РЕШЕНИЕ
№ 303
Гр..Пловдив 31.05.2018г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ – Х ІІІ СЪСТАВ
в публично заседание на четвърти
април две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
при секретаря Цветелина Бакалова като
изслуша докладваното от съдията Румяна Панайотова търговско дело № 826/16г. и за да се произнесе взе предвид:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Предявен е иск от „Ев – Мар –
Транс“ЕООД /н/ ,представляван от синдика Г.Г. против „Сити Транс „ЕООД за
заплащане на сумата
115 500 лв. – главница, представляваща платена парична сума на 27.04.2012
г. без основание ; 35 249.55 лв. – обезщетение за забава на плащане на главницата
за периода 27.09.2013 г. – 11.12.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
По
съображения ,изложени в съдебно заседание
на 04.04.2018 г. ищецът моли исковете да бъдат уважени ведно с
присъждане на разноски.
Ответникът
„Сити Транс „ ЕООД оспорва изцяло исковете .По съображения ,изложени в
проведеното на 04.04.2018 г. съдебно заседание ответникът ,чрез неговия
процесуален представител адв.К. моли
исковете да бъдат отхвърлени ,а в случай ,че бъдат уважени поддържа заявеното възражение
за прихващане със свое вземане в размер на 483 000лв. ведно с 3 % годишна
лихва ,което вземане произтича от договор за заем и е предявено и прието в
производството по несъстоятелност на ищеца.Претендира заплащане на направените
по делото разноски.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на доказателствата намира за установено следното:
Ищецът „Ев –
Мар – Транс“ЕООД /н/ ,представляван от синдика Г.Г. твърди ,че при реализирана
продажба на собствен недвижим имот
уговорената продажна цена в размер на 118 200 евро, или 231 179,15
лв, е била платена от купувача в полза на продавача по специална доверителна
сметка на нотариус – П.М.. По желание от страна на ищеца, посоченият нотариус на
27.04.2012 г. е изплатил в полза на ответника част от сумата, получена като
продажна цена, а именно 115 500 лв, като по този начин е било погасено
задължение на ответника по Договор за банков кредит „Инвестиции“ № 26868 от
26.11.2007 г. към „Алианц Банк България“ АД, с цел погасяване на задължение и заличаване
на договорна ипотека. Тази воля е била изрично обективирана в Нотариален акт № 106
от 24.04.2012 г. Твърди се, че ищецът не е бил длъжник на ответника и липсва
каквото и да е основание за посоченото плащане, като по този начин ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца със сумата от 115 500
лв. и следователно дължи връщането й.
Освен това, се претендира да бъде заплатено на ищеца и обезщетение за забава
върху тази сума за периода 27.09.2013 г. – 11.12.2016 г., дължима в общ размер
на 35 249.55 лв. като твърди се, че
въпреки многократно отправените покани до ответника за плащане на посочените
суми, последният не е изпълнил задължението си.
От
представените писмени доказателства се установява ,че действително ищецът се е
съгласил получената продажната цена по
договор за покупко – продажба на недвижими имот ,обективирана в нотариален акт
№ 106 / 24.04.2012г. да бъде изцяло платена за погасяване на задължения и
заличаване на договорни ипотеки като част от нея бъде преведена по сметка на
„Алианц Банк България „ АД по договор ,по който самият той е кредитополучател
,а друга част в размер на 115 500лв. да бъде преведена по сметка на същата банка по договор за
банков кредит ,по който ответникът е кредитополучател.От представеното удостоверение
от „Алианц Банк България „АД е видно ,че на 27.04.2012г.сумите са преведени от
специалната доверителна сметка на Нотариус П.М.
,така както се твърди в исковата молба.
Ответникът
като защитна теза е заявил ,че сумата действително е платена по договор за банков кредит ,по който той е
кредитополучател, но ищецът е направил това ,тъй като между страните е налице
договор за заем ,в изпълнение задълженията на който горното плащане е
направено.
След приключване
размяната на книжа ответникът направи ново възражение,което обаче касае
допустимостта на иска по чл.59 от ЗЗД и
в този смисъл не е преклудирано .Така ответникът счита ,че в случая е налице
правната фигура на „водене на чужда работа без мандат“ ,поради което
отношенията между страните следва да се уредят на базата на този институт ,в
който смисъл искът по чл.59 от ЗЗД като субсидиарен се явява недопустим понеже
ищецът има друг път за защита.
В процесния казус както се твърди от ищеца и
не се оспорва от ответника , ищецът е заплатил дълга на ответника към трето
лице като първият твърди ,че това е станало без
основание ,тъй като между страните не са съществували каквито и да е
правоотношения, които да са послужили като основание за извършване на това
плащане. С предявения иск се търси връщане на сумата ,с която ищецът е погасил
дълга на ответника към третото лице ,т.е. касае се за регресен иск на лицето ,платило чужд дълг. Този иск може да
има различни основания и това зависи от
вътрешните отношения между платилия чужд дълг и длъжника.Това може да е и
гестия ,но в случая липсват фактически твърдения както от ищецът ,така от
страна на ответникът като защитна
теза,въведени в преклузивните
процесуални срокове за това ,от които може да се направи извод ,че е налице
някой от фактическите състави ,уредени в чл.60 – 62 от ЗЗД , поради което
института на гестията е неприложим.
В случая не се
касае и за суброгационен иск по чл.74 от ЗЗД ,тъй като с такъв иск разполага
лицето ,платило чужд дълг ,когато е имало правен интерес да направи това.А
правният интерес се свързва с опасността
от настъпване на неблагоприятни имуществени последици за лицето ,платило чуждия
дълг ,а в случая такава нито се твърди ,нито се установява.
Както се каза
по-горе в случая е предявен регресен иск на лицето ,платило чужд дълг
,основанието на който зависи от отношенията между платилия дълга и длъжника- в
случая ищеца и ответника.Твърди се от ищеца ,че не съществуват каквито и да е
правоотношения между страните ,които да са били основание за плащане на този
дълг ,при което положение отношенията между страните следва да се уредят на плоскостта
на неоснователното обогатяване в хипотезата на чл.59 от ЗЗД,поради което така предявения иск се явява допустим.
По същество :
няма спор ,а и се установява по делото ,че ищецът е заплатил дълга на ответника
към трето лице .От своя страна ответника заявява ,че не дължи връщане на
заплатената сума на ищеца,тъй като това плащане е извършено за погасяване на
задължения на ищеца към ответника по договор за заем. Договорът за наем е представен по делото и от него е видно ,че на
01.05.2010 г. страните са сключили договор за заем за сумата от 483 000лв.
с уговорена годишна възнаградителна лихва ,който заем следва да бъде върнат в
срок от 5 години или на 01.05.2015г.Плащането на задължението на ответника към
третото лице е извършено на 27.04.2012г. т.е. далеч преди настъпване на падежа
на задължението на ищеца към ответника заемната сума да бъде върната като липсват
каквито и да е данни намерението на ищеца ,плащайки дълга на ответника към
третото лице ,да е било частично погасяване на заемния дълг към ответника преди
падежа.Такива данни има само в счетоводството на ответника ,където ,видно от
заключението на ССЕ процесната сума е отнесена по кредита на сметка 494 „Текущи
разчетни сметки „ – за частично погасяване на вземането от ищеца ,произтичащо
от договора за заем. Вярно е ,че записванията по счетоводните книги ,когато
счетоводството е редовно водено ,могат да служат като доказателство за страната
,която е водела тези книги ,в случая ответника ,но отразеното в тях следва да се преценя с оглед на всички
събрани доказателства .Доколкото плащането от страна ищеца е извършено много
преди настъпване на падежа по договора за заем ,както и предвид факта ,че самият
ответник е предявил в производството по несъстоятелност на ищеца вземането си
,произтичащо от обсъждания договор за заем в пълния му предоставен размер
без да са отчетени частични погасявания съдът намира ,че тезата
на ответника ,че плащането от страна на ищеца на дълга към банката има
основание и това основание е връщане на
предоставен заем е неоснователна.
Предвид
казаното се налага извода ,че извършеното плащане на чужд дълг от страна на
ищца е без основание и доколкото с него
същият е обеднял ,а ответникът се е обогатил като си е спестил парични средства
,то налице е фактическия състав на неоснователното обогатяване и ответникът дължи връщане на исковата сума,с
която ищецът е погасил дълга му към трето лице.
Тази сума се
дължи ведно с обезщетение за забава.Предвид възприетото становище в Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС изискуемостта на задължението
,произтичащо от общия фактически състав на чл.59 от ЗЗД е от момента на неоснователното разместване
на имуществените блага ,или в случая от момента на плащането на чуждия дълг - т.е. считано от 27.04.2012г.
С исковата молба се претендира мораторно обезщетение в
размер на 35 249,55лв. като в петитума на исковата молба е посочен период
27.09.2013г. до завеждане на делото.Доколкото обаче в обстоятелствената част на
исковата молба самият ищец се позовава на разпоредбата на чл.111 от ЗЗД и е
посочил период на претенцията са за мораторно обезщетение 3 години преди
завеждане на делото ,а именно 11.12.2013г.- 11.12.2016 г. ,то следва да се приеме ,че искът по чл.86 от ЗЗД се поддържа именно за посочения период.Видно от заключението на в-..л.Р. за
периода 12.12.2013 г. до завеждане на делото
12.12.2016 г. лихвата за забава върху главница от 115 500лв. е в
размер на 35 217,39лв . или общия размер на задължението на ответника към ищеца
е в размер на 150 717 ,39 лв.
Ответникът
от своя страна е направил възражение за прихващане със сумата 483 000лв. ведно с 3 % годишна лихва,произтичаща от
договор за заем от 01.05.2010г.,което вземане е предявено и прието в
производството по несъстоятелност на ищеца и е включено в списъка по чл.692 от ТЗ.Това възражение ,по съображения ,които съдът изложи в с.з. на 21.06.2017
г.се явява допустимо и беше прието за разглеждане. Доколкото ищецът е търговец ,който е обявен в
несъстоятелност при обсъждане на направеното възражение за прихващане следва да
бъде съобразена нормата на чл.645 от ТЗ.
В
алинея 1 и 2 на посочената разпоредба се казва че кредитор може да извърши
прихващане със свое задължение към длъжника, ако преди датата на решението за
откриване на производство по несъстоятелност двете задължения са съществували и
са били насрещни и еднородни и вземането му е било изискуемо. Ако вземането му
е станало изискуемо по време на производството по несъстоятелност или в
резултат на решението за обявяване в несъстоятелност, както и ако еднородността
на двете задължения е настъпила в резултат на това решение, кредиторът може да
извърши прихващане едва след настъпване на изискуемостта, съответно
еднородността като изявлението за прихващане следва де бъде
отправено до синдика.В случая
изявлението за прихващане е отправено до синдика с връчването на препис от
молбата,с която е заявено.Двете задължения са съществували преди датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност – същото е от дата
08.04.2013 г. , задължението на ищеца към ответника да върне заеманата сума е
възникнало със сключване на договора 01.05.2010 г. ,а това на ответника да
върне на ищеца паричната сума ,с която
последния е заплатил негови дълг е възникнало с факта на плащането ,което
е на дата 27.04.2012г.Двете задължения са насрещни и
еднородни.Вземането на кредитора – тук ответник в светлината на разпоредбата на
чл.71 от ЗЗД е станало изискуемо в
резултат на решението за откриване на
производство по несъстоятелност ,а възражението за прихващане е направено след
настъпване на изискуемостта .При това положение са налице предпоставките на
чл.645 ал.1 и ал.2 от ТЗ и възражението за прихващане следва да бъде уважено
като се извърши такова до размер на по
–малкото от двете насрещни вземания , а именно до общо сумата от 150 717
,39 лв.
С
оглед на горното иска за заплащане на главница в размер на
115 500лв.,представляваща платена парична сума на 27.04.2012 г. от ищеца
по сметка на ответника без основание ,както и иска за заплащане на сумата от 35
217,39лв. обезщетение за забава за периода 11.12.2016. до предявяване на
иска следва да бъдат отхвърлени поради
извършено съдебно прихващане ,а иска за мораторно обезщетение за разликата от
35 217,39 лв. до пълния му предявен размер от 35 249.55 лв.,както и за периода 27.09.2013
г. – 11.12.2013 г следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С
оглед на този резултат на ответника следва да му се присъдят разноски в размер
на 150 лв.,представляващи възнаграждение за вещо лице .Адвокатско
възнаграждение не следва да бъде присъждано ,тъй като липсват доказателства
такова да е заплатено.
Следва
ищеца да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на ОС
–Пловдив ДТ в размер на 6 030лв.
С оглед на
горното
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ
иска ,предявен от „ЕВ-МАР-ТРАНС“ЕООД в несъстоятелност с ЕИК *********
,представляван от синдика Г.Г. против „СИТИ ТРАНС“ЕООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр.Съединение ,обл.Пловдивска ,ул.“Панайот Хитов
„ 2 за заплащане на сумата от 115 500 лв. ,представляваща получена от последния
без основание сума на 27.04.2012 г. чрез плащане от ищеца по банкова сметка на
ответника,както и мораторно обезщетение в размер на 35 249.55 лв.за периода 27.09.2013 г.до
завеждане на делото КАТО в частта на главницата от 115 500 лв. и мораторно
обезщетение в размер на 35 217,39лв. за периода 11.12.2016. до предявяване на
иска поради ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 483 000лв. ,представляваща вземане на втория по
отношение на първия ,произтичащо от договор за заем от 01.05.2010г.,което вземане
е предявено и прието в производството по несъстоятелност на ищеца и е включено
в списъка по чл.692 от ТЗ до размер на по –малкото от двете вземания или до
размер от 150 717
,39 лв., А В ЧАСТТА от иска за обезщетение за забава за разликата
над 35 217,39 лв. до пълния предявен размер на този иск ,както и за
периода 27.09.2013 г. – 11.12.2013г. – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
„ЕВ-МАР-ТРАНС“ЕООД в несъстоятелност с ЕИК ********* ,представляван от синдика Г.Г.
да заплати на „СИТИ ТРАНС“ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.Съединение ,обл.Пловдивска
,ул.“Панайот Хитов „ 2 разноски в размер на 150 лв. ,а в полза на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд – Пловдив – ДТ в размер на 6 030 лв.
Решението е обжалваемо
с въззивна жалба в 2 седмичен срок от съобщаването
му на страните пред ПАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: