Р Е Ш Е Н И Е
№ 219
гр. Пловдив, 02.02.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХI касационен
състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯК.А
и участието на прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ като разгледа КАНД № 2958 по описа на съда
за 2021г., докладвано от Председателя Ангелов,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63,
ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е образувано
по касационна жалба на ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Силвия П. против Решение № 1411/31.08.2021 г.
постановено по АНД № 1904/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е
отменено Наказателно постановление /НП/ № 550814-F581234 от 10.12.2020г. на
Директора на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Пловдив, с което на „ФОНДАЦИЯ
ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ”, с ЕИК ***, за нарушение на чл.180 ал.2 вр.
чл.180 ал.1 вр.чл.102 ал.3 т.1 и чл.86 ал.1 и ал.2 от Закон за данък добавена
стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 180, ал.2 вр чл.180 ал.1, от ЗДДС е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 621,67 лв. /шестстотин
два десет и един лева и шестдесет и седем ст./
Претендира се отмяна на решението на РС Пловдив, като
неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон и се иска постановяването на друго решение, с
което да се потвърди НП. В касационната жалба е изразено несъгласие с изводите
на районния съд, като са изложени доводи, че неправилно съдът е приел, че не са
посочени изрично доставките според предмет и място на изпълнението. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не е
изпратил представител.
Ответникът по касационната жалба – „ФОНДАЦИЯ ГЕРМАНО-БЪЛГАРСКИ ЦЕНТЪР ЗА СРЕЩИ“, чрез
процесуалния си представител – адвокатК.,
взима становище за неоснователност на жалбата, претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в
съдебно заседание дава заключение за основателност на касационната жалба и
предлага съдебното решение, като незаконосъобразно да бъде отменено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на развилото се административнонаказателно
производство било установено, че фондацията –
ответник не била подало заявление за регистрация по ЗДДС в ТД НАП Пловдив, в 7
-дневен срок от изтичане на данъчния период 01.09.17г.-30.04.18г., през който е
достигнал до облагаем оборот от 50 000 лв. /54 360 лв./ т.е. до 07.05.18г.
Такова заявление било подадено едва на 11.09.20г.
с вх.№303912002809645/11.09.20г. в ТД НАП Пловдив. Фондацията била регистрирана
по ЗДДС на основание чл.96, ал.1 от ЗДДС с АКТ за регистрация от 25.09.20
година, считано от датата на връчването - 07.10.2020г.
За периода от 01.11.2018г. до
06.10.2020г./дата предхождала, датата на която е регистрирано/, лицето е
следвало да начислява данък за извършените от него облагаеми доставки по ЗДДС
по арг. от разпоредбата на чл.102, ал.3 т.1 от ЗДДС, за периода 01.03.2019г. - 31.03.2019г.
оборотът бил в размер на 3730,00 лв. Приходът бил формиран на база издадени
фактури и представени банкови извлечения.
Ако лицето беше регистрирано за цитирания
период, същото е следвало да начисли ДДС в общ размер сумата от 621,67 лв. за
извършените от него облагаеми доставки за периода 01.03.2019г. - 31.03.2019г.
по реда на чл.86, ал.1 от ДДС, отрази отчета за продажби в дневника за продажби
за м.03.19г. като включи размера на данъка по извършените оставки в справка
-декларация за данъчен период 03.2019г. и да ги подаде в ТД на НАП в срок до
14-то число на месеца следващ, съответния данъчен период, а именно до
15.04.2019г. вкл. /14.04.19г. почивен ден/. Нарушението било извършено на
16.04.19г. в гр.Пловдив.
Нарушението
било квалифицирано по чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр.чл.102 ал.3 т.1 и чл.86 ал.1 и
ал.2 от ЗДДС вр чл.112 ал.1 от ППЗДДС. Актът бил съставен в присъствието на
управителя на дружеството, която го подписала без възражения и без да са
подавани такива по чл.44 от ЗАНН
За да
отмени процесното наказателно постановление въззивната инстанция е приела, че
както в АУАН, така и в НП е налице пълна липса на изложение на факти, от които
да се направи проверка на този извод, тъй като не са посочени броят на
конкретните доставки, извършени от наказания субект, техният вид, с
конкретизиране на предмета на доставката, и датата на извършване, което е
особено съществено нарушение.
В този
смисъл е посочено, че при липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой,
кога са извършени и най-вече, какви са били по естеството си доставките, за
които наказващият орган твърди, че са облагаеми – наказаното лице е в неведение
и следва да гадае какви факти да оборва, което положение е несъвместимо с
правото му защита и безусловно налага отмяна на НП.
Районният
съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по
начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата.
Наведените
в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като
неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред
настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивнното
производство решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при правилна
преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно
приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи относно
незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно
вътрешно убеждение.
От фактическа страна е установено, че при проверка,
документирана с Протоколи № **********/ 25.09.2020 г., № **********/30.10.2020
г. и № **********/ 18.11.2020 г. данъчнозадълженото по смисъла на чл. 3, ал. 1
от ЗДДС лице провежда обучителни курсове по немски език и префактурира наем и
консумативни разходи. Прието е, че не се касае за освободени доставки по
смисъла на чл. 41, т. 1, б "а" от ЗДДС, съответно в приложното поле на чл. 26, ал. 5, т. 4 от ЗДДС. От тук е мотивирано, че се формира облагаем оборот за регистрация по
ЗДДС, но не е подадено заявление за регистрация по ЗДДС в 7-дневен срок от
изтичане на данъчния период 01.09.2017 г. 30.04.2018 г., през който е
достигнало облагаем оборот над 50 000 лв. (54 360 лв.), т. е. до 07.05.2018 г.
включително. За периода 01.11.2018 г. до 06.10.2020 г. /датата предхождаща
датата, на която е регистрирано/, лицето е следвало да начислява данък за
извършените от него облагаеми доставки по ЗДДС /по аргумент от разпоредбата на
чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. /
За периода 01.03.2019
г. – 31.03.2019 г. е констатиран оборот в размер на 3730лева, като приходът от
извършените продажби е формиран на база издадените фактури и представени
банкови извлечения.
За да го отмени, районният съд е изложил подробни и
обосновани мотиви. Приел е, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.
42, т. 4 и 57, т. 5 ЗАНН поради липсата на изложени факти относно броя, момента
на извършване, вида и предмета на конкретните доставки, за които наказващия
орган твърди, че са облагаеми. Мотивирал е липсата на яснота в хода на
административнонаказателното производство относно това защо наказания субект
според наказващия орган не представлява културно-просветна институция по
смисъла на чл. 41, т. 1, б. а, предл. - предпоследно от ЗДДС, предвид
възможността доставките да са освободени. Прието е и, че са необосновани
изводите за облагаемост на доставките, състоящи се в префактуриране на разходи,
тъй като префактурирането на разходи може да представлява облагаема доставка,
но не във всички случаи, а само ако естеството на отношенията между страните е
такова, че може да се направи извод, че между тях реално е извършена доставка,
цената на която са префактурираните разходи. Мотивирано е и непропорционалност
на санкцията.
В оспорваното НП, както и в АУАН, въз основа на който е постановено, действително липсва
посочване на брой, на дата на извършване и на естество на доставките, за които
се твърди, че са облагаеми. Това е съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на НП. Изискванията относно съдържанието на
наказателното постановление са завишени, защото именно наказателното
постановление очертава рамките на доказване в производството пред съда. Следва
да се отбележи, че и в хода на проведеното съдебно производство не са приобщени доказателства за установяване на
горните обстоятелства. Противно на твърденията в касационната жалба, такива
доказателства няма, а съставените от проверките протоколи не съдържат такава
информация. В има информация относно вида на доставките, но така, както са
описани, те не съвпадат напълно с констатациите в НП.
В протоколите се посочва, че издадените 16 фактури за период 20.09.2019г. –
10.09.2020г. са с предмет тест за определяне на ниво на немски език,
префактуриране на наем, консумативи, без да става ясно кои от тези 16 броя
фактури касаят процесния период. А в НП е констатирано, че лицето провежда на
територията на страната обучителни курсове по немски език и префактурира наеми
и консумативни разходи. Разминаването не е уточнено и не може да се извлече
конкретика на база на представените доказателства. Направено е описание на
облагаемия оборот, без да е ясно на база на какво е извлечена тази информация.
В представените протоколи, представляващи доказателства, на които се позовава
административнонаказващия орган, са посочени по номер фактури за целия
проверяван период без да е ясно за процесния период кои от тях са дали
основание да се формират направените изводи. Така, на практика в НП липсва
конкретно описание на фактическия състав на вмененото нарушение.
По заявеното от
ответника, чрез пълномощник – адв.К., искане за присъждане на разноски, такива
в производството пред районен съд и пред настоящата инстанция, не се
констатираха да са направени.
Воден от горните мотиви Административен съд-Пловдив, ХХI състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1411/31.08.2021 г. постановено по АНД №
1904/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :