Номер 31714.09.2020 г.Град
Окръжен съд – Сливен
На 14.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Галина Х. Нейчева
Юлиана И. Толева
като разгледа докладваното от Юлиана И. Толева Въззивно частно наказателно дело №
20202200600428 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 271, ал. 11 НПК и се движи по реда на глава двадесет и втора.
Образувано е по частна жалба с вх. № 260658/21.08.2020г., подадена от адвокат Н.К,
защитник на В. П. Д. , ЕГН: **********, адрес: град Сливен, ***********, подсъдим по
наказателно от частен характер дело № 1285 по описа на Районен съд Сливен за 2018 година
срещу определение от 13.07.2020г., постановено в закрито съдебно заседание по горното
дело, с което съдът е оставил без уважение молбата на защитника на подсъдимия за отмяна
на протоколно определение от 04.12.2018г., с което на подсъдимия В. П. Д. е наложена
глоба в размер на 500,00 лева като е отказал да отмени определението си.
Частният жалбоподател посочва, че препис от атакуваното определение от 13.07.2020г. не
е връчен нито на него, нито на подсъдимия и че той е узнал за произнасянето на съда по
молбата му за отмяна на наложената глоба едва на 20.08.2020г. при извършване на справка
по делото във връзка с възможността да се снабди с изпълнителен лист за присъдените на
подзащитния му суми срещу тъжителя. Жалбоподателят навежда доводи, че посочените от
първоинстанционния съд основания за налагане на глоба на подсъдимия не са основателни.
В тази посока излага съображения, че неявяването на тъжителя в първото по делото
заседание, въпреки задължаването му от съда да се яви, е станало причина за отлагане на
делото. Посочва се още, че едва в първото открито съдебно заседание повереникът на
тъжителя е направил доказателствено искане за разпит на свидетели, което е обусловило и
процесуалното поведение на защитата – да направи съответни доказателствени искания.
Жалбоподателят изтъква още, че дори и защитата да е водила за първото открито съдебно
заседание поисканите от нея свидетели, то предвид неявяването на тъжителя, което е било
задължително според указанията на съда, не би се стигнало до събиране на гласни
доказателства чрез разпита на доведените свидетели. В обобщение намира, че с
поведението си подсъдимият не е дал повод за отлагане на делото и не е забавил развитието
на производството, поради което моли въззивния съд да отмени атакуваното определение от
13.07.2020г., с което Районен съд Сливен е потвърдил наложената с протоколно
определение от 04.12.2018г. глоба на подсъдимия в размер на 500,00 лева.
Окръжен съд Сливен, като се запозна с атакуваното определение и с материалите по
наказателно от частен характер дело № 1285 по описа на Районен съд Сливен за 2018г.,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 342, ал. 1 НПК от легитимиран правен субект
срещу акт на съда, който подлежи на съдебен контрол и като такава се явява допустима.
1
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, доколкото по делото няма данни поставеното в
закрито съдебно заседание определение от 13.07.2020г., с което е потвърдена наложената на
подсъдимия глоба да е връчвано на подсъдимия или на неговия защитник, поради което
няма как да се вземе предвид началния момент, от който започва да тече срока за обжалване.
С оглед гореизложеното и предвид твърденията на жалбоподателя, че се е запознал с
атакуваното определение на 20.08.2020г. при извършване на справка по делото, а частната
жалба е подадена на 21.08.2020г. съдът намира, че е спазен законоустановения срок за
обжалване.
По същество жалбата е основателна.
Производството по наказателно от частен характер дело № 1285 по описа на Районен съд
Сливен за 2018г. е образувано по тъжба, подадена от Д.П.Ж, ЕГН: ********* срещу В. П. Д.
, ЕГН: ********** за престъпление по чл. 130 НК – причиняване на лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 НК. Предявен
е и граждански иск за обезщетение на причинени неимуществени вреди – болки и страдания
следствие нанесената лека телесна повреда в размер на 5000,00 лева.
С определение от 16.10.2018г. съдията - докладчик е насрочил открито съдебно заседание
по делото за 04.12.2018г. от 09:00 часа.
В откритото съдебно заседание, за което тъжителят е редовно призован, същият не се
явява, явява се процесуалният му представител по пълномощие – адвокат С.. Подсъдимият
се е явил лично и с упълномощения му процесуален представител адвокат К. Съдът е дал
ход на делото. И повереникът на тъжителя и защитникът на подсъдимия са поискали
събиране на доказателства чрез разпит на свидетели, първият при режим на призоваване,
вторият при режим на довеждане. Съдът е констатирал, че няма как да се даде ход на
съдебното следствие в това съдебно заседание, тъй като частният тъжител не се е явил,
въпреки изричното разпореждане на съда да се яви лично, а подсъдимият не е довел
исканите от него свидетели. В обобщение съдът е заключил, че и двете страни не са
процесуално подготвени за делото, което е причина за отлагането му. Отложил е и е
насрочил делото за друга дата и час. Съдът е наложил глоба в размер на 500,00 лева на
подсъдимия и на частния тъжител, тъй като са станали пречка за разглеждане на делото в
днешното съдебно заседание.
Постъпила е молба с вх. № 25608 от 07.12.2018г. от защитника на подсъдимия, с която
същият моли първоинстанционния съд да отмени протоколното определение, с което е
наложил на подсъдимия глоба в размер на 500,00 лева.
С определение от 13.07.2020г., постановено в закрито съдебно заседание съдът е оставил
молбата на защитника на подсъдимия без уважение и е потвърдил определението, с което е
наложил глоба на подсъдимия.
Този съдебен състав намира, че с поведението си подсъдимият не е станал причина за
отлагане на делото. Дори и подсъдимият/защитникът му да е водил в първото съдебно
заседание свидетелите, чието допускане до разпит при режим на довеждане е поискал, то
съдебното следствие по делото дори и да би започнало в това съдебно заседание не би
могло да приключи в същото, предвид обстоятелството, че повереникът на частния тъжител
е направил в същото заседание по делото доказателствено искане за допускане на свидетели
при режим на призоваване. Действително липсва законово задължение свидетелите и на
двете страни да бъдат разпитани в едно и също съдебно заседание, но практиката е
наложила такова процесуално поведение като сравнително често срещано по наказателни
дела от частен характер, ето защо дори и подсъдимият и защитникът да са водили
свидетелите в първото открито съдебно заседание разпитът на същите вероятно би се
отложил за следващото открито съдебно заседание, в което ще се разпитат и поисканите от
частния тъжител свидетели.
Предвид изложеното съдебният състав намира, че определението от 13.07.2020г., с което
2
първоинстанционният съд е отказал да отмени протоколно определение от 04.12.2018г., с
което на подсъдимия е наложена глоба в размер на 500,00 лева е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл. 345, ал. 1 вр. с чл. 271, ал. 11 НПК Окръжен съд
Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 13.07.2020г., постановено по наказателно от частен характер
дело № 1285 по описа на Районен съд Сливен за 2018г., с което съдът е отказал да отмени
протоколно определение от 04.12.2018г., с което на подсъдимия В. П. Д. , ЕГН: **********
е наложена глоба в размер на 500,00 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
НЕПРАВИЛНО.
ОТМЕНЯ наложената на подсъдимия В. П. Д. , ЕГН: ********** с протоколно
определение от 04.12.2018г., постановено по наказателно от частен характер дело № 1285 по
описа на Районен съд Сливен за 2018г., глоба в размер на 500,00 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3