Р Е Ш
Е Н И Е №272
Гр.Варна, 03.12.2019г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд, търговско
отделение в публичното съдебно
заседание на шести ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Ели Тодорова
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 205 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е въззивно, образувано по жалба на „Юробанк България“ АД със седалище гр.София
срещу решение № 3 от 10.01.2019г. по търг.дело № 83/18г. по описа на Шуменски
окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от банката срещу
„Енергоснабдяване“ ООД, „Топлоснабдяване“ АД, „Термокомплекс“ ООД, и трите
дружества със седалище гр.Шумен и Д.С.Д. *** установителни искове за
установяване на съществуване на вземания на банката по договор за банков
кредит, както следва: сумата 49 755.88лв. – главница, 4 241.35лв. –
договорна лихва, 60лв. – такси за периода от 12.06.2017г. до 08.10.2017г. и
144лв. – такси за връчване на нотариални покани за предсрочна изискуемост.
В жалбата
се твърди че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния
и процесуалния закон, необосновано тъй като съдът не е разгледал в цялост
всички представени по делото доказателства и направените изводи не съответстват
на събраните по делото доказателства.
Оспорва
извода на съда, че по делото е недоказан фактът на обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжниците. Твърди че съдът не е разгледал в цялост
представените по делото четири броя нотариални покани, с които ответниците са
уведомени за предсрочната изискуемост. Твърди че същите безспорно удостоверяват
връчването на 11.05.2017г. на ответника Д. в лично качество и като законен
представител на другите трима ответници. Оспорва като неправилен извода на
съда, че за да се приеме за доказан фактът на връчване на нотариалната покана
следва да е представена разписка за получаването. Твърди че е налице нотариално
удостоверяване върху представените копия от поканите, респективно материална
доказателствена сила, обвързваща съда да приеме за доказан фактът на връчване
на поканата на посочената от нотариуса дата. Твърди че съдът е игнорирал
необосновано материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване,
обективирано върху представените четири нотариални покани, без да са били
налице съответните предпоставки за това, с което е допуснал съществено
процесуално нарушение и е постановил решението си в несъответствие с
представените по делото доказателства.
На
следващо място твърди че в нито един момент нотариалните покани и тяхното
получаване не са оспорени от ответниците и съдът е приел за недоказано
обявяването на предсрочната изискуемост на вземането без да са направени
възражения и оспорвания във връзка с това.
Оспорва
направеното от първоинстанционния съд стеснително тълкуване на договореното
между страните в чл.31 от договора от 18.12.2012гг., като твърди че неправилно
съдът е изключил от приложното му поле връчването чрез нотариална покана,
санкционирайки по този начин един добросъвестен кредитор избрал най-сигурния и
надлежен ред за връчване на уведомления свързани с договора.
Сочи че
по делото е установено усвояването на сумата, както и че плащания по кредита не
са правени за периода от м.април 2016г. до м.април 2017г., а от ответниците не
са представени доказателства за погасяване на дължимите за този период вноски.
Моли съда
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което предявените от
банката установителни искове да бъдат уважени изцяло, като претендира
направените в заповедното производство и в исковото производство за двете
инстанции съдебно-деловодни разноски. В депозирана за съдебно заседание писмена
молба, чрез процесуален представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи,
претендира направените по делото разноски.
Въззиваемите
страни „Енергоснабдяване“ ООД, „Топлоснабдяване“ АД, „Термокомплекс“ ООД, и
трите дружества със седалище гр.Шумен и Д.С.Д. *** депозирани в срока по чл.263
ал.1 от ГПК отговори изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба
и молят съда да потвърди обжалваното решение. В съдебно заседание, чрез
процесуален представител, молят съда да потвърди обжалваното решение, в
евентуалност ако съдът приеме, че е налице предсрочна изискуемост на
задълженията, молят съда да уважи иска до размера, посочен във вариант две на
приетото от въззивния съд заключение, като се съобрази и недобросъвестното поведение
на кредитора.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните
предели на въззивното производство, приема за установено следното:
Предявен е
установителен иск след заповедно производство от „Юробанк България“ АД срещу Енергоснабдяване“ ООД, „Топлоснабдяване“ АД,
„Термокомплекс“ ООД и Д.С.Д., с
който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването
на вземания на банката солидарно от четиримата ответници по договор за банков
кредит продукт Бизнес револвираща линия – плюс № BL41021 от 18.12.2012г. и анекс към него, за
които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.
Не е спорно пред въззивна инстанция
сключването на 18.12.2012г. между банката и „Енергоснабдяване“ ЕООД –
кредитополучател, „Топлоснабдяване“ АД, „Термокомплекс“ ООД и Д.С.Д. –
съдлъжници на договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия –
плюс“ № BL41021, по силата на
който банката е предоставила на кредитополучателя кредит във формата на
кредитна линия в размер на 71 000лв. с краен срок за ползване и погасяване
на кредита 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка на кредита,
разкрита на 27.12.2012г. С анекс № 1 към договора от 17.12.2014г. страните са
уговорили да бъде намален размера на представения кредит до размера на
усвоените към тази дата суми от кредитния лимит, както и че кредитът ще се
погасява на равни месечни анюитетни вноски в срок до 27.12.2022г. с 12 месечен
гратисен период. Съобразно подписания към анекса погасителен план, представен
като доказателство по делото, салдото по редовната главница е в размер на
сумата 70 999.89лв.
По спорния въпрос за предсрочната
изискуемост на задължението:
Съобразно задължителните указания на т.18 от
Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС при предявените по специалния
ред на чл.422 от ГПК установителни искове предсрочната изискуемост на вземането
трябва да е била обявена в един по-ранен момент, предшестващ подаването на
исковата молба и предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
предпоставки, обуславящи настъпването и.
Установено е от приетото от първата
инстанция заключение на съдебно-счетоводна експертиза, обективно и компетентно
дадено, неоспорено от страните и кредитирано от въззивния съд изцяло, че
последната изплатена от длъжниците по договора погасителна вноска съобразно
анекс № 1 и погасителен план към него е тази с падеж 21.02.2016г., след която
дата няма плащания на дължимите вноски на датите на падежите. Съобразно чл.25
б.Г от договора за кредит неизпълнението на задължение на кредитополучателя да
внесе в срок дължима вноска за главница или лихви дава основание на банката да
обяви за предсрочно изискуем целия дълг по кредита преди срока.
Като доказателства по делото са представени
четири броя нотариални покани от банката до кредитополучателя и тримата
съдлъжници, съдържащи изявлението на банката че поради неизпълнение на
задълженията за плащане на четиринадесет вноски обявява процесния кредит за
предсрочно изискуем изцяло. И четирите нотариални покани видно нотариалното
удостоверяване са връчени на 11.05.2017г. на Д.С.Д. в качеството му на
управител, съответно изпълнителен директор на всяко от трите дружества длъжници
и лично като задължено физическо лице. Връчването на нотариалните покани на Д.
е удостоверено с официални свидетелстващи документи, които не са оспорени,
поради което и въззивният съд приема за доказан по делото фактът на връчване на
изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем на
четиримата длъжници на 11.05.2017г.
С оглед на така установеното наличие на
обективните предпоставки, въззивният съд намира, че задължението по кредита е
обявено за предсрочно изискуемо на 11.05.2017г. с получаването на нотариалните
покани, съдържащи изявление на банката за упражняване на субективното си
потестативно право.
По размера на задължението:
От приетото от първата инстанция заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, въззивният съд приема за установено че към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуемост – 11.05.2017г.
размерът на задълженията по договора за банков кредит е общо 78 736.40лв.,
от които главница – 69 771.99лв., лихви – 8 305.93лв., такси –
514.48лв. и разноски 144лв.
Няма твърдения за извършени плащания от длъжниците
след 11.05.2017г.
Установено е по делото че след тази дата по
обслужващата кредита банкова сметка ***ите суми: на 02.06.2017г. сумата 61 451.59лв. постъпила безкасово
чрез вътрешен банков превод от ЧСИ с рег.№ 838 с основание връщане на сума
на «Енергоснабдяване» ООД по посочено
изпълнително дело и на 05.06.2017г. сумата 4 379.15лв. по вътрешно
разчетна сметка – остатък от преведена от ТД на НАП сума на 23.02.2017г. след
погасяване на друг кредит на същия длъжник.
Предприетите от банката действия след постъпване
на сумите по сметка на длъжника са: погасени частично просрочени главници,
лихви, такси и комисиони по договора за кредит в размер на сумата
29 114.39лв., такса обслужване в размер на 450лв. и остатъкът по
разплащателната сметка на 10.10.2017г. е в размер на сумата 36 266.35лв.
На 10.11.2017г. от тази сума банката е превела по сметка на ТД на НАП сумата 7
501.19лв. и на ЧСИ с рег.№ 876 сумата 28 679.20лв.
с посочени и за двете основания за плащане.
Като доказателства по делото пред въззивния съд са
събрани постановления за налагане на обезпечителни мерки и запорни съобщения,
получени от банката. Релавантни към настоящия спор са само тези запорни
съобщания, получени от банката преди превода на посочените по – горе суми на
02.06.2017г. и 05.06.2017г., а именно запорно съобщение изх.№
С160027-003-0041295 от 26.04.2016г., получено от банката на 04.05.2016г.
издадено въз основа на постановление за налагане на обезпечителни мерки от
26.04.2016г. на публичен изпълнител. С постановлението е налолжен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки до размера на сумата
36 161.35лв. Другите запорни съобщения /две от ЧСИ с рег.№ 876, ЧСИ с
рег.№ 931 и от НАП/, са получени от банката съответно на 12.10.2017г.,
06.11.2017г., 12.03.2018г., и 06.02.2019г., които дати са след получаване на
сумите по сметка на длъжника.
Доколкото се касае за връщане на суми на длъжника
«Енергоснабдяване» ООД от съдебен изпълнител и от ТД на НАП и същите са
постъпили по сметка на длъжника в банката, същите суми представляват средства
на длъжника и могат да се ползват от банката и за погасяване на задължения,
които титулярът има спрямо нея. Изрично в договора чл.20 ал.2
кредитополучателят и солидарните длъжници са дали съгласие банката да събира
служебно от всичките им сметки, открити при нея, дължимите суми по главница,
лихви, такси, комисиони и други разноски и разходи по кредита. Поради което
въззивният съд приема, че с постъпилите по сметка на кредитополучателя суми
банката разполага с възможност да получи плащане с погасителен ефект на своите
изискуеми към този момент задължения от длъжника. Изпълнението е осъществено по
начин, уговорен между страните, който позволява на кредитора да получи плащане
на дължимата по договора престация.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира
че с постъпилите суми, представляващи разлика над 36 161.35лв., а именно
сумата 29 669.39лв. банката е разполагала с възможност да погаси
изискуемите си задължения към длъжника в поредността на чл.76 ал.2 от ЗЗД.
Отнесени към установания с експертизата по делото размер на задълженията към
11.05.2017г. с постъпилата сума над размера на наложения от НАП запор следва да
бъдат погасени задълженията за разноски, такси и лихви изцяло и частично размера
на главницата /20 704.98лв./. Съобразно направените от съда изчисления
непогасеният остатък от главницата е в размер на сумата 49 067.01лв.
Въззивният съд намира, че със сумата предмет на
наложения обезпечителен запор в размер на 36 161.35лв. на основание чл.206
ал.1 и ал.2 от ДОПК и чл.451 и чл.452 от ГПК банката не може да удовлетвори
своето вземане, тъй като наложеният по-рано запор върху вземанията на длъжника
за негови непогасени публични задължения представлява пречка за банката да
усвои постъпилите средства. Не се оспорва от длъжника, че към момента на
превода запорът от публичния изпълнител е наложен. И към момента на приключване
на устните състезания по делото ответникът не представя доказателства че
наложените с постановление от 26.04.2016г. на публичен изпълнител обезпечителни мерки са отменени, нито че
дружеството няма непогасени публични задължения. От действията на НАП,
изразяващи се в превод на суми от сметката на длъжника на съдебен изпълнител по
изпълнително дело, не може да бъде направен извод за отмяна на наложения запор.
Последващите действия на банката, изразяващи се в превод на част от тази сума
по сметка на съдебен изпълнител, не могат до доведат до извод за
недобросъвестност на банката, разбирана в смисъл на знание за липса на публични
задължения или за отмяна на наложен запор. Това действие на банката дори и да е
в нарушение на нормата на чл.206 ал.2 от ДОПК би довело до претенции на
публичния изпълнител, наложил запора към банката, което не засяга отношенията
на банката с длъжника. Поради което и въззивният съд намира, че със сумата,
предмет на наложен запор от публичен изпълнител, предхождащ превода на суми по
сметката на длъжника, не могат да бъдат погасени изискуеми задължения на
длъжника към банката по договора за банков кредит.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира,
че след обявяване на предсрочната изискуемост и до подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпъление, в резултат на постъпления на суми
по сметка на длъжника и отнасянето им за погасяване на изискуеми задължения в
поредността по чл.76 ал.2 от ЗЗД част от изискумените вземания на банката са
погасени, поради което и съществуващото вземане на банката към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и към
настоящия момент е в размер на сумата 49 067.01лв. главница. Поради което
и предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е доказан и
основателен до този размер и следва да бъде уважен, ведно с лихви от датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК. За разликата до претендираните
главница в размер 49 755.88лв., лихви – 4 241.35лв. такси – 60лв. и
разноски 144лв. предявеният установителен иск е недаказан, тъй като вземанията
са погасени с постъпили по сметката на длъжника суми от трети лица и следва да
бъде отхвърлен.
Предвид
на това и решението на първоинстанционния съд следва да бъде отменено до
размера на сумата 49 067.01лв. главница и вместо него постановено друго, с
което установителният иск да бъде уважен, а в останалата част обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззиваемите следва
да бъдат осъдени да заплатят на банката направените разноски в заповедното
производство, съразмерно уважената част от иска, а именно сумата
2 440.30лв. На основание чл.78 ал.1 от ГПК в полза на въззивника следва да
бъдат присъдени и направените разноски, съразмерно уважената част от иска, а
именно сумата 1 245.54лв. за първа
инстанция и сумата 1 385.03лв. за въззивна инстанция, представляващи
държавна такса и възнаграждения за вещи лица
Адвокатско възнаграждение дължимо за двете инстанции не следва да бъде
възлагано върху ответниците, тъй като по делото липсват доказателства за
заплащането му.
От въззиваемите няма направено искане за
присъждане на разноски.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА
решение № 3 от 10.01.2019г. по търг.дело № 83/18г. по описа на Шуменски окръжен
съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от „Юробанк България“ АД със
седалище гр.София срещу „Енергоснабдяване“ ООД, „Топлоснабдяване“ АД,
„Термокомплекс“ ООД, и трите дружества със седалище гр.Шумен и Д.С.Д. ***
установителен иск за установяване на съществуване на вземания на банката по
договор за банков кредит за главница до размера на сумата 49 067.01лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО че „Енергоснабдяване“ ЕООД със седалище гр.Шумен, ЕИК *********,
„Топлоснабдяване“ АД със седалище гр.Шумен, ЕИК *********, „Термокомплекс“ ООД
със седалище гр.Шумен, ЕИК ********* и Д.С.Д. ***, ЕГН **********, солидарно
дължат на „Юробанк България“ АД със седалище гр.София, ЕИК *********, сумата
49 076.01лв. /четиридесет и девет хиляди седемдесет и шест лева и една
стотинка/, представляваща непогасена главница по договор за банков кредит Продукт
„Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL41021 от 18.12.2012г.
и анекс № 1 от 17.12.2014г., ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението –
10.10.2017г. до окончателното и изплащане, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №
1936 от 01.11.2017г. по ч.гр.дело № 3318/17г. по описа на ШРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 3 от 10.01.2019г. по търг.дело № 83/18г. по описа на Шуменски окръжен
съд, в частта му, с която са отхвърлени предявените от „Юробанк България“ АД
със седалище гр.София срещу „Енергоснабдяване“ ООД, „Топлоснабдяване“ АД,
„Термокомплекс“ ООД, и трите дружества със седалище гр.Шумен и Д.С.Д. ***
установителни искове за установяване на съществуване на вземания на банката от
ответниците по договор
за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL41021
от 18.12.2012г. и анекс № 1 от 17.12.2014г. за разликата над 49 067.01лв.
до 49 755.88лв. главница, 4 241.35лв. –
договорна лихва, 60лв. – такси за периода от 12.06.2017г. до 08.10.2017г. и
144лв. – такси за връчване на нотариални покани за предсрочна изискуемост, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК № 1936 от 01.11.2017г. по ч.гр.дело № 3318/17г. по
описа на ШРС.
ОСЪЖДА
„Енергоснабдяване“ ЕООД със седалище гр.Шумен, адрес на управление гр.Шумен,
ул.“Съединение“ № 51, ЕИК *********, „Топлоснабдяване“ АД със седалище
гр.Шумен, адрес на управление гр.Шумен, ул.“Съединение“ № 51, ет.1, ап.2, ЕИК
*********, „Термокомплекс“ ООД със седалище гр.Шумен, адрес на управление
гр.Шумен, ул.“Съединение“ № 51, ет.1, ап.2,
ЕИК ********* и Д.С.Д. ***, ЕГН ********** да заплатят на „Юробанк
България“ АД със седалище гр.София, ЕИК ********* сумата 2 440.30лв. /две
хиляди четиристотин и четиридесет лева и тридесет стотинки/, представляваща
направени в заповедното производство разноски – държавна такса и адвокатско
възнаграждение, сумата 1 245.54лв. /хиляда двеста четиридесет и пет лева и
петдесет и четири стотинки/, представляваща направени пред първа инстанция разноски
и сумата 1 385.03лв. /хиляда триста осемдесет и пет лева и три стотинки/,
представляваща направени пред въззивна инстанция разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: