№ 151
гр. 1000 София , 01.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ани З. Захариева
Членове:Доротея Ив. Мишкова Кехайова
Симона Ив. Углярова
като разгледа докладваното от Доротея Ив. Мишкова Кехайова Въззивно
частно наказателно дело № 20211100601875 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.
Образувано е по частен протест срещу Определение по ЧНД № 4694/2021г. по описа
на СРС-НО, 19 състав, с което е отменено постановление на СРП от 09.03.2021г., с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 358/2019г. по описа
на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 53956/2018г. по описа на СРП, образувано и водено за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
В протеста се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното
определение на СРС, като се иска от въззивния съд да отмени същото и да потвърди
постановлението на СРП. Аргументите на прокуратурата за това са, че не е осъществен
съставът на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК от субективна страна, тъй като липсват
признаци на умишлено поведение на бащата, който е изпълнявал задълженията си към
детето си, като полагал за него грижи, давал е пари, задоволявал е нуждите му.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на
атакуваното определение, намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 19.02.2019г. за
това, че за периода от месец юли 2012г. до месец декември 2018г. /включително/ в гр.
София, след като е бил осъден с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 8437/2012г. по
описа на СРС, 82 състав, да издържа свой низходящ - непълнолетното си дете И.Х.И., като й
заплаща месечна издръжка в размер на 150 лева, чрез нейната майка и законен представител
Г.Й.С., съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски -
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
1
В хода на досъдебното производство няма привлечени обвиняеми.
С постановлението от 09.03.2021 г., с което е било прекратено наказателното
производство, прокурорът е приел, че в процесния случай става въпрос за липса на
субективна съставомерност на деянието, поради което и не е реализиран престъпният състав
на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
Това е второ по ред прекратяване на наказателното производство от СРП. С
постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.02.2019г. СРП отново е
приела, че не е извършено престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, тъй като бащата е
изпълнявал задълженията си към детето си, като полагал за него грижи, давал е пари,
задоволявал е нуждите му. Постановлението е било обжалвано от И.Х.И. /чрез адв. Ю./ и е
било отменено с влязло в сила определение на СРС от 21.12.2020 г., потвърдено с
определение на СГС от 08.02.2021г. по в.н.ч.д. № 206/2021 г. Съдът е приел, че изводите за
липса на обективна и субективна съставомерност на деянието са неправилни, доколкото са
налице данни за осъществен състав на престъплението, за което е било образувано
наказателното производство.
С определението, предмет на настоящата въззивна проверка, СРС е приел, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено,
тъй като не са изпълнени указанията, дадени в определението на СРС от 21.12.2020 г.,
споделени изцяло и от въззивната инстанция.
За да извърши преценка на законосъобразността на определението на СРС,
въззивният съд, на първо място, обсъди съдържанието на атакуваното пред първата
инстанция постановление от 09.03.2021 г. за прекратяване на наказателното производство и
прие, че то е годен за проверка прокурорски акт.
На следващо място въззивният съд взе предвид, че правомощията на съда в тази
форма на съдебен контрол в досъдебното производството изискват пълна проверка на
обосноваността на постановлението на прокуратурата и на неговата законосъобразност.
Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и
пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или
превратно тълкуване. На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното
разследване е обективно, всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса
дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни
доказателства.
Изхождайки от тази принципна начална позиция, въззивният съд отчете, че от
данните по делото се установява, че в процеса на разследване са събрани множество
доказателствени източници, подробен анализ на които е направен от предходните съдебни
инстанции, които са обсъдили и изложили в детайли възприетата от тях фактическа
обстановка, корекция на която не се налага и по мнението и на настоящия въззивен състав
2
на СГС.
Независимо от това следва да се посочи, че доколкото след отмяната на
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 19.02.2019г., което е
било отменено с влязло в сила определение на СРС от 21.12.2020 г., потвърдено с
определение на СГС от 08.02.2021г. по в.н.ч.д. № 206/2021 г., не са били извършени каквито
и да било действия по разследването, като практически единственото, което е било
направено от прокурора е да прекрати отново наказателното производство с
постановлението, предмет на настоящия съдебен контрол, то и към настоящия момент от
събраните по досъдебното производство доказателствени източници от фактическа страна се
установява, че за Х.И.Х. е възникнало задължение да плаща издръжка на малолетното си
дете И.Х.И. в размер на 150 лева месечно, платима от първо до седмо число на текущия
месец, считано от 03.07.2012г. Това задължение е възникнало след влизане в сила на
11.07.2012г. на определение от 03.07.2012г. на СРС, ГО, 82 състав, постановено по гр. дело
№ 8437/2012г., с което е одобрена спогодба между И.Х.И. /действаща чрез своята майка и
законен представител Г.Й.С./ и Х.И.Х.. Със същата спогодба Х.Х. се е задължил да заплати
на детето си И.Х.И., за срок от 6 месеца назад, считано от 03.07.2012г., сумата от общо 900
лв., която следвало да се плаща за срок от 10 месеца или по 90 лв. месечно, считано от
03.07.2012г., платима от първо до седмо число на месеца. Въз основа на влязлото в сила на
11.07.2012г. протоколно определение на СРС, с което е одобрена спогодбата, на 27.09.2012г.
бил издаден изпълнителен лист на И.Х.И. чрез нейната майка и законен представител
Г.Й.С.. Тъй като Х. не изпълнявал задължението за заплащане на издръжката на своята
дъщеря, през месец октомври 2012г. Г.Й.С. подала молба и било образувано срещу Х.И.Х.
изп. дело № 30255/2012г. на ДСИ при СРС, 27 участък.
Не е спорно по делото, че Х. поддържал връзка с детето си /до началото на 2019г./ и
се грижел за него, като през лятото на 2015г. платил стоматологичните разходи за лечение
на дъщеря си в размер на 3000 лева. През 2016г. И. И. за два месеца живяла при баща си,
тъй като майка й била в Италия. В периода 2016г.-2018г. Х. давал на И. по 100 - 150 лева
всеки път, когато се виждали, което се случвало веднъж на два-три месеца, купувал
учебниците за училище, плащал курсове по волейбол /в периода 2012г. - 2016г./, курсове по
италиански език /за няколко месеца през 2016г./, сметките за телефона и й купувал подаръци
при поводи и дрехи без поводи.
В нито един момент, когато давал пари на дъщеря си, Х. не е заявявал, че дадените й
пари са плащане на задължението му за издръжка.
От назначената и изготвена съдебно - оценителната експертиза, се установява, че
общият брой на дължимите месечни издръжки на И.Х.И. за периода от 11.03.2013г. до
11.12.2018г. е една частична месечна вноска от 110 лева и шестдесет и осем месечни вноски
от по 150 лева или сума в общ размер на 10 310 лева.
При тези коректно интерпретирани и от първата инстанция факти, се налага извод за
3
осъществен състав на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК, чиято диспозиция изисква,
осъденият да заплаща издръжка на свой близък и съзнателно да не изпълни задължението си
в размер на две или повече месечни вноски. Установява се, че Х.Х. е осъден да заплаща
издръжка на малолетното си дете И.Х.И. в размер на 150 лева месечно, която не е плащана
повече от два месеца. Обстоятелството, че Х. е покривал разходи, свързани със здравето,
обучението на малолетното си дете, плащал е сметките й за телефон и й е правел подаръци,
не може да се счита за изпълнение на алиментното задължение за издръжка на дете,
безусловно необходима за неговото израстване и развитие, с неплащането на която е
създадена несигурност за осигуряване на основните му житейски нужди.
Не на последно място по делото не се установява Х.Х. да е бил в невъзможност да
изпълнява това си задължение.
Всичко изложено по-горе е било обсъдено и от предходните съдебни инстанции,
разглеждали делото по реда на чл. 243 НПК. Ето защо настоящият въззивен състав на СГС
обръща внимание на прокурора при СРП, че при влязло в сила определение на съда, с което
е отменен постановения прокурорски акт, с който наказателното производство по делото е
било прекратено, представителят на държавното обвинение дължи съобразяване с него и е
недопустимо повторно прекратяване на наказателното производство при отсъствие на
новонастъпили обстоятелства.
Поради констатираната непарвилност на постановлението от 09.03.2021г., с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 358/2019г. по описа
на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 53956/2018г. по описа на СРП, образувано и водено за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, въззивната инстанция намира, че определението на СРС
като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, СГС, НО, ХІІ-ти въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 21.04.2021 г. на СРС, НО, 19 състав, постановено
по НЧД № 4694/2020г. по описа на съда за 2021 г., с което е отменено постановление от
09.03.2021 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство
№ 358/2019г. по описа на 09 РУ – СДВР, пр. пр. № 53956/2018г. по описа на Софийска
районна прокуратура.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5