Определение по дело №34/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 419
Дата: 5 март 2021 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20217150700034
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

№ 419/5.3.2021г.

 

 

Административен съд гр. Пазарджик,Х- ти касационен състав, в закрито заседание  на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав :

 

 

           Председател:  Мариана Шотева

                                                             Членове:  

                                                                           1.  Георги Видев

                                                                           2.  Красимир Лесенски

 

 като разгледа ЧКАД № 34 по описа на съда за 2021 г., докладвано от съдия Шотева, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Образувано е по частна жалба от Н.Н.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора - Пазарджик, срещу определение №1563 от 19.10.20 г. и Определение 1368/16.09.2020г по адм. д. № 828/20 г. по описа на Административен съд – Пазарджик  с което съдът е оставил без разглеждане молба/искане на Н.Н.А., намиращ се в Затвора гр. Пазарджик, за обезпечаване и съхраняване на записи от видео-охранителни камери в Затвора гр. Пазарджик от 21.07.2020г. с твърдение, че ще се ползва като доказателство по бъдещ иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. И е прекартил производството по административно дело № 828/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, а с второто посочено определение е отказал освобождаване на жалбоподателя от ДТ.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, иска се отмяната им и уважаване молбата на частния жалбоподател за  освобождаване от държавна такса и разглеждане на искането му по същество.

Ответникът по частната жалба, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието- гр. София, счита частната жалба за неоснователна.

Пред касационната инстанция също е направено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса.

С оглед така направеното искане е получена информация – справка от Затвора Пазарджик.

Частната жалба е подадена при наличие на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК и в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима.

Относно направеното искане за освобождаване от ДТ и пред настоящата инстанция, съдебият състав счита , че искането е основателно.

От справката от Затвора Пазарджик се установява,  Н.Н.А. не е получавал парични преводи от 09.08.2016г. до настоящия момент, поради което е ищецът не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса по чл. 83, ал. 2 ГПК.С оглед на което същият ще следва да се освободи от държавна такса по отношение на подадената от него частна касационна жалба.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството е образувано по молба/искане на Н.Н.А., намиращ се в Затвора гр. Пазарджик, за обезпечаване и съхраняване на записи от видео-охранителни камери в Затвора гр. Пазарджик от 21.07.2020г. с твърдение, че ще се ползва като доказателство по бъдещ иск по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.

След извършена служебна проверка съдът с разпореждане № 2284/16.09.2020 г. констатирал, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 151, т. 3 от АПК, тъй като към жалбата не бил приложен документ за платена държавна такса в размер на 10 /десет/ лева, вносима по банковата сметка на Административен съд – Пазарджик, който съд ще разгледа по същество повдигнатия в жалбата спор.

Разпореждането е постановено след произнасяне на съда по искане за освобождаване на молителя от внасянето на държавна такса. С определение № 1368/16.09.2020 г. съдът е оставил без уважение молбата на Н.Н.А. за освобождаване от внасянето на държавна такса по адм. дело № 828/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик. Определението е редовно съобщено на Н.Н.А. на 28.09.2020 г., като обаче в самото определение не е посочен срок и орган пред който подлежи на обжалване.

На основание чл. 158, ал. 1 от АПК, с Разпореждане № 2284/16.09.2020 г. жалбата е оставена без движение, като е указано, че следва в 7 – дневен срок от съобщаване на разпореждането да се отстранят посочените по-горе нередовности, както и, че при неизпълнение на горното указание в посочения срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено.

Разпореждане № 2284/16.09.2020 г. е редовно съобщено на 28.09.2020 г. лично на жалбоподателя срещу подпис. В указания седмодневен срок, считано от получаването му, който е изтекъл съответно на 05.10.2020 г. /присъствен ден/ не са отстранени нередовностите в жалбата.Постъпила нова молба с вх. № 6812/07.10.2020 г. с искане за освобождаване от внасянето на държавна такса, въпрос по който съдът вече се е произнесъл, но не е дал срок за обжалване на определението за отказ да се освободи лицето от ДТ.

С обжалваното определение АС-Пазарджик е прекратил производството по делото, поради не внасяне на ДТ .

Съдът е обсъдил представената от Затвора – Пазарджик справка и е приел, че А. не е устройван на работа и няма данни за трудова заетост извън затвора. Спрямо същия са наложени три запора върху суми, постъпващи по личната му партида. АС е установил, че А. е ищец по множество дела, които води срещу МП и ГДИН, както и че същият, с цел избягване заплащането на съдебни такси и разноски по производствата, както и присъдени суми по административни дела, същия през 2016 г. е сключил два договора за цесия, като е прехвърлил всичките си бъдещи вземания в полза на майка си. В тази връзка е АС-Пазарджик е установил, че 09.08.2016 г. на майка му е преведена сума в размер на 2504.74 лева по изпълнителен лист, издаден по адм. д. № 160/2014 г. по описа на АС Стара Загора, както и сума от 524.63 лева по изпълнителен лист, издаден по адм. д. № 112/2014 г. по описа на АС -Стара Загора.

След като е обсъдил събраните данни и декларацията на А., съдът е приел, че не са налице условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаването му от държавна такса доколкото – на първо място- сумата от 10 лв не съставлява финансова трудност за молителя, а от друга страна – Н.Н.А. сам се е привел в недостиг на парични средства, прехвърляйки вземанията си по спечелени от него дела другиму, с оглед на което е прието от съда, че невнасянето на ДТ , т.е. неизпълнението на разпореждането с което жалбоподателя е бил задължен да внесе ДТ не е изпълнено, което пък е основание за прекратяване на производството.

Така постановеното определение на АС-Пазарджик е неправилно.

По отношение искането на Н.Н.А. за освобождаване от държавна такса следва да бъде отбелязано следното : Обстоятелствата, които се вземат предвид при преценката за наличие или липса на предпоставките за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса по образувани дела, са уредени в чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съдът е извършил проверка на обстоятелствата, предвидени в чл. 83, ал. 2 от ГПК и обосновано е приел, че Н.Н.А. не работи и не получава доходи от трудова дейност, но той е следвало да направи преценката си въз основа на имущественото състояние на ищеца към момента на завеждане на делото, а не въз основа на получавани приходи за предходни периоди. Видно от представената от Затвора – Пазарджик справка по делото, Н.Н.А. не е получавал парични преводи от 09.08.2016г. до настоящия момент, поради което съдът е следвало да приеме, че ищецът не разполага с достатъчно средства, за да заплати държавната такса по чл. 83, ал. 2 ГПК.

         При това положение, се явява основателно искането на Н.Н.А. да бъде освободен от ДТ по настоящето производство, както и основание за освобождаване от ДТ по АД № 828/20г. по описа на АС Пазарджик.Съдът е следвало да приеме, подаденото повторно искане за освобождаване от ДТ като жалба срещу определението за отказ да се освободи от ДТ.

С оглед гореизложеното частната жалба се явява основателна, а обжалваното определение на АС-Пазарджик , като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което лишеният от свобода да бъде освободен от заплащане на държавна такса и делото да се разгледа по съществото на спора.

Водим от изложеното и на основание чл. 236, чл. 235, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд Пазарджик – Х касационен състав ,

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСВОБОЖДАВА Н.Н.А., ЕГН ********** от заплащане на държавна такса по ч.к.адм. д. № 34/21/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ОТМЕНЯ определение № 1563/19.10.2020 г. по адм. д. № 828/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик и Определение 1368/16.09.2020г., ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА Н. Азис, , ЕГН ********** от заплащане на държавна такса по адм. д. № 828/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик.

ВРЪЩА делото на Административен съд - Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

 

                            ЧЛЕНОВЕ:

                                      1./П/

 

                                      2./П/