№ 420
гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110206808 по описа за 2021
година
Производството е по реда на Раздел V, Глава III от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-007391 от 21.04.2021г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София (ДИТ – София), с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ) за нарушение на чл.415,
ал.1 от КТ на „.... (в качеството му на работодател) е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
В жалбата си наказаното лице иска съдът да отмени Наказателното постановление, без
да посочва конкретни аргументи кое налага това.
Пред СРС-10 състав жалбоподателят „.... не изпраща представител в съдебните
заседания на 04.08.2021г. и на 05.01.2022г.
Въззиваемата страна (до 23.12.2021г. – Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, ДИТ – София; след 23.12.2021г. – Директорът на ДИТ - София) се представлява пред
СРС – 10 състав от юрк. П., който в съдебно заседание на 04.08.2021г. заявява, че оспорва
жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 05.01.2022г. юрк. П. посочва, че
процесното предписание не е обжалвано в законоустановения срок и е влязло в сила, поради
което е подлежало на изпълнение. До приключване на проверката, а и в рамките на
съдебното производство пред СРС, не са били представени документи, удостоверяващи
изпълнение на предписанието. Според процесуалния представител на въззиваемата страна
доводите за произвеждането на некачествена продукция от страна на работника Д.Б. са
неоснователни и недоказани. За юрк. П. Дружеството – жалбоподател безспорно е
1
извършило процесното нарушение, поради което се пледира за отхвърляне на жалбата като
неоснователна и недоказана, както и за потвърждаване на обжалваното Наказателно
постановление като правилно и законосъобразно. Претендира се и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 14.09.2020г. бил сключен трудов договор между Д. К. Б. и „..... Със Заповед за
командироване в чужбина № 11 от 16.09.2020г. Б. бил командирован от работодателя си в
периода от 16.09.2020г. до 25.12.2020г. да извършва трудова дейност в Белгия със задача да
направи покрив на училище в гр. Антверпен. Със Заповед от 28.10.2020г. било прекратено
трудовото правоотношение на Д. К. Б. с „...., считано от 28.10.2020г.
За месец октомври 2020г. работодателят начислил на Б. трудово възнаграждение в общ
размер на 430.32 лева, но в изготвената разчетно-платежна ведомост не фигурира подписа
на работника срещу името му.
На 26.10.2020г. бил подаден сигнал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас относно това, че на лицата Р.К., Д.Б. и
Михаил Михайлов не е плащано трудово възнаграждение от работодателя им ...... за периода
от 14.09.2020г. до 22.10.2020г. По повод на тази жалба от Дирекция „Инспекция по труда” -
София била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на ...... /в
качеството му на работодател/. В хода на тази първа по време проверка, на 24.11.2020г. св.
В. (главен инспектор в Отдел „Условия на труд” към ДИТ – София и водеща на конкретната
проверка) поискала с призовка по реда на чл. 45, ал.1 от АПК от ...... да бъдат представени
трудовите досиета на лицата Р.К., Д.Б. и М.М. ведомостите за заплати от месец септември
до месец ноември 2020г., както и документи, удостоверяващи изплащането на заплатите за
този период. След като били предоставени документи от ...... в Дирекция „Инспекция по
труда” – София, свидетелката В. описала констатациите си от проверката в Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. В него били посочени девет
нарушения и съответно в девет точки били дадени задължителни за изпълнение
предписания. Едно от констатираните нарушения на трудовото законодателство било, че в
нарушение на чл.128, т.2 от КТ работодателят ...... не е изпълнил задължението си да плати
на Д. К. Б. начисленото трудово възнаграждение в размер на 430,32 лева за извършената от
него работа през месец октомври 2020г. Съответно едно от дадените на ...... предписания с
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. било предписание № 2
- ...... в качеството си на „работодател” да изплати на Д. К. Б. начисленото трудово
възнаграждение в размер на 430,32 лв. /чиста сума за получаване/ за извършената от него
работа през месец октомври 2020г. съгласно чл.128, т.2 от КТ. За това предписание бил
даден срок за изпълнение до 31.01.2021г. Протоколът за извършена проверка с изх. №
ПР2034649 от 21.12.2020г. /със съдържащите се в него предписания/ бил връчен на С. П.а
Я.Ц. (управител на ......) срещу подпис на дата 21.12.2020г. В последствие срокът за
изпълнение на предписание № 2 от Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от
2
21.12.2020г. бил удължен до 28.02.2021г.
Тъй като до приключване на последващата проверка, завършила с Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2109557 от 07.04.2021г., от страна на ...... в Дирекция
„Инспекцията по труда“ – София не били представени доказателства за изплатено трудово
възнаграждение за месец октомври 2020г. на Д. К. Б., респ. доказателства, че
задължителното за изпълнение предписание № 2 от Протокол за извършена проверка с изх.
№ ПР2034649 от 21.12.2020г. е изпълнено, св. Г.В., в присъствието на св. М.Т. издала
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2109557 от 07.04.2021г. На 07.04.2021г. св. В.,
в присъствието на М.Т. и Димитър Тюфекчиев (свидетели по съставяне и връчване на Акта)
съставила срещу ...... и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-
007391 за извършено на 01.03.2021г. в предприятието на работодателя и констатирано на
01.04.2021г. нарушение по чл.415, ал.1 от КТ – за това, че ...... в качеството си на
„работодател” по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ не е изпълнил задължително за изпълнение
предписание, дадено от ДИТ – София с Протокол за извършена проверка изх. №
ПР2034649/21.12.2020г., изменен в разпоредителната част на основание чл.91, ал.1 от АПК,
а именно : Предписание № 2 : ...... в качеството си на „работодател” по смисъла на §1, т.1 от
ДР на Кодекса на труда да изплати на Д. К. Б. начисленото трудово възнаграждение в
размер на 430,32 лв. /чиста сума за получаване/ за извършената от него работа през месец
октомври 2020г. съгласно чл.128, т.2 от КТ, като срокът за изпълнение на предписанието е
изтекъл на 28.02.2021г.
На 07.04.2021г. Актът е връчен лично срещу подпис на Управителя на Дружеството
С.Я.Ц.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - София е издал атакуваното Наказателно
постановление № 22-007391 от 21.04.2021г., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.415,
ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на ... (в качеството му на работодател) е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
Наказателното постановление е изпратено по пощата и е получено от Управителя на
„.... г-жа Ц. на 23.04.2021г., след което е обжалвано с жалба, подадена чрез ЕКОНТ на
30.04.2021г.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните до приключване на
съдебното следствие пред СРС – 10 състав гласни и писмени доказателства, а именно :
показанията на свидетелите В. и Т.; АУАН № 22-007391 от 07.04.2021г.; документ за
подадена жалба по ЕКОНТ; известие за доставяне на НП; Заповеди с № 3-0058 от
11.02.2014г., с № ЧР-977 от 21.08.2017г. и с № ЧР-461 от 28.01.2014г., издадени от
Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”;
длъжностни характеристики на Д.Г. И. и на Г. В. В.; Протоколи за извършена проверка с
изх. № ПР2109557 от 07.04.2021г. и с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г.; Решение за
изменение на разпоредителната част на Протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2034649/21.12.2020г.; Трудов договор № 00000010 от 14.09.2020г.; Допълнително
3
споразумение към Трудов договор № 10/14.09.2020г.; Заповед за командировка в чужбина №
11 от 16.09.2020г.; Заповед № 00000022 от 28.10.2020г. за прекратяване на трудово
правоотношение; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ;
разчетно - платежна ведомости за месец октомври 2020г.; призовка; сигнал до Изпълнителна
агенция „Главна Инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас от
26.10.2020г. и писмо от СРС – Гражданско отделение с вх. № 2/31.08.2021г.
Цитираните по-горе писмени доказателства са обективни, достоверни и
непротиворечиви. Те имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради
това съдът ги кредитира напълно.
Трудов договор № 00000010 от 14.09.2020г., Допълнително споразумение към Трудов
договор № 10/14.09.2020г., Заповед за командировка в чужбина № 11 от 16.09.2020г.,
Заповед № 00000022 от 28.10.2020г. за прекратяване на трудово правоотношение и справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ са еднопосочни, достоверни и
взаимно обосновани писмени доказателства. Съдът ги кредитира и установява, че в периода
от 14.09.2020г. до 28.10.2020г. Д. К. Б. е бил в трудово-правни отношения с „.... като в
периода след 16.09.2020г. Б. е бил командирован в чужбина от работодателя си. От
коментираните тук писмени доказателства следва, че Дружеството – жалбоподател се явява
работодател на Д.Б. по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ.
Съдът кредитира и разчетно - платежната ведомост за месец октомври 2020г., както и
сигнала до Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ – Дирекция „Инспекция по
труда“ – Бургас от 26.10.2020г., тъй като са еднопосочни и обективни писмени
доказателства. От тях се установява, че за месец октомври 2020г. „.... е начислил на Б.
трудово възнаграждение в общ размер на 430.32 лева, но не се доказва да му го е изплатил.
Доколкото констатациите от АУАН № 22-007391 от 07.04.2021г. намират опора в
кредитираните по-горе писмени доказателства, както и в свидетелските показания, обсъдени
по-долу, съдът дава вяра и на Акта.
Писмото от СРС – Гражданско отделение с вх. № 2/31.08.2021г. изхожда от държавен
орган и има доказателствена сила за посочените в него обстоятелства. Поради това съдът го
кредитира и установява, че няма заведени дела (вкл. и за трудовото възнаграждение за месец
октомври 2020г.) между Д. К. Б. и „.....
Настоящият съдебен състав кредитира и приложените по делото Протоколи за
извършена проверка с изх. № ПР2109557 от 07.04.2021г. и с изх. № ПР2034649 от
21.12.2020г., както и Решение за изменение на разпоредителната част на Протокол за
извършена проверка с изх. № ПР2034649/21.12.2020г., тъй като тези писмени доказателства
взаимно се подкрепят, а и намират опора в АУАН и кредитираните по-долу гласни
доказателства. Въз основа на тях се установява какво предписание е било дадено на „.... при
първоначалната проверка, срокът за изпълнението му и неговото неизпълнение в
последствие.
Документът на лист 4 от делото за подадената жалба по ЕКОНТ и известието за
4
доставяне на НП на лист 5 от делото имат достоверна дата. Поради това СРС ги кредитира и
приема, че Наказателното постановление е получено на 23.04.2021г. и е обжалвано с жалба,
подадена чрез ЕКОНТ на 30.04.2021г.
Приложените по делото Заповеди на Изпълнителния Директор на Изпълнителна
агенция „Главна Инспекция по труда” и длъжностните характеристики на Д.Г. И. и на Г. В.
В. изхождат от държавен орган и имат доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира безусловно. От Заповед № ЧР-977 от
21.08.2017г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по
труда” и от приложената длъжностна характеристика на лист 9-13 от делото става ясно, че
Д.Г. И. е бил Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – София и като такъв по силата
на т.4 от Заповед № З-0058 от 11.02.2014г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна
агенция „Главна Инспекция по труда” е имал правото да издава Наказателни постановления,
вкл. и процесното НП. От Заповед № ЧР-461 от 28.01.2014г. на Изпълнителния Директор на
Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда” и длъжностната характеристика на
лист 15-19 от делото става ясно, че св. Г. В. В. е заемала длъжността „главен инспектор“ в
Отдел „Условия на труд“ към ДИТ – София и като такава /според длъжностната си
характеристика/ е имала задължение да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Това означава,
че конкретните АУАН и Наказателно постановление са издадени от оправомощени за това
лица.
Показанията на свидетелите В. и Т. се характеризират като достоверни, логични,
еднопосочни и непредубедени. Те намират опора, както помежду си, така и в останалия
доказателствен материал, кредитиран по-горе от съда. Поради това СРС се доверява и на
събраните по делото гласни доказателства.
От съвкупната преценка на показанията на свидетелите В. и Т., както и от
подкрепящите ги писмени доказателства (АУАН № 22-007391 от 07.04.2021г., Протоколи за
извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. и с изх. № ПР2109557 от
07.04.2021г., Решение за изменение на разпоредителната част на Протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2034649/21.12.2020г., разчетно - платежна ведомост за месец октомври
2020г. и сигнал до Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда“ – Дирекция
„Инспекция по труда“ – Бургас от 26.10.2020г.) се установяват поводът за започване на
първоначалната проверка; даденото на „.... предписание да изплати в срок до 28.02.2021г.
трудовото възнаграждение на Д. К. Б. за месец октомври 2020г.; неизпълнението на това
предписание в указания срок; непредставянето на документи, доказващи плащане на
трудовото възнаграждение за месец октомври 2020г. на Б., както и съставянето на АУАН на
07.04.2021г.
От общодостъпната информация в сайта на Търговския регистър става ясно, че
седалището и адресът на управление на Дружеството – работодател е в гр. София, което пък
означава, че именно там следва да се заплаща и трудовото възнаграждение, т.е. че именно в
гр. София е следвало работодателят да изпълни предписание № 2 от Протокол за извършена
проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. - в срок до 28.02.2021г.
5
От показанията на разпитаните от СРС свидетелите, както и от АУАН и Протоколите
от извършена проверка, става ясно, че до приключване на последващата проверка от страна
на „.... не са били представени документи - разходен касов ордер, платежно нареждане,
разписка или какъвто и да било друг документ, удостоверяващ изплащане на трудовото
възнаграждение на Б. за месец октомври 2020г. Това означава, че правилно
административно – наказващият орган е приел, че е извършено нарушение, изразяващо се в
неизпълнено предписание за заплащане на трудово възнаграждение на Д.Б. за месец
октомври 2020г.
Приложените на лист 36-38 от делото документи, разчетно - платежната ведомости за
месец септември 2020г. (лист 46 от делото) и Трудов договор № 00000009 от 14.09.2020г.
(лист 54-55 от делото) са неотносими към настоящия правен спор. Поради това съдът ги
остави извън доказателствената маса и не ги анализира.
Декларациите, приложени на лист 31-32 и лист 53 от делото, както и Обяснителните
записки на лист 33-35 и лист 47-48 от делото съдържат свидетелски показания, дадени в
писмен вид. Това ги прави негодни и като гласни, и като писмени доказателства. Поради
това СРС ги остави извън доказателствената съвкупност и съответно не ги подложи на
анализ.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достига до следните правни изводи:
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения :
Въз основа на извършена служебна проверка съдът достигна до извода, че съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57
от ЗАНН. Издадени са от компетентни лица - съгласно приложените по делото и
кредитирани по-горе длъжностни характеристики и Заповеди на Изпълнителния Директор
на Изпълнителна агенция „Главна Инспекция по труда”. Налице е съответствие между
словесното и цифровото описание на нарушението в Акта, в НП и помежду им. Доколкото в
случая става въпрос за неизпълнение на предписание, чийто срок е бил до 28.02.2021г.
/неделя/, то правилно от страна на административно – наказващия орган е прието, че с
изтичането на срока и с бездействието /неплащането на трудовото възнаграждение за месец
октомври 2020г. на Б./ - нарушението по чл.415, ал.1 от КТ е довършено. Правилно е
определено в Акта и в НП, че нарушението е извършено на 01.03.2021г. /понеделник/, тъй
като това е първият работен ден след изтичане срока на предписанието. След служебна
проверка съдът установи, че в Акта и в Наказателното постановление е посочено самото
предписание /като е посочен № му и е възпроизведено съдържанието му/; срокът за
изпълнението му; бездействието на работодателя и датата на извършване на нарушението.
Същевременно и в Акта, и в НП е посочено, че нарушението е констатирано на 01.04.2021г.
6
Нарушението е извършено на 01.03.2021г., констатирано е на 01.04.2021г., на
07.04.2021г. е съставен АУАН, а НП е издадено на 21.04.2021г., т.е след по-малко от месец
след АУАН. Поради това СРС приема, че са спазени сроковете, разписани в чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
След служебна проверка съдът прие, че в случая са били правилно изпълнени
изискванията на чл.40 и чл.43 от ЗАНН. Обвинението е ясно и разбираемо описано. Не са
ограничени правата на жалбоподателя да разбере в какво нарушение го обвиняват. Поради
това настоящият съдебен състав прие, че в случая не са допуснати съществени процесуални
нарушения (заради които Наказателното постановление да следва да се отмени на формално
основание) и спорът следва да се реши по същество.
Съгласно чл.415, ал.1 от КТ който не изпълни принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. Доколкото принудителните
административни мерки са посочени в чл.404, ал.1 от КТ и в чл.404, ал.1, т.1 от КТ като
принудителна административна мярка е посочено даване на задължително предписание на
работодател за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство, то следва, че
неизпълнението на задължително предписание на контролен орган представлява
неизпълнение на принудителна административна мярка, т.е. административно нарушение по
чл.415, ал.1 от КТ.
За да е реализирано това нарушение следва да се установи, че контролният орган е дал
предписание и че същото не е изпълнено. В случая от приложените по делото Протоколи за
извършени проверки на ......, АУАН и от свидетелските показания става ясно, че на
Дружеството /в качеството му на работодател/ са били дадени няколко предписания, вкл. и
предписание № 2 – в качеството си на „работодател“ да плати начисленото трудово
възнаграждение на Д. К. Б. в размер на 430, 32 лева за извършената от него работа през
месец октомври 2020г. съгласно чл.128, т.2 от КТ - със срок за изпълнение до 28.02.2021г.
Член 128, т.2 от КТ гласи : „Работодателят е длъжен в установените срокове да плаща
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа”.
Съгласно чл.404, ал.1 от КТ контролните органи на Инспекцията по труда могат по
своя инициатива, с цел предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото
законодателство, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях,
да прилагат принудителни административни мерки, една от които е даването на
задължително предписание на работодателя за отстраняване нарушения на трудовото
законодателство. Именно доколкото на 21.12.2020г. проверяващите са установили, че ...... не
е изплатило начисленото трудово възнаграждение на Б. за октомври 2020г. в размер на
430,32 лева и така е нарушил чл.128, т.2 от КТ, контролните органи са дали на Дружеството
– работодател задължително предписание № 2 - ...... в качеството си на „работодател“ да
плати начисленото трудово възнаграждение на Д. К. Б. за извършената от него работа през
месец октомври 2020г. в размер на 430,32 лева /чиста сума за получаване/ съгласно чл.128,
т.2 от КТ - със срок за изпълнение до 28.02.2021г.
7
В конкретния казус работодател /по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ/ се явява ....... На
21.12.2020г. Управителят на Дружеството С. П.а Я.Ц. е получила Протокола за извършена
проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г., съдържащ цитираното по-горе предписание №
2. Поради това СРС приема, че за работодателя е възникнало задължение да го изпълни.
Срокът за изпълнение на предписание № 2 е бил удължен с Решение за изменение на
разпоредителната част на Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649/21.12.2020г.
и така крайният срок за изпълнение на процесното предписание е бил фиксиран до
28.02.2020г.
От свидетелските показания, Протоколите за извършена проверка и АУАН се
установява, че до 28.02.2020г. ...... не е изплатило /или поне не е доказало да е изплатило/
трудовото възнаграждение на Д.Б. за месец октомври 2020г. Това означава, че работодателят
не е изпълнил даденото му предписание № 2 в срок. Поради това СРС приема, че ...... е
извършил вмененото му нарушение по чл.415, ал.1 от КТ от обективна страна.
За да се прецени дали Дружеството – жалбоподател е извършило вмененото му
нарушение по чл.415, ал.1 от КТ от обективна страна следва да се изследва и още един
въпрос, а именно дали въпросното предписание е било дадено до предявяване на иск пред
съда (с оглед нормата на чл.404, ал.3 от КТ), както и дали по отношение на същия въпрос,
за който е издадено предписание, има и влязло в сила решение на съда (чл.404, ал.4 от КТ).
Според Решение № 5642/20.10.2020г. на АССГ, XVI касационен състав, Решение №
5809/23.10.2020г. на АССГ, XVI касационен състав, Решение № 4502/06.08.2020г. на АССГ,
XI касационен състав и Решение № 4501/06.08.2020г. на АССГ, XI касационен състав
„ограничението по чл.404, ал.3 от КТ е задължително условие за допустимост да бъде
дадено предписанието, а от друга страна след като предписанието е дадено, изискването да
не е предявен иск пред съда, е изключващо основание” за изпълнение на предписанието, тъй
като подведомствеността на съда изключва подведомствеността на всяка друго учреждение
по въпрос, с който е сезиран съдът.
От писмото на лист 72 от делото следва, че между Д.Б. и Дружеството – работодател
не е имало образувани дела, т.е. по въпроса, за който е издадено предписание № 2 от
Протокол за извършена проверка с изх. № ПР2034649 от 21.12.2020г. няма подадена искова
молба и заведено гражданско дело. Това означава, че касателно въпросното предписание,
дадено на Дружеството – жалбоподател, няма предявен иск пред съда, респ. няма влязло в
сила решение. Ето защо СРС счита, че в случая не са налице изключващи
административната отговорност обстоятелства.
От субективна страна следва да се посочи, че административно – наказателната
отговорност на ...... е обективна и безвиновна.
Поради това и на основание чл.415, ал.1 от КТ административно – наказващият орган
правилно е ангажирал административно – наказателната отговорност на ...... в качеството му
на работодател на Д. К. Б..
Според настоящия съдебен състав процесното деяние се характеризира като такова с
8
висока степен на обществена опасност - предвид това, че става въпрос за неизплатено
трудово възнаграждение, което се явява основно благо за работещия и с това нарушение в
значителна степен се накърняват трудови права на работника. Освен това по делото са
налице данни за подобно поведение не само спрямо Д.Б., но и касателно други лица –
Михаил Михайлов и Р.К., което също предопределя обществената опасност на дееца. Водим
от изложеното СРС прие, че в случая не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН. По делото
няма данни нарушението да е отстранено веднага след установяване му и няма безспорни
доказателства, че от него не са произтекли вредни последици за Д.Б.. Поради това следва, че
за конкретния казус е неприложима и нормата на чл.415в, ал.1 от КТ.
Извън посочените по-горе обстоятелства, разкриващи обществената опасност на
деянието и дееца и непозволящи в случая да се приложи чл.28 от ЗАНН, други отегчаващи
отговорността обстоятелства няма. Смекчаващи отговорността обстоятелства също липсват.
Поради това съдът счита, че административно – наказващият орган правилно е наложил на
...... имуществена санкция в минималния законоустановен размер, който е 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
Водим от изложените до тук съображения настоящият съдебен състав реши, че
атакуваното Наказателно постановление следва да се потвърди, а жалбата на ...... следва да
се остави без уважение, тъй като се явява неоснователна.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН (действащ до 23.12.2021г.), респ. чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от
23.12.2021г.) учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда”) има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото
съдът потвърждава Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС
– 10 състав процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН (действащ до 23.12.2021г.),
респ. чл.63д, ал.1 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) в настоящото производство страните
имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била
защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН (действащ до
23.12.2021г.), респ. чл.63д, ал.4 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.) в полза на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” следва да се присъди възнаграждение в размер,
определен от съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната
помощ следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се
определи според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по
ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело
е имало две открити съдебни заседания пред СРС – 10 състав с участието на юрк. П.. В
рамките на производството пред СРС – 10 състав юрк. П. е проявил процесуални усилия да
защити тезата си. Поради това, но и доколкото самият правен спор не се отличават с
фактическа и правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в
9
размер около средния, предвиден в Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. 110
/сто и десет/ лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-007391 от 21.04.2021г., издадено
от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – София, с което на основание чл.416, ал.5,
вр. чл.415, ал.1 от КТ за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на „.... (в качеството му на
работодател) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА нарушителя „.... с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление - ..., с
управител и едноличен собственик на капитала С. П.а Я.Ц., да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” сумата от 110 /сто и десет/ лева за направени по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10