М О Т И В И към присъдата по н.о.х.д. № 793/18 г. на РРС.

Русенската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия З.М.К.

в това, че на 22.06.014г. в гр. Глоджево, обл. Русе, на третокласен път III-2003 Дряновец – Глоджево/Сеново – депо ТБО, при управление на моторно превозно средство-лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег. № *** РХ, нарушил правилата за движение, както следва:

- по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП - „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като … да завие наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ - като водач на пътно превозно средство, който предприел маневра - отклонил се наляво по платното за движение, в частност завил наляво за навлизане в крайпътен имот, преди да започне маневрата не се убедил, че нямало да създаде опасност за участника в движението – мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***, управляван от Ф. Х. К. ***, който минавал покрай него и извършил маневрата, като не се съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение;

- по чл. 25, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП - „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“ - като водач, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента – при навлизане от дясна в лява пътна лента на платното за движение на третокласен път III-2003 Дряновец - Глоджево/Сеново- депо ТПО, по посока гр. Сеново, не пропуснал пътното превозно средство - мотоциклет „Ямаха“ с рег .№ ***, управляван от Ф. Х. К. ***, което се движело по нея и

- по чл. 37, ал. 2 от ЗДвП - „Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.“ – като водач на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво, за навлизане в крайпътна територия – бензиностанция, не пропуснал пътно транспортно средство - мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***, управляван от Ф. Х. К. ***, движещо се по пътя, който той напуска,

като с деянието си по непредпазливост, в условията на независимо съпричиняване, причинил смърт на другиго – Ф. Х. К. – престъпление по чл. 343 ал. 1 б. “в“ вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК.

По делото е конституиран като частен обвинител и граждански ищец наследникът на пострадалия - негов баща - Х. Ф. К. – и е присъединен за съвместно разглеждане в наказателния процес гражданския му иск против подсъдимия за сумата 100 000 лв. обезщетение за неимуществените му вреди отсмъртта на пострадалия - негов син – със законните последици.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от прокурора и частния обвнинител, респ. повереникът на последния, така както внесено. По отношение на санкцията прокурорът пледира за определяне на същата при условията по чл. 55 от НК поради изключително големия принос на пострадалия за настъпването на пътнотранспортното произшествие, довело до смъртта му.

Гражданският иск се поддържа при устните състезания както е внесен.

Прокурорът счита, че същият е основателен, като следва да се отчете по справедливост и приноса на пострадалия за увреждането.

Подсъдимият и защитникът му считат обвинението за недоказано и предилат за оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск. Защитникът на подсъдимия е развил и евентуална теза при постановяване на осъдителна присъда за налагане на наказание, аналогично с прокурора, при условията по чл. 55 от НК, а гражданския иск, при отчитане на съпричиняването на пострадалия, да бъде уважен до размера на 10 % /дословно по пледоарията на защитата/, т.е. 10 000 лв.

След като пецени и обсъди материалите по делото и доводите на страните, съдът прие следното:

 

От фактическа страна:

Подсъдимият е български гражданин. Роден е в гр. Разград, обл. Разград. Живее в гр. Глоджево, обл. Русе. Има средно образование, женен, понастоящем безработен. Не е осъждан.

Правоспособен водач на МПС е, категории В, М и АМ считано от 008г. До настоящия момент е бил наказван по административен ред за нарушаване правилата по ЗДП два пъти, последно през 2010г.

На 22.06.014г., около 17,00 часа, подсъдимият управлявал собствения си л. а. „Ауди 80” с рег. № ***, като се движел по път III-2003, Дряновец - Глоджево/Сеново – депо ТБО, в землището на гр. Глоджево, обл. Русе. След като излязъл от гр. Глоджево, на около 10 м. след указателната табела за начало на населеното място-гр. Глоджево (поставена в обратната посока), по пътя към гр. Сеново, К. решил да предприеме завой на ляво към първия вход на находящите се на мястото автомивка, бензиностанция и пункт за ГТП.

В този участък път ІІІ-2003 бил прав и равен. За посоката, в която се движел подсъдимия, предстоял плавен десен завой. Пътното платно в района било с асфалтово покритие, без повреди и неравности, двупосочно, с две ленти за движение. Общата ширина на пътното платно била 6 м. Маркировката на пътя се изразявала в единична прекъсната осева линия. Пътната настилка била суха, времето било ясно, а видимостта- нормална. 

По същото време и място, по същия път, но в противоположна посока, към гр. Глоджево, в лентата за насрещно движение по отношение на управлявания от подсъдимия автомобил, се движел управлявал мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***, управляван от пострадалия Ф. Х.К..  К. нямал свидетелство за правоуправление на МПС, но видно по делото е безспорно установено /и непротиворечиво от свидетелите Х., К. и К./ че системно управлявал мотоциклета в населените места и по междуградските пътища в района. Скоростта му надвижение била не-помалко  от 130,3 км.ч.

Непосредствено преди да предприеме маневрата - завой наляво с пресицане на лентата за движение на насрещно движещите се автомобили на описаното място

подсъдимият намалил максимално скоростта на управлявания автомобил, до степен почти да спре. От това положение,

преди и в хода на самото извършване на маневрата, имал пряка видимост към пътното платно към гр. Сеново на разстояние от около 320 м. напред, след което разстояние имало завой на пътя и крайпътни храсти, затрудняващи видимостта.

При така съществуващата достатъчна видимост и възможност своевременно да намали или преустанови движението на автомобила,

подсъдимият не огледал достатъчно добре и своевременно пътния участък, така че да се убеди дали има пътни превозни средства, които минават по същия път покрай и срещу него. Без да се убеди, че може да извърши маневрата безопасно и без да създаде пречки за другите участници в движението, той  започнал бавно да завива наляво. Навлязъл в съседната, лява пътна лента, за да премине през нея и да навлезе в бензиностанцията, която била разположена край пътя. 

В момента, в който подсъдимия К. започнал да завива наляво, движещия се в насрещната лента за движение по гореописания начин пострада К. вече бил излязъл от кривата на завоя /който за него бил съответно ляв/ и бил добре видим за подсъдимия. Към същия момент и за К. се открила видимост към обвиняемия и управлявания от него автомобил. В този момент отстоянието между двете превозни средства било 128,5 м.

Двамата водачи продължили да се движат по описания начин, като нито един от тях не предприел действия по намаляване на скоростта и спиране. Когато разстоянието между двете превозни средства било 4 м., пострадалият задействал спирачката на мотоциклета и опитал да го спре. От своя страна подсъдимият не опитал да спре автомобила, който управлявал.

Настъпил сблъсък между двете превозни средства, при който за мотоциклета „Ямаха“ ударът настъпил в областта на предното колело, а за лекия автомобил в средната странична дясна част на купето.

В резултат от ударния импулс при сблъсъка тялото на К. прелетяло до близък стълб, където било намерено при огледа на местопроизшествие.

В резултат на получените при произшествието травматични увреждания, К. починал на място.

  Произшествието (като звуков фон) било възприето от намиращите се в близост свидетели С.А.Х. и Ф.Ф.К..И двамата са останали с впечатление, че управлявания от пострадалия мотоциклед издава /освен другите нормални за движението му/ звуци като от форсироне на мотора при рязко преминаване към по-ниски предавки, какъвто, ноторно известно е, е единствено възможния начин за рязко намаляване на скоростта на движение на мотоциклетите /за разлика от автомобилите при висока скорост на мотоциклетите употребата на спирачки води и при най-леко отклоняване от правата линия на движение до загуба на управление и ПТП/.

Свидетелите видели непосредствено след удара неподвижното тяло на пострадалия, както и силно деформирания при удара и изместен автомобил на подсъдимия, който пък бил с окървавено лице и не на себе си.

Към момента на удара  скоростта на мотоциклета била намалена до  127,4км/ч., а тази на лекия автомобил била равна на  8,82 км/ч.

При подадения сигнал непосредствено след настъпването на произшествието сигнал на телефон 112 пристигналите на място служители на ОДМВР – Русе, сред които св. В.В., установили с рутинния тест отрицателен резултат за наличие на алкохол в издишания от подсъдимия.

Впоследствие бил извършен оглед на местопроизшествие и така било дадено началото на настоящото наказателно производство.

Съгласно заключението на неоспорената съдебномедицинска експертиза по делото при аутопсията на трупа на Фейзула К. била установена съчетана травма: глава-тежка черепно-мозъчна травма-многофрагментно, импресионно, открито счупване на лицевия и мозъчния череп, размазване  и разкъсване на крайния мозък и др.; шия-тежка шийна травма-изкълчване със счупване в шийния и гръдния отдел на гръбначния стълб и др.;гърди-счупвания на 1-5 ребро в ляво, разкъсване на тъканната плевра по хода на 3-7 междуребрие в ляво, контузия и емфизем на белите дробове двустранно, разкъсване на лява коронарна артерия и др.; корем и полова област-необилен ретроперитонеален кръвоизлив и др.;крайници-многофрагментно счупване на костите на дясна раменна става, счупване на дясна раменна става и др.; послесмъртно изгаряне на лява седалищна област;

Тази съчетана травма довела до несъвместими с живота увреждания на централната нервна система и е причината за настъпването на смъртта на К.. Експертизата приема, че описаните травматични увреждания са резултат на действията на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и инерционни сили и могат да бъдат получени при ПТП на 22.06.014г. Ето защо травмата се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие на 22.06.014г.

Видно от химическата експертиза в кръвта, иззета от трупа на пострадалия К. не се съдържа етилов алкохол.

От заключенията на надлежно приетите автотехнически експертизи на вещите лица Т. и Ж. /първите две на вещите лица Д. и Г. са отпаднали от доказателствения материал по делото след отвеждането от наблюдаващия прокурор в досъдебното производство по повод отмяната на постановлението му за прекратяване на наказателното производство в проведените производства по чл. 243 ал. 6 и 8 пред РОС и ВтАС/ се установяват следните релевантни обстоятелства:

Мястото на удара между управляваните от подсъдимия и пострадалия превозни средства е в лентата за движение на мотоциклета на около 9 метра напред (посока град Сеново) от железобетонен стълб и на около 4,20 м. наляво от края на пътното платно за движение на подсъдимия (платното в посока град Сеново). Това място съвпада и с посоката на движение на автомобила на подсъдимия при навлизането му в района на бензиностанцията.

Скоростта на л.а. „Ауди”, управлявано от подсъдимия  в момента на удара с мотоциклета е била 8,82 км./ч.Скоростта на мотоциклета „Ямаха”, управляван от пострадалия, в началото на спирачната следа, т.е. 4 м. преди удара, е била около 130,1 км/ч., а към момента на удара е била 127,4км/ч.

Опасната зона на мотоциклета при скорост на движение 130,1 км/ч. е 140,3 м. Опасната зона на мотоциклета при скорост на движение 80 км/ч (максималната разрешена скорост за движение в този участък) би била 64,10 м.

При скоростта си на движение подсъдимият можел да спре след 0,46 м.

Ако пострадалият е управлявал мотоциклета с разрешена скорост би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара, а при движението си с установената скорост от 130,1 км/ч. това не било възможно.

Относно видимостта на участниците в ПТП вещите лица устанвовяват следното:

Произшествието е станало на прав пътен участък, след ляв за посоката на движение на мотоциклета завой. След излизането от този завой мотоциклетистът е имал видимост напред на около 128,5 метра.

От мястото, където е завивал водачът на лекия автомобил е имал пряка видимост около 320 м. напред към завоя (по посока към гр. Сеново), откъдето се появил мотоциклетът.

В момента, е започнал да завива наляво, мотоциклетът се е намирал на отстояние от 128,5 м. от мястото на удара и

за подсъдимия не са съществували технически пречки да възприеме движещия се срещу него мотоциклет и да се съобрази с неговата посока и скорост на движение.

Ако пострадалият е бил управлявал мотоциклета си със скорост от 80 км/ч. (разрешената максимална скорост за мотоциклети, независимо от обстоятелството, че е неправоспособен, т.е. изобщо няма право да управлява мотоциклет) той би достигнал до мястото на удара в момент, когато двете ленти за движение биха били свободни. Така подсъдимият е щял да завърши маневрата „завиване на ляво” и да влезе в района на бензиностанцията.

Ако подсъдимият бил възприел движещия се в срещуположна посока мотоциклет своевременно и е предприел спиране на лекия автомобил, то същия е щял да спре след около 0,47 метра. При тази пътна ситуация л.а. „Ауди“ не би навлязъл в коридора на движение на мотоциклета и двете превозни средства са щели да се разминат безопасно.

В хода на съдебното следствие по искане на защитата е назначена допълнителна автотехническа експертиза, която изцяло подкрепя горните обстоятелства относно начина на движение, отстоянията между пътните превозни средства, причината за настъпилото ПТП и приноса на всеки от участниците в него. Специално по целеното от защитата на подсъдимия преизчисляване на относимите към главния факт параметпри на движението на участниците в процесното ПТП

в това си заключение вещите лица Т. и Ж. установяват, че исканото от защитата на подсъдимия определяне на скоростите на движение на автомобила и мотоциклета по енергиен метод метод „Delta V“ е неприложимо в случая, тай като не е извършвано необходимото за този метод  идзмерване на общата дължина на деформацията и дълбочина и в 6 равно отдалечени точки, липсват данни за краш коефициенти на мотоциклети. Вещите лица установяват също, че критичната възможна скорост на мотоциклета по кривата преди намлизането в правия процесен участък е надхвърляла вече определената от тях горлепосочена скорост от 171,2 км.ч., то мотоциклетът би загубил сцепление с пътя в завоя и би напуснал пътното платно още там. Най-сетне експертите изключват варианта подсъдимият да е  предприел маневра преди мотоциклетистът да е станал видим за него, т.е. докато е бил в посочената крива на пътя преди правия участък, тъй като при такава хипотеза мотоциклетистът би следвало да премине правия участък до мястото на сбълъсъка със скорости 324,5 или 334,8 км.ч., каквито технически е невъзможно и не е в състояние да достигне. Експертите изключват и необходимостта от компютърна симулация на движението на авмотобила и мотоциклета преди удара, тъй като нече изготвените им и приети заключения са базирани на обективни данни, вкл. тези от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбум и извършените на същата изходна  база изчисления от вещите лица само биха се дублирали.

Тази фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите  С.А.Х., Ф.Ф.К., В.В.В. и Х.Ф.К., приложените писмени доказателства  протоколи за огледи на местопроизшествие и на веществени доказателства, ведно с фотоалбуми към тях, съдебномедицинска експертиза, химическа експертиза, автотехническа, повторна автотехническа и допълнителна  автотехническа експертизи, допълнителната автотехническа експертиза в хонда на съдебното следствиескица от пътен участък, документи за л.а. „Ауди“ и мотоциклет „Ямаха“, справки от сектор „ПП при ОДМВР-Русе“, акт за смърт, удостоверение за наследници, справка за съдимост, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние.

При тази установеност съдът прие следното

 

От материалноправна страна:

Подсъдимият е пълнолетно и вменяемо, следователно наказателноотговорно лице.

По описания начин, място и време на 22.06.014г. в гр. Глоджево, обл. Русе, на третокласен път III-2003 Дряновец – Глоджево/Сеново – депо ТБО, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди 80“ с рег. № ***, той

нарушил правилата за движение:

по чл. 25 ал. 1 ЗДП, съгласно който „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като … да завие наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“ – като водач на пътно превозно средство, който предприел маневра - отклонил се наляво по платното за движение, в частност завил наляво за навлизане в крайпътен имот, преди да започне маневрата не се убедил, че нямало да създаде опасност за участника в движението – мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***, управляван от Ф. Х. К. ***, който минавал покрай него и извършил маневрата, като не се съобразил с неговото положение, посока и скорост на движение,

по чл. 25 ал. 2 изр. 1 ЗДП, съгласно който „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“ – като водач, при извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло в съседна пътна лента-при навлизане от дясна в лява пътна лента на платното за движение на третокласен път III-2003 Дряновец – Глоджево/Сеново- депо ТПО, по посока гр. Сеново, не пропуснал пътното превозно средство-мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***, управляван от Ф. Х. К. ***, което се движело по нея и

по чл. 37 ал. 2 ЗДП, съгласно който „Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.“ – като водач на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво, за навлизане в крайпътна територия-бензиностанция, не пропуснал пътно транспортно средство-мотоциклет „Ямаха“ с рег. № ***, управляван от Ф. Х. К. ***, движещо се по пътя, който той напуска и

като причинил процесното пътнотранспортно произшествие, при което настъпила смъртта на пострадалия Ф. Х. К..

Съобразно гореизложеното смъртта на пострадалия се явява пряка и непосредствена последица от процесното ПТП и причинените с него несъвместими с живота травми по тялото на пострадалия.

Процесното ПТП е настъпило при независимо съпричиняване от подсъдимия от една страна и пострадалия от друга, като приноса на пострадалия е несравнимо по-голям. За разлика от подсъдимия, който се е движел напълно правомерно и съобразено с пътните условия непосредственодо предприемането на процесната маневла - завой наляво - движението на пострадалия представлява еманация на брутални и изключително опасни за движението, вкл. за живота и здравето на останалите участици в движението нарушение. При липса на правоспособност за управление на МПС той въобще не би следвало да се намира на пътното платно с мотоциклет, още по-малко да го управлява, особено с установената изключително висока скорост, която при това въобще не опитал да намали на достатъчно разстояние, очевидно прехвърляйки отговорността за възможните усложнение на останалите  членове на обществото /при такава скорост с мощен и тежък мотоциклет и липса на правоуправление той е представлявал опастност не само за участниците в движението по пътищата, а и за неопределен брой лица и обекти извън пътя.

Независимо от това, в съответствие с безспорното в теорията и съдебната практика положение, че при наличие на незамисимо колко значителен обективен принос на нарушение на подсъдимия за настъпването на произшествието следва и той да понесе  предвидената в закона отговорност, като степента на приноса е от значение за тежестта на евентуалната санкция за всеки от допринеслите за произшествието участници. Всеки от живите, тъй като за починалите законът не предвижда наказателна отговорност.

Съобразно гореизложеното

от обективна страна

подсъдимият е управлявал гореописданото нерелсово четириколесно моторно превозно средство-описания и 

нарушил правилата за движение, визирани в чл. 25 ал. 1, чл. 25 ал. 2 изр. 1 и чл. 37 ал. 2 ЗДП. Това е така, тъй като като водач на МПС, което се отклонява наляво, навлиза в съседна пътна лента, а след това и в крайпътен имот,  подсъдимият е бил длъжен първо да се убеди, че няма да създаде пречки за другите участници в движението, които минават покрай него и преди да извърши маневрата да пропусне тези, които се движат по лентата, в която иска да навлезе и по пътя, който напуска – т.е. мотоциклета „Ямаха“ с рег. № ***, управляван от Ф. К.. Подсъдимият не изпълнил тези свои задължения, не се убедил, че в лентата, която ще пресече се движи друго мпс (а е имал много добра видимост към него), не го пропуснал да премине, а веднага започнал да завива на ляво и поради това  последвал удар и ПТП между посочените две превозни средства.

В пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с описаните нарушения, причинили ПТП, последвала смъртта на пострадалия Ф. К.. Посочи се, че за пътнотранспортното произшествие, респ. за настъпването на смъртта му, в изключително висока степен допринесъл и самият пострадал.

Деянието е сътавомерно и от субективна страна. Подсъдимият, осъзнавайки съставомерните обективни признаци и опастността от неправомерно двиение на управляваното МПС и познавайки задълженията си като водач на МПС и имайки обективна възможност в случая да ги изпълни

е действувал виновно, при форма на вина при несъзнавана непредпазливост (небрежност). Това е така, защото макар да бил длъжен да предвиди общественоопасните последици от описаното си поведение като водач,  не ги е предвиждал, а обективно е имал и възможност да направи това и е бил длъжен да го стори, с оглед задълженията си по ЗДП и конкретната пътна обстановка.

Както се посочи от доказателствата по делото категорично се установява, че посоченото престъпление подсъдимият извършил в условията на независимо съпричиняване с потрадалия Ф. К., който бил водач на другото моторно превозно средство участвало в състоялото се ПТП. Последният управлявал мотоциклета с много висока скорост – от 130,1км/ч., при позволени за съответната категория МПС за конкретния пътен участък 80 км/ч. С това той виновно нарушил  правилото, визирано в чл. 21 ал. 1 от ЗДП. Вследствие на това двете превозни средства не могли да се разминат безопасн. Наред с това управлявайки с такава скорост,

пострадалият сам се поставил в състояние на обективна невъзможност невъзможност да спре безопасно преди мястото на удара след възприемайки завиващия пред него автомобил.

В пряка причинно-следствена връзка с това негово нарушение на ЗДП се състояло ПТП, от което последвала собствената му смърт. Освен това, макар и да не се намира в пряка причинноследствена връзка със състоялото се ПТП, от страна на К. е допуснато и още едно нарушение по ЗДП –а именно- той управлявал МПС, без да има съответната правоспособност за това.

Посочи се, че като цяло процесният общественоопасен резултат е вследствие на извършените независими нарушение на подсъдимия и пострадалия и то при несравнимо по-значителен принос на втория.

Ето защо съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин и призна подсъдимия за виновен по процесното обвинение в престъпление по  чл. 343 ал. 1 б. “в“ вр. чл. 342 ал. 1 пр. 3 НК.

При ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА на наказанието на подсъдимия съдът отчете липсата на отегчаващи отгоронстта на подсъдимия обстоятелства и наличието на единствено смекчаващи такива - младежка възраст, чисто съдебно минало, очевидна трайна социализация, изразено съжаление за случилото се, добри характеристични данни като водач /в продължение на 8 години няма налагани административни наказания, наличните две са с голяма давност и са наложени в период, когато обвиняемия не е имал опит като водач и е бил в млада възраст/ и като изключително смекчаващщо отговорността обстоятелство несравнимо по-големия принос на независимо съпричинилия процесното трагично произществие пострадал. Съобразно гореизложеното този принос е до степен случай да тангира със случайно деяние поради билозостта на въобще границите на възможгността за предотвратяване на произшествието в случая. Съдът съобрази в тази насока също, че макар и законодателят и съдебната практика за приравняват в  хипотезата на „опастност за движението“ всички възможни за възприемане от водача фактори и действия на останалите участници, които могат да доведат до ПТП, все пак

следва да се отчита очевидната разлика между хипотезите на неправомерно движещи се по пътното платно пешеходци и пр., които застрашават най-вече собствената си сигурност, хлъзгави участъци, препятствия и пр. от една страна и от друга движещо се с безумна скорост моторно превозно средство което само по себе си без чиято и да било чужда намеса представлява изклйчителна опастност не само за себе си, а и за трудно предсказуеми по брой и обем околни фактори.

Посочи се, че в лицето на подсъдимия се касае за напълно социализиран, сечмен, без асоциални прояв, неосъждан млад човек, за който поначало пребиваването в пенитенциарни заведения, особено за предвидените за процесното престъпление граници от 2 до 6 години, без очевидно да е наложително за целите на специалната превенция, би довело много вероятно единствено до негативни промени в характера и живота му.

При отчитане и съобразяване на всички тези обстоятелства съдът прие, че по отношение на подсъдимия са налице в съвкупността си предпоставките по чл. 55 от НК - многобройни и едно изключително смекчаващи отговорността му обстоятелства и несъразмерна тежест и на най-ниския размер на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода. Ето защо и основание чл. 55 ал. 1 ал. 1 т. 1 и ал. 3 от НК съдът

определи размера на предвиденото в закона наказание лишаване от свобода под минимално устанвения и съвсем близо да обсолютния минимум, а именно четири месеца лишаване от свобода и

не наложи по-лекото комулативно предвидено наказание лишаване от правоуправление на МПС.

Съобразно горепосочените чисто съдебно минало, разкаяние, семейно положение и изключителен принос на пострадалия за настъпилия съставомерен резултат и на основание чл. 66 ал. 1 от НК

съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, през окито време осъденият е длъжен да работи или учи при обективна възможност за това и възложи възпитателните грижи за осъдения на РПУ-МВР по местоживеенето му.

 

Причини за извършване на престъплението са и неспазване правилата на ЗДП от двамата участници, при несравнимо по значителен принос на пострадалия.

 

По гражданския иск.

Искът е с правно основание чл. 52 вр. чл. 45 ал. 1 от НК с претенция парична обезвреда на неимуществените вреди на ищеца - баща на починалия в резултат на процесното пътнотранспортно произшествие пострадал от престъплението К..

Съобразно изложеното по делото са установени по несъмнен и категоричен начин елементите от хипотезата на разпоредбата по чл. 45 ал. 1 ЗЗД -

деяние на ответника,

явяващо се противоправно /визиращо посочените нарушения на ЗДвП/,

извършено виновно /в случая вината не се предполага, а е установена по изискуемия от НПК за доказване на престъпления несъмнен и категоричен начин/,

намиращо се в причинно следствена връзка с причинената от пороцесното ПТП вреда - настъпилата смърт на пострадалия.

Безвъзвратната загуба на син и преживените при това морални болки и страдания представляват накърняване на патримониума на ищеца в частта му относно личните му права и съгласно горепоксочените защконови разхпоредби подлежат на обезвреда в паричен еквивалент. Размера на този еквивалент се определя съгласно закона по справедливост. Наред с това, обаче, разпоредбата по чл. 51 от ЗЗД и фундаменталния, особено за наказателния процес, в рамките на който е обхванат процесния иск, принцип на справедливостта, задължават настоящия състав да отчете и съответно намали обезщетението поради изключително големия принос на пострадалия за настъпването на вредите, тангиращ, както се посочи, с въобще границите на възможността да се дири отговорност и визира виновно поведение на ответника - подсъдим.

        С оглед всикчо изложено съдът намира, че заявения с гражданския иск размер от 100 000 лв. е адекватен като паричен еквивалент на претърпените от него неимуществени вреди, но съобразно изключителния принос на пострадалия и на основание чл. 51 от ЗЗД следва да се намали значително. В тази насъка съдът съобрази и алтеранитвното изявление на защитника на подсъдимия визиращо смата 10 000 лв., което би могло да се третира като признаване на иска до тори размер в хипотезата на основателност и присъди тази именно сума, със законните последици, а в останалата му част го отхвърли.

 

Следва да се придят деловодните разноски на държавата от досъдебното и съдебно производство, както и се присъди дължимата държавна такса върху уважената част на гражданския иск.

 

          По тези съображения съдът се произнесе с присъдата си.

 

Председател: