№ 2
гр. С.З., 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:П. Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20225500500675 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба от Г. Д. Г., чрез адв.Д.
К. от АК – С.З., против Решение № 49/29.06.2022г., постановено по гр.д. №
13/2022г. по описа на Районен съд – Г., с което се отхвърля предявения от Г.
Д. Г. срещу Д. Д. Р. отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 от ГПК, с искане да бъде признато за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 21 000
лв., представляваща главница по издаден изпълнителен лист от 2012г. по гр.д.
№ 287/212 по описа на РС-Г.; сумата от 20 875.28 лв., представляваща законна
лихва към дата 08.07.2021г., изчислена по изп. дело № 144/2021г. по описа на
ЧСИ Д.Ц. с район на действие - СтОС; сумата от 3 384 лв., представляваща
неолихвяема сума по посоченото изп. производство; сумата в размер на 3
573.79 лева, представляваща такси и разноски по ЗЧСИ с ДДС в полза на
Частен съдебен изпълнител Д.Ц.; сумата в размер на 298.90 лева - разноски по
изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие - СтОС,
които суми се претендират по изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с
район на действие - СтОС, образувано по издаден изпълнителен лист от 2012
г по ч. гр. д. № 118/ 2012 г. по описа на PC Г., поради изтекла давност.
Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно
и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Сочи, че по
образуваното изп.д. № 71/ 2012 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител
при PC – Д., единственото принудително изпълнително действие било
извършено през 2015г., представляващо запор върху дружествен дял на
1
дружеството в „С.**“ ЕООД гр.Г. в размер на 10 лева. През 2016г. било
образувано изп.дело № 560/2016г. по описа на ЧСИ Г.И. въз основа на
подадена молба от взискателя Д. Д. Р., по което не били предприети никакви
принудителни изпълнителни действия. Изп. дело било прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи, че по изп.дело № 2561/2016г. бил
наложен запор върху МПС - мотоциклет “Пежо Елисео - 100”, с държ. рег. №
СТ ** К, който запор бил извършен на 27.11.2017 г. Въззивникът твърди, че
не бил получил запорни съобщения за налагане на запор върху това МПС, не
били извършени описи на същото, още повече, че в неговия патримониум не
се намирало такъв вид МПС, тъй като още през 2015г. било продадено и
считано от 01.07.2015г. не заплащал и данък върху това МПС. Последното
изпълнително действие спрямо длъжника било предприето още през 2015г.,
когато бил наложен запор върху дружествен дял в размер на 10 лева. В този
смисъл счита, че към 2015г. делото било прекратено ex lege, без да е
необходим какъвто и да е акт от страна на ЧСИ. От тази дата – 17.09.2015г.
започнала да тече нова давност по отношение на вземането на взискателя,
която давност изтекла още на 17.09.2020г. Навежда доводи за прекратяване на
изпълнителното производство по първото образувано изпълнително дело при
Държавния съдебен изпълнител при РС – Д. през 2014г. и за невалидност на
наложения запор на дружествен дял през 2015г. Предвид това счита, че към
2017г. погасителната давност за главницата на вземането от взискателя била
изтекла, а щом било погасено главното вземане, то на основание чл.119 от
ЗЗД изтекла била и давността за акцесорните вземания по изпълнителния
титул. Позовава се на ТР № 2/2015г. на ВКС, ОСГК, според което нова
погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Въззивникът счита, че дори да се приеме, че действието по налагането на
запора върху дружествения дял от 17.09.2015г. било валидно, то от тази дата
17.09.2015г. до 17.09.2020г. била налице 5-годишна погасителна давност, тъй
като по изпълнителното дело на ЧСИ Г.И., образувано през 2016г. и
прекратено през 2020г. не били предприемани валидни изпълнителни
действия.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Д. Д. Р., чрез адв.П. В. оспорва жалбата като
неоснователна. Намира решението за правилно и обосновано. Излага
подробни съображения по оплакванията в жалбата.
Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение и да
остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата
на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Производството е с правно основание чл. 439 ГПК. Образувано е по
2
предявен от Г. Д. Г. срещу Д. Д. Р. отрицателен установителен иск за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника следните суми: сумата от 21 000лв., представляваща
главница по издаден изпълнителен лист от 2012г.; сумата от 20 875,28 лв.,
представляваща законна лихва към дата 08.07.2021г., изчислена по изп. дело
№ 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц.; сумата от 3 384 лв., представляваща
неолихвяема сума по посоченото изп. производство; сумата в размер на 3
573.79 лева, представляваща такси и разноски по ЗЧСИ с ДДС, в полза на
ЧСИ Д.Ц.; сумата в размер на 298.90 лева - разноски по изп. дело № 144/2021
по описа на ЧСИ Д.Ц., с район на действие - СтОС, които суми се
претендират по изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с район на
действие - СтОС, образувано по издаден изпълнителен лист от 2012 г по ч. гр.
д. № 118/ 2012 г. по описа на PC Г..
Ищецът твърди, че на 19.07.2021г. му била връчена покана за
доброволно изпълнение изх.№ 15428/08.07.2021г. по изп. д. № 144/2021г., по
описа на ЧСИ Д.Ц., с рег.№ 872 и район на действие СтОС. Съгласно
поканата следвало да заплати сумата от 21 800 лв. - главница по изп.лист,
издаден по ч.гр.д. № 118/2012г. по описа на РС Г., сумата от 20 785.28 лв. -
законна лихва, начислена към 08.07.2021г., по изп.д. № 144/2021г., по описа
на ЧСИ Д.Ц., сумата от 3 384 лв. - неолихвяема сума по същото изп.дело,
сумата от 3 573.79 лв. - такси и разноски по ЗЧСИ, с ДДС, в полза на ЧСИ
Д.Ц., сумата от 298.90 лв. - разноски по изп.д. № 144/2021г. по описа на ЧСИ
Д.Ц.. Ищецът твърди, че не дължи посочените в поканата за доброволно
изпълнение суми в общ размер на 49 841.97 лв. Счита, че вземането на
ответника по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 118/2012г. по описа на ГРС било
погасено по давност, преди образуването на изп.д. № 144/2021г. по описа на
ЧСИ Д.Ц.. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 118/2012г., по описа на ГРС, било образувано изп.д. № 71/2012г. по описа
на ДСИ при РС - Д.. Единственото принудително изпълнително действие по
това изп.дело било запор върху дружествения дял на дружеството, което
ищецът представлявал- „С.**“ ЕООД гр. Г., в размер на 10 лв., наложен през
2015г. Към настоящия момент делото било прекратено на осн. чл. 433, ал.1,
т.8 от ГПК, като изпълнителния лист по него бил върнат в оригинал, по молба
на взискателя. През 2016г. взискателят Д. Р. подал молба до ЧСИ Г.И. за
образуване на изп.дело по същия изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 118/2012г., по
описа на РС Г.. По образуваното изп.дело не били предприети никакви
принудителни действия, като с писмо изх.№ 14309/26.02.2020г. ищецът бил
уведомен, че образуваното при ЧСИ Г.И. изп.дело № 2560/2016г. било
прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. По това изпълнително дело били
извършени следните действия: изпратена покана за доброволно изпълнение и
проучено имуществено състояние на длъжника, като такова не било
установено. Така, според ищеца, последното изп. действие спрямо него, в
качеството му на длъжник било през 2015г., когато бил наложен запор върху
дружествен дял, в размер на 10 лв. В този смисъл счита, че към 2015г. делото
3
било прекратено ех lege, без да било необходимо издаването на какъвто и да е
акт от страна на ДСИ, като от 17.09.2015г. започнала да тече нова давност по
отношение на вземането на взискателя, която изтекла още на 17.09.2020г.
Моли за уважаване на предявения иск
Ответникът Д. Д. Р., чрез процесуалния си представител адв.П. В.,
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията за изтекла
погасителна давност на вземането. Счита, че с налагането на запор през 2015г.
била прекъсната погасителната давност за принудителното събиране на
вземанията срещу длъжника и започнала да тече нова петгодишна давност от
датата на извършването на това действие на принудително изпълнение от
съдебния изпълнител, по см. на чл. 116, б.“в“, вр. чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Твърди,
че по образуваното през 2016г. изп. дело по описа на ЧСИ Г.И. многократно
били правени искания за проучване на имуществото на длъжника и съответно
били предприети изпълнителни принудителни действия за събиране на
вземането. На 20.11.2017г. ЧСИ Г.И. наложил запор върху мотопед марка
„Пежо Елисео 100“, като според ищеца от тази дата започнала да тече нова
петгодишна давност, поради което при образуване на изп. дело пред ЧСИ
Д.Ц., вкл. към датата на връчване на поканата за доброволно
изпълнение/19.07.2021г./ по изп.д. № 144/2021г. по описа на същия ЧСИ, и
към датата на писмения отговор - 19.02.2022г. погасителната давност не била
изтекла. Ответникът моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.
За да постанови решението си ГРС е намерил за установено от
фактическа страна следното: По гр.д № 118/2012г. ищецът Г. Д. е осъден да
заплати на ответника Д. Д. сумата от 21 800лв., представляващи задължение
по два броя записи на заповед- едната за сумата от 8 300лв., другата за сумата
от 13 500лв., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2012 г. до
окончателното изплащане на задължението. Издаден е изпълнителен лист на
14.03.2012 г. Въз основа на изп. лист е образувано изпълнително дело № 71/
2012 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при PC Д.. Съдът е
установил, че по изпълнителното дело е извършено изпълнително действие-
налагане на запор върху дружествен дял на дружеството, което представлява
ищеца - "С.**" ЕООД гр. Г. в размер на 10 лева, наложен на 11.08.2015г. През
2016 г. ответникът Д. Д. Р. като взискател е подал молба за образуване на изп.
дело по изпълнителния лист от 2012 г., издаден по ч.гр.д. № 118/ 2012 г по
описа на PC Г. и е образуваното изпълнително дело № 2560/2016 год. по
описа на ЧСИ Г. И.. По това изп. дело не са предприети никакви
принудителни изп. действия и с писмо с изх. № 14309/ 26.02.2020 г.
длъжникът Г. Д. Г. е уведомен, че образуваното при ЧСИ Г. И. изп. дело №
2560/2016г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Наред с
това, изпълнително дело № 71/ 2012 г. по описа на Държавен съдебен
изпълнител при PC Д., на осн. §3 от РПЗ на ЗЧСИ, по подадена молба №
7947/17.08.2016год, от Д. Д. Р. за възлагане на висящо изп.дело, на осн.чл. 437
ГПК е изпратено на ЧСИ- Г.И. и прехвърлено за продължаване на
изпълнението под № 2561/17.08.2016 по описа на ЧСИ-Г.И., рег. № 765. На
4
27.11.2017г., ЧСИ е наложил запор върху МПС- мотоциклет „Пежо Елисео-
100“, с рег.№ СТ ** К, собственост на длъжника Г. Д. Г.. Към настоящия
момент дело № 2560/2016г. по описа на ЧСИ Г. И. е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление от 26.02.2020 г. и изпълнителният
лист по него е върнат в оригинал на взискателя по негова молба, а делото под
№ 2561/ 2016 г по описа на ЧСИ Г. И. е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК с Постановление от 22.05.2020 г., а наложените възбрани и
запори по делото са вдигнати на осн. Чл.433, ал.3 ГПК.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният
съд е намерил от правна страна предявените обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за
неоснователни. Според съда, съгласно задължителните указания, дадени в т.
10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013
г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В хода на изпълнителното производство
давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
В конкретния казус, според първоинстанционния съд, следва да бъде
даден отговор на въпроса, откога започва да тече нова погасителна давност за
вземането, когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.Съгласно трайната съдебна практика,
новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно
извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.
Перемпцията е без правно значение за давността. Според съда, единственото
валидно изпълнително действие по изпълнително дело № 71/ 2012 г. по описа
на Държавен съдебен изпълнител при PC - Д. е от 17.09.2015г. и това
действие, както и наложения запор на 27.11.2017г., от ЧСИ-И., в/у МПС-
мотоциклет „Пежо Елисео-100“, с рег. № СТ ** К, собственост на длъжника
по изпълнителното дело № 2561/17.08.2016г., са извършени след като
перемпцията е настъпила, а изпълнителните дела не са прекратени и след
предложения нов способ за изпълнение от длъжника не са образувани нови
изпълнителни дела. Тези обстоятелства обаче, не правят нищожни действията
5
на съдебните изпълнители, когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи
подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист.
Новото искане прекъсва давността, независимо от това дали съдебният
изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във
всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.
Необразуването на ново изпълнително дело, с нищо не вреди на кредитора
нито ползва или вреди на длъжника. Поради това Гълъбовският районен съд е
намерил, че с действията, предприети по изпълнително дело № 71/2012 г. по
описа на Държавен съдебен изпълнител при PC Д., с дата 17.09.2015 за
налагане на запор върху дружествен дял на дружеството, което представлява
ищеца - "С.**" ЕООД гр. Г. в размер на 10.00 лева и наложения запор на
27.11.2017г. от ЧСИ-И., в/у МПС- мотоциклет „Пежо Елисео-100“, с рег. №
СТ ** К, собственост на длъжника по изпълнителното дело №
2561/17.08.2016г., давността е била прекъсната и е започнала да тече нова
петгодишна давност, считано от 27.11.2017г., а предявеният иск е намерил за
неоснователен и го е отхвърлил.
Въззивната инстанция намира за установено от фактическа страна
следното:
По ч. гр.д № 118/2012г. по описа на РС – Г. Г. Д. е осъден да заплати на
ответника Д. Д. сумата от 21 800 лв., представляващи задължение по два броя
записи на заповед- едната за сумата от 8 300 лв., другата за сумата от 13 500
лв., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2012 г. до окончателното
изплащане на задължението. Издаден е изпълнителен лист на 14.03.2012 г.,
въз основа на който е образувано изпълнително дело № 71/ 2012 г. по описа
на ДСИ при PC Д.. По това изпълнително дело е извършено изпълнително
действие - налагане на запор върху дружествен дял на дружеството,
представлявано от ищеца - "С.**" ЕООД гр. Г. в размер на 10 лева, наложен
на 17.09.2015г. На 11.09.2015г. ДСИ е наложил запор върху банкови сметки
на длъжника в С.Ж.Е. АД гр.В., от запора по които е постъпила сума с
платежно нареждане от 15.09.2015г., с писмо, постъпило при ДСИ на
29.09.2015г. По молба на взискателя - ответник Д. Д. Р. изпълнителното дело
е изпратено на ЧСИ Г. И. и на 17.08.2016г. е образувано изпълнително дело №
2561/2016 г. по описа на ЧСИ Г. И.. На 13.06.2017г. взискателя Д. Р. е поискал
да се извърши справка за наличие на МПС, собственост на длъжника Г. Д. Г..
На 08.11.2017г. е постъпила справка от МВР ОД – С.З., Сектор „Пътна
полиция“, в която е посочено, че длъжникът притежава МПС – мотоциклет
Пежо Елисео 100, с рег. № СТ**К. На 27.11.2017г. е наложен запор върху
това МПС в КАТ при ОД на МВР – С.З.. Изпълнително дело № 2561/ 2016г.
по описа на ЧСИ Г. И. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с
Постановление от 22.05.2020 г., а наложените възбрани и запори по делото са
вдигнати на осн. чл.433, ал.3 ГПК.
На 23.02.2016г. по приложен изп. лист от 03.06.2015г. по гр.д.№
6
287/2012г. на РС - Г. е образувано изп. д. № 27/16г. по описа на ДСИ при РС –
Д., което в последствие е изпратено на ЧСИ Г. И. на 17.08.2016г. и е
преобразувано в изп.д.№ 2560/ 2016г. по описа на ЧСИ. Изпълнителното дело
е прекратено с постановление на 26.02.2022г. поради перемпция на основание
чл. 433, ал.1 т.8, ГПК.
На 06.07.2021г. е образувано изп. д. № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц.,
с район на действие Окръжен съд – С.З., въз основа на същия изп. лист,
издаден по ч.гр.д.№ 118/12г. по описа на ГРС. С молбата за образуване на изп.
дело взискателят Д. Д. Р. е възложил всички действия по чл. 18 от ЗЧСИ на
ЧСИ Д. Ц.. След извършване на проверка на имущественото състояние на
длъжника, на 08.07.2021г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение,
възнаграждения по граждански договор, банкови сметки и парични вземания
от трети лица, а на 01.12.2021г. – възбрана върху недвижим имот на
длъжника.
Доколкото съдът не е дал конкретни указания на страните в доклада си
при разпределение на доказателствената тежест, пред въззивната инстанция
са приети нови писмени доказателства: Удостоверение от 12.07.2022г. на
Община Г., обл. С.З. и декларация по чл. 54 от ЗМДТ от 16.09.2015г.,
подадена от Г. Д. Г.. От тези доказателства, както и от представените по –
късно във въззивното производство писмени документи се установява, че на
16.09.2015г. ищецът Г. Д. е продал мотоциклет марка „Пежо“, с рег. № СТ **
К. Представен е и договор за покупко – продажба на МПС, мотоциклет,
марка“ Пежо“ Елисео100, рег. № СТ ** К, сив цвят от 16.09.2015г., с които
ищецът продава МПС на друго лице.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
следното от правна страна: Предявените обективно съединени, отрицателни
установителни искове са с правно основание чл. 439 ГПК, съгласно която
разпоредба длъжникът по изпълнителното производство може да оспори
изпълнението чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Основателността на исковете е обусловена от наличието на
юридически факти, настъпили след посочения релевантен момент и довели до
изключване или погасяване на спорното право - предмет на принудителното
изпълнение. Такъв факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в
съдебното производснтво, по което е издаден изпълнителния титул е изтичане
на давността на вземането, на който се позовава ищеца.
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. В хода на изпълнителното производство
давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния
7
изпълнител) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. Когато
изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК, съгласно трайната съдебна практика, нова давност започва да
тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително
действие или признание на вземането от длъжника. Перемпцията е без правно
значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и
същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за
давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни
последици: давността изключва принудителното изпълнение, но пред
съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният
изпълнител не може да я зачете, а перемпцията не го изключва - обратно, тя
предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки
това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете.
По въпроса за погасителната давност е постановено Тълкувателно
решение №2/2013г. от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК, с което е обявено за
изгубило сила тълкуването в Постановление №3/1980г. на Пленума на
Върховния съд. Съгласно Решение №252 от 17.02.2020г. по гр. д.
№1609/2019г. на ІІІ ГО на ВКС, когато се касае до първоначално приети
тълкувателни решения и постановления те имат обратно действие и даденото
с тях тълкуване важи от момента, в който правната норма е влязла в сила, като
се счита, че тя още тогава е имала съдържанието, посочено в тълкувателните
актове. В останалите случаи, при постановяването на нов тълкувателен акт, с
който се изоставя предходното тълкуване на същата правна норма и се
възприема различно тълкуване, последващото тълкувателно решение няма
подобно на първоначалното обратно действие, а се прилага от момента, в
който е постановено и обявено по съответния ред. От този момент престава да
се прилага и предшестващия тълкувателен акт, обявен за изгубил сила. При
това положение, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са
се осъществили факти, които са от значение за спорното между страните
правоотношение и са породили правните си последици, то тези последици
следва да бъдат преценявани с оглед обвързващото им тълкуване, дадено и
действащо към момента на настъпването им. В противен случай би се
придало същинско обратно действие на новия тълкувателен акт, което е
недопустимо, освен съгласно чл.14 ЗНА по изключение и въз основа на
изрична разпоредба за това. За заварените висящи до Тълкувателно решение
№2/2013г. от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК производства по принудително
изпълнение и спрямо осъществените по тях факти до посочената дата следва
8
да намери приложение задължителното тълкуване, дадено с ППВС
№3/18.11.1980г., според което през времетраенето на изпълнителното
производство - от датата на образуването му, до датата на приемане на
последващия тълкувателен акт (придаващ различно обвързващо тълкуване на
последиците на давността при висящност на изпълнителния процес),
погасителната давност е спряла. Както доктрината, така и съдебната практика
несъмнено са приемали, вкл. и преди Тълкувателно решение №2/2013г. от
26.06.2015г., ВКС, ОСГТК, че в случаите, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали
съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо
декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от
която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи
(според постановките по т.10 от Тълкувателно решение №2/2013г. от
26.06.2015г., ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице
осъществен състав по чл.433, ал.1, т.8 ГПК към дата, предхождаща датата
26.06.2015г., новата погасителна давност за вземането по чл.117, ал.1 ЗЗД
започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен)
срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години
(чл.117, ал.2 ЗЗД).
В случая изпълнителното производство е образувано по време на
действие на тълкуването, дадено в ППВС №3/18.11.1980г., според което през
времетраенето на изпълнителното производство - от датата на образуването
му 12.04.2012г., до датата на приемане на последващия тълкувателен акт
(придаващ различно обвързващо тълкуване на последиците на давността при
висящност на изпълнителния процес), погасителната давност е спряла. Едва
от 26.06.2015г. започва да се прилага новото тълкуване, дадено с
Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК, от когато е
започнала да тече давността, а с всяко извършено изпълнително действие по
изпълнителните производства, давността е прекъсвана. От 26.06.2015г.
започва да тече 5- годишната давност, която следва да изтече на 26.06.2020г.,
при условие да не са извършвани никакви изпълнителни действия по смисъла
на т.10 на Тълкувателно решение №2/2013г. от 26.06.2015г., ВКС, ОСГТК.
Видно от приложеното изпълнително дело № 71/12г. по описа на ДСИ
при РС - Д., по него са извършени две валидни изпълнителни действия:
налагане на запор върху дружествен дял на "С.**" ЕООД гр. Г.,
представлявано от длъжника, в размер на 10 лева, наложен на 17.09.2015г., а
на 11.09.2015г. - запор върху банкови сметки на длъжника в С.Ж.Е. АД гр.В.,
от запора по които е постъпила сума с платежно нареждане от 15.09.2015г., с
писмо, постъпило при ДСИ на 29.09.2015г. Тези действия са извършени след
като делото е перемирано на основание чл. 433, ал.1 т.8 ГПК, без да е налице
прекратяване на изпълнителното дело от СИ и след предложения нов способ
9
за изпълнение от длъжника – без да е образувано ново изпълнително дело.
Това обаче, не прави нищожни действията на съдебния изпълнител, когато по
изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ, той дължи подчинение на представения и
намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да
бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния
изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за
образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по
воденото на изпълнителните дела. В този смисъл е Решение № 37 от 24. 02
2021 г., постановено по гр.д.№ 1747/2020г. на ВКС, ІV ГО. Поради
изложените съображения, съдът намира за неоснователно оплакването във
въззивната жалба, че извършените по прекратеното по право изп. дело №
71/2012г. на ДСИ при РС – Д. изпълнителни действия са незаконосъобразни и
не могат да породят желаната правна последица – прекъсване на давността.
Предприетите от ДСИ изпълнителни действия – запор върху банкови сметки
на длъжника и запор върху дружествен дял, последното от които е на
17.09.2015г. са валидни и прекъсват давността за вземането.
Посоченото от ответника изпълнително действие на ЧСИ И. по изп.д. №
2561/2016г. - запор върху МПС – мотоциклет Пежо „Елисео 100“, с рег. №
СТ**К, извършено на 27.11.2017г., предвид събраните пред въззивната
инстанция доказателства се установи, че не може да се приеме като валидно
изпълнително действие, което да доведе до реализиране на опредения
изпълнителен способ. Това е така, защото към момента на налагането на
запора - 27.11.2017г., запорираната движима вещ е била собственост на друго
лице, различно от длъжника по изпълнението. Още на 16.09.2015г.,
длъжникът Г. Д. Г. се е разпоредил с процесното МПС като го е продал на
друго лице.
При това положение по делото се установи по безспорен начин, че в
периода от последното валидно изпълнително действие – 17.09.2015г. до
17.09.2020г. е изтекъл петгодишния давностен срок за вземането и същото е
погасено по давност. Всяко осъществено валидно изпълнително действие
прекъсва давността и от датата на извършването му започва да тече нова
давност. Към момента на образуване на изпълнителното производство по изп.
д. № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д. Ц. категорично се установи, че е изтекла
5-годишната давност за погасяване на вземането. Образуваното изпълнително
дело № 144/2021г. на 06.07.2021г. и осъществените по него от ЧСИ Д. Ц.
10
изпълнителни действия са извършени след като вземането на взискателя Д. Д.
Р. от длъжника Г. Д. Г. е погасено по давност. Ето защо съдът намира за
установено по делото, че ищецът не дължи на ответника претендираните от
него вземания по издадения изпълнителен лист от 14.03.2012г. по ч.гр.д.№
118/2012г. по описа на РС – Г. и по изпълнителен лист от 03.06.2015г. по гр.д.
№ 287/2012г. по описа на РС – Г., както и дължимата мораторна лихва върху
главното вземане, като погасени по давност. Допълнителните вземания по
изп. д. № 144/2012г. по описа на ЧСИ Д. Ц., представляващи начислени такси
на ЧСИ и разноски в изпълнителното производство също не се дължат от
ищеца и се погасяват, макар давността по тях да не е изтекла съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът за признаване за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 21 000 лв.,
представляваща главница по издаден изпълнителен лист от 2012г. от РС-Г.;
сумата от 20 785.28 лв., представляваща законна лихва към дата 08.07.2021г.,
изчислена по изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с район на
действие - СтОС; сумата от 3 384 лв., представляваща неолихвяема сума по
посоченото изп. производство; сумата в размер на 3573.79 лева,
представляваща такси и разноски по ЗЧСИ с ДДС, в полза на Частен съдебен
изпълнител Д.Ц.; сумата в размер на 298.90 лева - разноски по изп. дело № №
144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с район на действие - СтОС, които суми са
предмет на изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с район на действие
- СтОС, образувано по издаден изпълнителен лист от 14.03.2012 г., издаден по
ч. гр. д. № 118/ 2012 г. по описа на PC Г. е доказан и основателен и следва да
бъде уважен.
Доколкото правните изводи на въззивната инстанция не съвпадат с
изводите на районния съд, съдът намира,че първоинстанционното решение е
неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови
друго решение, с което да се уважат предявените отрицателни установителни
искове с правно основание чл. 439 ГПК.
В полза на въззивника следва да се присъдят разноски за двете
инстанции в размер на 4490 лв., от които 996.84 лв. – ДТ за въззивната
инстанция и 300 лв. – адв. възнаграждение за въззивното производство, както
и 1993.68 лв. – ДТ за първата инстанция и 1200 лв. – адв. възнаграждение в
първата инстанция, съгласно представените доказателства.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 49/29.06.2022г., постановено по гр.д. № 13/2022г.
по описа на Районен съд – Г., като вместо това ПОСТАНОВИ:
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК по
предявения от Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Г., обл.С.З.,
ул.“********* срещу Д. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: с.К., общ.С., обл.Х.
иск, че ищецът Г. Д. Г. не дължи на ответника Д. Д. Р. следните суми: сумата
от 21 000лв., представляваща главница по издаден изпълнителен лист от
2012г.; сумата от 20 785.28лв., представляваща законна лихва към дата
08.07.2021, изчислена по изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с
район на действие - СтОС; сумата от 3 384 лв., представляваща неолихвяема
сума по посоченото изп. производство; сумата в размер на 3573.79 лв.,
представляваща такси и разноски по ЗЧСИ с ДДС, в полза на ЧСИ Д.Ц.;
сумата в размер на 298.90 лв. - разноски по изп. дело № № 144/2012г. по
описа на ЧСИ Д.Ц., които суми се претендират по изп. дело № 144/2021г. по
описа на ЧСИ Д.Ц., с район на действие - СтОС, образувано по издаден
изпълнителен лист от 2012 г. по ч. гр. д. № 118/ 2012 г по описа на PC Г.,
поради изтекла давност на главното вземане.
ОСЪЖДА Д. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: с.К., общ.С., обл.Х. да
заплати на Г. Д. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.Г., обл.С.З., ул.“*********
сумата 4490 лв. / четири хиляди, четиристотин и деветдесет лева /,
представляващи направените по делото разноски за двете инстанции за
държавна такса и адв. възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12