Присъда по дело №2236/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6
Дата: 28 юли 2021 г. (в сила от 13 август 2021 г.)
Съдия: Мина Георгиева Дочева Мумджиева
Дело: 20211100202236
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 6
гр. София , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мина Г. Дочева Мумджиева
СъдебниМАРИЯ ХРИСТОВА
заседатели:СИМЕОНОВА
ОГНЯН ИВАНОВ ПЕТКОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ОГН. ШУМАНОВА
и прокурора Чавдар Тонев Железчев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Мина Г. Дочева Мумджиева Наказателно дело
от общ характер № 20211100202236 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. СТ. Л. – български гражданин, роден на ****г. в
с.Овчарци, обл.Кюстендил, адрес:гр.София, кв. ****, със средно образование, неосъждан,
пенсионер, с ЕГН********** за ВИНОВЕН в това, че на 12.01.2020г. около 14:00ч. в гр.
София при управляване на лек автомобил - марка “Тойота”, модел “ Аурис”, с peг. № ****
по пътното платно на ул.“Северна скоростна тангента“, с посока на движение от
бул.“Рожен“ към с. Мрамор, на 100 метра преди ул.“Васил Левски“ нарушил правилата по
ЗДвП както следва :
Чл. 6, т.1 от ЗДвП: Участниците в движението съобразяват своето поведение с
пътните знаци;
Чл.21, ал. 2 ЗДвП: Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак;
Чл. 47, ал. (3) от ППЗДвП: Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на
въведена забрана имат следните изображения и наименования: В26 – „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“, като при наличие на знак В 26 от ППЗДвП,
забраняващ движението със скорост, по-висока от 30 километра в час и в нарушение на
чл.21 ал.2 от ЗДвП се движел с превишена скорост от 50 км/ч, като загубил контрол над
1
управлението на автомобила, вследствие на което самокатастрофирал в бетонно
заграждение на ул.“Северна скоростна тангента“, като по непредпазливост е причинил
смъртта на пътничката от лекия автомобил - марка “Тойота”, модел “ Аурис”, с peг. № ****,
М.Б. Л.а ЕГН:****, возеща се на предна дясна седалка, която е получила следните
травматични увреждания: гръдна травма и травма на долните крайници, с множество
фрактури на кости и обширни контузии на меки тъкани, като смъртта на М.Б. Л.а ЕГН:****
е настъпила на 27.01.2020г. в УМБАЛ „Царица Йоанна“- гр. София и настъпилата смърт е в
непрекъсната причинно-следствена връзка с получените в следствие на настъпилото на
12.01.2020г. ПТП травматични увреждания, поради което и на основание чл.343, ал.1,
б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3, чл.58а, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като НАМАЛЯВА така определеното наказание
с 1/3 и ОСЪЖДА подсъдимия на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА
ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, а на основание чл. 304 НПК го ОПРАВДАВА по
обвинението да не е съобразил сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, като и да не е съобразил
светлинните сигнали и пътната маркировка.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ
изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода в размер на една година
и четири месеца.
На основание чл. 343г вр. с чл. 343, ал. 1, б. ”в“ от НК ЛИШАВА подсъдимия Г. СТ. Л.
(със снета самоличност) от право да управлява моторно превозно средство за срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. СТ. Л. (със снета
самоличност) да заплати разноските по делото - сумата от 867 лева– разноски от
досъдебното производство – по сметка на СДВР.
На основание чл.190, ал.2 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. СТ. Л. (със снета
самоличност) да заплати сумата от по пет лева за всеки служебно издаден 1 бр.
изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред Софийски
апелативен съд.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към присъда по НОХД 2236/2021г. по описа на СГС, НО, 10 състав

От Софийска градска прокуратура е внесен обвинителен акт по обвинението на
подсъдимия Г. СТ. Л. – български гражданин, роден на ****г. в с. Овчарци, обл.Кюстендил,
адрес: гр.София, кв. ****, със средно образование, неосъждан, пенсионер, с ЕГН**********
за извършено от него престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК - за
това, че на 12.01.2020г. около 14:00ч. в гр. София при управляване на лек автомобил -
марка “Тойота”, модел “ Аурис”, с peг. № **** по пътното платно на ул.“Северна скоростна
тангента“, с посока на движение от бул.“Рожен“ към с. Мрамор, на 100 метра преди
ул.“Васил Левски“ нарушил правилата по ЗДвП, както следва :
Чл. 6, т.1 от ЗДвП: Участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната
маркировка;
Чл.21, ал. 2 ЗДвП: Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак, ;
Чл. 47, ал. (3) от ППЗДвП: Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на
въведена забрана имат следните изображения и наименования: В26 – „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“, като при наличие на знак В 26 от ППЗДвП,
забраняващ движението със скорост, по-висока от 30 километра в час и в нарушение на
чл.21 ал.2 от ЗДвП се движел с превишена скорост от 50 км/ч, като загубил контрол над
управлението на автомобила, вследствие на което самокатастрофирал в бетонно
заграждение на ул.“Северна скоростна тангента“, като по непредпазливост е причинил
смъртта на пътничката от лекия автомобил - марка “Тойота”, модел “Аурис”, с peг. № ****,
М.Б. Л.а ЕГН:****, возеща се на предна дясна седалка, която е получила следните
травматични увреждания: гръдна травма и травма на долните крайници, с множество
фрактури на кости и обширни контузии на меки тъкани, като смъртта на М.Б. Л.а ЕГН:****
е настъпила на 27.01.2020г. в УМБАЛ „Царица Йоанна“- гр. София и настъпилата смърт е в
непрекъсната причинно-следствена връзка с получените в следствие на настъпилото на
12.01.2020г. ПТП травматични увреждания.
В хода на проведеното разпоредително заседание лицата, намиращи се в низходяща
родствена връзка с пострадалата – св. Н. и св. С. се явяват с упълномощен повереник – адв.
А.В. и заявяват пред съда, че са наясно с правата си в съдебното производство, като не
желаят за предявяват граждански иск срещу подсъдимия, както и да участват в
производството като частни обвинители. В съдебното производство се явява синът на
пострадалата – З.С., както и брат – В.В., които заявяват, че са знаели за воденото
производство и не желаят да бъдат конституирани като граждански ищци и частни
обвинители.
В производството пред съда подсъдимият Л. е депозирал искане делото да се разгледа
по реда, предвиден в гл. ХХVІІ от НПК, като на основание чл.371, т.2 от НПК е направил
самопризнания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и е
изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. Подсъдимият е заявил, че е наясно с
правата си, както и с последиците на самопризнанието, предвидени в чл. 372, ал.1 и чл.373,
ал.2 от НПК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия. Изразява становище, че с
1
оглед самопризнанията по чл.371, т.2 НПК фактите и обстоятелствата, съдържащи се в
обстоятелствената част на обвинителния акт, са безспорно установени. Изразява становище,
че фактите, изложени от обвинението, се подкрепят от събрания доказателствен материал.
При определянето на наказание предлага на съда да съобрази чистото съдебно минало на
подсъдимия и добрите характеристични данни за него. Изразява становище за липса на
отегчаващи вината обстоятелства. С посочените аргументи прокурорът предлага на
подсъдимия да бъде определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години,
чието изпълнение да бъде отложено на основание чл.66 от НК. Предлага да му бъде
наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за период от три години.
Прокурорът предлага на основание чл. 58а, ал.1 НК така определеното наказание да бъде
редуцирано с 1/3, както и в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените
разноски.
Защитникът на подсъдимия – адв. С. се солидаризира с изводите на СГП, че
присъдата по внесеното обвинение следва да е осъдителна. Изразява несъгласие единствено
с обема на смекчаващите отговорността обстоятелства, като към изброените от прокурора
допълва наличието на данни за семейното му положение, напреднала възраст, за влошено
здравословно състояние, фактът, че сам търпи неимуществени вреди от деянието, тъй като
пострадалата била негова съпруга. Подсъдимият Л. в лична защита заявява, че поддържа
исканията на адв. С.. В последната си дума заявява, че се срамува и ще изплаща с години
последиците от деянието.
Във връзка с изявленията на подсъдимия и неговия защитник, както и на основание
чл.370, ал.2 от НПК съдът е разгледал по същество искането за предварително изслушване
на страните. С оглед исканията на страните по чл.252, ал.2 НПК съдът след
разпоредителното заседание е постановил делото да бъде разгледано незабавно по реда,
предвиден в гл. ХХVІІ НПК. В проведеното съдебно заседание съдът е изразил становище,
че самопризнанията на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК се подкрепят от доказателствата по
делото, като в свое протоколно определение по чл.372, ал.4 от НПК е обявил, че ще ползва
така направените самопризнания при постановяване на присъда, без да събира доказателства
за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, доказателствата по делото, които
обсъди по отделно и в съвкупност, стигна до следните изводи.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият Г. СТ. Л. е български гражданин, роден на ****г. в с. Овчарци,
обл.Кюстендил, адрес:гр.София, кв. Сухата река, бл****, със средно образование,
неосъждан, неженен, пенсионер, с ЕГН:**********. На същия било издадено свидетелство
за управление на моторно превозно средство (МПС) № ********* като водач на МПС от
категория „В, АМ, М със срок на валидност до 09.09.2020г., на отчет в гр.София. Към
момента на деянието подсъдимият не бил употребил алкохол и наркотични вещества.
На 12.01.2020г. около 14:00ч. в гр. София подсъдимият Л. управлявал лек автомобил
- марка “Тойота”, модел “ Аурис”, с peг. № ****, по пътното платно на ул.“Северна
скоростна тангента“ с посока на движение от бул. “Рожен“ към с.Мрамор. До него на
предна дясна седалка пътувала съпругата му М.Б. Л.а (с ЕГН ****).
Управляваният от подсъдимия лек автомобил се е движел по пътното платно на ул.
Северна скоростна тангента с посока на движение от бул. Рожен към с. Мрамор. На 100
метра преди ул. „Васил Левски“ подсъдимият самокатастрофирал в бетонно заграждение на
ул. Северна скоростна тангента. Преди мястото на удара лекият автомобил навлязъл в зона,
2
обозначена с временни пътни знаци със скорост около 50 км/час при ограничение на
скоростта 30 км/час и знак Ж16 „Преминаване в платното за насрещно движение“. При
навлизане в левия завой със скорост 50 км/час /по висока от критичната за конкретната
пътна обстановка скорост 36 км/час/, субективните действия на подсъдимия довели да загуба
на страничната устойчивост на л.а. Това обстоятелство от друга страна довело до
нарушаване на зададената траектория и автомобилът, управляван от подсъдимия,
извършвайки ротационно и постъпателно движение, с предната си част се ударил в
поставените бетонни заграждения. В момента на удара се получили деформациите по самия
автомобил, както и уврежданията по загражденията, описани по- горе. В резултат на удара
се активирали предните две въздушни възглавници-пред водача и пред пътника. По време
на удара пътничката на предната седалка в автомобила М.Б. Л.а получила наранявания с
две основни анатомични локализации - в гръдната област и в областта на долните крайници.
Травматичните увреждания, получени от М. Л.а, са гръдна травма и травма на долните
крайници. Установени са множество фрактури на кости и обширни контузии на меки
тъкани. В резултат на удара гръдната област на пострадалата влязла в съприкосновение с
активираната въздушна възглавница, както и с контакт по предните повърхности. Този
контакт довел до специфична конфигурация от двустранни фрактури на ребрата, изразяваща
се във форсирана деформация на гръдния кош, при която гръдната кост рязко се е
доближила до гръбначния стълб. Травматичните увреждания получени от М. Л.а, са гръдна
травма и травма на долните крайници, изразяващи се в множество фрактури на кости и
обширни контузии на меки тъкани, като същите са в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с настъпилата смърт.
Назначените в досъдебното производство експертизи установили, че видът и
тежестта на травмите обективират признаци на ударни въздействия с основен фронтален
вектор (отпред-назад) спрямо засегнатите области. Извършената впоследствие аутопсия не
установила сигурни данни за съответно поставен и активиран предпазен колан. Не била
установена причината за липсващи следи в тази насока, а именно дали такъв въобще не бил
поставен или липсата на следи се свързва с настъпилата преживяемост на пострадалата,
довела до заличаване (оздравяване) на следите по тялото или се дължи на наличието на
дебели дрехи, които възпрепятствали „отпечатването“ на евентуално поставен колан.
Мястото на настъпилия удар било установено, както следва: по широчина на пътното
платно - на 1,0 м вляво от десния край на пътното платно, гледано по посоката на движение
на лекия автомобил; по дължина на пътното платно - на около 276 м след ориентира,
считано в същата посока.Скоростта на автомобила в района на произшествието била 50
км/час. Опасната зона за спиране на л.а. “Тойота Аурис”, рег. № **** за конкретните пътни
условия и скорост от 50 км/ч била от порядъка на 32 м, а при движение с разрешената за
мястото на ПТП скорост 30 км/ч, опасната зона възлиза на 15-16 м. Основната причина за
настъпване на ПТП е субективното поведение на водача, който при конкретните пътни
условия се движел със скорост, значително по- голяма от критичната скорост за завоя. При
движение в района на ПТП със скорост 30 км/час /разрешена за района/ и адекватно
въздействие от водача върху системите за управление на автомобила в рамките на
обозначената за преминаване в лявото платно за движение траектория, конкретното ПТП не
би настъпило.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът счете, че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се установява
въз основа на самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК, подкрепено от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. В подготвителната фаза
подсъдимият е бил разпитан в качеството си на обвиняем, като е упражнил е правото си да
не дава обяснения (л.79-80 от ДП).
Самопризнанието на подсъдимия Л. от съдебното производство, направено по чл.371,
3
т.2 от НПК, се подкрепя от показанията на свидетелите С.Н. и В.С., ценени в съчетан анализ
със заключенията на експертизите и писмените доказателства. От показанията на св. С.Н.
(л.12-13 от ДП) се установява, че тя е дъщеря на подсъдимия и на пострадалата, като не е
очевидец на пътния инцидент. Разказала е, че на 12.01.2020г. при разговор със своята сестра
- св. В.С. разбрала за настъпилото ПТП, свързано с последваща хоспитализация на М. Л.а.
Разказът на свидетелката за травматичните увреждания, установени в лечебното заведение -
фрактури на двата крака и ребра, кореспондират с данните, извлечени от СМЕ. Св. Н. и С.
са посочили, че до летален изход се е стигнало поради въздействието на травмите и
съпътстващите заболявания на пострадалата. Твърдението на св. Н. и С. (дъщерите на
пострадалата), че не са били предупредени от лекуващ лекар за съществуваща опасност за
живота на пострадалата, както и тази част от показанията на св. Н., която се отнася до
значението на съпътстващите заболявания, не опровергава заключението на СМЕ относно
причината за настъпилата смърт. Това е така, тъй като установяването на причината за
смъртта, когато тя е съставомерен общественоопасен резултат, винаги изисква съответният
отговор да бъде даден от лице, което притежава специални знания в областта на медицината.
От показанията на св. В.С. (л.14-15 от ДП) е установено, че е дъщеря на подсъдимия
и пострадалата и научила за настъпилото ПТП след иницииран към нейния телефон
разговор от мобилен телефон, ползван обичайно от подсъдимия (нейния баща). Съобщава
се, че трето лице, неустановено по делото, ползвайки мобилния телефон на подсъдимия,
съобщило на св. С. факта на настъпилия пътен инцидент и участниците в него. Нейният
разказ в досъдебното производство е източник на доказателства за това, че лично е посетила
местопроизшествието и там възприела факти и обстоятелства, при които самостоятелно
стигнала до извод, че автомобилът, управляван от подсъдимия, се ударил в бетонно
ограждение. Св. С. е посочила, че установила майка си в съзнание и контактна, както и че
пострадалата се оплаквала от болки в краката.
Основно значение относно факта на настъпило ПТП и авторството на деянието имат
протокол за оглед на местопроизшествие (л.21-л. 23, ДП), приложен към него фотоалбум
(л.24-л.26, ДП), протокол за оглед на л.а. „Тойота Аурис“ (л. 27, л.28, ДП) и приложен към
него фотоалбум (л.29, л.30, ДП). Тази част от доказателствения материал, при съвкупна
преценка с протокол за ПТП № 1626626/12.01.2020г., в който са описани участниците в
пътно-транспортното произшествие от служители на полицията, изключва всякакви
съмнения относно съпричастност на подсъдимия към действия на управление на л.а. марка
“Тойота”, модел “ Аурис”, с peг. № **** към момента на настъпването на инкриминираното
пътно-транспортно произшествие (л.66, л.67, ДП).
Относно механизма, по който е било причинено травматичното въздействие върху
пострадалата, данни с изискуемата по чл.303, ал. 2 НПК убедителност се извличат от
заключението на СМЕ на труп № 92/2020 г. (л.25-л.28, ДП). Несъмнено се установява, че
настъпилата смърт е резултат от усложнения, настъпили от множество обширни
травматични увреждания, които са се развили на фона на тежки хронични заболявания.
Комплексната КМАТЕ следва да се цени изцяло – и в медицинската, и в техническа част.
Вярно е, че заключението не е подписано от вещото лице съдебен лекар, на което е било
възложено да участва при отговори, които изискват специални знания в областта на
медицината. От друга страна експертизата е подписана от мнозинството на лицата,
включени в нейния състав от общо три вещи лица, като в медицинската част тя
кореспондира и със самостоятелно изготвеното залючение на СМЕ на труп, което също
дава отговор на релевантните за изхода на делото въпроси. Това обстоятелство позволява да
бъде преодолян посоченият недостатък на КМАТЕ, свързан с липсващ подпис на едно от
вещите лица, включени в нейния състав. Техническата част на КМАТЕ е достоверен
източник на доказателства за мястото на настъпилия удар, скоростта на водача към момента
на настъпването на ПТП, критичната скорост, над която при конкретните пътни условия и
мокра асфалтова настилка, би могло да настъпи странично плъзгане на л.а., свързано със
загуба на напречна устойчивост. Анализирана подробно от експертизата е и регулацията на
4
движението в процесния участък, свързан с настъпилото ПТП, свързана със значението и
мястото, на което са били поставени пътни знаци В26 – „забранено е движение със скорост,
по-висока от означената“, Ж16 „преминаване в платното за насрещно движение“, пътен знак
В1 “забранено е навлизането на пътни превозни средства“, пътен знак Г9 на подвижна
основа „преминаване от дясно на знака“ (л.42, ДП). Този анализ, значението на знак В 26 от
ППЗДвП в района на произшествието, забраняващ движението със скорост, по-висока от 30
километра в час и фактът на възприета от подсъдимия скорост от 50 км/ч обосновават извод,
че е допуснал нарушение на задължението си по чл. 6, т.1 от ЗДвП да съобразява своето
поведение с пътните знаци, както и нарушение на задължението си по чл.21 ал.2 от ЗДвП и
чл. 47, ал. (3) от ППЗДвП. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Съгласно чл.47, ал.3
ППЗДвП пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат
съответните изображения и наименования, като знак В26 въвежда забрана за движение със
скорост, по-висока от означената. Следователно подсъдимият е следвало да съобразява
значението на пътния знак В26 и неговото приоритетно значение при регулацията на
движението.
От КМАТЕ в нейната техническа част е установено, че превишението на
ограничението на скоростта, свързано с управление на автомобила със скорост от 50 км/ч, е
в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия общественоопасен резултат, тъй като това
нарушение довело и до загубата на контрол над управлението на автомобила.
Релевантни за изхода на делото са и следните писмени доказателства: протокол за
оглед да местопроизшествие от 18.02.2020г. – л.2-4 от ДП, албум към него –л.5-7 от ДП и
приложена към него скица –л.5, ДП; протокол за оглед на местопроизшествие от
18.02.2020г. (на л.а „Тойота Аурис“) – л.8-9 от ДП с приложен фотоалбум към него – л.10 -
11 от ДП, справка за съдимост (л.81, ДП), удостоверение за наследници (л.61-л.63, ДП).
Сред обема на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт факти
вариативно е разгледан и въпросът с липсата на следи от поставен от пострадалата преди
деянието обезопасителен колан. Обвинението е допуснало такъв колан да е бил поставен, но
пострадалата да е била с дебели дрехи, изключващи отпечатък от въздействието му при
удара. Допуснато е обезопасителен колан да е бил поставен и да са оставени следи от него,
но същите да са били заличени от частично настъпилите оздравителни процеси в изминалия
период от време от инкриминираната дата до настъпването на смъртта. Третата допусната
възможност според обвинението е пострадалата въобще да не е била с поставен
обезопасителен колан. Така практически самопризнанието по чл.371, т.2 НПК обхваща и
тази вариативност, т.е. обхваща взаимно изключващи се факти. Съдът намира, че този
недостатък при формулиране на обвинителната теза, свързан с липсата на ясно изразено от
обвинението становище дали е налице съпричиняване от страна на пострадалата на
настъпилия общественоопасен резултат, е преодолим в крайния съдебен акт с анализ на
събрания по делото доказателствен материал. Резултатът от този анализ изисква от съда да
приеме само тази част от вариативно изложените и признати от подсъдимия факти, които се
явяват доказателствено обезпечени.
Съдът приема за установено, че липсата на предприето от пострадалата дължимо
обезопасяване е установено въз основа на заключенията на експертизите. Вещите лица са
изтъкнали сравнително ниската скорост на удара в бетонното препятствие, която сама по
себе си не може да реализира множеството двустранни фрактури. Посочили са, че
кинетичната енергия, причинила тези фрактури, следва да е получена от активирането на
модула на фронталната въздушна възглавница и произтича от действието на инерцията при
удара, в резултат на която при липсата на поставен обезопасителен колан, доближава твърде
много тялото на пострадалото лице до отварящата се въздушна възглавница. Описаните
факти дават логично обяснение на понесения от пострадалата по-силен удар, който в
настоящия случай се свързва взривоподобното раздуване на въздушната възглавница.
5
Именно при този механизъм вещите лица са установили силен удар на широка площ по
предната повърхност на гръдния кош, респективно – така е установен генезисът на
получената закрита гръдна травма. Отделно от това, експертните изследвания от
досъдебното производство подробно са разкрили механизма на травматично въздействие
при седнало по обичайния начин тяло, със сгънати под прав ъгъл коленни и тазобедрени
стави. Те са установили, че за да настъпят процесните телесни увреждания, коленете на
пострадалата следва да са влезли в контакт с бордовото табло, а бедрените области да са
били подложени на високоенергийно осево натоварване. Фрактурата в горната част на левия
голям пищял и капачката на лявото коляно според вещите лица показват директно ударно
въздействие отпред в тази област. Вбитата фрактура на лявата бедрена кост над коляното и
надлъжната диафизарна фрактура според вещите лица се дължат на силното натоварване по
оста на костта. Същото по вид и посока въздействие е причинило и разместената фрактура
в долната част на дясната бедрена кост.
Въпреки челния удар, описаните повреди по автомобила в настоящия случай не се
отличават със значима деформация на купето, както и с намаляване на разстоянието между
таблото и предната седалка, на която е седяла пострадалата. На тази основа съвкупната
оценка на събрания доказателствен материал обосновава извод, че травмите на долните
крайници са получени от пострадалата поради придвижване на тялото напред от инерцията
на удара. Това обстоятелство, от своя страна, също насочва към извода, че тялото на
пострадалата не е било фиксирано към седалката посредством съответно поставен предпазен
колан. По изложените съображения съдът намира, че данните за съпричиняване на
общественоопасния резултат от пострадалата, свързано с липсата на предварително
поставен обезопасителен колан, следва да бъдат обсъдени при индивидуализация на
наказанието, доколкото самостоятелно обосновават смекчаване отговорността на
подсъдимия.
В заключение, за да постанови определението си по чл.372, ал.4 от НПК, което
съдържа констатация, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т. 2 от НПК се
подкрепят от събраните в ДП доказателства, съдът отчете, че липсват противоречия относно
основния факт по чл. 102 НПК, в т.ч. относно травматичния характер на инкриминираните
телесни увреждания, довели до смъртта на пострадалата. Липсват такива и в
доказателствения материал, относим към изясняването на въпроса дали съществува
причинно-следствена връзка между инициалния удар, причинен от автомобила на
подсъдимия и съставомерния общественоопасен резултат. По несъмнен начин е установен
генезисът на уврежданията от настъпилото ПТП, както и участието на подсъдимия в
деянието. По делото са събрани непротиворечиви доказателства относно състоянието на
пътната обстановка, както и относно съпътстващите деянието обстоятелства. Обсъдените
по-горе противоречия в обема на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, не засягат основния факт и е нарушение, което е отстранимо в съдебната
фаза на наказателното производство.
Ето защо съдът прие за установено, че доказателствата в досъдебното производство
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание, а в тази част, в която фактите са
изложени вариативно, една от застъпените в обвинителния акт хипотези се подкрепя
убедително от събрания доказателствен материал. Съдът установи синхрон между
свидетелски показания относно времето, мястото и механизма на осъществилото се пътно-
транспортно произшествие, както констатира и наличие на еднопосочност между разказа на
св. С. в частта, в която тя е възпроизвела информация за състоянието на пътната обстановка
непосредствено след инцидента и останалия доказателствен материал.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, която е призната изцяло по
реда на чл.371, т.2 от НПК, както и въз основа на доказателствата по делото, е установено,
6
че подс. Г.Л. от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3 НК за това, че на 12.01.2020г. около 14:00ч. в гр.
София при управляване на лек автомобил - марка “Тойота”, модел “ Аурис”, с peг. № ****
по пътното платно на ул.“Северна скоростна тангента“, с посока на движение от
бул.“Рожен“ към с. Мрамор, на 100 метра преди ул.“Васил Левски“ нарушил правилата по
ЗДвП както следва :
Чл. 6, т.1 от ЗДвП: Участниците в движението съобразяват своето поведение с
пътните знаци;
Чл.21, ал. 2 ЗДвП: Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава,
е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак;
Чл. 47, ал. (3) от ППЗДвП: Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на
въведена забрана имат следните изображения и наименования: В26 – „Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената“, като при наличие на знак В 26 от ППЗДвП,
забраняващ движението със скорост, по-висока от 30 километра в час и в нарушение на
чл.21 ал.2 от ЗДвП се движел с превишена скорост от 50 км/ч, като загубил контрол над
управлението на автомобила, вследствие на което самокатастрофирал в бетонно
заграждение на ул.“Северна скоростна тангента“, като по непредпазливост е причинил
смъртта на пътничката от лекия автомобил - марка “Тойота”, модел “ Аурис”, с peг. № ****,
М.Б. Л.а ЕГН:****, возеща се на предна дясна седалка, която получила следните
травматични увреждания: гръдна травма и травма на долните крайници, с множество
фрактури на кости и обширни контузии на меки тъкани, като смъртта на М.Б. Л.а е
настъпила на 27.01.2020г. в УМБАЛ „Царица Йоанна“- гр. София и настъпилата смърт е в
непрекъсната причинно-следствена връзка с получените в следствие на настъпилото на
12.01.2020г. ПТП травматични увреждания.
От обективна страна настъпилото пътно-транспортно произшествие е в пряка
причинно-следствена връзка с неправомерните действия на подсъдимия Л.. Това е така, тъй
като той е управлявал процесният автомобил в нарушение на цитираните по-горе правила за
движение по пътищата и това нарушение е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпилия съставомерен резултат – смъртта на М. Л.а. В подкрепа на този извод се явява
кредитираното от съда заключение на комплексната медико-автотехническа експертиза,
според което е установена критична скорост от 36 км/ч, при превишаването на която при
конкретната пътна обстановка се получава загуба на напречна устойчивост на управлявания
от подсъдимия автомобил.
По несъмнен и безспорен начин е установено, че смъртта на Л.а е в пряка и
непрекъсната причинно-следствена връзка с травматичните увреждания, получени от нея
при процесния пътен инцидент. Аргумент в подкрепа на горния извод са заключенията на
вещите лица, изготвили съдебно-медицинската експертиза на труп и комплексната медико-
автотехническа експертиза, според които причина за смъртта на М. Л.а е съчетаната гръдна
травма и травма на долните крайници, усложненията от които на фона на множество
хронични заболявания, довели до несъвместими с живота увреждания на вътрешните
органи.
Налице са данни за съпричиняване на общественоопасния резултат от липсата на
предприети от пострадалата обезопасителни действия, свързани с изпълнението на
задължението й да си постави обезопасителен колан. Това задължение е регламентирано в
разпоредбата на чл. 137а. (Нов - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) (1) ЗДвП, която гласи, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в
движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Съгласно данните по делото и с оглед разпоредбата на чл. 149, ал.1, т.2, б.“а“
ЗДвП управляваният от подсъдимия автомобил е категория М1, а адресат на задължението
7
по чл. 137а, ал.1 ЗДвП при управлението на такова превозно средство, освен водачите, са и
пътниците в него. В материалите по делото не съдържат данни за съществували при
пострадалата изключения, предвидени в чл. 137а, ал.2 ЗДвП, при наличието на които
законът допуска съответният пътник да не използва обезопасителен колан. От друга страна
обаче липсват и данни за положени процесуални усилия да се установи дали физическото
състояние на пострадалата е позволявало да постави обезопасителен колан. Следователно в
настоящия случай нейното дължимо от закона поведение е било обвързано от общото
задължение по чл. 137а, ал.1 ЗДвП, изискващо от пътника в превозно средство от
съответната категория, когато е в движение, да си постави обезопасителен колан. От
обективна страна неизпълнението на това задължение е в пряка причинно-следствена връзка
с настъпилия общественоопасен резултати и от обективна страна е довело до неговото
съпричиняване.
В подкрепа на горния извод съдът съобрази заключението на комплексната медико-
автотехническа експертиза, според която липсата на такъв колан е довел до по-силна
инерция на тялото към момента на удара, която съответно е увеличила тежестта на
травмиращото въздействие при активирането на модула на фронталната въздушна
възглавница.
От субективна страна деянието е извършено непредпазливо, при форма на вина
небрежност, по смисъла на чл. 11, ал. 3 НК. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици от деянието си и не е искал настъпването им, но като
правоспособен водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да предвиди, че при движение в
нарушение на нормативните изисквания, изразяващо се най-вече в превишение на
скоростта, регулирана с пътни знаци, съществува опасност от настъпване на ПТП.
Съдът счита, че не са налице предпоставките по чл. 15 от НК, за да бъде прието
процесното ПТП, като случайно събитие. По експертен път е установено, че ударът би
могъл да бъде предотвратен от страна на подсъдимия чрез движение в рамките на
посочената с пътен знак скорост от 30 км/ч и дори при незначителното и превишение до 36
км/ч. Следователно, ако подсъдимият беше изпълнил стриктно задълженията си,
регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП, удар несъмнено не би настъпил.
В настоящия случай обвинението е вменило на подсъдимия неизпълнение на
задължението да бъде съобразено значението на регулация на движението по пътищата,
като е цитирало пълния текст на чл. 6 ЗДвП, който предвижда съобразяване не само със
значението на пътните знаци, какъвто е настоящият случай, но и с други способи за
регулация. Така твърдението за нарушение на чл.6 ЗДвП във всички възможни хипотези на
неизпълнение с оглед описанието на фактите по делото, които се отнасят само до случай на
неизпълнение на пътен знак В26, е лишено както от конкретика във фактическите
параметри на обвинителния акт, така и от доказателствена опора. По изложените
съображения съдът на основание чл. 304 НПК оправда подсъдимия по обвинението да не е
съобразил сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и да не е съобразил светлинните сигнали и
пътната маркировка.
ПРИ ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия,
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ от две до шест години.
При индивидуализацията на наказанието следва да се съобразяват обстоятелствата,
които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и характеризират
личността на дееца. Те обуславят по-голямата или по-малка степен на обществена опасност
на извършеното и съответно нуждата от повече или по-малко интензивно наказателно
8
въздействие, с оглед целите на специалната и генералната превенции. Съгласно
разпоредбата на чл. 54, ал. 2 от НК, смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства се вземат предвид при определяне на наказанието. В настоящия случай не са
установени отегчаващи отговорността обстоятелства. Настъпилите съставомерни последици
(смъртта на пострадалата) са отчетени от законодателя при определяне на наказанието при
осъществен състав на престъплението. Те обуславят по-тежката правна квалификация и не
могат да влошат допълнително положението на подсъдимия, разглеждани повторно, но вече
като отегчаващо обстоятелство.
Съгласно изискванията на т.8.1. от ТР 1 /06.04.2009г. на ОСНК на ВКС формалното
изявление по чл.371, т.2 от НПК не следва да се разглежда, като смекчаващо отговорността
обстоятелство, тъй като същото вече е взето предвид от законодателя за смекчаване на
наказателната отговорност. Същевременно в досъдебното производство не се констатира
такова процесуално поведение на подсъдимия, което съществено да е подпомогнало
работата на органите на ДП по разкриване на обективната истина, доколкото в разпит от
12.05.2021г., подсъдимият не е коментирал въпроса за свое виновно участие в
престъплението, като е отказал да дава обяснения.
Съгласно действащия към момента на деянието закон и с оглед доводите на защитата
и прокуратурата, съдът следва да отговори на въпроса дали са налице основанията за
приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чистото съдебно
минало на подсъдимия, данните за преживени от самия него болки и страдания, свързани със
загубата на член от неговото семейство, добрите характеристични данни за него, в т.ч.
липсата на отбелязани в картона на водача многобройни предходни нарушения на ЗДвП и
наложени санкции за това. Въз основа на писмените доказателства може да се приеме, че
поначало подсъдимият е бил дисциплиниран участник в движението по пътищата.
Регистрираните срещу него административно-наказателни производства се отнасят до
АУАН от 2020г. за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП, който се отнася именно
инкриминирания случай, предмет на разглеждане в настоящото производство. Това е така,
доколкото номерът на АУАН (л.66, ДП) съвпада с този, който е отразен в картона на водача
(л.53, ДП). Ето защо тази регистрация не е от значение при оценката на опасността от
личността на дееца. Единственото друго нарушение, отразено в картона на водача, е
свързано с неизпълнението на забрана за престой и паркиране, за което през 2017г. е бил
издаден фиш и наложена глоба от 20 лева. Следователно нарушението на правилата за
движение по пътищата от 2020г., което е предмет на разглеждане с внесения понастоящем
обвинителен акт, има инцидентен характер в живота на подсъдимия на фона на
продължителността на неговата практика като водач на МПС – от 03.09.1974г. Смекчаващо
отговорността обстоятелство е и възрастта на подсъдимия, който към момента на деянието е
навършил 72 години. Съобразно класификацията на Световната здравна организация
възрастта от 60-74 години се определя като ранна старост. Старостта обичайно се свързва с
навлизането в неактивната фаза от живота, а в конкретния случай това обстоятелство при
оценката на личността на подсъдимия е било съпроводено с данни за силно влошено
здравословно състояние. Към изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства
следва да се добавят като съществено смекчаващо отговорността обстоятелство и данните за
съпричиняване на инкриминирания общественоопасен резултат от нарушение на чл.137а,
ал.1 ЗДвП, извършено от пострадалата, което също е в пряка и непосредствена причинно-
следствена връзка с тежестта на телесните увреждания, довели до смърт. Поведението на
пострадалия от пътнотранспортно произшествие, когато е създало предпоставки за
настъпването му или нарушаване от негова страна на правила за движение по пътищата и
когато по този начин обективно е допринесло за причиняване на вредоносния резултат, са
типични обстоятелства, които следва да намерят отражение при индивидуализацията на
наказанието на дееца. Съгласно мотивите по т. 1 от ТР 2/22.12.2016г. по Н.Д. № 2/2016г. на
ОСНК на ВКС в този случай е необходимо съпричиняването на общественоопасния
9
резултат от пострадалото лице да бъде отчетено като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Степента, в която пострадалият е съпричинил резултата, се преценява в
зависимост от установените факти във всеки конкретен случай и също следва да се вземе
предвид при определяне на наказанието. В тази насока указанията в т. 1, б. б) на
Постановление на Пленума на Върховния съд (ППВС) № 7/1964 г. са потвърдени и в
съвременната практика на ВКС.
Анализирайки релевантните за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия
фактори, настоящият съдебен състав счита, че са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, но в конкретния случай приложението на чл. 58а, ал.1 НК е
по-благоприятно за подсъдимия от чл. 55, ал.1 от НК. Това е така, тъй като тяхната тежест в
настоящия случай не е достатъчна, за да обуслови индивидуализация на наказанието
лишаване от свобода в значителен размер под минималната долна граница, предвидена в
закона, т.е. значително под две години. Макар и по делото да не е установено системно
нарушение на правилата за движение по пътищата от подсъдимия, превишението на
скоростта, значително над определената с пътен знак В26, не позволява, в случай на
приложението на чл.55, ал.1 НК да се определи наказание лишаване от свобода в размер, по-
нисък от една година и седем месеца. Отделно от това, при установените по делото
стойности на недопустимо превишение на скоростта, регулирана с пътен знак В26,
съпричиняването на този резултат от пострадалата не е с такава тежест, че да обуслови
извод за грубо нарушение на правила за движение по пътищата, още повече, че в
досъдебното производство изобщо не е бил изследван въпросът дали физическото състояние
на М. Л.а поначало е позволявало използването на обезопасителен колан. След като този
въпрос не е бил изследван детайлно, в настоящия случай формалното нарушение на чл.137а,
ал.1 ЗДвП от страна на пострадалата не следва да се счита за грубо нарушение на правилата
за движение по пътищата.
Приложението на разпоредбата на чл. 58а, ал.1 вр. с ал.4 НК дава възможност да се
приложи законът, който е най-благоприятен за подсъдимия тогава когато са налице
едновременно условията на чл.55 НК и чл. 58а, ал.1 НК. В настоящия случай приложението
на чл. 58а, ал.1 НК е по-благоприятно за подсъдимия, тъй като при индивидуализация на
наказанието в минималния размер, предвиден закона от две години лишаване от свобода,
законоустановената редукция с 1/3 води до определянето на окончателния размер на
наказанието в предели, по-ниски от тези, които принципът за справедливост позволява да
бъдат определени при условията на чл. 55 НК. Редукцията на наказанието в този случай го
намалява на една година и четири месеца, т.е. в предели, които отстоят по-близо до
минимума по чл. 39, ал.1 НК. По изложените съображения и след като отчете, че по
отношение на подсъдимия са налице едновременно условията на чл. 58а, ал.1 и чл.55, ал.1
НК и на основание чл. 58а, ал.4 НК съдът не приложи чл.55 НК, тъй като в настоящия
случай чл.55 НК не е по-благоприятен за дееца. По изложените съображения основание
чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, пр.3, чл.58а, ал.1 от НК съдът определи наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, като НАМАЛИ така
определеното наказание с 1/3 и осъди подсъдимия на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА.
При вземането на решение какъв да бъде начинът на изтърпяване на наказанието,
съдът намира за установено следното. Налице са основанията на чл.66, ал.1 НК за отлагане
на изпълнението на това наказание в изпитателен срок от три години. Според съда в
разглеждания случай обективно липсва необходимост подсъдимият да се изолира от
обществото, за да се въздейства положително върху него. Според съда решаващият
критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се обуславя именно от обстоятелството
дали е обществено оправдано и целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия
и за постигане целите на наказанието, той реално да го изтърпи. В тази връзка настоящият
съдебен състав намира, че самият факт на повдигнато обвинение и неизбежните последици
от това, свързани с ограниченията на водения наказателния процес заедно с последващото
10
осъждане и налагане на определено наказание, са от естество да окажат върху подсъдимия и
върху останалите членове на обществото достатъчно интензивно репресивно и
възпитателно-поправително въздействие. Отделно от това, условното осъждане, от своя
страна, притежава и този специфичен предупредителен ефект, доколкото запазва
възможността за привеждане в изпълнение на наказанието в случай, че осъденото лице в
изпитателния срок извърши ново престъпление – обстоятелство, което безспорно указва
върху него положително мотивационно въздействие.
Аргумент за прилагането на правния институт на условното осъждане е и
съпричиняването на резултата от пострадалата при пътнотранспортно произшествие.
Поначало този резултат не е сред предпоставките, обуславящи отлагането на изтърпяването
на наказанието по чл.66, ал.1 НК но има косвено значение при преценката на възможността
за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК с прилагането на института на
условното осъждане (в този смисъл т.1. от ТР 2/22.12.2016г. по Н.Д. № 2/2016г. на ОСНК на
ВКС). Отделно от това, данните за личността на подсъдимия сочат, че той не е
общественоопасна личност с регистрирани множество нарушения на правилата за движение
по пътищата. Той е неосъждан и към момента на постановяване на съдебния акт.
Подсъдимият е в напреднала възраст, с влошено здраве и се ползва от подкрепата на своето
семейство в лицето на родените от брака му с пострадалата деца. Подсъдимият е вградена в
обществото личност, която е създала своя семейна среда, създал е поддържаща среда и
извън семейството си, видно от приложените по делото характеристики. Изброените
смекчаващи отговорността обстоятелства, както и косвеното значение на факта на
съпричиняване, обсъден по-горе, дават основание за извод, че целите на наказанието и
преди всичко поправянето на подсъдимия могат да бъдат постигнати и след като се отложи
неговото изпълнение. Съдебната практика е последователна в разбирането, че
общопревантивният ефект на наказанието следва винаги да бъде преценяван, но
законодателят е отдал приоритет на възможността осъденият да се поправи без изтърпяване
на наложеното наказание. Предвид изложеното, съдът отложи на основание чл. 66 от НК,
изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание – „лишаване от свобода“ за срок от
3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г от НК съдът определи подсъдимият да бъде лишен от правото
да управлява МПС за срок от две години. Лишаването от право е задължително съгласно чл.
343г от НК, като съдът следва да наложи това наказание при осъждане за извършено
престъпление по чл. 343 НК. По арг. от чл.49, ал.3 от НК срокът на лишаване от права не
може да бъде по-малък от срока на наказанието „лишаване от свобода”, когато лишаването
от право се налага заедно с наказание „лишаване от свобода”. От друга страна, лишаването
от право може да надвишава срока на наказанието лишаване от свобода най-много с три
години.
Предвид високата обществена опасност на деянието, с оглед тежкия вредоносен
резултат – загубата на човешки живот, справедливо би било продължително отнемане на
възможността на подсъдимият да е водач на МПС да е в по-продължителен срок, с оглед на
което съдът определи срок в размер от 2 /две/ години. Така определеният сравнително
продължителен период от време, през който подсъдимият ще бъде лишен от правото да
управлява МПС, ще осигури допълнителен поправителен ефект върху неговата личност,
като създаде допълнителни стимули за стриктно спазване на правилата за движение по
пътищата след изпълнението на това наказание.
С оглед изхода на делото неизбежна последица е възлагането в тежест на подсъдимия
на направените по делото разноски, на основание чл.189, ал.3 от НПК, поради което съдът
осъди подсъдимия да заплати разноските по делото, както следва: сумата от 867 лева –
разноски от досъдебното производство – по сметка на СДВР, а на основание чл.190, ал.2 от
НПК съдът осъди подсъдимия да заплати сумата от по пет лева са всеки служебно издаден
1 бр. изпълнителен лист.
11

Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

12
Съобщи за изтекли лични данни