№ 4206
гр. Варна , 21.12.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
първи декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20203100503653 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 181 от 07.12.2020г. по гр.д. № 3648/2019г. на ВКС, III ГО е отменено
Решение № 672 от 06.06.2019г. по в.гр.д. № 704/2019г. по описа на ВОС, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и
тълкуването на закона и установяване на фактите.
Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на
„Електроразпределение Север“ АД срещу Решение № 397 от 04.02.2019г. постановено по
гр.д. № 6394/2018г. по описа на ВРС, XXXV-ти състав, с което на основание чл. 49 вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на Г. С. С. с ЕГН
********** и с адрес: гр. Суворово, ул. „Снежанка“ № 3 сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на пожар,
възникнал на 17.12.2013г. в двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Суворово, ул.
„Снежанка“ № 3, причинен от късо съединение, поради некачествено отстраняване на
повреда на електропреносната мрежа по уличното трасе от служители на
„Електроразпределение Север“ АД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.05.2018г. до окончателното плащане на
сумата, както и сумата от 3049.08 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата за периода 03.05.2015г. до 03.05.2018г.
Решението е постановено при участие на ЗАД „Алианц България“, ЕИК .........., в
качеството му на трето лице помагач на страната на ответника „Електроразпределение
Север“ АД.
1
Въззивната жалба е основана на оплаквания за процесуална недопустимост,
евентуално за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Изложени са
доводи, че между същите страни на същото основание е постановен и влязъл в сила съдебен
акт по гр.д. № 410/2016г. по описа на ВОС. Искът за вреди предявен на основание чл. 49 вр.
чл. 45 от ЗЗД е един, като по него е постановен влязъл в сила съдебен акт. Като пряка и
непосредствена последица от деликта, ищецът претендирал по това производство
единствено имуществени вреди. Ето защо обжалваното решение подлежи на обезсилване, а
образуваното въз основа на същия иск второ дело – на прекратяване. Поддържат се
оплаквания и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
необоснованост на акта. Същите са обосновани с твърдения, че отговорността по чл. 49 от
ЗЗД е за чужди виновни и противоправни действия, като всеки от елементите от деликта
следва да бъде установено по категоричен начин. В случая в решението си ВРС не е
изложил съображения за противоправността на деянието, както и в какво се изразява тя;
дали вредите са настъпили при или по повод на изпълнение на работата, възложена от
ответника; не е изследвал причинно-следствената връзка между деянието и вредите, нито
въпроса за вината на служителите. С влязла в сила присъда по НОХД № 390/2016г. по описа
на ДРС, потвърдена с Решение по ВНОХД № 859/2018г. на ВОС, подсъдимите П Г Л, К Г Л,
М Р К, Е Х З, К И К – служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са признати за невиновни в
това на 17.12.2013г. в гр. Суворово, обл. Варна в условията на независимо съпричиняване
по непредпазливост запалили чуждо имущество на значителна стойност – къща, находяща
се в гр. Суворово, обл. Варна, ул. „Снежанка“ № 3 на обща стойност 175 076 лв. и
намиращото се в нея имущество на обща стойност 52954.45 лв., цялото имущество на обща
стойност 228030.45 лв., собственост на Г С, като от деянието са последвали значителни
вреди – престъпление по чл. 331, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и ги оправдава по въведеното им
обвинение поради неустановяване, че деянието е извършено от подсъдимите на основание
чл. 304, пр. 2 от НПК. Присъдата има задължителна сила за гражданския съд съгласно чл.
300 от ГПК. В този смисъл не е установена причинно-следствената връзка между
поведението на служителите на ответното дружество и опожаряването на част от сградата
на ищеца и такава не е налице. По делото е установено, че абонатът неправомерно е
изградил паралелна вътрешна инсталация, с която захранва част от къщата си. Тази
инсталация е и възможна причина за пожара, тъй като същата не е притежавала
предпазители; не е преминавала през електромерното табло и по тази причина не е било
възможно да бъде изключена. В този смисъл причина за възникване на пожара е
противоправното поведение на ищеца, изразяващо се в изграждане на ел. инсталация,
неправомерно свързана към ЕРМ на ответното дружество. Т.е. прекъсната е причинно-
следствената връзка между поведението на служителите на дружеството и настъпилият
вредоносен резултат. Налице е самоувреждане, изключващо отговорността по чл. 49 от ЗЗД
на възложителя на работата. От друга страна твърдяните вреди не са доказани – липсва
относима медицинска документация, а заключението на СПЕ е изготвена по данни на
ищеца. Според експерта обективно е възможно и друга причина, която да даде отражение в
психиката на ищеца, поради което необоснован е изводът, че единствено възникналият
2
пожар е способствал негативните психични преживявания на ищеца. В този смисъл
заключението не следва да се кредитира. При определяне размера на обезщетението от друга
страна не е съобразен принципът по чл. 52 от ЗЗД. Отправил искане поради всичко
изложено за обезсилване, респ. за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за
редуциране размера на обезщетението.
В отговор на жалбата, Г. С. С. оспорил доводите в нея и заявил други, с които
обосновал правилност и законосъобразност на постановеното решение. Отправил искане
решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Въззивна жалба срещу решението на ВРС е депозирана и от третото лице помагач
ЗАД „Алианц България“. Жалбата съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и
постановяване при съществени нарушения на процесуалните правила, подкрепени с доводи,
че не е налице идентичност между фактите и основаните на тях права между гр.д. №
410/2016г. по описа на ВОС и настоящия спор. Не е доказано противоправното поведение на
служителите на въззивното дружество, нито причинно-следствената връзка между това
поведение и понесените вреди. В тази част решението е постановено при липса на мотиви.
Не е разгледано и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат. Несправедлив е
и присъденият размер на определеното обезщетение. Отправил искане в тази връзка за
отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, евентуално за редуциране размера на
обезщетението до 1000 лв.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирана страна и трето
лице почагач по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В
жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед данните за наличие на влязла в сила присъда по НОХД № 390/2016г. по
описа на ДРС, потвърдена с Решение по ВНОХД № 859/2018г. на ВОС, същата следва да
бъде изискана за съобразяване по делото.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 18.01.2021г. от 09:30 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ДА СЕ ИЗИСКАТ от ДРС заверени преписи от влязла в сила присъда по НОХД №
390/2016г. по описа на ДРС и Решение по ВНОХД № 859/2018г. на ВОС за послужване по
делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4