РЕШЕНИЕ
Номер 1693 24.11.2010 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ІV-ти граждански
състав
На: двадесет и
пети октомври Година: две хиляди и десета
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар А.Т.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
бр.гражданско дело номер 6043 по описа
за 2010 година
Производството по делото е за развод по реда на чл.50 СК.
Производството по делото е образувано по исковата молба на К.Н.Ч.
***, със съдебен адрес гр.Бургас, ул.”Оборище” № 77, ет.1 – чрез адв.А.Н., против К.Т.Ч. ***, с която се иска от съда да
прекрати сключения между страните граждански брак като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответника, както и да се възстанови предбрачното фамилно
име на ищцата Испирова. Ищцата изразява желание за
прекратяване на брака по взаимно съгласие със споразумение по реда на чл.50 СК.
В съдебно заседание, ищцата заявява желание бракът да бъде прекратен по взаимно
съгласие.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен
отговор от ответника К.Ч.. В съдебно заседание, ответникът се яви лично и заяви
желанието си за развод и съгласието си за прекратяване на брака със
споразумение по реда на чл.50 СК.
В хода на производството страните по делото постигнаха и
подписаха пред съда споразумение по чл.51 СК, с което желаят прекратяване на
брака им по взаимно съгласие и уреждат изцяло личните и имуществените си
отношения и фамилното име на съпругата.
В съдебно заседание, и двамата съпрузи поддържат
постигнатото между тях споразумение, като заявяват пред съда сериозното си и
непоколебимо съгласие за развод и правят искане бракът им бъде прекратен по
взаимно съгласие по реда на чл.50 СК при условията на подписаното от тях в
съдебно заседание споразумение по чл.51 СК.
С оглед постигнатото споразумение и становищата на страните,
с протоколно определение от 25.10.2010 г. на основание чл.321, ал.5 ГПК съдът
преобразува производството по делото от развод по исков ред по реда на чл.49,
ал.1 СК в производство за развод по взаимно съгласие по реда на чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното:
Производството по делото е развод по взаимно съгласие по
реда на чл.50 СК.
Страните са съпрузи, като гражданският им брак е сключен на 14.10.2009
г. в гр.Бургас, за което е съставен акт за граждански брак № 0210/14.10.2009
г., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак. От
представената статистическа карта е видно, че гражданският брак е първи и за
двамата молители. От брака си страните нямат родено дете. По време на брачното
си съжителство страните не са придобили недвижими имоти и движими вещи, които
да съставляват СИО, нямат и общи влогове. Семейното жилище на молителите,
находящо се в гр.Бургас, ул.”Шейново” № 60, ет.3, е било обитавано от тях под
наем, като и двамата съпрузи са напуснали същото, поради което то не е предмет
на постигнатото между тях споразумение.
И
двамата съпрузи са заявили желанието си за развод, като в съдебно заседание
поддържат направеното от тях искане за прекратяване на брака по взаимно
съгласие. За състоянието на брачната връзка съдът прави извод от изявленията на
съпрузите и най-вече от изразеното от тях в съдебно заседание сериозно и
непоколебимо съгласие за прекратяване на брака им по взаимно съгласие. Предвид
което, съдът намира, че исканият развод следва да бъде допуснат, без съдът да
изследва мотивите за прекратяването на брака.
Молителите
постигнаха и подписаха пред съда споразумение по чл.51 СК, с което са уредени
въпросите относно личните и имуществените им отношения и фамилното име на
съпругата. Съдът преценява постигнатото споразумение като пълно и
непротиворечащо на закона и добрите нрави, съпрузите са уредили всички лични и
имуществени отношения между тях, поради което счита, че същото следва да бъде
утвърдено.
С оглед
на изложеното, съдът намира, че бракът между страните следва да бъде прекратен,
поради сериозното им и непоколебимо съгласие за развод, като постигнатото между
тях споразумение бъде утвърдено.
На основание чл.6, т.3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за
допускане на развода по взаимно съгласие в размер на 40 лв., която с оглед
постигнатото от страните споразумение и на основание чл.329, ал.1 ГПК следва да бъде заплатена от тях по равно, а именно по 20 лв. за всеки един от молителите.
Мотивиран от горното и на основание
чл.330 ГПК, вр. чл.50 СК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак, сключен на 14.10.2009г в гр.Бургас с акт за граждански брак №
0210/14.10.2009 г. на Община Бургас, между
К.Н.Ч. ***, ЕГН ********** и К.Т.Ч.
***, ЕГН **********, поради постигнато
сериозно и непоколебимо съгласие за развод.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между К.Н.Ч., ЕГН **********
и К.Т.Ч., ЕГН **********, споразумение за следното:
1. От брака си страните нямат родено дете.
2. Семейното жилище, находящо се в гр.Бургас, ул.”Шейново” №
60, ет.3, представлява наета от страните квартира под наем, която впоследствие
е освободена и от двамата съпрузи.
3. Съпрузите не са придобили недвижими имоти и движими вещи в
режим на СИО.
4. Всеки от съпрузите е получил личните си вещи и такива,
собственост на трети лица, при напускане на семейното жилище.
5. Съпрузите нямат общи придобити по време на брака си
спестявания във влогове и депозити в банки и нямат претенции един спрямо друг.
6. Ако някой от съпрузите е теглил кредити, който не са
издължени до този момент, той поема тяхното погасяване изцяло поименно, така
както са изтеглени или получени.
7. Страните не си дължат издръжка един на друг.
8. След прекратяване на брака съпругата К.Н.Ч. ще възстанови
предбрачното си фамилно име – ИСПИРОВА.
ОСЪЖДА К.Н.Ч. ***, ЕГН ********** и
К.Т.Ч. ***, ЕГН **********, да
заплатят в полза на държавата по сметка на БРС държавна такса за допускане
на развода в размер на 40.00 лв.
(четиридесет лева) – по 20.00 лв.
(двадесет лева) всеки от тях.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: