Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІІІ-339 26.11.2020
година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски Окръжен съд Трети състав
На
десети ноември година
2020
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова
2. Йорданка
Майска-Иванова
Съдебни заседатели:
Секретар
Жанета Граматикова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова
в.гр.дело номер 2516 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
въззивна жалба вх.№ 5654/22.07.2020г. на НРС от „Сън Вилич” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, ул. „Иван Вазов”
№ 2, представлявано от управителя Ат.Япаджиев, чрез адв.М.Господинов, против
решение № 140/01.07.20г. по гр.д.№ 980/19г. НРС, с което е отхвърлен
предявеният от дружеството против Е.К.Г., р.на *******г., гражданка на Р.Ф.,
БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес в к.к. „С. Б.-з.”, комплекс „С. В.”,
сграда *, ет. *, ап. *, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД, за установяване дължимостта на сумата от 1200 евро,
представляваща дължимо възнаграждение с включен ДДС по договор за управление и
поддръжка на комплекс „Сън Вилидж” от 24.07.2017г. Твърди, че постановеното
решение не е правилно. Излага подробни аргументи. Моли да бъде отменено и
постановено ново, с което искът бъде уважен. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна - Е.К.Г., уведомена
чрез назначения й от съда особен представител по реда на чл.47 ГПК, оспорва
въззивната жалба. Моли решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК
от легитимирано лице и е допустима.
Предявеният иск пред районния съд е с
правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид
приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред НРС е образувано по
искова молба от „Сън Вилич” ЕООД против Е.К.Г.. Ищецът е твърдял, че е сключил
с въззиваемата договор за управление и поддръжка на общите части на сграда, в
която въззиваемата е закупила недвижим имот. Годишната цена за предоставените
услуги е в размер на 500 евро, а в случай, че сумата се превежда по банков път,
се начислява ДДС. Заявява, че между страните е постигната договорка за заплащане
на дължимата цена по договора и за период, предхождащ
сключването му, а именно – за периода м.май, 2015г. – м.април 2017г. Въпреки
това за периода м.май 2016г. – м.април 2017г. Г. не е изпълнила поетото
задължение. С оглед разпоредбата на чл.3 по договора действието му се
продължава автоматично в случай, че не бъде отправено писмено предизвестие за
прекратяването в срок до 7 дни преди изтичането му. Ето защо въззиваемата дължи
възнаграждение за 2017г., 2018г. и 2019г. По тази причина въззивникът се е
снабдил със заповед № 267 от 12.06.2019г. по ч.гр.д.№ 560/19г. НРС за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 1800 евро с
включен ДДС, дължима за периода м.май 2016г. – м.април 2019г. включително,
ведно с лихва и разноски, по която е получил указание за предявяване на иск за
установяване на вземането. При наличието на писмени доказателства за извършено
последващо плащане за периода м.май 2018г. – м.април 2020г., по делото се
претендира сумата от 1200 евро с включен ДДС за периода м.май 2016г. – м.април
2018г., както и разноските по заповедното и исковото производство и законната
лихва, считано от 07.06.2019г. – датата на образуване на заповедното
производство, до окончателното изплащане на главницата. Въззивникът твърди, че
са дължими. Ангажирани са доказателства.
Искът е оспорен от въззиваемата, чрез
назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител. На първо място е
въведено възражение за липса на идентитет на предявената по заповедното
производство претенция и описаната по исковата молба. Оспорена е собствеността
на Г. върху посочения в исковата молба СОС. Оспорен е подписът й по приложения
договор, както и основателността на иска с оглед липсата на поето от нея
задължение за заплащане на такси за упоменатите по исковата молба периоди.
Твърди се, че липсва падеж на задълженията, ето защо не се следва и присъждане
на лихва. На изложените основания моли за решение в горния смисъл. Въвежда възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар.
При така изложеното съдът съобрази и
следното:
Видно от приложения на стр. 6 и сл. по
гр.д.№ 980/19г. НРС договор, надлежно преведен на български език, на
24.07.2017г. между страните „Сън Вилидж“ ЕООД и Л. Г., собственик на апартамент
в сграда В108 е сключен договор за управление и поддръжка на комплекс „Сън
Вилидж“, к.к.“Слънчев бряг“, Община Несебър, чийто предмет е подробно описан в
раздел I от него.
Съгласно раздел II чл.2.1, собственикът се задължава да заплаща на
изпълнителя годишна такса в размер на 500 евро за м.май 2015г. – м.април
2016г., която следва да се заплати в брой. Годишната такса по т.2.1, платена на
изпълнителя по банков път, се облага с 20% ДДС. Съгласно раздел II чл.3 от
договора, той се сключва за срок от 1 година от датата на подписването, като в
случай, че в срок от 7 дни преди изтичането му никоя от страните не изпрати до
другата писмено предизвестие за прекратяване, се счита за автоматично продължен
за срок от още една година, като клаузата се отнася за всяка следваща година.
По въведените с отговора възражения
съдът прие следното:
Предявеният иск е предвиден от закона,
обоснован е правен интерес от воденето му, размерът на вземането касае период,
посочен по заповед № 267 от 12.06.2019г. по ч.гр.д.№ 560/19г. НРС за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, ето защо е допустим.
По делото е приложен н.а. № **, т.***,
рег.№ ****, д.№ *** от ****г. за продажба на недвижим имот на нотариус
Л.Чуткина, гр.Несебър, с който въззиваемата Е.Г. се легитимира като собственик
на идеална част от СОС с идентификатор 51500.506.582.2.8 по КККР на гр.Несебър,
представляващ апртамент № * от сграда „*“, находяща се в к.к.“Слънчев бряг – зона
запад“, в.с.“Сън Вилидж“ ет.*, като вещта е подробно описана по приложения по
делото н.а.
Както вече бе изложено, Г. е сключила с
въззивника договор за поддръжка на общите части на вилното селище и се оспорва
автентичността на подписа й, а следователно и наличието на валидно сключен
договор. По този повод настоящият състав съобрази, че се касае за частен
документ, който следва да бъде ценен по правилото на чл.180 ГПК: „Частни
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица“, а
оспорването им се подчинява на правилото на чл.193, ал.3, предл.II ГПК: „Когато се оспорва истинността на частен
документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, тежестта за
доказване истинността пада върху страната, която го е представила“. В настоящия
случай тежестта за доказване се носи от въззиваемата и при липса на каквото и
да е доказване, оспорването е неуспешно проведено.
Ето защо съдът заключава, че е налице
действителен договор, съгласно който Г. се е задължила да заплаща за
притежавания от нея в съсобственост с трети лица СОС годишно възнаграждение в
полза на въззивника в размер – 500 евро без ДДС, като ДДС се дължи при
извършване на плащане по банков път. Договорено е сумата да е дължима за
периода м.май, 2017г. – м.април 2018г., с автоматично продължаване на договора.
Също така страните са уговорили заплащане на дължими суми за предходен период –
м.май, 2015г. – м.април 2016г., като не се спори, че тази сума е заплатена,
както са заплатени и възнагражденията за периода м.май 2018г. – м.април 2020г.
Всичко така изложено мотивира съда да
приеме, че Г. съзнателно е поела задължения по посочения по-горе договор, като
аргумент в тази връзка е фактът, че е извършвала плащания по същия договор.
Така се налага заключение, че след като
договорът е сключен през 2017г., за същата година се дължи възнаграждение на
въззивника, като по делото са събрани гласни доказателства за системно,
надлежно и точно изпълнение на договора за управление и поддръжка на комплекса
от страна на въззивника – св.К..
За периода м.май 2016г. – м.април,
2017г. страните не са договорили плащане, ето защо в тази част искът не е
основателен и следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските: По
заповедното производство са направени разноски в размер на 470.41лв., като
адвокатското възнаграждение е съобразено с размера на претендираната сума и не
е прекомерно. От изложеното по-горе се налага заключение, че разноски са
дължими до размера на 2/3 от извършените, съобразно уважената част от иска и
извършеното след постановяване на заповедта плащане за периода м.май 2018г. –
м.април, 2019г., т.е. в размер на 314лв., а за исковото се следват разноски в
размер на: 374лв. за първата инстанция и 174лв. за втората, съобразно уважената
част от претенцията или общо за заповедното и двете инстанции – 862лв.
При всичко изложено по-горе, следва постановяване
на решение в този смисъл.
Водим от всичко описано и направените
правни изводи, БОС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 140/01.07.20г. по
гр.д.№ 980/19г. НРС, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Сън
Вилич” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети
Влас, ул. „Иван Вазов” № 2, представлявано от управителя Ат.Япаджиев против Е.К.Г.,
р.на *****г., гражданка на Р.Ф., БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес в к.к.
„С. Б.-з.”, комплекс „С. В.”, сграда *, ет. *, ап. *, иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 286 ЗЗД, за установяване
дължимостта на сумата от 600 евро, представляваща възнаграждение с включен
ДДС по договор между страните за управление и поддръжка на комплекс „Сън
Вилидж” от 24.07.2017г., ведно със законната лихва върху горната сума, считано
от 07.06.2019г. до окончателното й изплащане и съответните разноски и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Сън Вилич”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас,
ул. „Иван Вазов” № 2, представлявано от управителя Ат.Япаджиев, съществува
вземане срещу Е.К.Г., р.на *******г.,
гражданка на Р.Ф., БУЛСТАТ: *********, с постоянен адрес в к.к. „С. Б.-з.”,
комплекс „С. В.”, сграда *, ет. *, ап. * за следната сума, за която
дружеството се е снабдило със заповед №
267 от 12.06.2019г. по ч.гр.д.№ 560/19г. НРС за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 ГПК, а
именно: сумата от 600 евро, представляваща възнаграждение с включен ДДС
по договор между страните за управление и поддръжка на комплекс „Сън Вилидж” от
24.07.2017г. за периода м.май, 2017г. – м.април, 2018г., ведно със законната
лихва върху горната сума, считано от 07.06.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА Е.К.Г., р.на *****г., гражданка на
Р.Ф., БУЛСТАТ: *******, с постоянен адрес в к.к. „С. Б.-з.”, комплекс „С. В.”,
сграда *, ет. *, ап. * да заплати на „Сън Вилич” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Свети Влас, ул. „Иван Вазов” № 2,
представлявано от управителя Ат.Япаджиев, разноски съобразно уважената част
от претенцията - общо за заповедното и двете инстанции – в размер на 862лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 140/01.07.20г. по
гр.д.№ 980/19г. НРС в останалата му обжалвана част.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: