Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 123
09.06.2021 г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета Митрушева
при
секретаря Ивелина Въжарска
и в
присъствието на прокурора Антон Стоянов,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 328 по описа на
Административен съд – Хасково за 2021 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
дванадесета от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.А.К., роден на ***
г., с адрес извън територията на Република България, подадена чрез пълномощника
му адв. П.Б., против Решение № 260007/08.02.2021 г., постановено
по АНД № 730/2020 г. по описа на Районен съд - Свиленград, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 1387/2020 от 11.11.2020 г., издадено от и. д.
заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“ при Агенция „Митници“.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Счита се, че не могат да бъдат споделени някои от изводите на районния
съд, тъй като взаимно си противоречали. В тази насока се посочва, че намерените
от контролните органи тютюневи изделия не били укрити в лекия автомобил,
управляван от наказаното лице. Същите били поставени на обичайно място, а не в
специално пригоден тайник, различен от конструкцията на МПС. Твърди се, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, нарушителят
дал писмено обяснение, което не било приложено към административнонаказателната
преписка. Поради това, констатациите на съда в тази насока били неверни.
Навежда се довод за нарушено право на защита на адресата на АУАН с аргумента,
че обстоятелството за писмено и говоримо владеене на турски език от страна на
свидетеля С. М., извършил превода на връчените на К. книжа, не било подкрепено
с доказателства. Това, че този свидетел бил от турски произход, не водило до
логичен извод, че владеел писмено и говоримо турски език. Освен това, този
свидетел бил пряко подчинен на административнонаказващия орган, поради което
нямало как да бъде безпристрастен. В тази връзка, съдът не следвало да дава
вяра на показанията му. Направените от районния съд изводи в тази насока се
считат за неправилни и необосновани, тъй като съдът приел качеството на
законотворец, което било извън неговата компетентност.
С оглед на така изложеното се иска да бъде отменено
обжалваното решение и/или при условията на евентуалност делото да се върне на
районния съд за разглеждане от друг съдебен състав.
ОТВЕТНИКЪТ – Териториална дирекция „Южна морска“ при
Агенция „Митници“, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Счита атакуваното решение
за правилно и законосъобразно, поради което същото следвало да бъде оставено в
сила.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО счита
обжалваното решение за правилно. Предлага да бъде оставено в сила.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в
срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради следните съображения:
С Решение № 260007/08.02.2021 г.,
постановено по АНД № 730/2020 г., Районен съд – Свиленград е потвърдил
Наказателно постановление № 1387/2020 от 11.11.2020 г., издадено от и. д.
заместник-директор на Териториална дирекция „Южна морска“ при Агенция Митници,
с което на основание чл. 233, ал. 6, във връзка с чл. 233, ал. 3 от Закон за
митниците (ЗМ) в полза на държавата от Д.А.К. са били отнети цигари „BAHMAN“ – 1000 кутии, с продажна цена 7
500 лева (пункт I от НП) и на основание чл. 233, ал. 3 и чл. 233, ал. 1 от ЗМ
на същото лице е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 15 000
лева, представляваща 200 % от продажната цена на стоките (пункт II от НП). С НП
(пункт III) е постановено още, че задържаните лек автомобил и шаси, конкретно
посочени, не се отнемат в полза на държавата и следва да бъдат върнати.
За да постанови решението си, районният
съд е приел, че оспореното наказателно постановление и актът за установяване на
административно нарушение са законосъобразни от формална и процесуалноправна страна.
Посочил, че действително в АУАН било записано, че жалбоподателят представил
лично обяснение, но от писмено разяснение от 28.10.2020 г., направено от
актосъставителя, ставало ясно, че това било техническа грешка. По делото се
установило, че жалбоподателят отказал да напише лично обяснение. За
неоснователно приел възражението за липсата на превод на АУАН и НП, приемайки, че сама по себе си тази липса
не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административнонаказателното
производство, като изложил мотивите си в тази насока. Дори и да се приемело, че
липсата на превод на визираните актове била нарушение, то поради факта, че
наказаното лице имало възможност да се защити, тази липса не довела до
нарушаване на правата му и не се отразила на законосъобразността на НП. Освен
това, в конкретния случай имало извършен превод на АУАН, тъй като същият бил
преведен от преводач - свидетелят Селяхтин Мустафа, провел с жалбоподателя
смислен разговор на турски език, от който последният разбрал за случващото се.
Правилно НП не било преведено писмено, тъй като бил посочен съдебен адресат за
получаването му - българският адвокат П.Б.. След като актосъставителят се
убедил, че нарушителят разбрал съдържанието на предявения му АУАН, то не било
нарушено правото му на защита в административнонаказателния процес. Това право
не било накърнено и с оглед обстоятелството, че на територията на МП „Капитан
Андреево“ имало указателни табели, включително на турски и на английски език,
относно режима на деклариране. Според съда, при съставянето на АУАН и
издаването на НП изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН били спазени. Актовете
били издадени от компетентни органи и при спазване на сроковете по чл. 34, ал.
1 и ал. 3 от ЗАНН. Наказателното постановление отговаряло на материалния закон.
От показанията на свидетелите, митнически служители, А. В. В.и С. С. М.,
осъществили митническия контрол и последвалата митническа проверка, по несъмнен
начин се доказвало, че на 29.08.2020 г. при влизането си в България през ГКПП
„Капитан Андреево“, идвайки от Турция, жалбоподателят фактически превозил през
държавната граница стоки с търговски характер, за които се дължи акциз, а
именно цигари. Същите не били декларирани, а скрити в два кашона в багажник на
автомобила, поставен на тавана му, като реалното им наличие там и разкриването
им било последващо, в резултат на действията на контролните органи и
извършената от тях митническа проверка. Налице било нарушение по чл. 233, ал.
3, вр. ал. 1 от 3М - превозване през държавната граница, при влизане в
страната, на стоки, за които се дължи акциз, без знанието и разрешението на
митническите органи. Налице бил и субективният елемент от състава на
нарушението. Предвид изложеното, правилно била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя. Правилно било определено наказанието - „глоба“ в
размер на 15 000 лева. Съдът приел, че деянието не представлява маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. НП е прието за законосъобразно и правилно и
в частта на постановеното отнемане в полза на държавата на стоките – цигари,
предмет на нарушението.
При осъществената касационна проверка,
настоящата инстанция намери, че обжалваното решение е постановено при изяснена
фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на
допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните
по делото доказателства. Изводите на районния съд, че жалбоподателят е
осъществил състава на оспорваното в настоящото производство административно
нарушение, са правилни и обосновани.
Настоящата инстанция споделя изводите на
районния съд относно спазването на процедурата по съставянето на АУАН и
издаването на обжалваното НП, както и тези, че визираните актове са съставени в
съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити.
АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя, като правилно въззивният съд е приел, че на лицето е осигурена
възможност да се запознае със съдържанието му на разбираем за него език,
предвид извършения превод от страна на митнически служител, владеещ турски
език. В тази насока напълно се подкрепят аргументите на районния съд,
обосноваващи законосъобразност на действията на проверяващите митнически
служители при предявяване на АУАН и свеждането до знанието на адресата му на
обективираното в него съдържание. Съответно, неоснователно в касационната жалба
се изтъква наличие на нарушено право на защита на наказаното лице, предвид
това, че обстоятелството за писмено и говоримо владеене на турски език от
страна на свидетеля, извършил превода на връчените на К. книжа, не било
подкрепено с доказателства.
На следващо място, както в АУАН, така и
в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на коментираното нарушение
и фактическите обстоятелства, при които е извършено, поради което липсва
неяснота относно вмененото на касатора противоправно деяние, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в
пълен обем.
Районният съд е изяснил пълно и всестранно
фактическата обстановка по случая, като след обстоен анализ на същата и на
събраните по делото доказателства е достигнал до правилния и обоснован извод за
авторството на деянието и виновното му извършване от настоящия касатор.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ, който пренесе или превози стоки през държавната
граница или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите
органи, доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките, или при износ – стойността на стоките, като в ал. 3 е предвидено, че
когато за извършване на нарушението по ал. 1 е използвано превозно или преносно
средство с тайник или когато предмет на митническа контрабанда са акцизни стоки
или забранени за внос или износ стоки, глобата е от 200 до 250 на сто върху
митническата стойност на стоките при внос или стойността на стоките при износ,
а в случаите на контрабанда на тютюневи изделия - от 200 до 250 на сто от
продажната им цена. Предвид регламентираната в закона хипотеза и установения
факт на контрабанда на тютюневи изделия, ирелевантно се явява възражението, че
намерените от контролните органи тютюневи изделия не били укрити в лекия
автомобил, управляван от наказаното лице, и че същите били поставени на
обичайно място, а не в специално пригоден тайник, различен от конструкцията на
МПС.
Що се отнася до твърдението, че при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, нарушителят е
дал писмено обяснение, което не било приложено към административнонаказателната
преписка, поради което констатациите на съда в тази насока били неверни, следва
да се има предвид, че районният съд е обсъдил обстойно този въпрос. Поради това
не се налага преповтаряне на изложеното от него, доколкото същото се споделя
напълно от настоящия съдебен състав, с оглед на което на основание чл. 221, ал.
2, изр. второ от АПК касационната инстанция препраща към тях.
Неоснователни са доводите на касатора в
насока пристрастност на разпитания от въззивния съд свидетел С. М.– митнически
служител, поради което следвало показанията му да не се кредитират. Наличието
на служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост между свидетелите и административнонаказващия
орган не е достатъчно, за да обоснове заинтересованост на свидетелите по АУАН,
за превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
митническа проверка. В тази насока следва да се отбележи, че в случая взетите
предвид от съда показания на свидетелите са непротиворечиви, взаимно допълващи
се и в този смисъл достоверни. От друга страна, същите не се компрометират от
останалите доказателства по АНП, като не се опровергават и с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на наказаното лице.
По изложените съображения, настоящата
инстанция счита, че решението на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на закона, поради което следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 260007/08.02.2021 г., постановено по АНД № 730/2020 г. по описа на
Районен съд - Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление №
1387/2020 от 11.11.2020 г., издадено от директора на Териториална дирекция
„Южна морска“ при Агенция „Митници“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.