№ 3905
гр. Варна, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110106367 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от А. С. К., ЕГН:**********,
с адрес гр.Варна, ул. "****" № 30, ет.8, ап.101, съдебен адрес: гр. СоФия -
1000, ул. "****" № 60, ет.3, Адвокатска кантора "****", Адвокатско
дружество "****", Адвокат Г. В., против „****" ЕАД, ЕИК ****, адрес: град
София, район ****, ул. „****" № 15 иск, с правно основание чл. 124, ал.1
ГПК, с искане да се приеме за установено в отношенията между страните, че
А. С. К., ЕГН:**********, не дължи на "****" ЕАД, ЕИК:1****, сумите по
процесиите договори за кредит, поради погасяването им по давност, а
именно:
1. сумата от 3897.00 лева - главница по Договор за кредит от
22.10.2008г., сключен с "****" ЕАД с идентификатор ****,
2. сумата от 3719.00 лева - главница по Договор за кредит от
29.10.2008г. сключен с "****" ЕАД с идентификатор ****.
Отправено е искане да бъде осъден ответника, да преустанови
подаването на информация за А. С. К., ЕГН ********** към Централен
кредитен регистър към Българска народна банка по отношение на посочените
вземания.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
1
твърдения:
Твърди се, че на 22.10.2008г. ищецът А. К. сключва договор за кредит с
"****" ЕАД за сумата от 3 897.00 лева. Твърди се, че на 29.10.2008г. ищецът
А. К. сключва договор за кредит с "****" ЕАД за сумата от 3 719.00 лева.
Твърди се, че на 08.07.2014г. е сключен договор за цесия между "****" ЕАД и
"****" ЕАД, по силата на който А. К. дължи на ответното дружество
горепосочените суми. Твърди се, че на 31.03.2022г. е подадена молба до
"****" ЕАД. В същата са изложени доводи за избягване на съдебно
производство с оглед фактическата обстановка и е поискано: да опростят
вземанията си по отношение на А. К., като издадат документ, с който да
признаят, че същите са погасени по давност и вече не се претендират;
вземанията да бъдат отписани счетоводно; да се преустанови подаването на
информация към ЦКР на БНБ. В молбата е направено изрично възражение за
погасяване на вземанията по давност. Твърди се, че в отговора на молбата от
"****" ЕАД е посочено, че до "окончателното погасяване на дълга", в
качеството си на кредитор, дружеството ще продължи да подава информация
до IIKP на БНБ, да търси вземането си и няма да го отпише счетоводно.
Приема, че вземанията са недължими, поради изтекла давност. Моли за
уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените в
производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от страна на ответника, с
който искът се приема за недопустим и неоснователен. В същото време
ответното дружество изрично заявява на осн.чл.237 ГПК, че признава
исковите претенции, поради погасяването им по давност, като изтъква, че
ответната страна не е станала причина за образуване на производството и
респ. не дължи разноски на ищеца.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, установява
следната фактическа обстановка:
Като писмено доказателство по делото са приети: Справка за кредитна
задлъжнялост от ЦКР на БНБ за А. К. от 28.05.2018 г., Справка за кредитна
задлъжнялост от ЦКР на БНБ за А. К. от 16.06.2020 г., Справка за кредитна
задлъжнялост от ЦКР на БНБ за А. К. от 01.03.2022 г., Молба от АД "****" до
"****" ЕАД, Отговор на молба от "****" ЕАД.
Предвид становищата на страните изразени в исковата молба и отговора
2
по нея, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между
ищеца и "****" ЕАД са налице валидни облигациоони отношения по Договор
за кредит от 22.10.2008г., сключен с "****" ЕАД с идентификатор ****,
Договор за кредит от 29.10.2008г. сключен с "****" ЕАД с идентификатор
****, по които ищецът не е изпълнявал задълженията си, поради което
неизплатения дълг в размер е прехвърлен на ответното дружество въз основа
на сключен между него и "****" ЕАД договор за цесия от 08.07.2014г.
От представената справка за кредитна задлъжнялост относно лицето А.
С. К. към 01.03.2022 г., издадено от Централен кредитен регистър към
Българска народна банка. От нея е видно, че има задължение към „****" ЕАД
в размер на сумата от 3897.00 лева - главница по Договор за кредит от
22.10.2008г. и сумата от 3719.00 лева - главница по Договор за кредит от
29.10.2008г.
Приет като писмено доказателство е отговор на „****” ЕАД от
04.04.2022 г. относно отправено от страна на ищцата искане за коригиране на
подадена от него информация, от който се установява, че ответникът твърди,
че е придобил вземането спрямо К. по силата на сключен договор за цесия от
08.07.2014 г., сключен с цедента "****" ЕАД, за което е уведомил надлежно
К.. В него се посочва още, че позоваването на изтекла давност от страна на
длъжника препятства възможността единствено за принудително събиране на
вземането, но същото би могло да бъде заплатено и доброволно.
С оглед гореизложената фактическа обстановка и при съблюдаване
на относимите правни норми, съдът от правна страна приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск,
за да установи, че не съществува едно правно отношение или едно право,
когато има интерес от това. В настоящия случай, предвид становището на
ответника, е налице спор относно съществуването на процесното вземане,
което обуславя и правния интерес на ищеца, респ. допустимостта на
настоящото производство. При предявен отрицателен установителен иск в
тежест на ответника е да докаже, че оспорено от ищеца вземане съществува.
С оглед наведените в исковата молба основания за недължимост на сумата
ответникът следва да установи наличието на валидно сключен договор за
цесия за процесното вземане между договарящите страни и съобщаването на
същия от последния кредитор, както и настъпването на обстоятелства,
3
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност
по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Ищецът не оспорва уведомяването си от ответната страна за сключения
договор за кредит.
Спорните въпроси се концентрират върху правнорелевантните факти
дали процесното вземане е погасено по давност. Предявен е един отрицателен
установителен иск като ищецът ясно е посочил защо не дължи процесната
сума, а именно защото вземането е погасено по давност. Тези твърдения за
недължимост на процесното вземане, обосновават наличието на правен
интерес у ищеца за предявяване на исковата претенция.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се
от доказване са отделени обстоятелствата, че между ищеца и "****" ЕАД са
налице валидни облигационни отношения по Договор за кредит от
22.10.2008г., сключен с "****" ЕАД с идентификатор ****, Договор за кредит
от 29.10.2008г. сключен с "****" ЕАД с идентификатор ****, по които
ищецът не е изпълнявал задълженията си, поради което неизплатения дълг в
размер е прехвърлен на ответното дружество въз основа на сключен между
него и "****" ЕАД договор за цесия от 08.07.2014г.
Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с
приетите писмени доказателства - договора за кредит и цесия, както и справка
от ЦКР на БНБ за задълженията на кредитополучателя - ищец.
Видно от представената справка от за кредитна задлъжнялост от ЦКР на
БНБ за А. С. К. към 01.03.2022 г. се установява, че ищецът има задължение
към „****" ЕАД в размер на сумата от 3897.00 лева - главница по Договор за
кредит от 22.10.2008г. и сумата от 3719.00 лева - главница по Договор за
кредит от 29.10.2008г., придобито въз основа на договор за цесия от
08.07.2014 г.
Предвид изложеното, съдът приема, че между ищеца и "****" ЕАД са
налице валидни облигационни отношения по Договор за кредит от
22.10.2008г., с идентификатор **** и Договор за кредит от 29.10.2008г. с
идентификатор ****, по които ищеца е усвоил заетата му сума. Липсват
доказателства, че предоставената му сума е била възстановена на
кредитодателя, съобразно сключения между тях договор.
По отношение на възражението за изтекла погасителна давност, съдът
4
намира, че в случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.
110 ЗЗД, тъй като при договора за кредит е налице единно плащане. В случай
че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява
съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части
-по аргумент от противното на основание от чл. 66 ЗЗД. Това обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
частични плащания по договора. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в решение № 261/12.07.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 795/2010 г.
на IV г.о.
Фактът, че вземането е погасено по давност се признава и от ответната
страна, в депозирания отговор на исковата молба, който представлява
признание на неизгоден факт и следва да се вземе предвид от страна на съда.
С оглед гореизложените мотиви, съдът намира, че исковата претенция
се явява доказана, поради което подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира присъждането на сторените в производството
разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 304,64 лева и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лева. Ответникът не
претендира разноски, но заявява, че не следва да бъде осъждан за разноски,
доколкото не е станал повод за предявяване на исковата претенция.
Предвид изхода на спора и уважаване на предявената искова претенция,
на ответника, не се следват разноски.
По отношение заявеното от страна на ответника, че не е станал повод за
завеждане на исковото производство, съдът намира от правна страна
следното: По силата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за
Централния кредитен регистър, приета с Решение № 88 от 16 юли 2009 г. на
Управителния съвет на Българската народна банка, ответникът е бил длъжен
да събира и подава информация за всички кредити на своите клиенти и за
настъпилите изменения по тези кредити до окончателното им погасяване.
Фактът, че вземането е погасено по давност не освобождава ответникът от
задължението, вменено му с горецитирания подзаконов нормативен акт,
аргумент от чл. 10 и сл. от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния
5
кредитен регистър. Обстоятелството, че вземането е погасено по давност
лишава кредитора от възможността да събира същото по принудителен ред,
но длъжникът от своя страна може доброволно да заплати същото, въпреки
наличието на изтекла погасителна давност. По делото няма данни ищецът да е
поискал сключване на споразумение за отписване на задължението, което
предложение да е било отхвърлено от ответното дружество. В кориците на
делото се съдържа единствено отправено искане за коригиране на подаваната
от „****" ЕАД към Централния кредитен регистър към БНБ, което не може
да се приравни на искане за сключване на извънсъдебно споразумение и
отхвърляне на същото от страна на ответника. Няма твърдения и данни
ответникът да е предприемал действия за принудителното събиране на
погасеното по давност вземане. Той е признал, че задължението е погасено по
давност. На основание гореизложените мотиви съдът приема, че ответникът,
не е станал повод за завеждане на настоящото исково производство.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 2 ГПК на ищеца не
следва да се присъждат претендираните разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между А. С. К.,
ЕГН:**********, с адрес гр.Варна, ул. "****" № 30, ет.8, ап.101 и „****"
ЕАД, ЕИК ****, адрес: град София, район ****, ул. „****" № 15 иск, с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, че А. С. К., ЕГН:**********, НЕ ДЪЛЖИ на
"****" ЕАД, ЕИК:1****, сумите по процесиите договори за кредит, поради
погасяването им по давност, а именно:
1. сумата от 3897.00 лева - главница по Договор за кредит от
22.10.2008г., сключен с "****" ЕАД с идентификатор ****,
2. сумата от 3719.00 лева - главница по Договор за кредит от
29.10.2008г. сключен с "****" ЕАД с идентификатор ****, което вземане е
прехвърлено на „****" ЕАД с Договор за цесия от 08.07.2014 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД - град Варна
6
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7