.2015 г., представляваща обезщетение за непредоставени
ободрителни напитки, ведно със законната лихва от 01.07.2015 г., до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 204 ал.1 от ЗМВР (отм.),
респ. чл. 181, ал.3 от ЗМВР, както и обезщетение за забава в размер на 11,56
лв. за периода от 01.07.2012 г. до 01.07.2015 г., на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Присъдени са такси и разноски в производството.
Постъпила е въззивна жалба от А.П.А. с ЕГН **********
от гр.Търговище, съдебен адрес ***, офис № 4, адв.В.М. – САК, против така
описаното решение, само в отхвърлителната му част, в която се излагат следните
основни съображения:
Според процесуалния представител на въззивника в
нарушение на съдопроизводствените правила ТРС не се е съобразил и не е взел
впредвид в мотивите си изготвените по делото две съдебно-счетоводни експертизи.
Заявеният размер на иска за присъждане на извънреден труд, незаплатен и положен
от ищеца по делото, според съображенията в жалбата, се формира както следва: -
Първи компонент – извънреден труд от сдаване на дежурна смяна - 0.30 часа, изчислени в първоначалната ССЕ
на стойност 453.49 лева, и – Втори
компонент при формиране на цялостната величина на извънредният труд, който се
съдържа в т. 4 от първоначалната ССЕ. Така вещото лице е изчислило, че
извънредният труд в неговия втори компонент, представляващ извънреден труд,
изчислен след превръщане на нощните часови в дневни, на база общия брой денонощни
дежурства, включващи тази величина е съобразено с централизираната счетоводна
програма при ответника и е в размер на 786.80 лева. Вещото лице се е съобразило
с тази методика, утвърдена от работодателя, и е направило своите изчисления, но
съдът не се е съобразил с тях. Отделно се излагат и съображения, че ТРС не се е
съобразил с допълнителната ССЕ, изготвена по делото, която е изчислила
величината на извънреден труд, формиран от двата часа за хранене и обедна
почивка. Според въззивника установената
в процеса невъзможност на ищеца да ползва часовете за почивка и хранене като
такива е с оглед непрекъсваемият характер на дейността относно протичането на
24-часовото денонощно дежурство, но които по правната си природа също
представляват извънреден труд.
Предвид изложените съображения въззивникът чрез
адвокат В. Маркова моли въззивния съд да отмени Решение № 9 от 08.01.2016 г.,
постановено по гр. дело № 985/2015 г. на ТPC в обжалваната му част, като
постанови ново, с което бъде решен спора по същество от въззивната инстанция и
бъде уважен първият главен иск в заявения му размер от 1582.32 лв. и да бъде уважена акцесорната
искова претенция към първия главен иск в претендирания размер от 214 лв. като
бъдат присъдени изцяло сторените деловодни разноски пред двете инстанции -
заплатен адвокатски хонорар .
Не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът не се явява и не се
представлява. Постъпило е писмено становище.
Насрещната страна не се явява и не се представлява.
Съдът, след като
констатира, че жалбата е подадена в срок и е ДОПУСТИМА,
провери изложените в нея оплаквания, обсъди представените доказателства и констатира следното:
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред ТРС ищецът е предявил няколко главни и
акцесорни искове в условията на обективно кумулативно съединяване като предмет
на въззивно обсъждане е първият предявен главен иск за неизплатено трудово
възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.07.2012 година до 01.07.2015
година, съединен с иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Предмет на въззивно обжалване е
решението на ТРС, в частта му, в която искът е отхвърлен до пълния предявен
размер от 1582,32 лв., като неоснователен, на осн. чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР (отм.), респ. чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, както и решението в частта
му, в която акцесорният иск по този главен иск е отхвърлен до пълния предявен
размер от 214 лв. като неоснователен, на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД;
По фактите съдът съобрази следното:
С исковата молба ищецът А.П.А. е предявил иск за
заплащане на извънреден труд за сумата от 600 лева за периода 01.07.2012 година
– 01.07.2015 година, изчислен на базата на 2 часа за физиологични почивки и
хранене и 0.30 часа – за сдаване на дежурство в рамките на едно дежурство,
който иск е съединен с иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за същия период в размер на
200 лева. Впоследствие ищецът изменя размера на първия иск като го увеличава на
сумата 1582.32 лева, а на акцесорния иск – на сумата 214 лева. С обжалваното решение съдът е
осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 453,49 лв., възнаграждение за
извънреден труд, ведно със законната лихва от 01.07.2015 г., както и сумата от 45,26
лв. лихва за забава, за периода от 01.07.2012 г. до 01.07.2015 г., В тази част
решението е влязло в сила.
Не се спори от страните по делото, че ищецът полага
труд по силата на служебно правоотношение с ответника, видно и от Акта за
встъпване от 15.10.1986 г., като същият е назначен на длъжност „пожарникар-ВСА“
при РС“ПБЗН“ гр.Търговище. Не е спорно и обстоятелството, че предвид характера
на дейността, ищецът полага труд на 24 часови дежурства, който се отчита на
тримесечие. Пред въззивната инстанция не е спорно и обстоятелството, че за
претендирания период ищецът е полагал извънреден труд, като спорът е единствено
относно неговия размер.
От приетото пред ТРС заключение по назначената
първоначално СИЕ, се установява, че в процесния период от 01.07.2012 г. до
01.07.2015 г., съобразно начина на отчитане на работното време на ищеца, същият
е положил извънреден труд от сдаване на смяната в размер на 96,50 часа, за
който извънреден труд до 50 часа на тримесечие, му се дължи сумата от 453,49 лв.,
като извънреден труд от почивки за хранене, не е отчетен, тъй като това време е
включено в работното време; обезщетението за забава върху сумата от 453,49 лв.
е в размер на 45,26 лв. Съгласно втората
съдебно-счетоводната експертиза, приета от съда, ако почивките за хранене се
приемат за извънреден труд, то тогава на ищеца би следвало да се начисли сумата
от 342.03 лева и лихва за забава върху тази сума – 24.56 лева.
Видно от изложените в жалбата съображения ищецът
формира исковата си претенция по първия предявен от него главен иск така – 453.49
лева извънреден труд от сдаване на дежурна смяна - 0.30 часа; 786.80 лева - извънреден труд,
изчислен след превръщане на нощните часове в дневни; и 342.03 лева – извънреден
труд от физиологични почивки.
Разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК задължава съда да
основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и върху закона. Значимите за всяко дело обстоятелства зависят от неговия
предмет, а съгласно закрепения в чл.8 ГПК принцип на диспозитивното начало
предметът на делото се определя от страните. Всяка от страните в процеса
посочва релевантните за правния спор факти и обстоятелства, на които основава
исканията и възраженията си, и в съответствие с правилото на чл.154, ал.1 ГПК
ангажира доказателства, необходими за тяхното установяване. В изпълнение на
правомощията си, произтичащи от принципа на служебното начало - чл.7 ГПК, съдът
съдейства на страните за събиране на поисканите доказателства и за изясняване
на делото от фактическа и правна страна, след което се произнася по съществото
на спора в неговите предметни предели, очертани от ищеца с исковата молба и от
ответника с отговора на молбата, а в случаите на въззивно обжалване - и с
въззивната жалба /чл.269 ГПК/. При изграждане на своите фактически и правни
изводи съдът е ограничен от исканията и възраженията на страните, както и от
събраните с тяхно участие доказателства, които е длъжен да обсъди при
постановяване на решението си, съгласно чл.236, ал.2 ГПК. Спазването на
изискванията за постановяване на съдебното решение въз основа на въведените от
страните факти и обстоятелства и след обсъждане на всички събрани по делото
доказателства, имащи значение за правилното разрешаване на спора, обезпечава
правилността на решението, поради което е съблюдавано последователно в константната
и в задължителната практика на ВС и ВКС.
В конкретния случай в исковата молба ясно е очертан
предмета на първия иск и той не включва искане за присъждане на извънреден
труд, формиран след превръщане на нощните часове в дневни. Съдът няма право да се
произнесе извън предмета на заявеното искане. Съдът е длъжен да не излиза извън спорния
предмет, като присъжда нещо различно в сравнение с исканото от ищеца като в
противен случай решението ще бъде процесуално недопустимо, тъй като се нарушава
диспозитивното начало в гражданския процес. При постановяване на решението си
съдът следва да се съобрази с основанието на иска, посочено в процесуалния
закон като обстоятелства, на които се основава искът, и които представляват
фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално право. С
исковата молба не е въведена претенция, касаеща заплащане на възнаграждение за
извънреден труд, формирано на базата на превръщане на нощните часове в дневни,
поради което търсената сума от 786.80
лева не може да бъде присъдена и претенцията в такава насока като част от
главната претенция, се явява неоснователна.
Що се отнася до сумата от 342.03 лева,
представляваща възнаграждение за извънреден труд от физиологични почивки по
време на дежурство, съдът държи да подчертае следното:
В чл. 202, ал.1, т.3 от ЗМВР е предвидено, че
държавните служители имат право на допълнително възнаграждение за извънреден
труд. В чл. 211, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или
24 часови смени сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно
време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 50
часа на отчетен период и с допълнителен отпуск за отработеното време над 50
часа - за служителите по ал. 3, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Безспорно, ищецът, видно от
представените по делото доказателства, работи на 24-часови смени по смисъла на
законовата норма, като в отработеното
време се включват установените физиологични почивки и времето на хранене.
Съгласно задължителната практика на ВКС при
непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства) нормативно определеното
време за хранене се включва в работното време, ако работникът или служителят е
длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя.
Разграничителният критерий за включване на почивките в работното време е, дали
по време на дежурството работникът или служителят е длъжен да бъде на
разположение на място, определено от работодателя. Ако работникът или
служителят има такова задължение, както е в случая, цялото дежурство,
включително и неактивната част /време за спане, храна и физиологични нужди/, се
счита за работно време. Времето за
почивки в рамките на едно дежурство не е извънреден труд. Това време е част от
работното време на ищеца и му е заплатено.
Предвид изложените съображения въззивният съд
счита, че предявеният главен иск за заплащане на възнаграждение за извънреден
труд с оглед петитума на исковата молба следва да бъде уважен за сумата от 453,49
лв. като обезщетението за забава върху тази сума възлиза на 45,26 лв. Като е отхвърлил исковете над така
присъдените суми ТРС е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да се потвърди в обжалваната му част.
Разноски във въззивната инстанция не са
претендирани от въззиваемата страна и такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271
от ГПК
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 9 от 08.01.2016 година, постановено по гр.дело №985/2015 година по
описа на Търговищкия районен съд, в частта му, в която съдът е отхвърлил
предявения от А.П.А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен адрес ***, офис
№ 4, адв. В.М. –САК, срещу Г.д. “П.б.и з.н.н.” к. Министерство на вътрешните работи гр.София,
ул. „Пиротска“ № 171, А, представлявана от Директора на ГДПБЗН-МВР, действащ чрез
юрисконсулт Р.А., съдебен адрес ***, иск за възнаграждение за извънреден труд
за разликата над присъдения размер от 453,49 лв. до пълния предявен размер от
1582,32 лв., като неоснователен, на осн. чл. 211, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР (отм.),
респ. чл. 187, ал. 5 и ал. 6 от ЗМВР, както и в частта му, в която съдът е
отхвърлил предявения от А.П.А. с ЕГН ********** от гр.Търговище, съдебен адрес ***,
офис № 4, адв. В.М. –САК, срещу Г.д. “П.б.и з.н.н.” к. Министерство на вътрешните работи гр.София,
ул. „Пиротска“ № 171, А, представлявана от Директора на ГДПБЗН-МВР, действащ
чрез юрисконсулт Р.А., съдебен адрес ***, иск за обезщетение за забава за разликата
над присъдения размер от 45,26 лв. до пълния предявен размер от 214 лева за
периода от 01.07.2012 г. до 01.07.2015 г., като неоснователен, на осн. чл.
86,ал.1 от ЗЗД, като правилно и законосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло
в сила.
Решението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.