РЕШЕНИЕ
№. 1207/9.7.2020г.
гр. Пловдив, 09.07. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХVI състав в открито
заседание на единадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА и участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като
разгледа докладваното от съдия ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х дело № 848 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Гинчев Глобал Груп“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул.
„Хаджи Димитър“ № 4, представлявано от управителя Т.Н.Г., чрез адв. К. П. А., срещу решение № 167 от 30.01.2020 г., постановено по а.н.д № 7748 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XXVI – ти наказателен състав, с което е изменено наказателно
постановление № 16-002718/21.11.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция
,,Инспекция по труда”– гр. Пловдив, в частта, с която на оспорващия за
нарушение на чл. 63, ал. 2 вр. ал. 1 от КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 2 000 лева, намален от съда на 1 500 лева, и потвърдено в
останалата част.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се
изводът на районния съд, че в хода на административното наказване не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че районният съд неправилно
е интерпретирал събраните по делото доказателства. Поддържа се, че на етап предявяване на АУАН е допуснат кардинален
порок като не е съобразена липсата на представителна власт за лицето, на което
е връчен. Твърди се, че нарушението не е доказано. Сочи се, че наказателното
постановление е опорочено поради липса на мотиви относно размера на
наказанието. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление.
Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по касационната
жалба – Дирекция ,,Инспекция по труда”– гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представите поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли оспореният
съдебен акт да бъде оставен в сила.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата
е основателна, а съдебният акт като неправилен следва да бъде отменен ведно с
издаденото наказателно постановление.
ІІ. За допустимостта:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Районният съд е
бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу
НП № 16-002718/21.11.2019 г., издадено
от директора на Дирекция ,,Инспекция по
труда”– гр. Пловдив. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН
№ 16-002718 от 13.11.2019г., съставен от Б.С.К.– на длъжност главен инспектор в
ДИТ – Пловдив. Обективираните в акта констатации се
свеждат до следното: На 15.10.2019 г. около 16:00 часа била извършена проверка
в бензиностанция ,,Ромпетрол” в гр. Пловдив, ул. ,,Карловско шосе” № 264,
стопанисвана от „Гинчев Глобал Груп“ ЕООД, при която
било установено, че в обекта работи И.З.М., ЕГН **********, без да му е
предоставено преди постъпването му на работа копие от уведомление по чл. 62,
ал. 3 от Кодекса на труда, заверено от ТД на НАП. Последният декларирал, че от
14.10.2019г. работи като касиер в обекта с работно време от 07:00 ч. до 19:00
ч. и с уговорено трудово възнаграждение в размер от 650 лева месечно.
На 23.10.2019г. в
Дирекция ,,Инспекция по труда” - гр. Пловдив от упълномощен представител от
дружеството жалбоподател били представени трудов договор, сключен с посоченото
по-горе лице, както и справка от регистрация в НАП с изх. №13388193044354/15.10.2019г.
от 20:27 часа.
На основание
констатациите от проверката и представените документи бил съставен процесният АУАН № 16-002718 от 13.11.2019г. против
дружеството за извършено нарушение по чл.63, ал.2, във вр.
чл.63, ал.1 от КТ, в качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР
на КТ.
Актът бил връчен на дата
13.11.2019г. на С.П. Г., възприета като упълномощено да представлява
дружеството лице, съгласно нотариално заверено пълномощно от 02.11.2018г. В
последното е записано, че Т.Н.Г. упълномощава С.П. Г. да извършва всякакви
фактически и правни действия от негово име като физическо лице, както и в
качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на „Гинчев Глобал
Груп“ ЕООД и да го представлява пред държавни, административни, митнически,
съдебни общински и всякакви други органи, с право да получава и предава
документи от организации и учреждения. В пълномощното е
записано, че всички клаузи следва да се тълкуват изцяло в правата на
упълномощения да представлява управителя на дружеството.
От страна на „Гинчев Глобал Груп“ ЕООД, чрез С.П. Г., е подадено възражение вх. № 19113140
от 18.11.2019 г., в което се поддържа, че нарушение не е извършено, тъй като
установеното в обекта лице не е било на работа, а да се обучава.
Описаната в АУАН фактическа
обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на осн. чл. 416, ал. 5 във вр. чл. 414,
ал. 3 от КТ е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 2000 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава изложеното в
акта. При разпита съшият пояснява, че към момента на проверката лицето Иван
Манолов било установено в проверявания
обект като същият бил зад касата и обслужвал клиенти. В разговор заявил, че е
започнал работа от предишния ден, като по време на проверката не е имало лице,
което да го обучава.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“, но е намерил основания за намаляване размера на наложеното наказание,
тъй като органът немотивирано е приложил санкция в размер над минималния.
ІV. За правото:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така
и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Съгласно императива на чл.63, ал.2 от КТ работодателят няма право да
допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по
чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. По делото безспорно се установява, че
„Гинчев Глобал Груп“ ЕООД в качеството на работодател
по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ е сключило трудов договор от 13.10.2019 г. с
работника И.З.М.. Именно това лице е установено на 15.10.2019г., в 16:00 часа
да полага труд като касиер на проверявания търговски обект. Безспорно е също,
че към момента на проверката не е било подадено уведомление от работодателя до
ТД на НАП за сключения трудов договор. Това се случило на 15.10.2019 г. в 20:27
часа, видно от дадения входящ номер по описа на ТД на НАП. При това положение
са неоснователни възраженията на жалбоподателя за липсата на извършено
административно нарушение. Последното е установено от обективна и субективна
страна и правилно е подведено към приложимата санкционна норма.
Не са допуснати и сочените процесуални нарушения при връчването на
процесния АУАН. Несъстоятелен е доводът на оспорващия, че с пълномощното на
представителя С.П. Г. са възложени само общи права, което изключва възможността
за представителство пред ДИТ - Пловдив. Представителната власт се обективира под формата на едностранна сделка с волеизява на упълномощителя към
упълномощения с посочване на съответни права. Упълномощителят
избира дали да даде общо (генерално) пълномощно или изрично такова. След като в
случая упълномощителят
изрично е посочил, че всички клаузи в пълномощното следва да се тълкуват изцяло
в полза на правата на упълномощеното лице, то правото на последното да получава
документи от държавните органи не се явява ограничено по отношение на тези от
процесния вид. Правилото на чл. 180, ал. 5 от Наказателно – процесуалния кодекс
във вр. чл. 84 от ЗАНН изисква връчването на юридическо
лице да става срещу подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата. Лицето,
на което в случая е връчен АУАН, е упълномощено да получава документи от името
и за сметка на юридическото лице, поради което нормативът се явява
удовлетворен. Отделно фактът на подаденото от същия пълномощник възражение,
сочи на разбиране за последиците от предприетите правни действия и отразяването
им в правната сфера на упълномощилото го лице. Самият упълномощител
също не е възразил на етапа на административната процедура, поради което
твърденията му за съществени пороци, нарушаващи правата му на защита, се явяват
неоснователни.
Що се отнася до размера на наказанието, районният съд правилно е отчел
правилата на чл. 27 от ЗАНН като е определил санкцията в минимален размер.
Мотивите за размера на административното наказание са съставен елемент от
съдържанието на наказателното постановление и следва да допълват мотивите за
налагането му, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и
правни основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на
нарушителя. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за
налагане на съответния вид административно наказание размерът му следва да се
преценя съобразно тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. В този аспект се цели спазване на принципа за
съразмерност, т.е. да не се засягат правата на нарушителя в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Тази преценка се дължи от наказващия орган, но и служебно
от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. Иначе
казано липсата на мотив за размера на наказанието не може да бъде самостоятелно
формално основание за отмяната на наказателното постановление.
За пълнота следва да се отбележи, че
по делото не се твърдят, нито са налице обстоятелства, които да обосноват
приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо не е
достатъчно, за да се обоснове неговата маловажност, доколкото същото не
разкрива белезите на "маловажен случай", т.е на такъв с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
10. Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените
съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 78, ал. 8 от
Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от
Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ,
бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева.
11. От изложеното до тук следва, че като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 167 от 30.01.2020 г.,
постановено по а.н.д № 7748 по описа за 2019 г., на Районен съд – Пловдив, XXVI
– ти наказателен състав.
ОСЪЖДА „Гинчев Глобал Груп“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград, ул. „Хаджи
Димитър“ № 4, представлявано от управителя Т.Н.Г. да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.