О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./…………………01.2019 г., гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
сложи за разглеждане в. ч. гр. дело № 2723 по описа на съда за 2018 год., докладвано от съдията К.
Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по частна жалба на „П. стоун дизайн“
ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Слънчево, община
Аксаково, Варненска област, местност „Кабите“,
складова база № 000302 срещу Определение № 12818/06.11.2018 год., постановено
по гр. дело №11228/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено
производството по цитираното гр. дело в частта му по предявения от „П. стоун дизайн“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес на управление:
с. Слънчево, община Аксаково, Варненска област срещу „Електроразпределение
Север“ АД – Варна отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи заплащане на сумата от 4657, 28 лева, претендирана като цена на количество доставена електроенергия и на
услуги по пренос и достъп
до обект, находящ се в гр. Дуранкулак,
улица „Девета“, № 2, с аб. №
**********, за периода от 22.02.2017г. до 23.10.2017г.
В
жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилен е изводът на съда, че ищецът няма правен интерес от иска против
ответника „Електроразпределение Север“ АД – Варна. Изложени са съображения, че
в процесния период жалбоподателят е бил в договорни отноншения с „Електроразпределение Север“ АД – Варна по
договор за достъп и пренос на ел. енергия обект на потребление в с. Дуранкулак,
обл. Добрич, а с ответника „Ритъм 4 ТБ“ ООД – гр.
Стара Загора е бил в договорни отношения по договор за продажба на ел. енергия
за същия обект. В отговорите си на исковата молба двамата ответница са заявили,
че процесната сума се претендира като цена на услуги
по пренос, по достъп, по задължения към обществото и за технологичен разход.
Според представените от ответниците доказателства, процесната сума е определена от „Електроразпределение
Север“ АД – Варна за обекта на ищеца и впоследствие същата тази сума е префактурирана от ответника „Ритъм 4 ТБ“ ООД – гр. Стара
Загора към ищеца. Въззивникът счита, че съобразно
естеството на процесната сума, която представлява
сбор от цени на услуги за пренос, за достъп, задължения към обсетвото
и за технологичен разход, която сума е определена от „Електроразпределение
Север“ АД – Варна да бъде платена от ищеца за обекта на последния,
„Електроразпределение Север“ АД – Варна е надлежна страна по предявения
отрицателен установителен иск.
Отправеното искане е да се отмени обжалваното определение и делото да се
върне на РС-Варна за продължаване на процесуалните действия с участието и на
ответника „Електроразпределение Север“ АД – Варна.
В
писмен отговор насрещната страна „Електроразпределение Север“ АД – Варна
оспорва жалбата, счита, че е неоснователна и настоява да се остави без
уважение. Излага, че за ищеца липсва правен интерес от иска срещу „Електроразпределение
Север“ АД – Варна. претендира разноски за частното производство.
Частната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване
акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията
за това са следните:
Производството по гр. дело № 11228/2018 год. по описа на РС-Варна е
образувано по предявени от „П. стоун дизайн“ ЕООД
срещу „Електроразпределение-Север” АД и „Ритъм-4-ТБ“ ООД в условията на пасивно
субективно съединяване искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В
исковата молба са наведени следните твърдения: В периода 22.02.2017 год. –
23.10.2017 год. ищецът е бил в договорни отношения с ответниците,
съотевтно: с първия ответник – по договор за достъп
до електроразпределителната мрежа и пренос на ел. енергия за обект, находящ се
в с. Дуранкулак, обл. Добрич, а с втория – по договор
за продажба и балансиране на електроенергия. Ищецът получил фактура 710143/17.07.2018 год. на стойност
от 4657, 28 лева от втория ответник („Ритъм-4-ТБ“ ООД) за мрежови такси и
услуги към първия ответник – „Електроразпределение-Север” АД. Предвид
самостоятелността на правоотношенията между ищеца с всяко едно от ответните
дружества същият счита, че не дължи сумата по фактурата от 17.07.2018 год. на
нито едно от тях. Твърди също, че вторият ответник претендира плащане от ищеца
на сумата по цитираната фактура като цена на мрежови такси и услуги, без да са
посочени техни количества или брой, както и единичната им цена. Твърди също, че
първият ответник – „Електроразпределение-Север” АД – Варна, претендира от ищеца
да му заплати сумата от 4657, 28 лева по цитираната фактура, чрез извършеното
вписване на ищеца в свое писмо, изпратено от първия ответник до втория. С това
обосновава и правния си интерес от иска против ответника
„Електроразпределение-Север” АД – Варна.
В уточняваща
молба от дата 06.08.2018г., ищецът е пояснил, че правният му интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск срещу „Електроразпределение-Север”
АД произтича от факта, че е в договорни отношения с това дружество по повод
достъп и пренос на електрическа енергия и което в свое писмо до втория ответник
е посочило, че е извършило корекция на количествата потребена
от ищеца ел. енергия и следва да му бъдат заплатени мрежови услуги.
С отговора на исковата молба ответникът
„Електроразпределение-Север” АД, не е оспорило, че с ищеца са в в договорни отношения, но само относно преноса на ел.
енергия; не продава ел. енергия на ищцовото дружество
и не начислява суми към ищеца за доставена до обекта му ел. енергия, пресдвид липсата на договорна връзка помежду им за продажба
на ел. енергия. Поради това и не е издавало фактура със задължено лице „П.
Стоун Дизайн“ ЕООД за сумата 4657, 28 лева и не претендира заплащането й от
него. Твърди, че правоотношението по повод заплащане на мрежовите услуги е
между него и крайният снабдител „Ритъм-4-ТБ“ ООД, което продава на ищеца ел.
енергия и което е издало и процесната фактура.
За да
прекрати производството в частта му по отношение на
„Електроразпределение-Север” АД, първоинстанционният
съд е приел, че искът против този ответник е недопустим поради липса на правен
интерес.
Определението е правилно.
Правният интерес е процесуална предпоставка
от категорията на абсолютните, за чиято наличност съдът следи служебно във
всяко положеиние на делото. Липсата на правен интерес
има за последица недопустимост на иска.
В случая
с оглед наведените твърдения и представените доказателства следва извода, че
ищецът няма правен интерес от насочване на иска си против ответника
„Електроразпределение-Север” АД, доколкото липсва спор между ищеца и
електроразпределителното дружество, че последното не е носител на вземането, оспорено
от ищеца с предявения отрицателен установителен иск и
не претендира тази сума от ищеца.
Съставянето
на констативен протокол по реда на ПИКЕЕ (2013г.) от „Електроразпределение
Север“ АД, предоставянето на информация на крайния снабдител с оглед
преизчисляване на доставените до обекта на ищеца количества ел. енергия (чл.
51, ал. 2, изр. първо ПИКЕЕ), както и обстоятелстово,
че сумата от 4657, 28 лева била заплатена от втория ответник на първия ответник
преди внасяне на исковата молба, не обосновават извод за наличие на правен интерес
у ищеца от насочване на иска му и против „Електроразпределение Север“ АД.
В случая
„Ритъм-4-ТБ“ ООД (доставчика на ел. енергия) има интерес от привличане на
„Електроразпределение Север“ АД в качеството на трето лице – помагач, за да
бъде подпомогнато от последното да издейства за себе си благоприятно решение,
респ. да го обвърже с установеното от съда в мотивите на решението, както
правилно е приел и първоинстанционният съд.
В
обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него –
неоснователна и същата следва да се остави без уважение.
Искането на ответника по частната жалба - „Електроразпределение Север“
АД за присъждане на разноски за частното производство е неоснователно,
доколкото в срока за отговор на частната жалба, изтекъл на 10.12.2018 год., доказателства
за извършени разноски не са представени.
Договорът за правна защита и съдействие и доказателствата за заплатено
адвокатско възнаграждение за частното производство в размер на 240 лева са
представени на 12.12.2018 год., т. е., след срока за
отговор, който срок е и последния момент, в който могат да се сочат и
представят доказателства в производството по чл. 274 ГПК. Поради това и представените
след изтичането на горния срок доказателства не могат да бъдат обсъждани – в
този смисъл е т. 11 на ТР № 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС на РБ.
Водим от
горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „П. стоун дизайн“
ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: с. Слънчево, община
Аксаково, Варненска област, местност „Кабите“,
складова база № 000302 срещу Определение № 12818/06.11.2018 год., постановено
по гр. дело №11228/2018 год. по описа на РС-Варна, с което е прекратено
производството по цитираното гражданско дело в частта му по предявения от „П. стоун дизайн“ ЕООД, с ЕИК ********* с адрес на управление:
с. Слънчево, община Аксаково, Варненска област срещу „Електроразпределение
Север“ АД – Варна отрицателен установителен иск по
чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът не му дължи заплащане на сумата от 4657, 28 лева, претендирана като цена на количество доставена електроенергия и на
услуги по пренос и достъп
до обект, находящ се в гр. Дуранкулак,
улица „Девета“, № 2, с аб. №
**********, за периода от 22.02.2017г. до 23.10.2017г.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „Електроразпределение Север“ АД – Варна за присъждане на разноски
за настоящото частно производство.
Определението не подлежи на
обжалване, съгл. чл. 274, ал. 4 ГПК.
Председател:
Членове:1. 2.