РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Бургас, 21.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120101955 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Д. В., ЕГН:
**********, с адрес: *, чрез адв. М. С. - БАК, срещу „Перла Мебел“ ЕООД, ЕИК: *, със
седалище и адрес на управление: *, представлявано от управителя В.Х.Х., с която се
претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 14200 лв.,
представляваща сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода 07.04.2021 г.
- 01.05.2023 г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата от 2300 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от 14200 лева за неизплатени трудови възнаграждения, начислена върху размера
на всяко дължимо месечно възнаграждение за периода м.05.2021 до датата на подаване на
исковата молба; сумата от 1300 лева, представляваща обезщетение за неизползван годишен
платен отпуск за периода на трудовото правоотношение. Претендират се направените
съдебно- деловодни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
Твърди се в исковата молба, че между страните е бил сключен трудов договор на
07.04.2021г., по силата, на който ищецът изпълнявал длъжността „*“, с място на работа - цех
за мебели, находящ се в гр. Бургас, ул. „Байкал“. Сочи се, че през месец юли 2021г.
подписаният между страните трудов договор бил прекратен поради неплащане от страна на
работодателя на дължимото се на ищеца трудово възнаграждение. Твърди се, че през месец
август 2021г., страните сключили нов трудов договор за същата длъжност и място на работа
и уговорено възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната за
1
съответния период. Твърди се, че ищецът не е получил екземпляри от договорите през
цялото време, докато е бил на работа в ответното дружество.
На следващо място се сочи, че през периода 07.04.2021г.-01.05.2023г., ищецът е полагал
труд при ответника, като за целия период нито веднъж не е получавал трудово
възнаграждение. На 01.05.2023г. трудовият договор бил прекратен, като отново ищецът не
получил екземпляр от заповедта за прекратяване, не му била върната и трудовата книжка,
дори не му е известно основанието за прекратяване на договора.
Твърди се, че ищецът потърсил контакт с работодателя си, но му била отказвана всякаква
комуникация.
Според ищеца размерът на неизплатените му трудови възнаграждения за процесния
период е 14200 лв., а на лихвата за забава за периода от месец май 2021г. до предявяване на
иска - 2300 лв.
Твърди се, че на ищеца не е заплатено и обезщетение за неползван платен годишен
отпуск, което според него е в размер на 1300 лв. за процесния период.
Така предявените искове са с правно основание чл. 128 КТ и чл. 86 ЗЗД, чл. 224, ал. 1 от
КТ, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител адв. Д. К., с който предявените искове се оспорват като
неоснователни.
Оспорват се всички останали твърдения на ищеца, въведени в исковата молба, като се
твърди, че трудовото възнаграждение на ищеца е заплащано редовно, за всеки месец, в който
е работил в ответното дружество.
Твърди се, че ищецът умишлено не е подписвал никакви документи във връзка с
трудовото си правоотношение, освен молба за постъпване на работа и декларация по ЗЗЛД
по втория трудов договор - от 10.08.2021г.
Сочи се, че ищецът основава претенцията си единствено на обстоятелството, че липсват
каквито и да било подписани от него документи, поради което ответникът, заради това
нарушение, ще му заплати повторно заплатените вече суми за трудово възнаграждение.
Посочва се, че ищецът е бил назначен на длъжност „*“, но в същото време негласно е
изпълнявал и функцията на оперативен ръководител, поради пълното доверие на
работодателя си. Именно поради това доверие от страна на работодателя, не са подписани и
документите от трудовото досие на ищеца.
Заявява се, че В. е получавал дори повече от уговореното възнаграждение, поради
допълнителните функции, които е изпълнявал. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
В съдебното заседание, ищецът не се явява, представлява се от адв. С., която поддържа
предявените искове и претендира уважаването им. В първото открито съдебно заседание,
проведено на 12.11.2024 г., адв. С. е изменила размера на исковата претенция, както следва:
2
главницата, представляваща сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за периода
07.04.2021 г. - 01.05.2023 г., от 14 200 лв. на 12 183 лева, като за разликата искът е оттеглен,
лихвата за забава върху главницата за незаплатени трудови възнаграждения от 2300 лв. на
2561 лв., а обезщетението за неизползван годишен платен отпуск за периода на трудовото
правоотношение от 1300 лв. на 1391 лв. С протоколно определение от 12.11.2024 г. съдът е
прекратил производството в частта относно предявения иск за неплатени трудови
възнаграждения за разликата между първоначално предявения размер от 14 200 лв. и
намаления такъв на 12 183 лв. - т.е. за сумата от 2017 лв.
В съдебно заседание, ответното дружество се представлява от адв. К., който оспорва
предявените искове и претендира отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
От представените по делото писмени доказателства, се установява, че по силата на
валидно възникнали две трудови правоотношения, ищецът е полагал труд на длъжността
„*“, с място на работа - цех за мебели, находящ се в гр. Бургас, при работодателя – ответното
дружество. Представен е и приет по делото Трудов договор № 1 от 07.04.2021 г., по силата
на който е уговорена основна заплата в размер на 650 лева, която е следвало да бъде
изплащана на работника В. до 25-то число на следващия месец, с 8-часова продължителност
на работния ден, с размер на основния платен годишен отпуск - 20 работни дни. Договорът е
прекратен по силата на Заповед за прекратяване на трудов договор № 1 от 01.07.2021 г., по
взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като същата е влязла в сила на дата
01.07.2021 г. Липсват данни за връчването й на работника, както и полагане на неговия
подпис, потвърждаващ това обстоятелство. Представена е молба от 10.08.2021 г. от ищеца до
ответника, с която моли да бъде назначен на длъжност дърводелец-*. Второто трудово
правоотношение е възникнало съгласно представения Трудов договор № 2 от 10.08.2021 г. с
идентични характеристики като предходно сключения. Размерът на трудовото
възнаграждение е увеличаван двукратно – на 710 лв. по силата на Допълнително
споразумение № 1/01.04.2022 г., а в последствие на 780 лв. съгласно Допълнително
споразумение № 2/01.01.2023 г. и двете подписани и от работника, и от работодателя.
Вторият трудов договор е прекратен по силата на Заповед за прекратяване на трудов договор
№ 2/01.05.2023 г., по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, като същата е
влязла в сила на дата 01.05.2023 г. Отново няма данни за нейното връчването на работника,
съответно полагане на неговия подпис, потвърждаващ това обстоятелство.
По делото е представена Справка за актуалното състояние на всички трудови договори
от Национална агенция за приходите (НАП) от 12.03.2024 г., в която е посочено под пореден
номер 2 и номер 3, че първият трудов договор е с валидност 07.04.2021 г. – 01.07.2021 г., а
вторият – 10.08.2021 г. – 01.05.2023 г. и двата с основание за прекратяване „2“. Представена е
и изходяща от Национален осигурителен институт (НОИ) разпечатка за информация от
22.03.2024 г. досежно осигуряването на ищеца, от която е видно, че в процесните периоди
осигурител е бил ответното дружество. Представена е и Справка от 10.08.2021 г. от НАП, с
3
която се установява, че към посочената дата е подадено едно уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ.
Представена е и длъжностната характеристика за длъжността дърводелец, на която липсва
подпис на работника, а такъв е положен единствено от лицето, което я е изготвило и
утвърдило. Представена е извадка от страница, разделена на две колони – „приход“,
съответно „разход“, в които вероятно се отчитат приходите, съответно разходите при
дейността на ответното дружество, от която не може да бъде установено по несъмнен начин,
че са изплатени суми на ищеца и на какво основание се е осъществило изплащането.
Представени са и отговор на сигнал от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Бургас от
25.10.2023 г. Представени са и справка за декларирани продажби на дружеството-ответник и
копие от електронно писмо до НАП, съдържащо сигнал срещу ищеца, които са ирелевантни
за настоящия спор.
По делото е приета и съдебно-икономическа експертиза, от неоспореното заключение, на
която се установява, че нетното трудово възнаграждение на ищеца в процесния период е в
размер на 12 183,02 лв., полученото в следствие на разликата между брутното трудово
възнаграждение – 15 681,53 лв. и удръжките в размер на 3498,51 лв. Изрично в експертното
заключение е посочено, че на представените ведомости няма положен подпис на ищеца
срещу сумата за получаване, нито са били представени документи за изплащането на сумите
в брой или по банков път. Размерът на лихвата за забава, начислена върху главницата за
трудови възнаграждения за периода 25.05.2021 г. – 25.03.2023 г., е в размер на 2561,73 лв.
Размерът на обезщетението за неизползван годишен отпуск за периода м. април 2021 г. – м.
април 2023 г. /с изключение на м. юли 2021 г./, видно от експертното заключение, е в размер
на 1391,02 лв.
По делото е разпитан свидетелят М.М.А., от чиито показания не се установяват
релевантни за настоящия спор обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
От събраните по делото доказателства се установи, че между страните в процесния
период са възникнали трудови правоотношения, съгласно Трудов договор № 1 от 07.04.2021
г., по силата на който в периода 07.04.2021 г. – 01.07.2021 г., ищецът е бил назначен на
длъжността „*“, при работодателя – ответното дружество, за който полаган труд е получавал
месечно трудово възнаграждение в размер на 650 лв., която е следвало да бъде изплащано на
работника до 25-то число на следващия месец, с 8-часова продължителност на работния ден,
с размер на основния платен годишен отпуск - 20 работни дни; по силата на сключен Трудов
договор № 2 от 10.08.2021 г. в периода 10.08.2021 г. – 01.05.2023 г. ищецът повторно е бил
назначен на същата длъжност при ответното дружество, с уговорен същия размер на
месечното трудово възнаграждение – 650 лева, която е следвало да бъде изплащана на
работника до 25-то число на следващия месец, както и идентичен размер на полагаеми
годишен платен отпуск и продължителност на работния ден. Размерът на трудовото
възнаграждение на ищеца е било увеличавано двукратно – на 710 лв. на 01.04.2022 г. и на
01.01.2023 г. на 780 лв. по силата на допълнителни споразумения към трудовия договор. И
двете трудови правоотношения към настоящия момент са прекратени, което се установи от
представената справка от НАП – съответно на 01.07.2021 г. и на 01.05.2023 г., с основание за
прекратяване „2“ – т.е. по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.
От изложеното следва извод, че ищецът е провел пълно доказване на следните факти: че
е работил по трудови правоотношения с ответника, брутния размер на трудовото си
4
възнаграждение, както и кога и как са прекратени трудови му правоотношения, тежестта за
установяването на които му е разпределена с определението по чл.140 от ГПК.
По иска с правно основание чл. 128 от КТ:
Основното съдържание на трудовото правоотношение се изразява в това работникът да
изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а
работодателят - да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата
и да му плаща възнаграждение за извършената работа. В настоящия случай се претендира
незаплатено трудово възнаграждение в периода 07.04.2021 г. - 01.05.2023 г. в размер на 12
183 лева. Основанието за дължимост на претендираната сума е полагания труд в процесния
период. Размерът на претенцията е съобразен и с експертното заключение, което съдът
кредитира в цялост, поради което същият следва да се уважи изцяло. Ответната страна е
възразила, че не дължи заплащане на претендираните трудови възнаграждения, тъй като ги е
заплатила, като обаче не е ангажирала никакви доказателства за заплащане на сумите, за да
проведе насрещно доказване на твърдените от ищеца факти, нито да докаже, че ищецът
освен като * е изпълнявал работа и като оперативен ръководител.
С оглед на гореизложеното искът се явява доказан и следва да се уважи в цялост.
След като се установи дължимостта на вземането за главница, то и акцесорните
претенции за заплащане на законна мораторна лихва върху горепосочената сума, в размер на
2561 лв. за периода 25.05.2021 г. - 25.03.2024 г., както и за законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 26.03.2024 г., до окончателното изплащане на
сумата, следва да бъдат уважени. Посочения размер е съобразен със заключението на вещото
лице. За пълнота следва да бъде посочено, че посоченият от ищеца период в петитума е от м.
05.2021 г., но следва да се съобрази датата, която е уговорена за заплащане на трудовото
възнаграждение, която и в двата трудови договора е до 25-то число на следващия месец.
По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ:
Според разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск. Претендира се обезщетение в размер на 1391 лв. за периода, през който
ищецът е бил във валидно трудово правоотношение с ответника – т.е. от м. април 2021 г. до
м. април 2024 г. /без м. юли 2021 г./. Съобразно установеното в експертизата, ищецът е имал
право на 39 дни платен годишен отпуск, т.е. общо в размер на 1391,02 лв., с която сума е
съобразена ищцовата претенция, поради което последната следва да се уважи в предявения
размер, след направеното изменение в съдебно заседание. С оглед на изложеното искът се
явява изцяло основателен.
С оглед изхода на делото, право на разноски има само ищцовата страна. Ищецът не е
направил разноски в настоящото производство. Процесуалния представител на ищеца – адв.
С., е представила списък на разноските и договор за защита и съдействие, в които е
посочила, че е осъществила безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38 Закона за
адвокатурата (ЗАдв.). В пълномощното не е посочено нито едно от основанията на чл.38 от
ЗАдв., конкретно основание по чл.38 не е посочено и в списъка с разноски.
В този случай, за съда липсва задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38,
ал. 2, изр. 2 ЗА, тъй като в представения по делото договор за правна защита на адв. С. не е
посочено никое от основанията по чл. 38 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна
правна помощ. В този смисъл е Определение № 119/29.03.2022 г. по ч.гр.д. № 1071/2022 г. на
5
ВКС, IV г.о. Обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса, не
рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатна адвокатска
помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 ЗА /Решение
№97/06.07.2009 г., по т.д. №745/2008 г. на второ т. о. на ВКС/. При искане за присъждане на
възнаграждение за безплатна адвокатска защита, съдът е обвързан от конкретната посочена
хипотеза /Определение № 163/13.06.2016г. на ВКС, първо г.о./, което в случая не е сторено,
поради което съдът няма задължение да определи възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2,
изр. 2 ЗА.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно
да заплати всички дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в
полза на съда. Съгласно чл.83, ал.1, т.1, предл. 1 от ГПК, такси и разноски по
производството на делата не се внасят от ищците - работници, какъвто е и настоящия
случай. Дължимата държавна такса е в размер на 645,40 лева, която следва да бъде
заплатена от ответника. В тежест на ответника следва да се възложи и заплатеното от
бюджета на съда възнаграждение на вещото лице в размер на 250 лв. Така общият размер на
дължимата сума, която ответникът следва да заплати в полза на Районен съд Бургас е 895,40
лв.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Перла Мебел“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя В.Х.Х., да заплати на Г. Д. В., ЕГН: **********, с адрес: *,
следните суми: сумата от 12 183 лв. - сбор от неизплатени нетни трудови възнаграждения за
периода 07.04.2021 г. - 01.05.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба – 26.03.2024 г., до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 2561 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за нетни трудови
възнаграждения, за периода 25.05.2021 г. - 25.03.2024 г. и сумата от 1391 лв. - обезщетение
за неизползвания платен годишен отпуск за периода от м. април 2021 г. до м. април 2024 г. /с
изключение на м. юли 2021 г./.
ОСЪЖДА „Перла Мебел“ ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *,
представлявано от управителя В.Х.Х., да заплати в полза на Районен съд – Бургас, сумата от
895,40 лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6