Решение по дело №74/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „ДЕС И КО 1“ ООД, [ЕИК], със седалище а адрес на управление [населено място], [улица], ет.1, представлявано от управителя Ж. Д. Ж., чрез адв.М. И., против Решение № 1717/30.11.2023г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по НАХД № 1715/2023г. по описа на същия съд, с което е изменено НП № 03-013596/28.07.2021г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което за нарушение на чл.153, ал.3 КТ и на основание чл.416, ал.5, вр.чл.414, ал.1 КТ, му е наложена имуществена санкция в размер на 1600,00лв., като е намален размера на същата на 1500,00лв. Със същото решение на страните са присъдени разноски съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата.

Касаторът твърди неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3 НПК. Намира за неправилен и необоснован извода на ВРС, че защитната му позиция е непоследователна и вътрешнопротиворечива като в тази връзка сочи, че неточността на представения на проверяващите график е станала известна на дружеството на 23.07.2021г. Твърди, че след представяне на изисканите документи, административният орган е следвало да събере допълнителна информация за установената в документите нередност, в т.ч. да събере данни от служителката М. П. за това дали действително е полагала труд без осигурени почивки. Твърди и че въпреки констатацията, че нарушението е извършено за пръв път и не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства, ВРС не се е произнесъл по искането за приложението на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.И., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски съгласно представен списък.

Ответната страна – директорът на ДИТ - Варна, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор вх.№996/05.01.2024г. Счита, че вмененото нарушение е доказано, като АНО е ангажирал отговорността на дружеството, позовавайки се на частни диспозитивни документи, предоставени от представител на дружеството и съдържащи неизгодни факти, поради което правилно са кредитирани от съда. Сочи, че темпорално графиците се изготвят преди започване на работа по тях, а присъствената форма се изготвя след края на работния месец. Именно този документ носи информация за реалното полагане на труд - кой, кога и в какви смени е бил на работното си място. По изложените съображения намира за несъстоятелно твърдението за допусната техническа грешка. Счита, че дори да става въпрос за такава, то работодателят е имал възможност да представи на проверяващите документите, които отразяват реално положения труд. Твърди и че е недопустимо фактите и обстоятелствата, установени с писмени документи да се опровергават със свидетелски показания. По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че от събраните по делото доказателства - график за явяване на работа и отчетна форма, се установява категорично, че работодателят не е изпълнил задължението си да осигури седмична почивка на един от работниците. В случая нарушението е установено и доказано, поради което моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна пред ВРС е установено, че по силата на трудов договор № **/17.03.2020г. М. В. П. се е намирала в трудово правоотношение с „ДЕС И КО 1“ ООД за длъжността „продавач-консултант“, в търговски обект, находящ се в гр.Варна, ***. Със Заповед № **/04.01.2021г. за работещите в търговския обект работодателят определил сумирано отчитане на работното време, с едномесечен период на изравняване. Регламентирани са две смени с продължителност, съответно осем и шест часа, както следва: І-ва смяна (8 часа) от 09:00 часа до 18:00 часа, с 60 минути почивка за хранене от 13:00 до 14:00 часа и две 15 - минутни физиологични почивки; ІІ-ра смяна (6 часа) от 13:00 часа до 19:00 часа, с 30 минути почивка за хранене от 15,00 до 15:30 часа, с една физиологична почивка.

На 23.06.2021г. св.П. М. - инспектор в ДИТ-Варна, открила производство по извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство на „ДЕС И КО 1“ ООД. В тази връзка изготвила призовка по чл.45, ал.1 АПК, с която изискала на посочената от нея ел.поща, в срок до 29.06.2021г., 11,00 часа, да се представят документи, свързани с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в т.ч. правилник за вътрешния трудов ред, присъствени форми, ведомости за заплати, графици за работа за работещите в дружеството – за периода от м.04.2021г. до момента. Призовката била връчена на 23.06.2021г. на Д. Ж. Ж., упълномощен от управителя на дружеството с нот.заверено пълномощно от 15.05.2012г.

Видно от протокол № ***/23.07.2021г. документацията била представена на ел.поща на 06.07.2021г. От представените график за работа и отчетна форма за м.04.2021г. било установено, че в периода от 09.04.2021г. до 16.04.2021г., М. П. е полагала труд в осем последователни работни дни – на 09.04, 10.04, 13.04 и 14.04 втора смяна (от 13:00 до 19:00 часа) и на 11.04, 12.04, 15.04 и 16.04 първа смяна (от 09:00 до 18:00 часа), като не й е осигурена непрекъсната седмична почивка не по-малко от 24 часа при сумирано изчисляване на работното време. Прието е, че на 15.04.2021г. „ДЕС И КО 1“ ООД е извършило нарушение на чл.153, ал.3 КТ, за което му е съставен АУАН № ***/23.07.2021г. Срещу същия дружеството подало възражения вх.№ 21074175/26.07.2021г., в които посочило, че в представените график и отчетна форма за м.04.2021г. е допусната техническа грешка, като в тази връзка е представило график и отчетна форма за същия период, според които на 11.04.2021г. П. не е била на работа, а в неплатен отпуск. Възражението било прието за неоснователно и въз основа на АУАН било издадено НП № 03-013596/28.07.2021г., връчено на 25.08.2021г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600,00лв.

От правна страна ВРС е приел, че вмененото административно нарушение е доказано, като в тази връзка е дал вяра на писмените доказателства, представени в хода на проверката на св.М.. Прието е, че дружеството е започнало да навежда твърдения за допусната техническа грешка в отчетната форма и графика за м.04.2021г. едва с възраженията срещу АУАН, като по този начин се опитва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. По тези съображения е прието за неоснователно оплакването, че АНО не е положил достатъчно усилия да изясни фактическата обстановка по случая. ВРС е приел и че представените от дружеството писмени доказателства след съставяне на АУАН, които изцяло го облагодетелстват, представляват писмени доказателства със силно занижена доказателствена стойност, поради което не им е дал вяра. Приел е и че евентуални показания на св.М. П., която не живее в гр.Варна, биха били с ниска доказателствена стойност предвид изминалия период от време от извършване на административното нарушение. Относно размера на наложената санкция ВРС е приел, че същата е неоснователно завишена, т.к. се касае за първо нарушение и не се установяват отегчаващи вината обстоятелства, поради което е изменил НП и е определил санкция в предвидения от закона минимален размер.

Решение е неправилно.

Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка и при неправилна интерпретация на събраните писмени доказателства.

Отговорността на „ДЕС И КО 1“ ООД е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл.153, ал.3 от КТ, според която при промяна на смените при сумирано изчисляване на работното време, непрекъснатата седмична почивка може да бъде в по-малък размер от почивката по ал.2, но не по-малък от 24 часа, в случаите когато действителната и техническата организация на работата в предприятието налагат това. Нарушението е установено въз основа на график за работа и отчетна форма за м.04.2021г., представени на ел.поща на св.М. в изпълнение на призовка по чл.45 АПК от 23.06.2021г., според които в периода 09.04.2021г. до 16.04.2021г. вкл., М. П. е полагала труд в осем последователни дни, в съответните смени, без на 15.04.2021г. да й е осигурена изискуемата по закон непрекъсната седмична почивка от 24 часа.

С възраженията по АУАН дружеството е навело твърдение, че в представените на ел.поща график и отчетна форма за м.04.2021г. е допусната техническа грешка по отношение отработените дни от М. П., като е представило график и отчетна форма за същия месец, според които на 11.04.2021г. П. не е била на работа, съответно за целия период е отработила всичко 23 човекодни, а не 24 човекодни - както е отразено в първоначално представената отчетна форма.

Изводът на ВРС, че следва да даде изцяло вяра на първоначално представените документи и да отхвърли като недоказана защитната теза на дружеството за допусната в тях техническа грешка, е направен при неизяснена докрай фактическа обстановка и в нарушение на правилата за оценка на доказателствената стойност на събраните писмени доказателства.

По арг. от разпоредбата на чл.14, ал.1 и ал.2 НПК, писмените доказателства нямат предварително определена доказателствена сила, а следва да се преценяват по вътрешно убеждение и след всестранно, и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Такава всестранна и съвкупна преценка не е извършена от ВРС, като изводът, че представените с възраженията срещу АУАН доказателства са със силно занижена доказателствена стойност и не следва да бъдат кредитирани, е изведен единствено поради това че документите са представени след проверката и в подкрепа на защитната теза.

При оценката на представените писмени доказателства ВРС не е съобразил, че по преписката не се съдържат доказателства и в приложения Протокол № ****/23.07.2021г. липсват данни, кое е лицето, което е представило изисканите документи на ел.поща на инсп.М.. Не е отчетено и че в хода на цялото производство, действията са извършени с участието не на управителя на дружеството, а на негов пълномощник - Д. Ж., който според данни от Търговския регистър е съдружник в дружеството, но в приложеното пълномощно не е посочено изрично, че има права да представлява „ДЕС И КО 1“ ООД пред органите на ДИТ - Варна. Относно процесните графици и отчетни форми не е съобразено, че графиците са подписани от всички работници, за които се отнасят, в т.ч. и от М. П., а представените отчетни форми съдържат различна информация относно отработените от П. човекодни за м.04.2021г., както и различни дати, и брой дни, в които е ползвала неплатен отпуск - според отчетната форма, представена при проверката е ползвала отпуск през шест дни, а според формата, представена с възраженията - седем дни.

При наличието на едни и същи документи, които обаче удостоверяват различни факти и обстоятелства за обследвания период, основателно дружеството е поддържало, че АНО не е положил достатъчно усилия да изясни докрай релевантните за спора факти.

В тази връзка следва да се посочи, че когато за едни и същи факти и обстоятелства се представят противоречиви писмени доказателства, за да се извърши преценка кои от тях са достоверни, следва при възможност същите да бъдат подложени на проверка, при която да се установи дали съдържанието им е възпроизведено в друг документ, достоверността на който не се поставя под въпрос.

Въпреки че в случая такава проверка е била възможна, не е извършена нито от АНО, нито от ВРС.

Видно от приложените по преписката отчетни форми за м.04.2021г., е налице разлика в отработените от П. човекодни за периода, както и в броя дни, през които е ползвала неплатен отпуск. Видно от призовката по чл.45 АПК, от дружеството освен графици, са изискани и ведомости за заплати, вкл. за м.04.2021г., като според Протокол № ***/23.07.2021г. документацията е представена на 06.07.2021г. Тъй като в протокола не са отразени непредставени документи, в контекста на възраженията срещу АУАН и за проверка достоверността на защитната теза на дружеството, АНО е бил длъжен да извърши съпоставка между данните по представените отчетни форми и данните по ведомостта за заплати за м.04.2021г., за да установи заплатеното на П. възнаграждение за периода, за колко отработени човекодни се отнася - за 24 дни, както е посочено в отчетната форма, въз основа на която е установено нарушението, или за 23 дни - както е посочено в представената с възраженията отчетна форма.

При наличието на спор относно горните факти, неправилно в становище вх.№***/27.07.2021г. на ст.юрк.Б. Н. - въз основа на което АНО е отхвърлил като неоснователни възраженията срещу АУАН, е посочено, че с възражението не се оспорват фактите, констатирани в обстоятелствената част на АУАН, а само се твърди, че нарушението е допуснато поради техническа грешка.

Както АНО, така и ВРС не са извършили необходимото изследване за изясняване на релевантните към спора факти, поради което изводът на въззивната инстанция за доказаност на вмененото административно нарушение е изведен при неизяснена фактическа обстановка и е необоснован.

Горното налага отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС за събиране на доказателства - писмени, гласни, вкл. при необходимост извършване на експертиза, въз основа на които да се извърши проверка и се установи съдържанието на коя от приложените по преписката отчетни форми за м.04.2021г. кореспондира с действително отчетеното и заплатено отработено време за периода от лицето М. П.. Следва също да се обсъдят всички доводи в жалбата, вкл. тези, имащи отношение към преценката за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН.

При този изход спора, по разноските за настоящата инстанция следва да се произнесе ВРС по реда на чл.226 АПК.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение № 1717/30.11.2023г. на ВРС, 44-ти състав, постановено по НАХД № 1715/2023г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване!